7 дни боклук на Грег Сигъл

Lya, Whitney and Kathrin. започвам дълга серия публикации, посветени на боклука.
този боклук, който произвеждаме ден след ден, всеки ден, всеки от нас.
започвам в последния ден на седмицата на боклука с една уникална колекция фотографии, посветени на темата. проекът е 7 дни боклук на Грег Сигъл. снимките са на хора от Калифорния, снимани с едноседмичния им боклук.

в САЩ боклукът, който изхвърлят днес е два пъти повече от този, който са „произвеждали“ през 60-те и с около 50% повече от този, който изхвърляме в ЕС (на глава от населението).Michael, Jason, Annie and Olivia Sam and Jane. Marsha and Steven. да се замислим #боклук #консуматорство #бъдеще

Дениз Герганова за аудиокнигите и как да четем, слушайки

IMG_9727 Дениз Герганова се е заела с нелеката задача да създава и разпространява аудио книги. Сайтът е AudioKnigi.bg, а селекцията книги, които само за около година вече имаме на разположение е завидна. Лично аз се радвам най-вече на много плътното присъствие на любими съвременни автори като Георги Господинов, Алек Попов, Захари Карабашлиев.

Признавам си – наскоро слушах първата си аудиокнига. И ми хареса. От къде у теб интересът към тях и желанието да направиш слушането на книги популярно и в България?
Слушането на книги заобичах от немските и английски аудиокниги. Любимото ми място за слушане на аудиокниги е в колата на дълъг път. Особено приятно преживяване е и когато не съм сама, ами с приятели в колата. Това са часове в които човек може спокойно и кнцентрирано да изслуша цял роман. Хората на запад използват и по-вече ценят времето си от нас. В Америка аудиокнигите се рекламират с мотото „double your time“. Удвои времето си, използвай го максимално. „Чети“, „учи“ когато не би могъл да четеш.

Как преминава процеса по създаване на една аудио книга?
Записването на аудиокниги е много трудоемък процес. Работата на актьора е много трудна и важна. Той трябва да интерпретира текста така че хем да го направи много интересен за слушателя, хем да остане верен на автора и да предаде неговото послание.

Любопитно ми е да знам дали хората, които слушат книги са по-млади, които нямат време и много пътуват и разполагат с време на път, или са по-възрастни хора, на които вече им е трудно да четат?
Хората които слушат аудиокниги са най вече между 25 и 35 годишни, добре образовани активни млади хора, които имат отношение към литературата. Много млади хора слушат в колата текстове свързани с професията си. Но също така и много възрастни хора са във възторг от възможността да продължат да следят новите литературни произведения и когато вече им е трудно да четат. В западните държави тази група любители на аудиокниги е много голяма. Тук възрастните хора не са свикнали с технологическите новости и имат нужда от помощ. Обаждат ни се доста възрастни хора.

Гледаш ли и към българите в чужбина – вероятно онлайн покупката на книгите ще е идеален начин за тях да достигат до новите български автори?
Разбира се! Българите в чужбина знаят по-вече за аудиокнигите, понеже в книжарниците във всички големи европейски държави има голям избор от аудиокниги. Правя всичко възможно да разпространя информацията за съществуването на audioknigi.bg сред тези общности. Имаме вече редовни купувачи от Германия, Англия, от Полша, Тайланд. Също така децата на тези българи в чужбина, които най-често не се научават да четат на български, биха могли да слушат приказки и произведения от българските класици на български. Изпращаме периодично информация до българските неделни училища по света.

Какво пожелаваш за сайта?
Да се пълни със същото темпо с качествено съдържание, и да се създаде у все по-вече българи навика, когато тръгват на път, да си подбират поредната книга за слушане. В един момент би се достигнала критичната маса и от двете – съдържание и любители на аудиокнигите. От този момент нататък ще може да се каже че и този жанр съществува у нас.

Заслушай се. Адриана Първанова

IMG_0069Запознах се с Адриана Първанова около кампанията Заслушай се. И се радвам че можем да си говорим с нея на тази тема – как се разбираме / не се разбираме като хора и как заедно можем да променим това.

