не бива да забравяме. падането на стената .

630-4-berlin-wall-history-expansion-death-strip.imgcache.rev1413556900467.web преди 25 години падна Берлинската стена. вероятно малцина от младите у нас дори знаят за нея. а ми се струва, че е нужно. не бива да забравяме Стената. тя падна, но може би остана в душите и умовете на не малко хора и до днес. защото бе здраво впила корени.

да разделиш един град на две, с висока стена. да разделиш семейства. да разделиш съдби. да убиваш дръзналите да я преминат.

разделяй и владей. всявай страх. давай на всички по малко. прави ги зависими. унижавай ги. затвори ги в себе си. дръж ги затворени, уплашени, смлени. това беше социализма. навсякъде.
и въпреки всичко стената падна. преди 25 години.

berlin-wall-coming-down

помня еуфорията тук от онзи наш ноември. искам да мога да си представя какво е било за тях там. истинско чудо. невероятен празник. триумф на свободата.

не бива да забравяме, защото това са големи уроци, за всички ни. искам да знам, че тази история вече се учи в училище. а не се замита в срам или страх от истината. защото истината е една – това бе срамно време! срамно за всички ни!

Berlin Prepares For 25th Fall Of The Wall Anniversary

а историята има навикът да се повтаря, докато не си научим урока. нали.

#25years #RememberTheWall #TheWall

Дигиталните ни деца. Четиво и покана само за смели родители.

Screenshot-30

Вече няколко пъти съм писала и говорила на конференции и сбирки за това, че никак, ама никак не бива да спиваме децата си от дигиталните технологии, нито да имаме страхове, свързани с това. Е, чувам веднага мъмренията от задните редове – ами те по 8 часа пред компютъра стоят, стават агресивни … Ами естествено, то и голям човек ако стои 8 часа пред компютъра ще се изгърби, ще му се зачервят очите и ще стане агресивен. Вечер в градския транспорт малко ли такива срещаме?! 🙂

И все пак – има начини децата ни нито да са лишени от досег и дори достатъчно опитност с технологиите и дигиталните джаджи, и да са добре, без да се прекалява. За личния ми опит с това и за начините как да го постигнем – ще разкажа на уникалното DigitalKidz на 1 ноември. Подробности и регистрация само още няколко дена тук.
Браво за главният човек на събитието – Ивелина!

ДЕОС в първо лице: Катина.

10430371_1607519629475666_8762397245900135825_n

Катина Пенева е майка на три деца, финансов специалист, активист за свободно образование и е в либералната партия на България – ДЕОС. Делова, дейна и с истинско желание за промяна, такава я познавам Катина.

Какво те води в ДЕОС?

Преди години един добър познат казваше, че даден проблем се решава, само когато е наболял. Ние, гражданите на България имаме проблем. И проблемът ни е наболял. Много. Толкова, че едва ли е необходимо да го разясняваме за пореден път. Проблемът, освен че съществува във всяка една сфера на живота в нашата мила татковина, е най-вече в главите ни, в липсата на желание за поемане на отговорност, в оправданията, че всички са маскари, в склонността ни да се поддаваме на безскрупулна информационна манипулация. Съответно, крайно време е да го решим. За проблема става въпрос. Ясно е, че само с възмущение “на маса” няма да променим статуквото. Конкретни действия трябват. Те са горивото в мотора на промяната. Наскоро едни ментори на един уъркшоп за демократично образование (изключително вдъхновяващ между другото) залепиха на стената следната бележка (без превод): If something is bothering you, you’re probably supposed to lead it. Прочее и ДЕОС. ДЕОС значи дейни. Значи, че ние сме правилните хора, на правилното място, в подходящото време. И че решаваме проблема в движение.

Образованието е основен приоритет. Възможна ли е според теб промяна и реално до какво ще доведе тя?

Промяна в образованието – тук, естествено, веднага възниква познатата дилема за кокошката и яйцето – дали трябва общественото съзнание да е узряло, за да се случи промяна в образователната система, или промяната в образователната система ще промени и общественото съзнание? Наивно може би, но съм склонна да вярвам повече във втората хипотеза. Може да е бавно, най-вероятно ще е много трудно, със силен обществен отзвук, с още по-силен натиск от страна на засегнатите от евентуално драстично намалелите, следствие на промяната, финансови приходи, но промяна е възможна. Тя е неизбежна и ако ние, родителите, учителите и МОН не осъзнаваме тази необходимост сега, то децата ни категорично ни я показват всеки ден, във всяко училище, с всяко свое действие. В ДЕОС сме убедени, че единствено свободата на образователните инициативи, свободата да избираш как и къде да учиш, от какво имаш нужда като личност (не като бройка с делегиран бюджет), е това, което действително ще промени лика на България. Тези малки човеци днес, след 10 години могат да бъдат свободни, мислещи, отговорни към себе си и към света хора. Само трябва да им дадем възможност да станат такива.

