родна звезда пие за разтуха и убива на пътя 24-ри годишен младеж, приятелката му вкарва в кома

роден блогер стреля гълъби за разтуха и после пише за това, поства и снимки на жертвата

не мисля, че е роден феномен – може да се случи навсякъде

хей, Quo vadis човечество?!

е ли животът ценност? е ли човекът ценност? аз ценност ли съм? съм ли аз?

в последните 2 часа Япония дойде до мен 3 пъти!

първо – с Томи четем за „лека нощ“ приказки от различни краища на света и днес ни се падна японска – и двамата много не разбрахме от приказката, много бе странна

второ – в „моя вестник“ и основен източник на новини за мен – Блогосферата на Дневник Делян Делчев ми напомни за това, че днес се навършват 62 години от бомбандировките над Хирошима! най-обидното и непростимо деяние на човека – срам за всички нас! намирам тези бомбандировки на 6-ти и 8-ми за ужасното дело на човека!

трето – в „птицата с пружината“, която още не съм дочела стигнах именно до мястото, където се споменава следващата бомбандировка – над Нагасаки

Япония е загадка за мен, любопитна ми е; чувам много крайни и противоречиви мнения – който знае повече – да се чувства поканен, моля, да споделя

на нощното си шкафче имам поне 3-4 книги, които чета в момента, но днес бе странен ден и се спасих частично от ниското небе в Писмена; за около 60-70 лева се сдобих с няколко заглавия, за кото ще пиша скоро 🙂
обичам мириса на нови книги и да се ровя в книжарниците, но го правя рядко 2-3 пъти в годината, защото нямам време
по принцип от години пазарувам книги онлайн – основно от books.bg (но напоследък се дънят нещо), няколко пъти от slon.bg, от почти всички онлайн книжарници съм поръчвала за опит, за съжаление никоя не е „моята“ онлайн книжарница в момента … търся си, ако имаш своя – препоръчай ми я моля

та днес се издразних на книжарницата, защото не мога лесно (само с няколко клика) да разбера дали дадена книга, която търся я има или няма; има много книги, но търсенето сред тях е не лека задача и при положение, че разполагам с ограничено (30-тина) минути време, в което искам да намеря няколко заглавия

другото са продавачите в книжарниците – първо гледат едно странно (може би да не свие човек нещо, но е гадно да те следят през цялото време); второ – все или често са новаци и пащането на касата отнема повече от нормалното за това време, което е изнервящо

да си пазаруваш книги онлайн е прекрасно, само липсва мириса, но спестява време, можеш да си разглеждаш на спокойствие и да избираш 2 часа ако искаш без някой да те гледа притеснително, да си лежиш вечер в леглото докато поръчваш, а след 2 дена да ти донесат книгите в офиса …

и отново – търся си онлайн книжарница, ако си ОК с някоя – препоръчай ми я моля

p.s. тук мислих да сложа линк към Wild thing на Джими Хендрикс, яко друсан в Монтрей 67-ма, но заменям с изпълнение на същото място и време на Саймън и Гарфънкъл Feelin’ Groovy

за да дам една позитивна нотка в днешния ден – споделям, че проблемът с боклука на нашата улица (а именно, че около 10 дена не бе изхвърлян и кофите преливаха) бе решен!

как? ето как: на www.sofia.bg има възможност онлайн да се подават жалби и всякакви писма – използвам тази опция при всяка нужда и знам, че работи; след като 10 дена нашия боклук си изчака чакането писах до г-н Кметапрез онлайн формата на сайта и веднага ми се обадиха да ми потвърдят, че жалбата е получена и ми дадоха номера й; в последващите 2-3 дена ми звъняха разни инспектори, хора от общината и от чистотата и къде ли не; накрая вчера сутринта в 8.30 дори дойдоха до нас 2 дами да инспектират и да се извиняват, че шофьорът основният бил в отпуск и заместащият еди какво си, но в резултат вече отново ни изхвърлят боклука редовно!

можело значи – и боклука да се изхвърля редовно и по нормален начин да сават нещата и у нас

не писах за предните пътувания, но това ме вдъхнови, най-малкото защото в хотела имаме Интернет! както става ясно от заглавието – пиша от Велинград

не сме идвали от около две години и околията просто се е променила и то в добра посока – като че хората са по-щастливи, като цяло спокойни и усмихнати; къщите са стегнати, улиците – чисти, има нови хотели, но умерено; много хора са дошли на почивка тук – по-възрастни, българи, живеещи в чужбина основно май, има и руснаци и турци

преди имаше един, а вече има няколко Интернет клуба; видяхме единия се казва „Хакер 2“, предполагам има и „Хакер 1“ 🙂

в хотел Рич има безжичен в лоби бара, а в стаите – по кабел, но е доста приличен – браво! зад хотела има прекрасен детски кът с много игрушки – също похвално!

на входа за Велинград има нещо като паметник – звезда и на него от високо през цялото време следят трафика два щъркела и мъдро тракат с клюнове

земята наоколо е обработена и радва окото

в околните села, където се поразходихме, хората бяха също усмихнати и ведри; стари баби седяха пред домовете си и гледаха в нищото; много деца, някои боси тичаха по улиците, мегданите, поляните – щастливи; жени със забрадки говореха събрани на групички, а на други групички – мъже с покафенели от слънцето лица; в едно от селата имаше събор и страшно много хора – много живо, много истинско, пъстро, многолюдно, дишащо и красиво беше

в самия Велинград – Клептузата, която дълго бе занемарена сега е постегната, малко соц звучи, но все пак има вода и класическите водни колела и едър чичко по панталонки само обут ги отдава за 6 лева за 30 минути, а една баба зад него записва кой кога – гледка; в парка наоколо деца продават от тенджера царевица за по 80 стотинки варена (днес е говореше за детския труд), един дядо продава „цвъркалки“- самоделки за 1.50 и казва, че с всеки час цената им се вдига; колички и пейки отрупани с китайски боклуци и дървени дребни играчки правени на ръка от тези, дето не знам кой ги купува; но паркът – занемарен, а заведенията наоколо с надписи „народни цени“ – пълни

да, в ресторант Омар (на бул. Съединение 500) в менюто има нещо, което често не се среща, но е само при редварителна заявка – „жива плодова салата“ с цена 200 лв., което от снимката става ясно е гола девойка, полегнала по гръб на количка за сервиване, отрупана с плодове и сметана … уговорката в менюто е, че салатата се консумира без ръце!

