днес са ги правили в училище и ги намирам прелестни – еко торбички, произведени ръчно, уникални, защото са от рисунки, правени през годината и вече не толкова любими. сега остава да изработим няколко, да има за всички баби. готина част от подаръка. дори и само торбичка може да се подари 🙂
да, Дом на киното не е отоплен, да, седалките му не са луксозни като тези по модерните кина, но пък киното си е хубаво, особено много хубаво, защото дава уникални филми, които не можеш да видиш другаде.
Поньо от скалата край морето е японски детски анимационен филм, с режисьор Хаяо Миядзаки, озвучен на български. имаше своите две прожекции тази седмица. за жалост само пред шепа публика.
не, Поньо не е от рода на Дисни анимационните супер продукции. и като разказана по японски история е пълна с потайност, нежна красота, добро и зло в едно и в крайна сметка – много хармония.
ако ти попадне да го гледаш – не е за изпускане. вземи и децата.
„за Бога братя, не купувайте“ беше култова фраза преди доста години на един не много запомнен във времето роден политик
повтарям я, защото мисля, че безумието от купувани-на-вятъра-безсмислено-тъпи-китайски-чупливи-играчки трябва да спре. сега. незабавно. веднага.
каква е реалността? в масовия случай средностатистическото българско дете живее (минимум) с около 10 пъти повече играчки отколкото са живяли неговите родители. родителите са расли в мизерия и нямане и сега от една страна купуват всичко, за което са мечтали като деца, от друга – смятат, че компенсират отсъствие от дома и липса на време и внимание към децата – с играчки. така неусетно детето от бебе е затрупано от мнооого играчки.
не стига това, ами идват бабите (събирателно за близки роднини) и с повод и без повод подаряват по нещо (буквално „нещо“, най-често от магазина за 1 лев)
идват приятели – носят още подаръци, т.е. играчки
постепенно играчките започват да извират навсякъде – в хола, детската, банята, коридора, из гардероби, мазета, тавани, балкони и навсякъде. завземат все повече пространство. счупени голяма част от тях. безсмислени и глупави – другата.
след всичко това:
– децата израстват в излишество, играейки с всяка играчка не повече от 5 минути средно;
– децата гледат повече телевизия, отколкото да играят с играчките си – по телевизията виждат още реклами и искат още играчки, които захвърлят на петата минута, за да гледат телевизия и да искато още играчки … ;
– децата не изграждат никаква естетика, защото играчите са всякакви, но 90% са китайски, в ярки и странни цветове, невероятно чупливи, съвсем боклуци;
– децата не развиват въображението си, защото всичко им идва „смляно“, место да хванат подръчни материали сами да си направят неща за игра;
– да не говорим, че всички тези играчки в голямата си част са и опасни – от неизвестни материали, пластмаси, бои, стърчащи и дребни елементи и подобни;
– съвсем не без значение – така децата ни стават капризни, материално ориентирани и консуматори;
– замърсяваме природата и хабим ресурс без грам смисъл, с огромни опаковки и после самите играчки, превърнати за нула време в боклук.
Какво да направим ли?
– да обясним и тактично да забраним на роднини и приятели да идват с играчки без повод (тук изключваме рожден ден на детето или Коледа);
– да подаряваме (с повод) по-малко, но по-смислени и истински желани от детето играчки (например музикален инструмент, курс по рисуване, екскурзия или нещо полезно)
– да съберем в пликове или кашони годните, но вече неинтересни на детето играчки и ги отнесем дарение в близката детска градина, дом за деца лишени от родителски грижи или лекраки кабинет, където ще успокоят други деца и ще са полезни;
– да правим последното редовно;
– да отделяме повече време за игра с децата си, да ги насърчаваме да изработват сами играчки, картички, да рисуват, да танцуват, спортуват и каквото още преценяваме, че е полезно за тях да правим заедно.
малките сърдити и злобни човечета. на всеки му се е случвало да ги срещне. често и по няколко на ден. от онези, които защото са смазани от шефчето, което е смазано от секретарката на шефа, която е смазана от шефа, който пък е смазан от Големия шеф, който пък е нещастен защото няма още по-голяма кола, още по-молям телевизор и жена му е кисела, защото няма още по-голям бю… както и да е, та онези, които са смазани, именно защото са толкова много смазани ти звънят по телефона, викат ти, събуждат цялата ти фамилия посред нощ на събота срещу неделя да ти държат сметка за нещо си, било то малко или голямо
сещаш се за кои ти говоря. да ти кажа честно, за тях има шанс да се оправят. и те са хора. и тях майка ги е раждала.
предлагам ти да им дадем шанс. може би викат така защото освен че са смазани тотално не те и познават. сигурно и не искат да те познават, за да могат да ти викат. но дай им шанс. усмихни им се. остави ги да се навикат и просто ги погледни чисто човешки в очите и се усмихни, както само ти го можеш. повтори упражнението с усмивката и после, а след това пак. когато се прибереш изпрати един мил мейл, все едно никакво викане не е имало, завърши го с усмивка. продължи така. покажи постепенно на тези малки човечета, че светът има и хубава страна. че животът е прекрасен и спасение дебне отвсякъде. и че голяма работа, че нещата не стават от раз. животът продължава въпреки това. усмихни се. голяма работа, че телевизорът на онзи е по-малък с инч, кажи – ми ние, дето нямаме въобще телевизори какво да правим. усмихни се. голяма работа че и колата му, пардон, джипката не е чак толкова голяма, по-полезно е и по-добре за всички да се кара колело. усмихни се.
