Дениз Герганова се е заела с нелеката задача да създава и разпространява аудио книги. Сайтът е AudioKnigi.bg, а селекцията книги, които само за около година вече имаме на разположение е завидна. Лично аз се радвам най-вече на много плътното присъствие на любими съвременни автори като Георги Господинов, Алек Попов, Захари Карабашлиев.

Признавам си – наскоро слушах първата си аудиокнига. И ми хареса. От къде у теб интересът към тях и желанието да направиш слушането на книги популярно и в България?
Слушането на книги заобичах от немските и английски аудиокниги. Любимото ми място за слушане на аудиокниги е в колата на дълъг път. Особено приятно преживяване е и когато не съм сама, ами с приятели в колата. Това са часове в които човек може спокойно и кнцентрирано да изслуша цял роман. Хората на запад използват и по-вече ценят времето си от нас. В Америка аудиокнигите се рекламират с мотото „double your time“. Удвои времето си, използвай го максимално. „Чети“, „учи“ когато не би могъл да четеш.

Как преминава процеса по създаване на една аудио книга?
Записването на аудиокниги е много трудоемък процес. Работата на актьора е много трудна и важна. Той трябва да интерпретира текста така че хем да го направи много интересен за слушателя, хем да остане верен на автора и да предаде неговото послание.

Любопитно ми е да знам дали хората, които слушат книги са по-млади, които нямат време и много пътуват и разполагат с време на път, или са по-възрастни хора, на които вече им е трудно да четат?
Хората които слушат аудиокниги са най вече между 25 и 35 годишни, добре образовани активни млади хора, които имат отношение към литературата. Много млади хора слушат в колата текстове свързани с професията си. Но също така и много възрастни хора са във възторг от възможността да продължат да следят новите литературни произведения и когато вече им е трудно да четат. В западните държави тази група любители на аудиокниги е много голяма. Тук възрастните хора не са свикнали с технологическите новости и имат нужда от помощ. Обаждат ни се доста възрастни хора.

Гледаш ли и към българите в чужбина – вероятно онлайн покупката на книгите ще е идеален начин за тях да достигат до новите български автори?
Разбира се! Българите в чужбина знаят по-вече за аудиокнигите, понеже в книжарниците във всички големи европейски държави има голям избор от аудиокниги. Правя всичко възможно да разпространя информацията за съществуването на audioknigi.bg сред тези общности. Имаме вече редовни купувачи от Германия, Англия, от Полша, Тайланд. Също така децата на тези българи в чужбина, които най-често не се научават да четат на български, биха могли да слушат приказки и произведения от българските класици на български. Изпращаме периодично информация до българските неделни училища по света.

Какво пожелаваш за сайта?
Да се пълни със същото темпо с качествено съдържание, и да се създаде у все по-вече българи навика, когато тръгват на път, да си подбират поредната книга за слушане. В един момент би се достигнала критичната маса и от двете – съдържание и любители на аудиокнигите. От този момент нататък ще може да се каже че и този жанр съществува у нас.

Запознах се с Адриана Първанова около кампанията Заслушай се. И се радвам че можем да си говорим с нея на тази тема – как се разбираме / не се разбираме като хора и как заедно можем да променим това.

Успяваме ли ние, чуващите, да чуем и хората с нарушен слух?
Не! Много са нещата, но един е основен. Ние нечуващите, изучаваме майчиния език, както вие чуващите изучавате английски. /Кажете една дума на английски език на чуващ, който не знае английски и го накарайте да я напише. Със сигурност ще сгреши./ При нечуващите хора при изговаряне на звуците „Б” и „П” идва и звука „М”, защото е с едно долепване на устните, а ние отчитаме думите по устните. Затова грешим при писане. Случва се хората да си помислят, че съм чужденка или че чувам 
Нямам какво да крия, аз съм естествена и откровена към хората. Тези, които имат желание успяват лесно да ме разберат.

Кои са основните предизвикателства лично за теб – работа, среда, хора?
Предизвикателствата са много. В работа най-важно е да изпитваме удоволствие от това, което правим, но също така и да ценят труда ни и да проявяват разбиране към нас. Много е важно да ни бъде даден шанс да покажем какво можем, а също и да покажем, че се учим и развиваме уменията си, както всички останали хора. По отношение на средата – естествено , важно е тя да ни мотивира и вдъхновява, да е позитивна спрямо хората с увреждания. Хората са най-важният фактор за мен. Има отрицателни и положителни хора. Какво им пречи да се обърнат към – единствения в колектива, който е нечуващ и да говорят спокойно, така че и аз да разбера?. Другите чуват и работят без да гледат устните на говорещия, но те не ни дават гръб и си говорят помежду си.

Както говорите на чуващи и така трябва да се обръщате и към глухите, ние сме еднакви хора. Има добри хора и са много внимателни към мен, но има и хора, които ми обръщат гръб и не говоря с мен в компания, не ми обясняват какво обсъждат останалите. Както изолирам този момент много обичам да съм сред чуващи хора, да научавам много нови неща, да се развивам и усъвършенствам. Посещавала съм многа държави и ми се иска социалната политика в България да е както в Естония, Испания, Русия, Франция, Канада и други. Пътувала съм като участник в групата за синхронно пеене „ЖестиМ” за хората с увреден слух и по проекти на АРДУС.

