Водните бои – любим и верен приятел за всяко семейство!
Без значение дали денят е дъждовен или слънчев – време е за рисуване. И малки и големи с лекота рисуваме с водните бои и на хартия, и на всякакви различни повърхности. Забавата е голяма.
Оцветените камъчета – и в планината и на плажа са чуден начин за забава. Семейство, букет цветя или кактуси – лесно, с усмивка и замах на въображението.
Писах още за рисуване с печати от картоф, Космос в кутия, кукли от чорапи
Любимият ми проект Уикимедия стартира през юни инициативата Уики обича Земята!
И ви каня да се включим всички! Уики обича Земята e публичен фотоконкурс за природните богатства по света, организиран от сдруженията на Уикимедия. Всички са поканени да качват свои авторски снимки на природното богатство под свободен лиценз. Уикипедия се стреми да съберем пълен списък на природните обекти по света в Уикипедия, включително и техни снимки, които да дадат една уникална представа за природните красоти на всяка страна.
Освен да обогатим Уикипедия това е и уникален шанс да покажем България и нейните чудни места! Сигурна съм, че много от нас имат прекрасни снимки, които биха предоставили под отворен лиценз за достъп от всички. Хайде!
На първо време качих три снимки от любимата ни река Велека.
Мда, в последните години опитваме с градско земеделие и саденето и отглеждането на зеленчуци в София и размислите по това ми помагат ежедневно и в бизнеса. Решавам да споделя основните 7 урока, които научих покрай градинарстването:
1. Грижа. Градината, точно както и семейството или бизнесът и всяко нещо, което случваме, за да се случи въобще, а и за да се случи успешно изисква грижа. Грижа означава будност за потребностите, радост за възможностите, любов, отношение, топлота.
2. Постоянство. Без постоянство няма успех. Постоянство значи да стиснеш зъби, когато е нанагорно, да полееш градината, когато е сухо, да не се скатаеш дори за ден, а да си там и да продължаваш още и още.
3. Има сезони. Да, както в градината има сезони, така е и в бизнеса. Има време за интензивна работа, има време за бране на плодовете. Но няма как да се случи второто, без да е положена достатъчно грижа и постоянство в пътвото.
4. Има и слаби сезони. Да, както в градината има сезони, така е и в бизнеса. Има моменти на възход, има и по-трудни такива. Понякога нещата са извън нас. Но ако сме достатъчно предвидливи и далновидни бихме могли да променим нещата в своя полза. Ако не – ще е нужно да положим още усилия.
5. Цикличност. Много е хубаво да има ритъм. Дава една предвидимост, устойчивост и увереност, така нужни да се продължи нататък. След зимата идва пролетта, след нея – лятото, есетна се събират плодовете, а после отново сняг, студ и зареждане за ново начало. И в бизнеса е така. Доста така.
6. Разнообразие. Монокултурите са ад за почвата и не носят нищо добро. Разнообразието дава сила на растящите в близост растения и разпръсва риска. Точно така е и в бизнеса. Ако разчиташ на един или два големи клиента – това е готино решение, но не е устойчиво. Повече клиенти, разнообразни проекти, широк спектър услуги в конкретната област звучи като доброто решение.
7. Изобилие. Животът е изобилие. Градината го дава. Бизнесът го дава. Ако всичко вече изброено по-горе се случи – изобилието е налице. И от задачи, и от хора, и от успехи и неуспехи и отрезултат.
#urbangardening #градскоземеделие #бизнес
Размислих се какво разви у мен майчинството? С кокво ми помага в бизнеса и работното ежедневие? Споделям.
Любов. Най-хубавото на майчинството е любовта. Тя е огромна и блика отвсякъде. Още по-хубавото е, че е възможно да се отключи любов към всичко. И тогава е чудно. Е, същото е в работата – ако е с любов се случва с лекота и дори трудностите отшумяват бързо. Но си е майсторлък да се отключи и задържи.
Търпение. Вероятно най-ценното, на което ме научи родителството е търпението. При майките то започва от бременността. Всичко изглежда, че се случва бавно. Истината е, че всяко нещо има свое темпо и изглежда бавно само при бездушен външен поглед. В работата също е нужно търпение, много търпение.
Вяра в човека. Всеки родител вярва в децата си. Надява се и прави всичко възможно да открият и развият потенциала си. Насърчават ги. Мотивират ги. Същото е в офиса. Вярвам, че с любов, вяра, търпение, желание човек може а се развие неимоверно много, да постигне значими успехи.
