Тези дни ДЕОС събираме подписи за участие в изборите. По закон имаме нужда от 2500 подписа – три имена, ЕГН и подпис, за да се регистрираме за участие.

Седим на ключови места из София, Хасково и Перник, където ще участваме в изборите за кмет и събираме от случайни минувачи. Разказваме за ДЕОС и за нашите готини кандидати. Говорим с хората за проблемите на нашия град.

Много хора ни отминават с думите: „Не се занимавам с политика“, „Партиите не ме вълнуват“, „Абе вие луди ли сте?!“ и т.н. окуражаващи слова.

В класическите партии от статуквото подписи така не се събират. Събират се по друг начин. Досещате се как.

Ние искаме да правим нещата както е редно, както е нужно, не по закон, а спрямо моралните ни норми. Затова и сме на площада да събираме подписи.

Ако си за добрите, ако не подкрепяш тези, които ръсят със свещена вода, раздават кебапчета, обещават таблети, дават пари в плик или под масата, разпореждат се с корпоративен вот, принуждават икономически или по друг начин гласоподаватели, винаги прилагат връзки, вярват в далаверата като единствено работещо решение, да, ако не си за всичко това, пропиващо толкова много пластове на обществото ни, ако искаш нещата да се случват нормално, по правилата, чисто и прозрачно, в името на обществения договор и благото на всички ни, ако държиш на свободата и личната отговорност – подкрепи ни.

Нося винаги с мен бланка, отделно във фб на ДЕОС анонсираме всеки ден къде сме – ела! Всеки подпис ни е важен. И искрено ти благодаря!

Остават само 2 седмици до крайния срок на конкурса за социални предприемачи организиран от Нова телевизия и фондация „Reach for Change“.

Конкурсът е подходящ за нестопански организации, както и за индивидуални мотивирани личности, които работят с деца.

През тази година конкурсът има две фокусни теми: – Образование – Нови технологии за социална промяна (но идеи в други направления също се приемат)

Финансирането на победителя е 30 000 лв. + обучения, менторска подкрепа, медийно отразяване и участие в международна мрежа.

Кандидатстването е максимално опростено – без никакви допълнителни документи, само вашата иновативна социална идея и първоначални планове.

Крайният срок е 30 юни 2015.

Подробна информация има на: http://novatv.bg/gamechangers

След като описах седем урока от градината за бизнеса продължих да си размишлявам по темата и се оказва, че пропускам още неща. Ето ги във втора поредица тук:

1 / 8. Мяра. Грижи се за толкова, колкото ти стигат силите

2/ 9. Резерви. Използвай дъжда, за да събереш вода за запас, когато дойде суша ще ти потрябва

3/ 10. Изкуственото подсилване. Ако сложиш много тор можеш да прегориш насажденията. Ако пресилваш нещата – няма да се получат.

4/ 11. Тор. Ако ториш с изкуственяци няма да искаш да ядеш плодовете, дори да имат чудесен вид. И в бизнеса е така – не е чиста тази работа.

5/ 12. Разсад. За да е по-силен и дълъг сезона, докато е студено навън се прави разса вътре. За да стартираш добре – подготви се добре.

6/ 13. Семената. Не от всяко семе ще тръгне разсад и ще има плод. Силните семена дават силни плодове. Но често докато е само на семе не е ясно какво ще е. И в бизнеса е така – една идея може да е добра, но може и да не се получи нищо от нея, дори да изглежда добра. И в това няма нищо трагично, нормално е да е така.

7/ 14. Успехите. Най-хубавото е да събереш плодовете и зеленчуците. Няма по-вкусни от тях. Същото е и с бизнеса. И всеки успех трябва да се отпразнува с всички, допринесли за него!

Първите 7 правила за бизнеса от градинарството са тук. 

С какво родителството помага на бизнеса?

Мда, в последните години опитваме с градско земеделие и саденето и отглеждането на зеленчуци в София и размислите по това ми помагат ежедневно и в бизнеса. Решавам да споделя основните 7 урока, които научих покрай градинарстването:

1. Грижа. Градината, точно както и семейството или бизнесът и всяко нещо, което случваме, за да се случи въобще, а и за да се случи успешно изисква грижа. Грижа означава будност за потребностите, радост за възможностите, любов, отношение, топлота.

2. Постоянство. Без постоянство няма успех. Постоянство значи да стиснеш зъби, когато е нанагорно, да полееш градината, когато е сухо, да не се скатаеш дори за ден, а да си там и да продължаваш още и още.

3. Има сезони. Да, както в градината има сезони, така е и в бизнеса. Има време за интензивна работа, има време за бране на плодовете. Но няма как да се случи второто, без да е положена достатъчно грижа и постоянство в пътвото.