Други приятни предизвикателства за мен са свързани със спорта – обичам да карам ски, да плувам, да танцувам и пътувам.

Разкажи ни за твоето образование и професионален път накратко.
Завършила съм ТУ – София, специалност „Инженерен дизайн” степен бакалавър. С много желание, труд и упоритост успях да се преборя за тази своя кауза. В момента съм последна година магистратура в НБУ специалност „Мултимедия, компютърна графика и анимация”. Същевременно работя като главен специалист в Национален военноисторическа музей, като основното ми задължение е изработване и поддържане на уеб страницата на музея и филиалите из страната.

Как могат още хора да се включат в кампанията Заслушай се?
Като научат за нея повече хора – от медиите и социалните мрежи например. Като бъде популяризирана в училищата или сред студентите. Като се потърсят партньори и се покаже примерът на успешно реализиращи се в обществото нечуващи хора.

Какво си пожелаваш в личен план?
Искам да се усъвършенствам в програмирането на уебсайтовете, и да работя сред колектив, които да не ме изолира, за това, че не чувам. Да комуникират с мен по всяко време, и така да научавам повече за света и да се чувствам пълноценна. Бих си пожелала също да живея в общество, в което нечуващите са активна част и работят заедно с чуващите в училища, банки, болници и т.н.

В 90-то СОУ „Ген. Хосе де Сан Мартин“ в Люлин започва дарителска кампания за набиране на средства за ремонт на помeщение в училището, в което ще започне дейността си Младежки кариерен център.

Центърът е единствен по рода си на територията на Западна София, който ще предлага кариерно консултиране и професионално ориентиране и ще работи напълно безплатно. Фокусът на работата му ще бъде върху предприемчивото, но няма да се ограничава само до една тема.

„Кариерното ориентиране може да бъде подходящо за всяка възраст. Човекът има нужда да открива своите дарби, възможности, таланти и потенциал във всеки период от развитието си. Темата засяга децата още от 1-ви клас, макар че обикновено си мислим, че професионалното ориентиране става след 7-ми или след 12-ти клас. Напротив, аз считам, че това е задача за целия живот на човека.” – споделя г-жа Емилия Иванова, Директор на 90-то СОУ „Ген. Хосе де Сан Мартин“.

Младежкият кариерен център има нужда от 6000 лв. за ремонт на помещението. Ако искаш да станеш част от кампанията, изпрати дарителски SMS с текст на латиница DMS KARIERA на номер 17 777 (за абонати на Tеленор, VIVACOM и Mtel).
За абонати по договор с Tеленор, VIVACOM и Mtel цената на 1 sms е 1 лв. За потребители на предплатени услуги на трите мобилни оператори цената на 1 sms е 1,20 лв. с ДДС. За реален акт на дарение се счита плащането на дарителските sms към мобилните оператори, а не тяхното изпращане.

Европейската комисия организира конкурс и кани хората до 25 години да споделят вижданията си за разширението на Европейския съюз

През 2013 г. Хърватия, последната присъединила се към ЕС страна, стана 28-ата държава, членка на Съюза. Албания, Босна и Херцеговина, Бивша югославска република Македония, Исландия (преговорите с Исландия са спрени по решение на исландското правителство), Косово*, Черна гора, Сърбия и Турция са кандидатки или потенциални кандидатки. Някои от тях вече са в процес на преговори или очакват тяхното започване, докато други имат перспектива за членство, когато се подготвят за него.

Европейската комисия има голямо желание да научи какво мислите Вие:

Какви са Вашите впечатления от разширения Европейски съюз?
Как разширеният Европейски съюз може да отговори на предизвикателствата на бъдещето?

Споделете Вашето мнение по единия или двата въпроса в статия (до 1000 думи) и спечелете страхотни награди!

Критерии за участие

1. В конкурса могат да участват граждани на 28-те държави, членки на ЕС.

2. Участниците трябва да са на възраст от 18 до 25 години към крайния срок за предаване на текстовете.

3. Участниците трябва да пребивават в държава, членка на ЕС.

4. Можете да напишете своя текст на всеки официален език на Европейския съюз, естествено за предпочитане на български език.

5. Всички текстове трябва да са ясно свързани с темата на конкурса.

Правила за участие
В конкурса могат да участват лица на възраст 18–25 г. Журито ще изиска потвърждение за гражданството и възрастта, преди да бъдат присъдени наградите (копие от валиден паспорт или лична карта).
Всеки участник може да предаде само една писмена работа в този конкурс. Приемат се само оригинални произведения. След като вече е предадена, писмената работа е окончателна.
Писмените работи могат да се подават само в електронен формат чрез онлайн формуляра за участие на уебсайта на ГД „Разширяване“, където ще бъде поставена връзка към този формуляр. Всички придружаващи документи също трябва да бъдат изпратени по електронен път.
Статията трябва да бъде до 1000 думи (включително основно заглавие, заглавия и подзаглавия).

