интимните местенца на София

DSC00186

обожавам онези уютни дворчета на култови кафененца из София. където се виждаме на по кафе. а всъщност това е само нашето си време, в което опитваме да напъхаме всички случки и мисли прелетели през главите ни от предната среща до сега. място за раждане на идеи. работни и лични. за кураж. за споделено мълчание. за нахвърляни върху салфетката велики планове. за вдъхновение.

дори през късна есен са прекрасни. а на някои даже и през зимата изкарват столчетета и масички и си открадваме слънцето, което ни е липсвало междувременно. е, отдавна не сме пили кафе. заедно. май е време.

българските села и градове – в знамена и снимки

p8280206

къща в град Елена

p8290248

двор в Чифлик, Троян

p8290239

къша в село Долни Върпища, близо до Дряново

p9050025

къща от село Ерул, Западна България – едно от трите знамена от 10-тината къщи в малкото селце Ерул, съвсем до границата

p9050055

снимката е от село Врабча, Трънско

това лято видях българските села по-усмихнати от преди, много по-оживени, без традиционните камари боклуци наоколо (с малки изключения). дворове – потънали в цветя. да, така от най-източните до най-западните села, и в Северна и в Южна България.

p8260080

снимката е от село Крапец

не знам дали защото беше лято, но селата бяха по-усмихнати и живи от преди години. виждах хора по улиците, из дворовете, да майсторят, говорят, да се смеят. често бяха из нивите и събираха реколта. радост.

къщи с оправени дворове, с цветя навсякъде, с подредени насечени дърва за зимата, тикви по стъпалата и ябълкови дървета, с провиснали от плод клони до земята отвъд оградата. къщи на хора, които обичат мястото си. нещо, което отдавна не бях виждала толкова масово.

не че е толкова важно, но любопитна подробност е, че на много места из селата, дори в най-затънтените има чинии на Булсатком. друго важно нещо е, че дори пътища, отбелязани на картите (хартиени и виртуални) като междуселски са всъщност тотално занемарени и непроходими. но като цяло пътищата постепено се оправят. почти навсякъде. парадокс е, че на места междуселските са по-добри, оправени с финансиране по програми, а другаде в самото село пътищата са ОК, но наоколо е кошмар.

p8230003

снимката е от село Ясна Поляна, близо до Приморско

знамената са задължително на кметството – родното, наред с това на ЕС; знамената са понякога на пощата, много често на магазина, кръчмата, гумаджийницата или просто пред някой дом; понякога са забити на високи пръти пред дома, друг път – провесени през прозореца или на терсата.

p8280185

на излизане от Варна

p8290246

на излизане от Габрово

явно по някакви EU директиви или финансиране – много градове са разкрасени по този начин

наблюденията и снимките са от лятото на 2010 година
с благодарност към приятелите и всеотдайните пътешественици
постът е специално посветен на Боян Юруков, Юлиан Попов и днешния ден

писах през 2008-ма „де е България“ и наскоро „нещата в бг наистина вървят добре“

не, не, не за нашето море

p8260067

след като писах за хубавите диви местенца из морето ни и след като всички се съгласихме за лошите страни на всяко място по морето ни ето и разни неща, които не искам децата ми да срещат по нашето море:

. умрял делфин на плажа … стоя няколко дена на плажа на Крапец. а за него още се говори у дома, седмици след това … за децата е тежко да виждат смъртта ей така, особено на място, което обичат. още по-лошо от това децата да видят умрял делфин на плажа е делфините да измират по вина на хората.

. чалга. чалга. чалга. … от почти всяко заведение. дори да не влизаш в подобни места, минаваш покрай тях и те залива отвсякъде. и те кара да бягаш, далеч.

. кич. и още кич. курортните селца по морето и повечето от комплексите приличат в централната си част на една огромна сергия за долнопробни боклуци. 100% made in china стока от магазините „за 1 лев“.

. прах, кранове, бетон и грозни строящи се сгради. далеч от всякаква естетика. някои зарязани до никъде, стърчащи и опасни. навсякъде от Балчик до Синеморец …

p8220089

списъкът може да продължи още доста. но нека съм милостива, ще спра до тук.