Какви хора виждаш да са членовете на ДЕОС?

Тези, които ги е грижа. За градинката пред блока, за разделното събиране на битови отпадъци, за възрастния съсед, за правилата за движение по пътищата, за безконтролната горска сеч – това са хората, които, съзнателно или не, обръщат хода на събитията при подходящите условия. Това са хората със съвест, за които средата, в която живеят и която ще оставят на децата си има значение. Това са хората, които се усмихват по-често.

За каква България мечтаеш?

Изкушението е голямо, не мога да се въздържа:

BALGARIQ NA TRI MURETA!!!1515 (това на шега)

Вместо отговор – Дъга

Моля кажете, не на шега,
кой нарисува тази дъга?
Пъстра, красива – казвайте кой –
аз или ние, ти или той?

Вярно, познахте – в нашия град
аз си измислях цвят подир цвят:
жълт или розов, син и червен –
весел да бъде нашия ден.

Гледайте всички – листа му бял
цялата пъстра дъга е побрал.
Греят боички, греят слънца –
скрити до днеска в наш’те сърца.

Моля кажете, не на шега,
как ще огрее тази дъга
всички дечица, всички игри –
кой ще ни каже – бройте до три.

Тази дъга е смях и мечта –
нека й кажем: „Излез от листа“.
С ръчички да вдигнем още сега,
с ръчички да вдигнем наш’та дъга.

Нека да вдигнем наш’та дъга.

Още от хората в ДЕОС: Ясен, Дарин, Руми, Емо, Димо, Иван

Blog Action Day 2014 #неравенство

2014bloggerbadge

тъжната статистика:

  • една трета от храната по света се изхвърля;
  • 1.3 млрд тона храна са изхвърляни всяка година;
  • в ЕС всяка година се изхвърлят 3 млн тона хляб;
  • храната, изхвърляна в ЕС и САЩ е достатъчна да нахрани три пъти цялото население на Земята;
  • в същото време хора измират от глад …

 

този пост е за деня на Blog Action Day 2014 #inequality

гледайте Waste – Why Poverty?

 

Заслушай се в думите на Ашо

954815_10151874540434323_914008724_n

Ашод Дерандонян е от тези идеалисти млади хора, завърнали се в България да помагат да става по-добре и тук. Финансов консултант, активен гражданин и радетел за равенство и интеграция Ашо се е захванал серизно да популяризира проблемите на глухите и хората с различна степен увреден слух. В България има над 120 000 такива хора. Те нямат достъп до българското кино и българските телевизии, трудно намират работа и като цяло са заврени в тъмния ъгъл на обществото ни.

Говорим си с Ашо защо се върна и защо искаме повече хора да се заслушат:

Защо Заслушай се?

Какво по-хубаво от това име за първата по рода си информационна кампания за предизвикателствата пред хората с увреден слух както и за повишаване на културата на слухово здраве в България. Време е вече да се заслушаме един в друг независимо от това дали имаме слух или не. Това е призив за едно по-добро общество, където всички ние имаме възможността за равен старт. Също така, голяма част от хората в България приемат слуха си за даденост и не предприемат никакви мерки срещу шумовото замърсяване, на което всеки един е изложен в съвременното ни общество. Инициативата е на хора с увреден слух и техни приятели, които призоват за по-добра грижа за слуха. Ние, хората с увреден слух, знаем какво е, и искаме да предпазим всеки.

Какво планирате още, за да ангажирате вниманието на обществеността?

Вече промотираме лица с увреден слух и показваме, че въпреки загубата си на слух, те са можещи и активно работят за това техните мечти да станат реалност. Вече с помощта на Столична община  промотираме Кампания „Заслушай се“ чрез билборд и постери. Присъствието ни в онлайн пространството ни чрез фейсбук страницата ни и сайта ни също допринасят за информирането на българските граждани. Участието ни в редица събития, като StartUp Conference 2014, където за първи път ще има осигурени жестов превод и съответно субтитри за видеоматериали е един пример за съпричастност към тихата общност. Обществените библиотеките в страната тепърва ще работят в посока да осигуряват по-добър достъп до информация за хората с увреден слух. Привличаме редица инициативи, организации, бизнеса да покажат своята съпричастност към каузата.