Кога и как се предават писмените работи?
Крайният срок за участие е 27 февруари 2015 г., по обед (централноевропейско време).
Писмените работи трябва да бъдат подадени чрез онлайн формуляра за участие.

Оценяване. Всички писмени работи ще бъдат оценени на национално равнище на един от официалните езици на ЕС на тази държава.

Награди. Националните победители ще бъдат наградени с тридневно посещение в Брюксел, Белгия, в края на май 2015 г. Печелившите статии също така ще бъдат публикувани на уебсайта на Европейската комисия и ще бъдат предложени за публикуване на водещи национални медии.

Напоследък излязоха доста книги, свързани с протестите. Ако трябва да съм честна – не съм въодушевена от текстове, писани за месец на коляно. Е, Илия Вълков е работил над този труд три години и наистина ми бе любопитно да надзърна с неговите очи към протестите и как те се случват и комуникират, наблюдавани отвън, след толкова месеци наблюдения отвътре.

Защо реши да пишеш именно на тема протести?

Книгата не е фокусирана върху протестите, а върху факторите, които провокират социална промяна и формирането на „умни тълпи“ (smart mobs). В основата й е дисертацията ми по кризисна комуникация, писана под ръководството на проф. Тодор Петев.

В нея разглеждам съвременното общество като сложна система от организации, институции, граждански неформални групи, които си взаимодействат, взаимно си влияят или влизат в сблъсък. Как и защо се формират гражданските движения, какво мотивира хората да се включват в тях? Как институциите или бизнес организациите посрещат появата им – търсят диалог или начини да ги разпръснат?

Оттук протестът е само един от многото репертоари на гражданските мобилизации, които в последствие могат да се превърнат в движения. Защото протестът е форма на изразяване на проблемите, които смятат участниците в тях за важни. Чрез протеста те искат да изкажат тези проблеми и да ги изведат на видимо място, на площада, където да бъдат обсъдени и да намерят своето решение.

Започнах да пиша през 2010 г. и проблемите в книгата започнаха да се екранизират пред очите ми (от гледна точка на социалната наука – неочакван шанс:). Станахме свидетели на многобройни случаи – протести срещу ГМО, шистов газ, Закон за горите, ACTA, подслушване, скандални назначения, високи сметки и социални проблеми, дирижирани публични прояви (протест/контрапротест), които се потвърдиха или отхвърлиха.

Гледайки протестите по света – с какво нашият (от лятото на 2013) по-различен?

Съвременните граждански групи за натиск, движения и мобилизации са учещи се организации. Глобалните комуникации позволяват да се адаптира най-доброто от всяка протестна практика към съответната държава. Например бялото пиано от Истанбул, беше „пренесено“ и на площада пред Народното събрание. Подвижни кино-стени прожектират вдъхновяващи революционни филми – и тук, и на „евромайдана“.

Аз не смятам, че имахме уникални практики, които да ни отличават значително от другите. Дори проблемите, които мотивират участници в протестите са идентични – ниски доходи, монополи, несъгласие с политическата система, обезправяване, лошо здравеопазване, липса на справедливост в общество, екологични замърсявания, ограничения на свободата (интернет). Протестни мотиви, които ги има в САЩ, Испания, Унгария, Гърция, България, Украйна и дори в далечен Хонгконг.

Глобалният свят, интернет и социалните мрежи създадоха модели на протест, които вдъхновяват и се превръщат в стимули за появата на съпротива в различни общества. На места „контролирани“, на места „спонтанни“. Живеем във времена на „трансгранични ефекти“, които причиняват размествания на различни точки по света.

Към днешна дата обаче мога да кажа, че се проявихме в едно – достигнахме до там, че делегитимирахме гражданската институция протест. Превърнахме недоволството на площада в проява, която вече буди съмнение. Позволихме да се използва за „кози крак“, чрез който да се вадят основите на едно властово статукво, за да се върне друго. Протест се превърна в мръсна дума – на платените разходки по жълтите павета, на „новия морал“, чиито хастар е символ на лицемерието. А, вярвайте, в България има много достойни каузи, които плачат за протест.

Къде се крие шансът за промяна в обществото ни?

Промяната е процес, който се състои в нейното осъзнаване, разбиране, възприемане и действие. За съжаление тя не винаги е инициирана от масите – отдолу нагоре, а обратно – от елитите (независимо от това колко аморфно е това понятие). Промяната в българското общество е поколенчески проблем. И затова смятам, че е необходимо силно гражданско образование в училищата. Защото към момента общата политическа култура на българина за управлението на държавата е обидно ниска.

няколко неща, които правя или се опитвам да правя, за здравето си:

. (опитвам да) ходя редовно профилактика стоматолог, гинеколог т.н.;

. движение. опитвам повече. поне 2 пъти седмично фитнес със свободни тежести, колело, бягане;

. без пакетирани храни, по-малко тестено, без бял хляб, бяла сол, прясно мляко, без месо, без безразборни сладки неща, повече сурови зеленчуци и плодове;

. без лекарства;

. с усмивка и позитивно мислене.

ще ми се да поканя в щафетата Крис, Събина, Ади, Ками