Успяваме ли ние, чуващите, да чуем и хората с нарушен слух?
Не! Много са нещата, но един е основен. Ние нечуващите, изучаваме майчиния език, както вие чуващите изучавате английски. /Кажете една дума на английски език на чуващ, който не знае английски и го накарайте да я напише. Със сигурност ще сгреши./ При нечуващите хора при изговаряне на звуците „Б” и „П” идва и звука „М”, защото е с едно долепване на устните, а ние отчитаме думите по устните. Затова грешим при писане. Случва се хората да си помислят, че съм чужденка или че чувам 
Нямам какво да крия, аз съм естествена и откровена към хората. Тези, които имат желание успяват лесно да ме разберат.

Кои са основните предизвикателства лично за теб – работа, среда, хора?
Предизвикателствата са много. В работа най-важно е да изпитваме удоволствие от това, което правим, но също така и да ценят труда ни и да проявяват разбиране към нас. Много е важно да ни бъде даден шанс да покажем какво можем, а също и да покажем, че се учим и развиваме уменията си, както всички останали хора. По отношение на средата – естествено , важно е тя да ни мотивира и вдъхновява, да е позитивна спрямо хората с увреждания. Хората са най-важният фактор за мен. Има отрицателни и положителни хора. Какво им пречи да се обърнат към – единствения в колектива, който е нечуващ и да говорят спокойно, така че и аз да разбера?. Другите чуват и работят без да гледат устните на говорещия, но те не ни дават гръб и си говорят помежду си.

Както говорите на чуващи и така трябва да се обръщате и към глухите, ние сме еднакви хора. Има добри хора и са много внимателни към мен, но има и хора, които ми обръщат гръб и не говоря с мен в компания, не ми обясняват какво обсъждат останалите. Както изолирам този момент много обичам да съм сред чуващи хора, да научавам много нови неща, да се развивам и усъвършенствам. Посещавала съм многа държави и ми се иска социалната политика в България да е както в Естония, Испания, Русия, Франция, Канада и други. Пътувала съм като участник в групата за синхронно пеене „ЖестиМ” за хората с увреден слух и по проекти на АРДУС.

Други приятни предизвикателства за мен са свързани със спорта – обичам да карам ски, да плувам, да танцувам и пътувам.

Разкажи ни за твоето образование и професионален път накратко.
Завършила съм ТУ – София, специалност „Инженерен дизайн” степен бакалавър. С много желание, труд и упоритост успях да се преборя за тази своя кауза. В момента съм последна година магистратура в НБУ специалност „Мултимедия, компютърна графика и анимация”. Същевременно работя като главен специалист в Национален военноисторическа музей, като основното ми задължение е изработване и поддържане на уеб страницата на музея и филиалите из страната.

Как могат още хора да се включат в кампанията Заслушай се?
Като научат за нея повече хора – от медиите и социалните мрежи например. Като бъде популяризирана в училищата или сред студентите. Като се потърсят партньори и се покаже примерът на успешно реализиращи се в обществото нечуващи хора.

Какво си пожелаваш в личен план?
Искам да се усъвършенствам в програмирането на уебсайтовете, и да работя сред колектив, които да не ме изолира, за това, че не чувам. Да комуникират с мен по всяко време, и така да научавам повече за света и да се чувствам пълноценна. Бих си пожелала също да живея в общество, в което нечуващите са активна част и работят заедно с чуващите в училища, банки, болници и т.н.

Започни кариерата си от Люлин #zapochni

IMG_0180IMG_0194

В 90-то СОУ „Ген. Хосе де Сан Мартин“ в Люлин започва дарителска кампания за набиране на средства за ремонт на помeщение в училището, в което ще започне дейността си Младежки кариерен център.

Центърът е единствен по рода си на територията на Западна София, който ще предлага кариерно консултиране и професионално ориентиране и ще работи напълно безплатно. Фокусът на работата му ще бъде върху предприемчивото, но няма да се ограничава само до една тема.