Къде е мястото на хората с нарушен слух в обществото ни и какво може да се направи, за да е по-достойно?

В момента хората с увреден слух в България се водят като инвалиди, което е в резултат на една държавна политика от години, което обаче довежда не до тяхната интеграция, а допълнителна изолация.  Това трябва да се промени – хората с увреден слух са здрави и можещи хора. Единственото, което трябва да се осигури е достъп до по-добър достъп до информация и комуникация. Нужен е модерен център за жестов език и услуги, който да подпомогне  по-добрата интеграция на хората с увреден слух. Трябва да имаме субтитрирани български филми, предавания и т.н. „Заслушай се“ ще се стреми точно към това – осигуряването на равен достъп до информация и комуникация.
„Заслушай се“ се стреми към по-добро приемане и разбиране между всички нас.

Самият ти какво пожелаваш на хората като теб?
Аз бих пожелал от сърце на всички хора с увреден слух да имат самочувствието за това, че можем да бъдем като всички останали. Загубата на слух не трябва да ги плаши и демотивира, напротив трябва да полагат усилия и да покажат, че въпреки това, можем да живеем по същия начин както всички останали. И да сме целенасочени и борбени и разбира се да сме приятели с всички, независимо чуващи или със слухова загуба. „Заслушай се“ се стреми точно към това – да покажем че най-доброто предстои. А то е, да сме щастливи и да имаме възможностите за равен старт.

#заслушайсе

и страничката за кампанията във фейсбук

Многообразието е решение, не е проблем. Или малки градински размисли, с референция към големи социални казуси.

IMG_6011

Втори сезон градинарстване и по силата на обстоятелствата или късмета – в градината се оказахме с около 7 (седем) сорта домати от общо 20-тина корена. Взимахме разсад от две села, от три приятелки и от семе ширпотреба сама направих разсад. Ето и резултатът – прекрасни различни по цвят и размер, дори и по вкус домати.

Лятото беше шашаво, както и да го погледнем. Първо доста дъждовно. После пък – доста сухо. Много хора споделиха, че доматите им отишли от мъната. При нас това се случи с 3-4 корена. Другите някак устояха. Специално при нас чери сортовете се оказаха доста по-стабилни. Не са пръскани с нищо. Не са поливани допълнително повече от два три пъти за цяло лято. Не са много кълтучени.

Та по повод тази пъстра гледка, резултат на не много усилия, но зареждаща с толкова радост си мисля за многообразието, което носи много. Ако доматите бяха само един или два сорта, вероятността да загинат всички корени се повишава рязко. Ако доматите бяха само един сорт щяха да узреят всички в един момент, а не да имаме през повечето време по малко. Ако доматите бяха само един сорт салатата щеше да е монотонна и с нищо по-различна. Ако доматите бяха еднакви как щях да пиша и този пост 🙂

Силата идва с многообразието. Различни сме и това е ценно. Еднакви са само хората в „развитото социалистическо общество“ – всички по калъп, всички еднакви и безгрешни. Е, колко хубаво, че вече и на практика е доказано, че това нещо не може да съществува. Еднакви са само плодовете на ГМО. А те, знаем, не са никак желани, нито пък и толкова успешни.

Силата на обществото идва с наличието на различие в целия му спектър и колорит. Многообразието върви ръка за ръка с толерантността и е основа за едно усмихнато либерално общество. Естествено и истинско.

Ето такива ми ти мисли, от доматите – та до човеците.

И на 40, като на 30 – всеки има изисквания към теб

10464114_756488927741588_7415191552794880396_n

В последните дни няколко души писаха за очакванията на обществото към хората на 30. Ами, да си кажем честно – очакванията и към тези на 40 не са по-различни.

Истината е, че обществото винаги има очаквания към теб. И мрънка, като не отговаряш на тях.

Първо – „да слушкаш“, разбирай да не пречиш на никого, да „папкаш“ и „спинкаш“ и мълчиш по възможност.
После след 7 – да учиш, разбирай да зубриш, пак без да пречиш на никого, в този случай вече освен на родители и на учители и да мълчиш по възможност.
После след 18 – да учиш или да работиш, но пак без да пречиш на никого. Да работиш или да учиш „нещо нормално“.
После след 30 вече трябва да си женен / омъжена и по възможност с дете. Дори да е с цената на компромиси. Нищо, че в 70% от семействата у нас има домашно насилие.
После след 40 и нагоре си вървиш „по нормалния път“.
На 65 се пенсионираш. И после да си тих отново до края си.