4. Има и слаби сезони. Да, както в градината има сезони, така е и в бизнеса. Има моменти на възход, има и по-трудни такива. Понякога нещата са извън нас. Но ако сме достатъчно предвидливи и далновидни бихме могли да променим нещата в своя полза. Ако не – ще е нужно да положим още усилия.

5. Цикличност. Много е хубаво да има ритъм. Дава една предвидимост, устойчивост и увереност, така нужни да се продължи нататък. След зимата идва пролетта, след нея – лятото, есетна се събират плодовете, а после отново сняг, студ и зареждане за ново начало. И в бизнеса е така. Доста така.

6. Разнообразие. Монокултурите са ад за почвата и не носят нищо добро. Разнообразието дава сила на растящите в близост растения и разпръсва риска. Точно така е и в бизнеса. Ако разчиташ на един или два големи клиента – това е готино решение, но не е устойчиво. Повече клиенти, разнообразни проекти, широк спектър услуги в конкретната област звучи като доброто решение.

7. Изобилие. Животът е изобилие. Градината го дава. Бизнесът го дава. Ако всичко вече изброено по-горе се случи – изобилието е налице. И от задачи, и от хора, и от успехи и неуспехи и отрезултат.

#urbangardening #градскоземеделие #бизнес

Писах още:
7 неща, с които майчинството ми помага в бизнеса

Размислих се какво разви у мен майчинството? С кокво ми помага в бизнеса и работното ежедневие? Споделям.

Любов. Най-хубавото на майчинството е любовта. Тя е огромна и блика отвсякъде. Още по-хубавото е, че е възможно да се отключи любов към всичко. И тогава е чудно. Е, същото е в работата – ако е с любов се случва с лекота и дори трудностите отшумяват бързо. Но си е майсторлък да се отключи и задържи.

Търпение. Вероятно най-ценното, на което ме научи родителството е търпението. При майките то започва от бременността. Всичко изглежда, че се случва бавно. Истината е, че всяко нещо има свое темпо и изглежда бавно само при бездушен външен поглед. В работата също е нужно търпение, много търпение.

Вяра в човека. Всеки родител вярва в децата си. Надява се и прави всичко възможно да открият и развият потенциала си. Насърчават ги. Мотивират ги. Същото е в офиса. Вярвам, че с любов, вяра, търпение, желание човек може а се развие неимоверно много, да постигне значими успехи.

Няма невъзможни неща. Когато си родител – няма невъзможни неща. Човек може и света да обърне, само за да случи нещо за детето си. И в работата е така – стика да има достатъчно любов и отдаденост. Всичко може да се направи.

Дисциплина. Често ме питат как се справям с деца, семейство, работа, преподаване. Дисциплина. В достатъчни количества. Подреждане на задачи, приоритети, менажиране на времето. Важно и в къщи и на работното място.

Делегиране. Да делегирам задачи е ключово умение и у дома и в офиса. Ако някой може да поеме задача и да се справи дори по-добре от мен – нека той я свърши. Не за да имам време да почивам, а за да имам време да свърша нещо, което само аз мога да правя. Важно умение е да се делегира.

Заедно.  Родителството е една дълга заедност. Да знаеш, че другият е там и върши своето. Че можеш да разчиташ на него. Да може той да разчита на теб. Да градите и творите заедно. И да ви е добре заедно. Същото е с работата. Няма успех в бизнеса без екипност, без заедност.

Картинката нарисува Али специално за този пост.

Бяха ми останали от миналата година около 100-тина книжки за безпасния Интернет и с едно бързо питане във фб веднага получих над 20 покани да гостувам в различни училища. Темата е важна. Годината е 2015-та и все още никой не говори с децата по нея. А по тази тема работим, в началото чрез Az-deteto.bg, после и с Фондация БГ Сайт от 2007-ма насам.

Родителите се чувстват по-скоро безпомощни и устройствата се явяват лесен спасител и доставчик на малко тишина и спокойствие. И съвсем бързо се явява пристрастеността, от която трудно се излиза. Учителите по-скоро въздишат, вдигат рамене и се тюхкат какво поколение расте.

Обиколих 6 столични училища и говорих с над 150 деца между 1 и 4 клас. И в по-крайни квартали и по-централни, и по-елитни и по-обикновени. Какво ме впечатли тази година:

– Всички класни стаи вече са оборудвани всяка с лаптоп, мултимедиа, колонки. Всички класни стаи изглеждаха приветливо. Всички деца, които срещнах бяха щастливи, усмихнати, жизнени, умни, красиви.

– Всички учители, които срещнах, бяха отворени, с желание за промяна, с грижа към децата и училището.

– Всички деца използват устройства и имат достъп до Интернет.

– В по-елитните училища сякаш децата имаха по-малко време за Интернет или една идея по-регламентирано като време за онлайн. Да, някои деца, много малка час от тях, споделят, че им се позволява с часове да се стои пред компютъра.