най-дивите плажове по черноморието ни

p8230048

една бърза разходка от север на юг без претенции да покрие съвсем всички диви места, но поне основните

Камен бряг всъщност си е бряг, каменен бряг. няма плаж, но това не е минус. вълните се разбиват шумно в огромните скали. водата е кристално чиста. мястото е уникално, диво, но в последните години все по „питомно“ и населено. идеално за посрещане на джулая, за лов на миди и рапани, за нощ на открито с приятели и … за самоубийство. да, на това място има рекорден брой некролози. много каменен и далеч.

Калиакрия има един великолепен скрит плаж, намиращ се под строящото се в момента поредно голф игрище. ресторантът на плажа е кокетен и арт, на самия плаж има от модните шатри за полягване и други, а напоследък се случват и доста любопитни събития на този плаж. за жалост малко отдалечен.

Шкорпиловци има най-безкрайната плажна ивица. пясъкът е перфектен и чист. банските не са задължителен атрибут. няма капанчета наоколо, нито много опънати палатки, което прави мястото наистина много чисто (все още). по скромното ми мнение в северния си край, към Камчия е най-дивото и чисто място по родното черноморие през този сезон. снимката е от там.

Карадере е другото традиционно хипарско място по морето ни. проблемът е, че се пренасели, замърси от боклуци след заминаващите си палаткуващи. пътят, особено след дъжд е твърде офроуд. иначе прекрасно кътче.

Иракли – меката на хипарите вече далеч не е това, което беше. пренасели се. големите полемики ще се застрои или не май се решиха за момента естествено покрай кризата. от всички подобни места това е най-облагородено с кръчмички, бунгала и места за зареждане с бира. а и най-достъпно откъм път. личните ми впечатления са пряко свързани с множество оси и оставят това място извън списъка ми с любими, макар плажът сам по себе си да е красив.

Маслен нос е новото откритие. плажът е съвсем малък, но божествено красив … ако ги нямаше хората. за жалост доста са го надушили. достъпът е или по вода или по ужасен път не малко километри и време, но си заслужава. наистина чиста вода, плаж от мидички, все пак и с фасове. има много добро капанче с готвач-мераклия, който предлага около 10 вида прясна черноморска риба приготвена както си трябва. в горичките наоколо има също палаткуващи, които, както е тръгнало, след година-две ще превърнат мястото в традиционната, позната от другите места мръсна картинка.

Синеморец и по-скоро устието на река Велека също може да се похвали с хубав плаж, чиста и топла вода. става дълбпко веднага, така че е малко опасно за деца. скалата дава добра сянка за прикритие в жегата. любопитна е опцията да се отиде на плажа с лодка по Велека. за жалост и този плаж е пренаселен и пълен с фасове и други по пясъка.

Силистар въпреки, че е толкова отдалечен е супер пренаселен тази година, защото казали по телевизията, че това е мястото с най-чиста вода по черноморието ни. факт. наистина водата е кристално чиста, а защото е достатъчно на юг – и много топла. заради залива доста навътре е все пликто, което го прави OK за деца. плажът е голям и въпреки това не успява да побере всички желаещи. има капанче на плажа, където може и да се хапва. в горичката наоколо освен палаткуващите има доста конски мухи, които хапят здраво.

общото за всички:

с всяка изминала година – по-населени
с всяка изминала година – по-мръсни
като цяло – трудно достъпни
всичко, казано тук като критика на родните места за почивка на морето важи и за тези места

за финал – както казват Петър и Анатолий от сайта, посветен на българските плажове – „Хората са виновни, че плащат за унищожението на природата и стимулират престъпниците да строят още и още. Всеки трябва да прояви разбиране – идете в Гърция, Турция или някъде другаде на хотел и спасете Черноморието. Иначе, един ден искате или не, ще трябва да ходите в чужбина на море…“

моят град

KrasimiraPetrova

всъщност Пловдив не е моят град, София е моят град, но снимката на Красимира Петрова от виртуалната изложба на Kafene.bg по повод 3-тата година на сайта ми харесва много и затова я споделям с вас 🙂

добре е да обичаме своите градове. така те ще са по-красиви.