ето такъв ни посрещна Велинград тези дни – пъстър, щастлив, пълен с музика, мирис на скара, минерални басейни и хора, както и не малко неща, навяващи тъга или да си го кажем – кич; и все пак картинката е позитивна!

тази нощ с Пингвините и Потър мания – Андрей и правихме среднощна премиера и четвърта национална Хари Потър фен среща 🙂

дойдоха около 200 души, възможно е малко повече да бяха; много деца – най-малкото беше на 4, а големите … 🙂 имахме 23-ма маскирани и някои от тях – със страхотни костюми

любопитното е, че книгата не можеше да се продава, показва и въобще вади от кашоните преди 2 ч. наше, 12 – лондонско време; нека кажа, че това е последната книга от поредицата и в анкетата ни повечето деца вярват, че Хари няма да умре накрая; книгата е на английски, на бългаски – през ноември (да, не малко деца на 12-18 години са достатъчно грамотни да я четатв оргинал 🙂

снимки и видео от събитието – на Az-deteto.com в понеделник

който е фен или има деца – утре, т.е. вече днес, събота, от 2 следобед до 8 в Синеплекс (CCS) – ще имаме конкурс за детска рисунка на тема Хари Потър, по повод премиерата на филма

е, това бе последната ни Хари Потър фен среща – браво Андрей!
нека кажа, че именно с идеята заедно да организираме първата фен среща се запознахме преди повече от 4 години с Андрей
хайде Анди, до тук за теб и Хари Потър, гледаме към палми и оскари за твоите неща – успех!

днес имахме драматична размяна на мейли с един младеж – маркетинг сециалист на популярно място, което за момента ще се въждържа да споделя от етична гледна точка

драмата се разви така: работим с младежа по съвместен проект за наш общ клиент; клиентът нещо не е доволен как върви работата и младежът избързва да се застрахова и топи нас пред клиента – топи ни злобно и без да си поплюва; после се оправдава със своята професионална етика, която не му позволявала да държи в неведение клиента кой виновен и кой не

грозна картинка, макар младежът да има вид като да е учил, че дори навън; случката издава и силна липса на възпитание и най-вече – човешка етика

та въпросът е – бизнес и професионалната етика над човешката ли са?!

и бива ли да забравяме, че сме човеци само за да се подмажем на клиента?!

/ако не последва публично извинение от страна на младежа до дни – ще дам имена; не е добре да се насърчават подобни низки практики, мисля си/

неделя след натоварена седмица и работна донякъде събота е нещо прекрасно

седим си тук с Алис, тя ми говори, а аз й се усмихвам и пиша

повече – след акто поиграем двете 🙂

мързелива събота, на сянка, в почивка (споко Гори, основно действам по нашата задача) – вишната пред прозореца е със супер натежали от плод клони, красиви в червено-зелено, някакво птиче цвърчи, спокойствие – сюрреалистично и същевременно натуралистично, ексхибиционично и други такива завъртяни думи, накратко прекрасно време за мен с новия роман на български на Харуки Мураками – Хроника на птицата с пружина

реализъм с мистика, задължително – котка, размишления и мъдрости, японски и европейски привкус … знам, че който е чел другите му неща няма нужда от агитация – за останалите – полюбопитствайте

p.s. преводът е добър, за което – браво, все по-рядко се среща; затова пък корицата поне за мен е почти ужасна и ако не познавах автора само тя не би ме накарала да купя книгата по никакъв начин

знам, че има и много други, но това дребното все ме гложди – отчитането на дребни разходи, които всеки от нас неизбежно ежедневно прави е на практика невъзможно; резултат – яко стимулиране на конкретни фирми, които са често еднодневки или на сянка; иде реч за талоните за паркиране – седмично се налага да харча поне 10-15 лв за паркиране, по разни места, на които ходя служебно, т.е. свързано с работата ми; това са пари, които отиват някъде, а няма как да отчетем – за фирмата, която обслужва въпросния паркинг – като приход, за Държавата като данък от нея, за мен – като разход; е, това ме дразни! всички знаем как се паркира в София – на магия, трудно, невъзможно; паяците са наш чест гост – суми от 32 нагоре; паркинг – основните са по 2, 3, 4 на час; често са препълнени; рядко издават бележка, камо ли фактура; обикновено за паркинг се води празно място с опънато въженце отпред или ограда, понякога с бариера; чичко, по-често пенсионер, който записва номерата, понаглежда колите и взима парите

същото важи и за талоните за паркиране – познай как се отчитат за разход – никак; познай колко често оставяме стотинките на човека и той дори не поставя бележка, че сме платили; и т.н. и т.н.

темата ми е болна не от днес; не за мен и фирмата – е, какво толкова, очевидно трябва да ги давам тези пари безотчетни; ама най-губеща в случая е Държавата; освен ако нейните хора не са замесени в схемата, както най-вероятно се случва …

е, надявам се Европа, туй-онуй – скоро да се оправят нещата, а?!