Няма невъзможни неща. Когато си родител – няма невъзможни неща. Човек може и света да обърне, само за да случи нещо за детето си. И в работата е така – стика да има достатъчно любов и отдаденост. Всичко може да се направи.
Дисциплина. Често ме питат как се справям с деца, семейство, работа, преподаване. Дисциплина. В достатъчни количества. Подреждане на задачи, приоритети, менажиране на времето. Важно и в къщи и на работното място.
Делегиране. Да делегирам задачи е ключово умение и у дома и в офиса. Ако някой може да поеме задача и да се справи дори по-добре от мен – нека той я свърши. Не за да имам време да почивам, а за да имам време да свърша нещо, което само аз мога да правя. Важно умение е да се делегира.
Заедно. Родителството е една дълга заедност. Да знаеш, че другият е там и върши своето. Че можеш да разчиташ на него. Да може той да разчита на теб. Да градите и творите заедно. И да ви е добре заедно. Същото е с работата. Няма успех в бизнеса без екипност, без заедност.
Картинката нарисува Али специално за този пост.
първо да кажа, че грижата за зеленчуковата градина в София не изисква часове работа, а е по-скоро хоби, отмора, забавление за всички от семейството. и се случва някак естествено и като част от всичко останало. да, заедно с това носи наслада, приятно е и е още един начин на време заедно.
на какво се учат децата покрай градината?
грижа. не, не грижата като бреме, като нещо досадно. а като обич, загриженост, радост от времето заедно, от резултата. радост да виждаш, че нещата се случват, зеленчуците растат всеки ден още малко и още малко.
живот. животът е цикъл. от семето до плода. от отпадъчните зеленчукови кори и обелки на ябълки и дини, до компостната пръст и силата да започнеш и волята да живееш.
постоянство. всеки ден. всеки ден без умора и без оплакване, с радост и усмивка, защото е хубаво. ако забравиш да полееш, има не малък шанс да го изгубиш …
не всичко става. да, слагаме 10 семенца, а излизат 8 кълна, от които реално оцеляват до плод едва 5. така е и в живота. и това е нормално, а не трагично.
всеки може. всеки може да се грижи. въпрос на желание, не на възраст.
всички са толкова еднакви, колкото и различни. всеки има своето кътче, своите корени домати, краставици, босилек. но всеки е различен, макар и на пръв поглед еднакъв с другите. и това е толкова чудесно.
най-вкусното. няма по-вкусен домат от този, за който си се грижил и си отбрал сам.
много харесвам и силно поддържам идеята за зеленчукови градини и във всяко училище. във всяко. не само подправки. вярвам, че може и ще носи много и на децата, и на учителите.
писах още:
компост и компостиране
и по повод Деня на Земята (който трябва да е всеки ден, мисля си аз), а и не само – приех 30-дневното предизвикателство да правя (почти) никакъв боклук. няма да е лесно
как ще действам ли?
– нося чаша с мен и няма да използвам за кафе, чай, вода пластмасови или хартиени чаши за еднократна употреба;
– не купувам малки / никакви бутилки безалкохолно в пластмасова опаковка;
– компостирам (за това вече писах);
– събирам разделно (хартия, пластмасови капачки, алуминиево фолио);
– ще сведа до минимум покупките на (непотребни) вещи;
– не използвам найлонови пликчета, нося си платнена торба за многократна употреба с мен (това по принцип)
още неща, които човек може да направи има тук – wastenot
и така – #WasteNot
още по темата:
компостиране
Както вече е ясно – почвата е едно от най-големите ни богатства и трябва да я пазим и да се грижим за нея. Любо Ноков великолепно разказа за това на TED
Но повечето хора си мислят, че нямат какво толкова да направят за почвата. А аз мисля, че всеки може. Отговорът е лесен – компостиране.
Компостът е място, на което изхвърляме органичните отпадъци в нашето ежедневие. Има различни начини да се компостира – от специален контейнер, който тук-там общините дават, други си купуват, трети – сглобяват от дъски, до просто дупка в земята, в която последователно зе изхвърлят пласт след пласт всички органични отпадъци от дома.
Ние имаме компост вече може би три години, тук в София. В него слагаме всичко – обелки от ябълки, картофи, чесън и лук, зеленината от репичките, корите на дините – всичко. Да, компостираме и есенните листа от дърветата, черупките от яйца, семките и вътрешната част, освен обелките от тикви, пъпеши, нар – всичко.
Изключение, у дома с нашия компост, правим с корите на цитрусовите плодове и бананите, защото използваме компоста за торене на зеленчуковата ни градина и преценяваме, че силно третирани плодове е по-добре да държим далеч от бъдещата тор за градината ни.
