ето поредната порция висящи обуща из София – това е в Борово, тези са доста високо, дори се чудя как са ги качили чак там, а знакът – ясно е от коментарите към предните два описани случая в блога ми (тук и тук) – наоколо има някой, който продава хм … специфични продукти

любопитното е, че малко по-надолу по същия булевард е МВР, но предполагам те не знаят какво символизират обувките, не е в правомощията им да ги махнат, нито пък четат блогове, за да разберат …

какво е да си успешен в наше време:
да имаш много пари?
да видиш снимката си на корицата на Мениджър или да се появиш в сутрешния блок на bTV?

интересни разсъждения на Alain de Botton в TED

няколко щриха:

• ако видите човек във ферари, не вярвайте, че е по-щастлив от вас
• не оставяйте на другите (в т.ч. медиите) да дефинират разбирането ви за щастие и успех
• разберете какво ще ви направи вас лично щастлив и въврете в тази посока
• не може да си успешен във всичко, печелиш нещо и в същото време губиш друго

чувам постоянно хора да се оплакват от работата си, от живота си, оплакват се от едно и също с години, а не предприемат нищо, за да променят ситуацията:

• хора, които постоянно казват, че мразят София, но с години живеят тук
• хора, които вечно се оплакват, че са претоварени, че от работа не им остава време за личен живот, за семейството и децата, защото се бъхтят от сутрин до вечер, но не променят нищо, а времето минава
• хора, които честичко заявяват, че искат да започнат свой бизнес, но все не им стиска да напуснат работата, при която имат добра и сигурна месечна заплата, служебна кола и всякакви благини
• хора, които мрънкат и споделят, че не харесват застоялия си, скучен живот, но не променят нищо, не сменят посоката, а страдат, бият жената и детето или пият, уж за да забравят

е, на всички осмелили се да намерят своята дефиниция за щастие и да я следват – мисля, че сте на прав път! успех!

чух го доста преди да го видя с периферното си зрение – огромният лъскав черен (естествено) джип, с надуто на макс чалга парче, с отворените прозорци на мощното возило,  с облечения в шарена ризка на златна възраст
чакаше на светофара, демонстративно, изискваше внимание, вниманието на всички наоколо
очевидно се кефеше на колата, на музиката, на доста натуралистичните краски, в които се лееха в прав текст сексуалните ищения на лирическия герой

лято. някъде из България

–

присещам се за сходна случка в Париж, метрото, преди няколко месеца
типът беше около 30-те, едър и трениран, мургав
слушаше от мобилния си увеличен на макс турски ритми, без да се съобразява с околните, демонстративно, изискваше внимание, отговаряше със зъл поглед на всеки, осмелил се да му каже нещо по въпроса
хората наоколо бяха недоволни, но не смееха да му реагират

когато на поредната спирка слезе всички въздъхнаха с облекчение