„Кариерното ориентиране може да бъде подходящо за всяка възраст. Човекът има нужда да открива своите дарби, възможности, таланти и потенциал във всеки период от развитието си. Темата засяга децата още от 1-ви клас, макар че обикновено си мислим, че професионалното ориентиране става след 7-ми или след 12-ти клас. Напротив, аз считам, че това е задача за целия живот на човека.” – споделя г-жа Емилия Иванова, Директор на 90-то СОУ „Ген. Хосе де Сан Мартин“.

Младежкият кариерен център има нужда от 6000 лв. за ремонт на помещението. Ако искаш да станеш част от кампанията, изпрати дарителски SMS с текст на латиница DMS KARIERA на номер 17 777 (за абонати на Tеленор, VIVACOM и Mtel).
За абонати по договор с Tеленор, VIVACOM и Mtel цената на 1 sms е 1 лв. За потребители на предплатени услуги на трите мобилни оператори цената на 1 sms е 1,20 лв. с ДДС. За реален акт на дарение се счита плащането на дарителските sms към мобилните оператори, а не тяхното изпращане.

Спешно се търси подкрепа за Център за социална рехабилитация и интеграция на хора с психични разстройства

Търсим спешна подкрепа за набиране на 4000 лв за дейността на Център за социална рехабилитация и интеграция на хора с психични разстройства в София
Unicredit Bulbank, филиал Сердика,
IBAN BG69 UNCR 7000 1520 5563 75,
BIC: UNCRBGSF

В момента приключва изпълнението на проект Интегра, финансиран от Фонд Социална закрила към МТСП – Център за социална рехабилитация и интеграция на хора с психични разстройства в София с капацитет 20 човека. Това е единственият център на територията на град София, който предлага безплатни услуги за хората с психични разстройства.

В същото време от миналата година се водят преговори със Столична община за разкриване на Център за социална рехабилитация и интеграция на хора с психична разстройства. На този етап Общинският съвет излезе с решение за разкриването на такава услуга с капацитет 65 човека, което ще се случи догодина, след провеждане на конкурс за избор на доставчик. Проект „Интегра” има за цел да разработи пилотно услугата.

За съжаление средствата по проект „Интегра” са изчерпани и нямаме все още сигурно финансиране за следващите няколко преходни месеца. Месечната издръжка на услугата изисква 4000 лв. за поддържане на основния минимум от дейности за функциониране на центъра.

С уважение:
Ася Алексиева
Председател на СРПСРБ

Подробно описание на дейността на Центъра:

