макар отново с лека закачка към другите, новата комуникация на Синята Коалиция е много по-добра, защото е положителна и с това ме радва.

наистина, време е за добрите

поканата е за Празник на буквите и промоция на новата книжка от поредицата „Аз детето“ – „Аз и дислексията“

събота, от 10.30 пред тратър София, децата ще рисуват с тебешири, очакват ги много изненади и награди

когато в продължение на месец – два всеки ден поне 3 до 5 души ме питат за работа, колкото и голям оптимист да съм, знам, че нещата не вървят на добре, ама никак

колкото и от специализираните сайтове за работа да ми разправят, че кризата не пречи да си смениш работата или че фирмите не бива да уволняват хора по време на криза – това са само приказки

официалните статистики по въпроса не ме вълнуват. те са само празни цифри

нещата са сериозни.

„Стига се дотам, че да бъдеш интелектуалец в България е престъпление. “

„дълбоко скъсана вътрешната връзка между индивидуалност и общност. Общността не е в състояние да интерпретира вярно постиженията на индивидуалностите.“

„Всичко дотук говори за следното: различна социогенеза на индивида и общността. Дотук социогенезата е била обща, тук социогенезата е съвършено различна. Индивидуалността възниква във всякакъв отказ на връзка с масата, с общността. Това е, както вулгарно се нарича, индивидуализъм.“

„Накъдето и да се обърнем, ще видим една дефектност, и тази дефектност не е обезателно на личността, това е една дефектност, пренесена отвън в личността. Тук стигаме до една такава тема: създаването в тази ситуация на безхарактерност. Това е преадаптация. Всеки се адаптира. Раждат се безгръбначни, раждат се плазмодии, най-различни типове на асоциално поведение и форми на обществен кретенизъм.“

„обществената бедност се изразява в края на краищата и като една бедност на духа. И това не като метафора, можем да го посочим. Думата ми е тази: че в своята целокупност българският народ завършва като един тотален развратител на всичко и на всички.“

„Оттук нататък вече предателството се превръща в политическа платформа, изповядвана от милиони.“

„Но този манталитет, най-накрая, е тотално нихилистичен, състои се от едно отрицание на самия себе си. Българинът не представлява нищо за себе си. И ако го питате, той ще ви каже: кой съм аз и защо съм – абе, я ги остави тия работи.“

„Трябва да кажа, че в последните години, с всичките благополучия и престъпления, става най-сетне едно преодоляване на този български мир. Той е вече като едно зъбчато колело, на което са счупени част от зъбците и предаването не става – въртиш педалите, но колелата на велосипеда не се задвижват. И върху всички тия неща ние можем да разсъждаваме и заради това – фактът че ги осъзнаваме, говори че те си отиват. Човек може да осъзнае една такава ситуация не в нейния център, а в нейния край, защото осъзнаването представлява форма на резюмиране на едно развитие. Когато това развитие не е станало и тенденциите за неговия край не са посочени от обстоятелствата в живота, осъзнаването му не е възможно. Човек живее вътре в него, идентичен е с него и е негова жертва и негов субект. Това, че ние вече можем да огледаме цялата тази съвкупност, да намираме нейните корени, да намираме нейните типове – това значи, че тази съвкупност е към своя край.“

малко откъснати от контекста изречения, трябва да се изчете цялата лекция – тук

кредит: Милена Фучеджиева

като изключително мислещ човек Юнуз е обобщил какво трябва да се промени в България. подкрепям го напълно:

– по-благоприятни условия за бизнес

– да спре нелегалното движение на пари из странни кръгове, да се намали корупцията

– повече мърдост, толерантност, справедливост и мисъл в управлението на държавата на всяко ниво

Юнуз е умерен песимист, но мисля, че си заслужава поне още веднъж да сме оптимисти.

На каквото и да спра поглед, все намирам нещо, от което да изпитам срам. Ала и срамът е като всичко останало: ако живееш достатъчно дълго с него, свикваш и той се превръща в част от мебелировката. В квартала можеш да откриеш срама във всяка къща, да го зърнеш как догаря в пепелника, как виси в рамка на стената, как покрива кревата. Ала никой не го забелязва. Колко сме били възпитани!

Срам, Салман Рушди

простите сметки показват, че изгубихме не само няколко работни дни, а цял месец!

денят преди празниците – всички още от обяд бяха запрашили, за да изпреварят задръстванията, а дори да не бяха излязли от офисите си вече бяха „на друга вълна“

дните след празниците – два мизерни, които покриват цяла седмица – нито да се адаптираш, нито да заработваш сериозно

отработването и работните съботи – и те, уж работни, но се щипва, че е събота и кой работил кой не

единствените на далавера – за хората в бюджетната сфера, на тях не им пука, заплатата си тече, при тях криза и без това няма

предтекстът на правителството за това безумно решение – да се подпомогне родният туризъм и строителния бизнес – измислица – бг хотели не спечелиха много, народът се беше изнесъл по Турция и Гърция основно, а по традиция в началото на май валя добре, та и строителите не видяха кяр

магазините – празни, без оборот, а наемите текат; офисите празни – хората почиват, а наемите текат, договорите и сроковете също; държавните институции – съдилища, общини, всякакви администрации са затворени, натрупват още повече работа, но кой му пука, тя работата няма да избяга

чужденците – в недоумение, брей колко почиват в таз държава!

извод: измислени са ни и празниците, измислени са ни и делниците. имаме нужда от промяна!

още много снимки от парада съм качила в Народ.bg/Justine