така ден след ден, усмивка след усмивка малките злобни сърдити човечета може би ще започнат да се променят. ще започнат да променят отношението си към теб. може би и към света. може да се събудят един ден и цялата тежест дето ги смазва да си е отишла да се рее из облаците. и в този ден може би ще направят тези човечета опит да се усмихнат. ще видят, че слънцето е изгряло. ще ти пуснат мейл, в който спокойно ще ти кажат какво не е наред и ще предложат дори решения, вместо да псуват. и когато се видите ти ще се питаш – ама това онези малки сърдити човечета ли са всъщност. защото те ще ти се усмихват. ама много.
от популярните родни храни доста са изключително (простете за грубия израз) гнусни. ето ги набързо. не, не мислете, че съм големия критикар, ултра крайна или перфектната домакиня, която по традиция готви всичко сама у дома, а не разчита на нищо купешко и готово, напротив, но има неща (други биха ги нарекли храни), които наистина е желателно (трябва) да се избягват:
– снежанката – най-вече мялкото в нея не е мляко, отделно Е-тата не са малко (оцветители, овкусители, стабилизатори, антиоксиданти, консерванти …), супер подозрителна храна за готова в кутийка, а е лесно и бързичко да се спретне една у дома;
– руската салата и всички други производни в кутийка – майонезата в нея, саламите, консерватни, оцветители и всякакви други Е-та и отново – лесни (относително) за домашно приготвяне с по-малко вредности;
– бозата – както наскоро се писа – трябва да я погребем, реално няма истинска боза, а нещо изкуствено подсладено, напъхано с минимум 5 Е-та;
– луканката – ой …
– шпековия, телешкия и сие – и пак ой, ой … дори да е по новите стандарти – далеч е от това, което е било преди, без Е-та, соев лецитин, много сол, странни мазнини, месо от подозрителен произход и т.н. …
– кремвиршите – мда, и те като предното …
– майонезата – леле, не мислете че има и грам общо с онази, която баба ви е разбивала сама;
– сладоледа – хидрогенирано масло, изкуствени подсладители и подобни;
– шоколада и шоколадовите бонбони – соев лецитин, хидрогенирано масло, изкуствени подсладители и подобни;
– безалкохолните – аспартам и всякакви Е-та;
– дъвките – аспартам и всякакви Е-та;
– бисквитите, сладки, вафли, соленки пакетирани, солети, зрънчовци – вижте в колко от тях (почти 100%) има хидрогенирано масло, изкуствени подсладители, оцветители, Е-та и подобни;
– киселото мляко – в по-малка степен, особено след „затягането на коланите“ преди време; и все пак кисело от 5 стотинки, хора … няма нищо общо с киселото мляко по принцип.
аз ще си продължа темата, а ако те вълнува – Горичка правят форум Храна на 27-ми ноември 🙂
в деня на детето ми се иска да помисля за това добри родители ли сме? и да поразсъждавам на глас. ще ми се да не се сещаме за децата си само на рождения им ден, Коледа или 1 юни. а да сме с тях, наистина с тях, не формално физически, а отдадени, загрижени, влюбени, забавляващи се, обичащи, усмихващи се ежедневно, т.е. всеки ден.
в деня на детето с болка гледам към младите майки, които не спират да пушат, докато носят детето си и после не го кърмят, защото е по-лесно. и които се събират по градинките не за да са с децата си и да играят с тях, а за да пушат и пият кафе с другите майки, обсъждайки цените по моловете и поредния сериал, докато децата им наоколо се самовъзпитават и израстват в самота.
в деня на детето с учудване чувам за майки, които пускат децата си в биг брадър или пускат децата си да гледат биг брадър, вместо да поиграят с тях, пък ако ще и пред компютъра, но заедно, хора, които под оправдания от всякакъв вид, като например че нямат пари не завеждат детето си поне в парка или в планината, а го оставят на самотек из кварталните улици.
баба ми казваше „лесно майка се не става“, визирайки някои от по-трудните моменти от бременността. истината е, че наистина не се става лесно майка. няма идеална майка. но може би капчица повече старание, целувка сутрин на раздяла и вечер преди лягане, желание за разговор и споделяне и поне по едно искрено „обичам те“ всеки ден ще сложи повече усмивки на лицата на нашите деца. и така утре ще има повече усмихнати хора по улиците.
ето какво ни се изсипва на главите в идните дни, веднага след днешния AC/DC и Бегбеде от миналата седмица (видео тук), снощи вечерта на Beatles в НБУ и след семинара днес за Малкия и среден бизнес в Интернет …
утре, събота – Нощта на музеите (пълната програма – тук)
пак утре, събота – велошествие и ден на велосипедите
неделя – ПР приз, презентации на номинираните, ние сме с номинация за БГ Сайт 2009
неделя – Idea Challenge Day, Аулата на СУ
понеделник, 17 май – Мобилен маркетинг и реклама 2010, събитие на списание .Net
вторник и сряда, 18-19 май – Конференция Журналистика и ПР от мобилния телефон, НБУ
27 май – MIF
31 май – 4 юни – Уеб Експо
това са само главните точки, има още толкова много случващо се!
и някой ако каже, че му е скучно!
с Марти се запознахме през почивните дни. ето каква хубава блузка носеше
I turn off the light, I protect my planet
сигурно ви се е случвало и на вас да попаднете на:
– банков служител, който хрупа солети, докато обработва парите ви,
– полицай, който говори по мобилния си или пуши, докато е на поста си,
– касиер, който люпи семки, докато сте на гишето му,
– представител в данъчна служба, който си хапва торта, докато опашката пристъпва нервно от крак на крак в чакане,
– нотариус, който докато чете документите ви си придъвква дъвка …
сигурно е нещо нормално и не би следвало да се впечатлявам много от подобни неща. но някак ми се струва, меко казано некрасиво.
Follow