Компост може да се обособи около всеки жилищен блок, във всеки двор или в ъгъла на зелена площ между блоковете.
Компостът не мирише и не пречи на никого.
Компостът, освен че помага да имаме обогатена почва, и намалява с не малко колиграмите общ боклук, извозвани от боклуджийските камиони.
На рисунката Али е показала как се случва компоста.
Писах още: Градско земеделие – алтернативни саксии за разсад, Началото на градината
освен от градина много се вълнувам и от възможността да живеем с нулеви отпадъци или поне да използваме максимално каквото може, т.е. рециклиране или повторна употреба
така увлечена в двете тази пролет стигам до няколко практични неща, които ми се ще да споделя, може да са от полза на някого. може би за мнозина са отданва познати, но за мен са от сега. та ето ги.
босилека, подал се току що на снимката горе е в саксия от пластмасова кофичка от плодове, за чиято подложка използвам пластмасова кутия от сладолед. имаше си пробити дупки, не съм слагала. чувстват се чудесно.
още разсад за босилек има в тези саксии от яйца. срязах я и капака използвам за подложка, а основата – за пръст и саксия. във всяка от 6-те купички пробих дупка за водата.
идеята за тези хартиени саксийки мернах онлайн. използвах вече използвана хартия за печене. за подложка тук влизат в работа силиконовите формички за мъфини, които 20-тина дни, докато стане за разсаждане навън, няма да използвам. чидна идея и много симпатична. на снимката – чери домати от наше семе от миналата година, от 1 март до сега 🙂
ето така при нас с градското ни земеделие. за момента, докато навън е по-хладно, единствен проблем е пространството. чакаме топлите дни! 🙂
писах още: семе домати, началото на градината.
Темата за бозата е доста коментирана напоследък. И защото ми се иска повече хора да са наясно – ето подробности.
Купих случайна боза от случаен супермаркет в София. Съставки: пшеничено зърно, вода питейна, подсладители: ацелусфам к, аспартам, захарин и цикламат.
Етикетът буди няколко въпроса:
1/ защо подсладителите са изписани с имена, не с техните Е-номера от класификацията на хранителните добавки.
ацелусфам к е Е950
аспартам е Е951
захарин е Е954
цикламат е Е952
2/ защо са нужни 4 (четири!) подсладителя за една боза!
3/ всички тези съставки, без значение как са изписани и макар и разрешени по Европейските стандарти, са забранени в някои държави защото са считани за канцерогенни.
например Е952 е забранен в САЩ и UK като канцерогенен
Знам, ще кажете, но Е-та има във всичко. Не във всичко, но в голяма част от готовите, пакетирани храни. И да, не всички Е-та са вредни. Но с елементарно приложение на телефона ви или бързо търсене в Гугъл може лесно да се намери кое е считано за вредно и кое – не.
Разбира се всеки прави своя избор сам. А четенето на етикетите, нищо че понякога са с твърде малки букви, си заслужава, мисля си.
Информация за E-тата има и в Wikipedia и доста добре разписано в BB Team
Постът на VarnaSummer за боза Анет и за бозата във Варна общо
Писах още: „най-злите „родни“ храни
п.с. с цел проверка взех и няколко вида топени сирена с подозрителен брой Е-та и признавам, при тях нещата бяха ОК, поне по етикет
някакви неща нахвърлям тук, просто така, да не ги забравя.
2015-та ми се иска
да говоря повече за промяната, която настъпва, крачка по крачка
да сънувам повече и по-цветно
да се движа повече, в т.ч. да тренирам повече
да събирам повече спомени, мои и чужди
да не натъжавам (по възможност) никого
да показвам и казвам повече и по-често на хората (които обичам), че ги обичам
да прочета повече книги
да порадявам повече книги
да имам повече време за игра (с децата)
да опитам повече нови неща
да пътувам на нови и непознати места
да се изгубя из разни места и говоря с непознати хора
да говоря повече за климатичните промени
да внимавам повече за своя климатичен отпечатък, боклука, който правя
да рециклирам повече
да посадя повече дървета
да редуцирам още консуматорското у мен
да не се отказвам лесно от идеите, желанията и нещата, в които вярвам
да имам всеки ден поне минута повече да съзерцавам кипящият наоколо живот
да ходя по-често на театър
да откривам още чудати хора с чудати идеи и да помагам да се случват още такива
да се радвам повече на красивото наоколо
да не бързам
да не правя компромиси често
да усмихвам другите
да се усмихвам
да дишам
да съм
Follow