Основната цел на проекта е да се задвижи дейността на Център за социална рехабилитация и интеграция на хора с психични разстройства с капацитет 20 човека, с оглед предоставянето на висококачествена, достъпна и адекватна на потребностите социална услуга в съответствие с държавната политика. Наши основни клиенти са хора с психични разстройства, както и близки на хора с психични разстройства, когато става въпрос за случаи, в които не е направено психиатрично диагностициране, липсва съзнание за болест или съдействие за адекватно лечение.
ЦСРИ е регистрирана услуга в АСП през август 2013г. с Удостоверение за регистрация № 1239-02. Организацията ни разполага с етаж от къща, нает с дългосрочен договор. На етажа има фоайе за изчакване, кабинет за групова работа, кабинет за индивидуална работа, кабинет на ръководител и социален работник, административен офис, санитарен възел. Във същата сграда се намира амбулатория за психично здраве „Адаптация”, с която имаме добри работни отношения.
Екипът ни се състои от специалисти с длъжности ръководител, социален работник, психолог юрист. На длъжност технически сътрудник сме наели човек с ТЕЛК за психични болести, който вече е обучен до голяма степен да се справя самостоятелно със задълженията си. Числеността на персонала е съобразена с изискванията по Методика за определяне числеността на персонала в специализираните институции и социални услуги в общността.
ЦСРИ на хора с психични разстройства предлага комплекс от програми, които поставят акцент върху постигането на реално и ефективно социално включване на хората с психични проблеми. Едната програма – Обучения в самостоятелен живот и социална интеграция цели създаване на възможности за социална интеграция чрез обучения в умения за самостоятелен живот и създаване на условия за социални контакти, различни изяви и възстановителни дейности чрез различни методи. В тази програма се включват групи по:
Трудотерапия – целта на трудотерапията е да развие умения за търсене и намиране на работа. Основна дейност е подготовката за осъществяване на модела „Преходно работно място”.
Арттерапия и Музикотерапия– които се използват за повлияване и психотерапевтична корекция, чрез изкуство, творчество и музика.
Свободно време, отдих и развлечения – групови занимания, чиято основна цел е социалната интеграция. Те подпомагат клиентите да отстояват своята независимост и да бъдат способни да водят самостоятелен живот в общността.
Също така в програмата са предвидени обучителни модули, свързани с развиване на различни социални умения – основни разговорни умения, управление на собствените финанси, умения в застъпничество и правна култура.
В момента се осъществяват групи по арттерапия, компютърна грамотност, философия и свободно време по желание на клиентите ни.
Във втората програма: Психосоциална рехабилитация е включена мобилна социална работа, която цели подкрепата на клиентите в справянето им със заобикалящата среда, включително сътрудничество с други институции и услуги, сътрудничество с работодатели, изграждане на умения за задържане на работното място. Друга основна дейност на програмата е водене на случай и социално-правното консултиране, което е свързано с предоставяне на информация в областта на социалната закрила за възможностите за подкрепа; изисквания, срокове и насочване към съответните институции, от които може да бъде получена подкрепата, както и за други важни правни въпроси. Тази дейност се извършва и на терен. Индивидуалното психологическо консултиране също е включено в тази програма. То цели краткосрочна психотерапевтична работа, която позволява да се формулира проблем на ниво, по-дълбоко от нивото на оплакванията и симптомите. Насочена е към възстановяване и поддържане на психическото равновесие.
Третата програма е Работа с роднини. За успешна психосоциална рехабилитация и интеграция е изключително важна ролята на близките на хората с психични разстройства. Тази програма предвижда индивидуална и групова работа с роднини и близки с цел психообучение, план за действие при кризисни ситуации, подкрепа, осигуряване на система от продължаващи действия в домашни условия.

Покана: Толкова сходни, толкова различни, толкова европейски.

Writing_Competition_Website_Header_bg

Европейската комисия организира конкурс и кани хората до 25 години да споделят вижданията си за разширението на Европейския съюз

През 2013 г. Хърватия, последната присъединила се към ЕС страна, стана 28-ата държава, членка на Съюза. Албания, Босна и Херцеговина, Бивша югославска република Македония, Исландия (преговорите с Исландия са спрени по решение на исландското правителство), Косово*, Черна гора, Сърбия и Турция са кандидатки или потенциални кандидатки. Някои от тях вече са в процес на преговори или очакват тяхното започване, докато други имат перспектива за членство, когато се подготвят за него.

Европейската комисия има голямо желание да научи какво мислите Вие:

Какви са Вашите впечатления от разширения Европейски съюз?
Как разширеният Европейски съюз може да отговори на предизвикателствата на бъдещето?

Споделете Вашето мнение по единия или двата въпроса в статия (до 1000 думи) и спечелете страхотни награди!

Критерии за участие

1. В конкурса могат да участват граждани на 28-те държави, членки на ЕС.

2. Участниците трябва да са на възраст от 18 до 25 години към крайния срок за предаване на текстовете.

3. Участниците трябва да пребивават в държава, членка на ЕС.

4. Можете да напишете своя текст на всеки официален език на Европейския съюз, естествено за предпочитане на български език.

5. Всички текстове трябва да са ясно свързани с темата на конкурса.

Правила за участие
В конкурса могат да участват лица на възраст 18–25 г. Журито ще изиска потвърждение за гражданството и възрастта, преди да бъдат присъдени наградите (копие от валиден паспорт или лична карта).
Всеки участник може да предаде само една писмена работа в този конкурс. Приемат се само оригинални произведения. След като вече е предадена, писмената работа е окончателна.
Писмените работи могат да се подават само в електронен формат чрез онлайн формуляра за участие на уебсайта на ГД „Разширяване“, където ще бъде поставена връзка към този формуляр. Всички придружаващи документи също трябва да бъдат изпратени по електронен път.
Статията трябва да бъде до 1000 думи (включително основно заглавие, заглавия и подзаглавия).