– Навсякъде гледахме филма, който преди години направихме с Андрей (Revive Vision) и макар да е вече стар и да има нужда от нова версия, въздействащ е!

– Навсякъде раздавах и книжки – не на всички класове по бройка за всяко дете, защото нямах достатъчно. Но и книжките, макар да ги правихме отдавна – чудни са!

Искам да продължа да доброволствам и обикалям училища, да срещам деца и да говорим по темата за безопасността в Интернет. Това за децата 1-4 клас. Искам да направим нов филм и книжки и за учениците от 5-7 клас. Защото и от това има нужда.

Търся подкрепа. Търся фирми и организации, които да подкрепят каузата.

В предните години сме получавали дарения за филма и за книжките от Майкрософт България, Евроком, British Council, Алфабанк България. Не са нужни много пари, но без пари няма как да се получи. Парите са нужни за производство и печат на тези материали – филм и книжки. Обиколките по училищата сама ги поемам като мой дял в кампанията.

Очаквам подкрепа.

„Каква майка си ти, щом толкова много работиш! Кога ти остава време за децата!“ – ако си от отбора работещи майки, особено от този на майките-предприемачи вероятно редовно си чувала подобни реплики. Днес срещнах моя приятелка, майка на три деца, която започна свой бизнес наскоро. Та тя ме попита как реагирам при подобни реплики.

Въпреки че и майчинството и бизнеса не са отскоро постоянно чувам критики в тази посока. Защо съм на среща, вместо у дома. Кой се грижи за децата. Как така не става.

Убедена съм, че майчинството и работата не си пречат. Има място и за двете в живота на една жена, че дори остава пространство и да е жена, повярвай. Въпрос на организация, дисциплина, светоглед.

Аргумент 1. Децата имат нужда да общуват и с бащата, баби и дядовци, други роднини и приятели. Няма нищо лошо да са една или няколко вечери седмично в друга компания. Дори напротив – плюсовете са много!

Аргумент 2. Качество за сметка на количеството. Плътно, пълноценно, забавно време заедно може да се получи и в по-кратък интервал. Ако е осмислено, осъзнато, прието от всички като такова. И от децата – и от родителите.

Аргумент 3. Майката ще е щастлива като майка ако е пълноценна и като жена и като професионалист. Майчинството е малка част от ежедневието, макар и водеща. Но щастието и усмивките вървят ръка за ръка през 24-те часа на денонощието.

И вместо край: хайде стига сме робували на стереотипи от преди години, на клишета и хорски приказки. Винаги ще има някой да говори нещо. Момичета, горе главите! Както си го усещате майчинството – така си го изживявайте и подреждайте!

Харесвам хората, които действат с мащаб и успяват да излязат от собственото си малко битие, за да помогнат и направят нещо за другите. Вярно е, че няма много подобни хора. Но имам късмета да срещам такива. И винаги ме завихрят.

В случая говоря за Мария. Мария Василева е учител, родител, студент, активен човек. В курса ни по онлайн комуникации в НБУ тази година реших да обвържа проектите за оценка със социални кампании по избор на всеки. Докато други студенти се оглеждаха какво да подхванат, Мария започна една идея, в която въвлече толкова много съмишленици, че вместо нещо проформа само за оценка в един от курсовете си, превърна задачата в национална кампания!

Говорим за Куче от станиол. Учениците от 44-то училище, учениците от НПМГ София, студентите от НБУ и много организации се включиха в помощ на Фондация Очи на четири лапи и канят всеки да се присъедини. Целта е да съберем за две години 15 000 лв. нужни за отглеждане и обучение на едно куче-водач на незрящ човек. Кучето е Макси (бебето на снимката) и  е прекрасно. Целта е ясна, а средствата са още по-благородни – да събираме цветни метали битови, да ги предаваме за вторична преработка и събраните средства да даряваме. Звучи като не трудна задача, да видим ще се справим ли.

В подкрепа на кампанията при старта на Куче от станиол дойдоха много незрящи, вече разполагащи с кучета. На снимката виждаме Жан, горд водач на Панчо. На снимката са и Албена, човекът в основата на Фондация Очи на четири лапи, както и треньорите, обучаващи кучетата.

Хайде, ако искате – включвайте се!

Най-малкото с лайк тук.

Честита 2015 година!

Нека и през новата 2015 година Нов Български Университет бъде олицетворение на просветата, свободата и подема!

Нека придобитите познания будят у нас жажда запромени, възход и устрем към едно по-добро бъдеще!

Нека и през 2015-та ние, студентите на НБУ, бъдем пример за подражание, пример за целеустременост  и увереност!

Бъдете здрави, щастливи и вдъхновени! И помнете: Ne varietatem timeamus!

Наталия Войнова, студент НБУ, департамент Масови комуникации