в последните дни доста се каза, изписа за Протестна мрежа.

ще се включа в това говорене с моята гледна точка. и ще започна с това – коя е основната сила на този протест? кое е новото в този протест? кое е това, което прави този протест жив вече 58 дена в цяла България и по целия свят?

първо: спонтанност. всеки излиза на площада сам. не воден от партийни или нечии интереси, а воден от своите разбирания за морал и дълг и чест.

второ: хоризонталност. в протеста няма йерархия. няма лидери, няма лица. всички сме лица на този протест. всички сме лидери.

спонтанността и хоризонталността правят този протест витален, различен, нов и успешен.

чуждестранните анализатори и медии вече ни сочат с възхита и се радват на този уникален феномен – протестът в България.

да, за хората, свикнали да мислят в схеми, да смятат всичко в пари и да не правят нищо без заплащане им е трудно да повярват, че е възможно хиляди хора да излизат спонтанно на улицата, без заплащане, дни и още дни. за хората, които са в матрицата нещо извън нея им се вижда чуждо и непонятно и затова го отричат всякак. искат да го „натопят“, изопачат, сведат то техния малък свят.

но исктината е, че този протест е отвъд класическите модели, познати до момента. и именно това е силата му!

58 дена по площадите ние вървим и говорим. формираме неформални групи – приятели, хора с еднакви мисли. макар да сме различни. макар сред протестиращите да има и леви и десни, ние сме различни, но искаме едно #оставка и нови избори. а като цяло – повече морал в политиката.

едни събаряха Берлинската стена, други пускаха фенери, трети рисуваха на Орлов мост, четвърти целуваха полицаи, а пети караха бял автобус насред протеста, шести окупираха Евксиновград. акциите бяха много и различни, организирани спонтанно, но даваха тази допълнителна живинка на протеста. и да, правеха го забавен, забележим.

е, всички тези различни групи, съвсем естествено е да се опитат да се коодинират помежду си. защото чух от поне три места за три различни проекта за „Берлинската стена“, например. именно това е и Протестната мрежа. тя не е партия, защото обединява хората от протеста, за които казахме, че са с различни политически пристрастия. Протестна мрежа е само координационното звено, съединението, което ще ни направи още по-силни.

#дансwithme

Follow

истина. звучи ужасно демоде в 2013-та да се прави вестник. но предвид обстоятелствата се оказа, че е важно. в момента пред завършек е брой две, но пропуснах да кажа за брой едно.

вестникът включва текстове от блогове и снимки от социалните мрежи. авторите са дали съгласието си материалите им да бъдат публикувани. няма хонорари. всичко се прави с доброволен труд. и се получава.

вероятно ако четеш това имаш принтер. моля, изпринтирай поне едно копие и занеси на човек, който не използва Интернет и се чуди защо и как протестират хората. предваритело ти благодаря!

страницата на вестик Протест във фб е тук, ако решиш – харесай я
ако искаш да принтираш брой 1 – най-лесно е от тук

и готин текст в НЕ!новините за вестника

#оставка

#дансwithme

Follow

кой не е мечтал поне веднъж в живота си да пусне писмо в морето, писмо, запечатано в бутилка.

е, ето една сладурска идея, подсказана от Апостол Дянков – да изпратим на нашите любими политици посланието ни, ясно кое – ОСТАВКА – запечатано в бутилка, поднесено по море!

важно е да се използва стъклена бутилка и коркова тапа, а не пластмасови такива (нека щадим природата!)

кой е навит?!

още идеи как да изразите протеста си където и да сте през ваканцията има в блога на Йовко

#дансwithme

Follow

Тошка Иванова

45 дена протести, умориха ли се протестиращите? Виждаш ли светлина в тунела?
Физически – вероятно да. Като позиция и мнение – не. Хората не ходят всяка вечер пред Министерски съвет и Народно събрание, защото им се разхожда или няма какво друго да правят. Гражданската позиция няма как да се умори.
цялото интервю

Гео Калев

Опитаха се да квалифицират протестите, наричайки ги протест на работещата средна класа. Ти как би ги определил, кои хора излязоха на площадите?
Свободните хора, на площада излязоха хората, които в момента не са представени в парламента. Това са хората, които повече не искат да си затварят очите пред несправедливостта и не са съгласни с начина, по които политиците управляват България. Тези хора търсят справедливост, търсят морал и бъдеще за децата си.
цялото интервю

Георги Ямалиев

А сега на къде след близо 50 дена протести? Какви са възможните изходи?
Този въпрос е може би реторичен. Истината е, че няма връщане назад. След всичките тези дни на протести, в които всеки е вложил сили, енергия, лично време и емоции, е немислимо да се смята, че хората биха се отказали и прибрали, защото залогът е твърде голям. Този път не става въпрос за недоволство свързано с битови проблеми, като цената на тока, а за запазване на достойнството ни, на моралните ни ценности, за възможността да дадем на бъдещите поколения един по-различен старт, за да останат младите и образовани хора тук, за нормалното функциониране на държавата и нейните институции, за прозрачността в комуникацията и много други причини. Хората, които вече почти два месеца неотлъчно изпълват площадите и улиците, ясно осъзнават, че това е битка, която трябва да спечелим, защото, ако загубим или се откажем, ако позволим протеста да се дискредитира и опорочи, от тук нататък политическата върхушка няма да има и грам респект от гражданското общество, ще се въоръжи с още по-голяма наглост и политическа арогантност. Никой не си въобразява, че ще е лесно разбира се.
цялото интервю

Райчо Ангелов

В 7 милионна България, само на няколко хиляди ли им пука за бъдещето? Превърна ли се безхаберието в неделима част от характера на хората?
Абсолютно. Само че и няколко хиляди „събудени” е голяма крачка напред. Освен това… Когато повечето от нас заявяват, че са на протеста по морални причини, тъжното е, че на повечето хора това им звучи абстрактно и недостатъчно като причина.
цялото интервю

на снимката Ивайло Захариев и полицията, охраняваща Парламента, ден 48

#дансwithme

#оставка

Follow