Кога и как се предават писмените работи?
Крайният срок за участие е 27 февруари 2015 г., по обед (централноевропейско време).
Писмените работи трябва да бъдат подадени чрез онлайн формуляра за участие.

Оценяване. Всички писмени работи ще бъдат оценени на национално равнище на един от официалните езици на ЕС на тази държава.

Награди. Националните победители ще бъдат наградени с тридневно посещение в Брюксел, Белгия, в края на май 2015 г. Печелившите статии също така ще бъдат публикувани на уебсайта на Европейската комисия и ще бъдат предложени за публикуване на водещи национални медии.

без омраза.

IMG_0061

Ставаме свидетели на все по-засилваща се тенденция да се говори с омраза, злоба, агресия и онлайн и на улицата. Отнасят го специалните групи хора, но не купом, а индивидуално. Което е още по-тъпо, съгласи се.

Е, хубаво е, че всяко действие има противодействие – в случая кампанията #безомраза #nohate

Кое подклажда агресивното говорене и действие?

  • страхът
  • расизмът
  • медиите
  • липсата на образование
  • идеологията
  • липсата на комуникация
  • липсата на емпатия и толерантност
  • социалният статус
  • липсата на позитивен опит
  • липсата на информация
  • наложените стереотипи
  • ниското самочувствие
  • предразсъдъците

Има ли решение на това? Лично аз съм убедена, че има. То е в ръцете на всеки от нас. Всеки поотделно и всички заедно, като общество можем да извървим пътя към по-голяма толератност, приемане и разбиране на другите.

Каня Ками, Ади, Крис, Събина да си кажат по темата #nohate

Илия Вълков за комуникацията на гражданските движения

IMG_8428

Напоследък излязоха доста книги, свързани с протестите. Ако трябва да съм честна – не съм въодушевена от текстове, писани за месец на коляно. Е, Илия Вълков е работил над този труд три години и наистина ми бе любопитно да надзърна с неговите очи към протестите и как те се случват и комуникират, наблюдавани отвън, след толкова месеци наблюдения отвътре.

Защо реши да пишеш именно на тема протести?

Книгата не е фокусирана върху протестите, а върху факторите, които провокират социална промяна и формирането на „умни тълпи“ (smart mobs). В основата й е дисертацията ми по кризисна комуникация, писана под ръководството на проф. Тодор Петев.

В нея разглеждам съвременното общество като сложна система от организации, институции, граждански неформални групи, които си взаимодействат, взаимно си влияят или влизат в сблъсък. Как и защо се формират гражданските движения, какво мотивира хората да се включват в тях? Как институциите или бизнес организациите посрещат появата им – търсят диалог или начини да ги разпръснат?

Оттук протестът е само един от многото репертоари на гражданските мобилизации, които в последствие могат да се превърнат в движения. Защото протестът е форма на изразяване на проблемите, които смятат участниците в тях за важни. Чрез протеста те искат да изкажат тези проблеми и да ги изведат на видимо място, на площада, където да бъдат обсъдени и да намерят своето решение.

Започнах да пиша през 2010 г. и проблемите в книгата започнаха да се екранизират пред очите ми (от гледна точка на социалната наука – неочакван шанс:). Станахме свидетели на многобройни случаи – протести срещу ГМО, шистов газ, Закон за горите, ACTA, подслушване, скандални назначения, високи сметки и социални проблеми, дирижирани публични прояви (протест/контрапротест), които се потвърдиха или отхвърлиха.

Гледайки протестите по света – с какво нашият (от лятото на 2013) по-различен?

Съвременните граждански групи за натиск, движения и мобилизации са учещи се организации. Глобалните комуникации позволяват да се адаптира най-доброто от всяка протестна практика към съответната държава. Например бялото пиано от Истанбул, беше „пренесено“ и на площада пред Народното събрание. Подвижни кино-стени прожектират вдъхновяващи революционни филми – и тук, и на „евромайдана“.