Да си „в рамките на нормалното“ е очакването на обществото да си в калъпа. Да си тих. Да си еднакъв с всички останали. Да не мислиш. Да не пречиш. Да си „нормален“ означава вероятно за повечето хора
да не си вегетарианец,
да не си хомосексуален,
да не си с твърде къса коса ако си жена,
да не си с дълга коса ако си мъж,
да живееш и по възможност да имаш брак с някой от другия пол, ама задължително,
да имаш между 1 до максимум 2 деца, ама задължително, без деца или с 3 вече си извън нормалността,
да гледаш телевизия и консумираш всичкия буламач на масовите медии,
да мрънкаш под нос,
да виниш всеки друг за собственото си нещастие,
да не си щастлив,
да не вдишаш шум,
да не правиш проблеми,
да не протестираш.

Да си „нормален“ означава вероятно
да си клише
да си шмекер
да „ги разбираш тия работи“
да си все на „някого човек“
да не се усмихваш дори и без повод
да не си себе си
да не си непримирим
да не си различен
да си комформист
да се подчиняваш.

Е, всеки избира за себе си.
Всеки може да избира за себе си.
Всеки е свободен да избира за себе си.

и Събина писа за общественият договор на 30+

Тестове за депутати – предложение

IMG_3821

лежерен списък тестове, които да минава всеки кандидат-депутат:
– български език за 4-ти клас, поне;
– литература за 8-ми клас, например;
– история на България;
– спорт (по избор, норматив за 6-ти клас);
– психотест;
– тест за алкохолна зависимост;
– тест за наркотици.
и резултатите да се известяват публично седмица преди изборите

бром в чая.

IMG_0269

В някои специални институции, като например в домовете за деца лишени от родителски грижи, казармите, затворите или лудниците редовно, всяка сутрин се слага бром в чая. Бромът действа антивъзбуждащо. Разбираемо – на тези места хората ще създават грижи, ако се възбуждат. Поне така считат тези, които го сипват.

В соц-а имаше бригади. За учениците. По месец. Далеч, в някое село, завод. Събирахме картофи, моркови, зеле, ябълки, грозде. Затваряхме домати и русенско варено в консерви. И отново – получавахме чай с бром. За да не се възбуждаме, а да работим повече.

Слагаха го тайно. Лелките, сутрин, със захарта, в едни огромни алуминиеви тенджери. После разпределяха чая в чайници. Тайно-тайно, колко да е тайно, като се знаеше. И все пак пиехме. К’во толкова.

Вече много, твърде много години ни слагаха бром в чая. Не само на бригадите, не само по затворите, на всички ни в България. Година, след година – чай с бром. До захлас. До пълна забрава. Защото само така вървяха далаверите необезпокоявани от никого. На кой му трябват будни хора? На кой му трябва някой да му следи „работите“. Бромът решава много въпроси, спестява отговори, предпазва от „ситуации“.

Бром под формата на лесно смилаеми, елементарни, нападателни опорни точки. Бром под формата на несвободни медии. Бром под формата на корупция. Бром под формата на далавери на всяко ниво. Бром като обратното на свободата.

Има ли изход обществото ни? И ми се ще да вярвам, че има. И той не е в Терминал 2. И може би е време да спрем да пием чая, подправен невинно с бром. И да осъзнаем, че промяната е възможна и е в нас. Както в края на филма Полет над куковиче гнездо.

Защото бързахме да забравим.

995777_10153121510820386_418729799_n

Много пъти се питаме: Защо ни се случва всичко това? Защо трябва да страдаме? Защо сме най-бедните в Европа? Заслужаваме ли го?

Всичко, през което обществото ни минава през последната година, през последните 10, през последните 25 години е защото не си взехме уроците овреме. Защото бързахме да забравим.

Бързахме да забравим страха, който беше дълбоко във всеки от нас, загнезден, впит, унищожителен страх. Страх като обратното на живота.

Бързахме да забравим срама, който произтичаше от страха. Дълбоко в нас. Срам от себе си, от неспособността си да се съпротивим на страха. Срам като обратното на достойството.

Бързахме да забравим времето на несвобода.
Времето на липса на думи.
Времето на липса на личности.
Времето на отсъствие на Аз-а.

Затова се отзовахме в собствения си капан – от бързане. Затова и продължихме да търсим зависимости, защото така бяхме израсли – като птици в клетка. Те, както е ясно, мислят летящите, свободните, за болни.

Дали всичко свърши? Или имаме да учим още уроци? И дали не е време да си припомним и да не оставим в забрава важното, от което все още имаме да взимаме поуки?

/снимка: Комитата/