оказа се, че от всички 30 наградени снимки със Силвина сме си харесали една и съща – ето и нейния пост по темата 🙂

котките на Варна

p6050090

престъпна безотговорност накара този усмихнат блог да стои повече от седмица с намусена тема и да не промърква дори. всички оправдания са недостатъчни и напълно излишни. хората писаха и защо да участвате в БГ Сайт и за Стъклен дом и БГ Сайт и за какво ли още не. а тук усмихващите се зачезнаха. време е да вдигнем оптимизма на обичайните му нива. ето – Варна е град, пълен с котки. много котки. всякакви. и те са на почит. почти като в Истанбул. или като кучетата в София. но котките са по-аристократични същества. малко по-мързеливи, но държат на своето, с характер.  ето я една котка, уникално украсила страната-стена на една книжарничка, някъде в периферията на центъра на Варна.

хостел мостел, разбира се, ако си се запътил към Търново за уикенда

p4100093

отдавна исках да ти разкажа за това място. това е Хостел Мостел в Търново (има и софийска версия, също толкова добра)

освен че се помещава в наскоро основно реновирана къща на два века, самата тя уникална, ХостелМостел е невероятно място, в което можеш да си починеш и да се срещнеш със забавни и любопитни хора от цял свят, да преспиш само за 20 лева в Търново, да закусиш прилични и вечеряш спагети в тази цена, да имаш добър нет без да плащаш за него допълнително, безжичен и всякакви подобни екстри. чисто, уютно, спокойно място. не казвам всичко това, защото хората, които го правят са ми приятели. просто си заслужава

сайтът им е HostelMostel.com, приемат и онлайн резервации

p4100052

ниските столчета и масичка са идеални, но силно се конкурират с огромните възглавници на пода в общото помещение

p4100160

в двора има не много но приятно количество цветя и разни декорации, както и навес с пещ, за любителите

p4110216

ако наминеш и случайно имаш пет минути любопитство или скука надникни в „книгите за гости“, в близост до рецепцията са и можеш да прочетеш изумителни истории на различни хора минали през хостела в последните години и разписали се по своя уникален начин

p4110217

например на корейски така 🙂

размисли за България

flagднес цял ден си мисля. искаше ми се да напиша нещо хубаво за България. какво харесвам в нея. какво й е уникалното. опитах се да съм честна. ето ги клишетата в редичка. вадя ги от една анкета, която проведох преди година с мои студенти, за нещата, с които се гордеят, че са българи.

природата. имаме прекрасна природа. и другаде има природа уникална. природата по принцип си е уникална навсякъде. има и държави, лишени от именно такива красоти и благини, те пък си имат свои природни красоти. лошото е, че това, което го имаме почти сме го затрили и не е останало много, с което да се гордеем.

историята. славна история, така казват. ако прочетем чисто историята, без национален филтър или засилена доза родолюбие, както и без политически пристрастия ще видим, че има и доста моменти, в които да се срамим. особено в контекста навремената, в които живеем.

хората. хората тук са добри, красиви, честни, работливи, гостоприемни. все клишета от останали в миналото. е, това за най-красивите жени все още силно битува. останалите са не само под съмнение, но накои напълно  са заличени. за сметка на това списъкът от стари времена може да се допълни с хитри (Андрешко), завистливи (я не сакам да съм добре, а Вуте да е зле). хора като хора, мисля си аз, навсякъде сме / са еднакви.

кухнята. превъзходна. истината е, че в кулинарно отношение сме силно повлияни и много не се различаваме от съседните нам държави. освен това масовката в заведения изравни вкусовете и в най-честия случай сервира буламачи. влусни гозби има във всяка кухня, стига да са приготвени с желание и вкус, както и с качествени продукти.

талантите. певци, музиканти, артисти всякакви, спортисти – надарена нация. да бе да. истина е, че имаме единици, които да ни прославят в дадена област, но те по-скоро са изключенията, които потвърждават правилото. и за да не съм толкова скептична – тук нещата са като с природата – и да има нещо ценно, нито го търсим, ното го развиваме  и насърчаваме. за жалост.

достатъчно е човек да е попътувал малко из света, за да разбере, че има много други места с уникална по своему природа, с богата и пребогата история, с добри и талантливи хора, с прекрасна кухня.