Аз не смятам, че имахме уникални практики, които да ни отличават значително от другите. Дори проблемите, които мотивират участници в протестите са идентични – ниски доходи, монополи, несъгласие с политическата система, обезправяване, лошо здравеопазване, липса на справедливост в общество, екологични замърсявания, ограничения на свободата (интернет). Протестни мотиви, които ги има в САЩ, Испания, Унгария, Гърция, България, Украйна и дори в далечен Хонгконг.

Глобалният свят, интернет и социалните мрежи създадоха модели на протест, които вдъхновяват и се превръщат в стимули за появата на съпротива в различни общества. На места „контролирани“, на места „спонтанни“. Живеем във времена на „трансгранични ефекти“, които причиняват размествания на различни точки по света.

Към днешна дата обаче мога да кажа, че се проявихме в едно – достигнахме до там, че делегитимирахме гражданската институция протест. Превърнахме недоволството на площада в проява, която вече буди съмнение. Позволихме да се използва за „кози крак“, чрез който да се вадят основите на едно властово статукво, за да се върне друго. Протест се превърна в мръсна дума – на платените разходки по жълтите павета, на „новия морал“, чиито хастар е символ на лицемерието. А, вярвайте, в България има много достойни каузи, които плачат за протест.

Къде се крие шансът за промяна в обществото ни?

Промяната е процес, който се състои в нейното осъзнаване, разбиране, възприемане и действие. За съжаление тя не винаги е инициирана от масите – отдолу нагоре, а обратно – от елитите (независимо от това колко аморфно е това понятие). Промяната в българското общество е поколенчески проблем. И затова смятам, че е необходимо силно гражданско образование в училищата. Защото към момента общата политическа култура на българина за управлението на държавата е обидно ниска.
IMG_8427

Интерстелар. Човешката воля, любовта и мечтите нямат граници.

interstellar_banner2

Човечеството отдавна успешно е съумяло да прецака условията за живот на Земята. Няма време – трябва да бъде открито ново място, което да ни приюти.

Разбира се – имаме героят, подходящ за това – Купър. Смелчага, приключенец, но и баща, който обещава на дъщеря си да се върне. Имаме изумителни преходи в пространството и времето, действието се развива на няколко планети от различни галактики. Но в крайна сметка движещата сила отвъд волята е любовта, а след нея и мечтите.

Вероятно тех-гиковете ще се подразнят от достата „измислени“ моменти. Но за лаици като мен филмът бе истински пленяващ.

Не си отивай кротко в тъмнината!
Пред здрача да беснее старостта!
Вий, вий срещу смъртта на светлината!

Мъдрецът, в края си приел съдбата
не смогнал с реч да освети нощта,
не си отива кротко в тъмнината.

Добрият мъж, изхвърлен от вълната,
оставил крехките си дни в ширта,
вие срещу смъртта на светлината.

Безумецът, възседнал синевата,
разбрал, че сам е внесъл тук скръбта,
не си отива кротко в тъмнината.

Суровият, прогледнал в слепотата
за метеорите на радостта,
вие срещу смъртта на светлината.

И ти, мой татко, сам на висотата,
ругай, ридай с плача на яростта!
Не си отивай кротко в тъмнината!
Вий, вий срещу смъртта на светлината!

Дилън Томас

Накратко – гледайте го. На кино. Сега.

5 подсказки на тема здраве

10464114_756488927741588_7415191552794880396_n

няколко неща, които правя или се опитвам да правя, за здравето си:

. (опитвам да) ходя редовно профилактика стоматолог, гинеколог т.н.;

. движение. опитвам повече. поне 2 пъти седмично фитнес със свободни тежести, колело, бягане;

. без пакетирани храни, по-малко тестено, без бял хляб, бяла сол, прясно мляко, без месо, без безразборни сладки неща, повече сурови зеленчуци и плодове;

. без лекарства;

. с усмивка и позитивно мислене.

ще ми се да поканя в щафетата Крис, Събина, Ади, Ками