успех на Voice Academy!

web_img

когато готини хора се съберат се раждат готини идеи, а когато тези готини хора са не само готини, но и действени и амбициозни – успяват да реализират готините си идеи и с това будят още повече респект

Жоро е от хората, които никога не спират и винаги приятно те изненадват с нещо ново, а и Петя е като него – и ето – стартираха прекрасен проект за развитие на надарени с глас деца – Voice Academy

събрали са все големи професионалисти – преподаватели, оборудвали са страхотно зали за пеене, пиано, студио и каквото друго е необходимо, създали са една неповторима атмосфера
мястото е уникално – заредено с много енергия и ентусиазъм!

браво и успех!

ето повече инфо, а ето и сайтът на Voice Academy

кредит снимка – Влади

връщане на хартия

чистката у дома доведе пет големи плика пълни с изрисувани листове, тук-там стари списания, непотребни хартии, тетрадки от миналата учебна година, картонени опаковки в общ обем 18 кг на кантара на пункта за изкупуване на хартия
сумата, която трябваше да получа бе около 70 стотинки, но я дарих на човека за още една бира, от което той беше видимо объркан, но и доволен

еко-калкулатора казва, че тези 18 кг хартия спасяват 576 литра питейна вода

когато бях малка баща ми бе инсталирал една от своите машини за балиране в завода за рециклиране на хартия в Мизия. отидохме в завода през една от ваканциите. беше наистина интересно – от едната страна влизат старите хартии, а от другата страна излизат блокчета за рисуване и тетрадки – като в анимационните филми 🙂
имаше купища вторични суровини и жени, които ги сортираха ръчно – отделяха картоните от хартиите. халета с огромни съдове като тенджери на баба Яга, от които се издига пара от врящата смес – вода и стари хартии на път отново да се превърнат в тетрадки, опаковъчна хартия или картон например
не знам дали работи този завод сега, но се надявам връщаната хартия наистина да се рециклира

чува се, че вече ще започнат да събират и старите батерии и дискове – имам насъбрани доста и само чакам да узная къде

за хората, които обичат дома си

p9160050

днес Сашо ме светна защо толкова ми харесаха гръцките селца – защото хората, които живеят там са спокойни и положителни, обичат дома си, мястото си и се грижат за него – не го цапат и не изхвърлят боклуците си до / около селото / дома си, поливат дърветата дори да не са в техния двор и замитат тротоарите си, правят мястото уютно и добро

не се въздържам и ще спомена и за нас, чета Майките на Теодора Димова и една от героините там е цитирана като потънала в собствената си трагедия и доволна от това не иска да излезе от това си състояние – е, ние тук сме така – забравили да обичаме себе си, да обичаме дома и мястото си, за всичко обвиняваме другите и чакаме спасение от някъде, без да се сещаме, че може би спасението ни дебне в самите нас

Исландия в три снимки

сезонът на снимките в блогосферата е в разгара си и защото ми е много досадно понякога да скролвам до безкрай ще гледам да не прекаля и оставам с три снимки от Исландия тук

r1

Рейкявик – крайбрежната ивица, целият град е в подобен стил – леко и странно

r2

центърът на Рейкявик – ето толкова тъмно е през белите нощи около час и нещо след полунощ

r3

Националният парк Pingviller е и историческо място – тук е свикан най-старият парламент в световната история – през лятото на 930-та година, невероятно красиво

още снимки съм качила в Narod.bg/Justine и FB

два щриха от лятото на учениците в Исландия

p8270095говорихме си с Маргьорет днес на обяд и много се впечатлих от разни неща, които се правят за учениците в Исландия:

– от 14 годишна възраст започват работа през лятото – вместо да се шляят по улиците (моловете), седят пред телевизорите или в нета, децата боядисват оградите на детски градини или обществени площи, садят цветя и подобни неща, за което получават заплащане за труда си и свикват на работа, отговорност, дисциплина отрано;  организацията се поема от държавата;

– в началото на ваканциите в Исландския университет в Рейкявик има седмица на отворените врати за ученици – децата се записват, има малка такса, идват цяла седмица и сами избират в какви курсове да се запишат за седмицата, а преподавателите от университета имат за задача да им покажат, че да се учи в университета е забавно, че е различно от училище; темите, по които говорят са различни от тези, преподавани в училище, а и децата свикват с университета и не се плашат от него.

колко сме далеч от всичко това, не само географски.

/снимката е от централното фоайе на университета/

манастир Свети Йоаким Осоговски

едно невероятно красиво място

p8090087p8090086

манастирът Свети Йоаким Осоговски се намира близо до Крива Паланка (Македония) и границата с България
в комплекса има ресторант, както и хотелска част за преспиване

информация за Свети Йоаким Осоговски в Уикипедия

още снимки има на narod.bg/justine

среден блог пост – Търново, политика, празници

BlogCamp 2009 започна днес в Търново с настроение

откри Бого, който каза, че блог частта ще е по-интересна от уеб, но се оказа, че на уеб е имало повече хора и загубих бас

все пак блог частта, макар и по-малко посетена бе интересна

разбрахме от Ники Бачийски, че скоро WordPress ще има нова версия, в която по-лесно ще си сменяме темите, разказа и за две нови теми едната превръщаща го в социална мрежа и другата – в микроблогинг платформа

Дзвер разказа за средния блог пост, какъвто опитвам да докарам тук – пише се на не ъпдейтната версия на WordPress, има 28 символа дължина на заглавието, темите са празници или политика, а най-четени са постовете със снимка; да слагаме тагове, посъветва Веско, да не си пестим толкова линковете, а освен това разбрахме, че не харесва блогове с поезия

Сашо говори за политическите блогове, а после с Крис говорихме за корпоративните блогове, после се говори за сигурност и права

ето я и снимката – класика

p7120092накрая имаше парти, хората бяха с настроение, беше готино. утре продължава 🙂

още снимки съм качила в Народ.бг/Justine

Отражения – щъркели за Деня на Земята

Eто и моето късче от виртуалната изложба, посветена на Деня на Земята – 22 април. Радвам се, че децата ни все още могат да видят щъркели, въпреки че като цяло ние, хората, не правим почти нищо, за да остане природа в България.

reflections_end-11

reflections_end-12

Щъркели

Землището на село Долно Сахране, община Павел баня, 2008 година

Повечето диви животни и птици бягат от човека, поради нашето агресивно поведение спрямо тях. Няма на земята диво същество, което да убива без нужда или за удоволствие – ние сме единствени. Може би в конкретния случай звукът от затвора на фотоапарата напомня на птиците подобен звук от друг затвор, след който се умира. Всъщност те нямат особени причини да ни се доверят и да ни допуснат близо до себе си – ние сме едни шумни, нахални и арогантни двуноги.

Снимките са част от изложбата Отражения на фотографа Александър Ивановwww.alexanderivanov.com. Изложбата е само виртуална – идва от Гори и продължава при Лид. Галерия с цялата изложба ще бъде качена на www.photosynthesis.bg