и все пак сме българи. обичам България. и искам децата ми да познават и обичат родината си, но да са широко скроени да разберат, че това място е по-специално за тях само защото са родени тук. да се чувстват комфортно навсякъде по света.

Честит празник!

местата за игра в моето детство

p1090245

ето ме на три. в центъра на Варна. позирам на баща ми.

летата бяха във Варна. изпълнени с игри. както си трябва за едно щастливо детство. баба ми живееше близо до Морската градина – основно място за игри и приключения. но на съседната уличка, още по-близо, между кооперациите имаше съвсем малка площадка с пързалка, две люлки и пясъчник и помня с умиление това място, на което с братовчедка ми сме прекарали мнооого време в игри. от малко по-късно си спомням и звучния смях по улицата до късно вечер, игрите на „стражари и апаши“, на гоненица и криеница. времената бяха други. наистина бяхме по цял ден безгрижно навън във весели и безкрайни игри.

p1090243

днес децата ни имат други забави, играят повече у дома, в парковете сами не ги пускаме, а в градинките по-често гледката е тъжна – и да има пързалка и люлка често са счупени и опасни, отделно небоядисвани с години, а кошчетата и всичко наоколо прелива от боклуци. не виня кмета или общината за това. всички сме виновни. но мечтая за едни по-добри места за игра за нашите деца.

ето я кварталната градинка при бабата на моите деца. добър столичен квартал, с доста деца, хубаво място, похвално все още не отчуждено за строеж на супермаркет или блок. картинката е плачевна.

ясно е, че всяко поколение живее в различни условия. ясно е, че няма да пускаме децата по улиците със спокойствието, с което са го правили нашите родители. но поне малко по-красиви и чисти да са местата за игра. няма да дочакаме неволята. по-добре е да вземем нещата в свои ръце. и вместо да седим така безучастно ей там по пейките за няколко минути да оберем боклуците наоколо, контейнерът е наблизо. така освен, че децата ни ще играят на чисто и ще им дадем добър пример, а и ще ни е по-трудно после да хвърлим на тревата фас, празна бутилка или опаковка от солети. а напролет можем и да боядисаме заедно в някоя съботна сутрин пейките и люлките, нали е за нас и нашите деца.

2600

ще се радвам на една разходка назад във времето – как, къде и на какво сте играли в детството си Поли, Гори, Лидия, Райна, Силвина, Денис, Андрей 🙂

покана за помощ за децата от общежитие в село Върбица

шумът от Могилино отмина, опита се да се надигне друг, но и той отмина … Могилино го няма, но останаха много други домове, с над 8000 деца в тях, над 1000 майки зарязват децата си годишно и тази цифра не се променя с години, въпреки шумът Могилино!

отново, за пореден път, получавам зов за помощ и защото знам, чукаш ли ще ти се отвори, публикувам с вярата, че ще има хора, които ще се отзоват на тази покана за помощ от учениците от НУ ”Отец Паисий” с общежитие, село Върбица, община Плевен.

ето какво пишат:
„От 1970 година е интернат за социално слаби деца от различни етноси: българи,турци и роми от І до ІV клас.Тук ние живеем цяла седмица – от понеделник до петък. Учим се да пишем, четем, смятаме, придобиваме здравни и хигиенни навици.

Като всяка бюджетна инстанция, така и училището като такова изпитва финансови затруднения. Ръководството на училището е принудено да търси и подсигурява храна, отопление, дрехи и обувки на учениците.

Идват празници -130 г от празника на училището, Коледа и Нова година.

Нека всички отворим сърцата си и зарадваме тези мили създания, които макар и малки, вече изпитват на гърба си стагнацията на времето в което живеем! Безкрайно ще Ви бъдем благодарни, ако се отзовете на нашата молба!

Горещо ви молим за нуждите на училището да дарите храна , облекло, учебни пособия и може би надежда!

Благодарим Ви от сърце!

Нашият адрес е: с. Върбица – 5845 общ. Плевен ул.Шипка 7

С уважение : Учениците и преподавателите от НУ ”Отец Паисий” с общежитие, с. Върбица“