Кати Тунева е от тези смели и силни жени, които съм супер щастлива да познавам и да са в моя приятелски кръг! Кати обича децата, България и е оптимист! Тя е нашия ДЕОС човек в листата във Варна на Коалиция Да България и може да я подкрепите с номер 16 и преференция 10 на изборите на 26 март.

Какво най-много обичаш от България?
Сигурно няма да е изненада, че обичам най- много киселото мляко, защото единият ми дядо беше овчар. Плътното, овче кисело мляко със захар и ягоди от градината. Обичам и българското вино. Сомелиер съм и е изумително на тази малка площ/говоря за територията на България/ колко сортове грозде растат. Обичам и Родопите, Сакар, Дунав, Марица. Малко е като от учебник, но е истина. В Средна гора например, има села, в които освен, че времето си е тръгнало е и „замръзнало“.

Вярваш ли в хората и в силата на отделния човек да променя света?
Безусловно! Всеки е роден с мисия на този свят и е добре да я „употребява“ правилно.

За каква България мечтаеш?
Мечтая за спокойна България. За България, в която децата ще се разхождат, без да ги мислим. За България, в която всяко дете ще знае, че не е само, през каквото и да преминава. Нагледах се на „изгубени деца“ и на инфантилни възрастни. Искам България да е рай за децата. Да има кой да ги учи как да живеят с и в природата, как да ценят и разпознават растенията, билките, доброто. Да знаят, че не е срамно да помагаш и да си човечен.Мечтая за България с уверени, открити и усмихнати деца.

Пожеланието ти към хората, които ще излязат да гласуват на 26-ти март?
Гласувайте! Рефренът „нищо не зависи от нас“ е грешен.

Кати Тунева е част от листата във Варна на Коалиция Да България и може да я подкрепите с номер 16 и преференция 10 на изборите на 26 март.

Свети Никола от залива на подковата е новият роман на Екатерина Костова. С изчитането му у мен нахлуха тъга и размисъл. Романът е за късния соц и за прехода, онзи нескончаем преход, в който още живеем и в който откриваме още и още не дотам приятни страни.

Цялото интервю с Екатерина е в Kafene.bg

Как се „роди“ „Свети Никола от залива на подковата“?

Както се случва с всяко раждане, след износване 🙂 Мислех за историята не 9 месеца, а години. Бях я започнала след няколко прекрасни лета в Черноморец преди още да посрещнем новия век. След това престанах да ходя в градчето. До 2014-та, когато се върнах на същото място. Юли, мъжът до мен, настояваше да го направя, защото виждаше, че се вълнувам от недоразказаната история. Хората, част от чиито истории са включени в сюжета, се бяха променили, разбира се. Черноморец беше различен. Аз – също. Странно е как животът „разказва“ нашите лични съдби, вплитайки ги в историите на местата, които обитаваме. Трябваше да довърша това, на което бях сложила начало толкова отдавна.

Никола, главният герой, е обикновен човек. Виждаме живота му, разказан, в цялото му лъкатушене нагоре-надолу в книгата. Успява да се понесе и по течението и да търси как да бъде човек, от истинските. Докато четох книгата дойде и тази рисунка, затова споделям и нея. Никола е като теб и мен, един от нас. Тъгата и тежестта на живота са вечен негов спътник.

 

Ако сте минавали през парка Заимов в София със сигурност сте забелязали надписаните дървета. Е, това е дело на двама прекрасни млади хора – Кристиан и Цветослав, които се заемат да проичат и надпишат всичките над 800 дървета от около 50 вида.

Чудесни са! И проактивността им, и последователността им, и желанието да са полезни! Затова и си говорим с тях – за мотивацията да променяш средата, вместо да мрънкаш, че никой не го е направил.

Кристиан:
През лятото на 2015 с Цеко започнахме да се занимаваме по-задълбочено с ботаника, той като подготовка за олимпиадата по биология, а аз – от чисто любопитство. След определено време теоретична подготовка започнахме да определяме растенията по улиците и по парковете и ни хрумна, че би било интересна идея дърветата в парковете да са наименувани – точно както по ботаническите градини. Кой не би се радвал да има възможността да разбере по нещо за заобикалящата го флора на мястото, където се разхожда често, без входна такса?

Наистина важният извод от всичко това е, че, макар негативната обществена нагласа, сътрудничество и кооперация между различни страни около една нова, предизвикателна идея може да съществува: Получихме съгласието на общината, подкрепата на научната общност, съдействието на много ученици, на семействата ни и на посетителите на парка, за което, разбира се, сме много благодарни.

За съжаление едно от предположенията ни се случи и до края на тазгодишното лято вече повечето табелки липсваха. Макар усилията ни да подменяме липсващите, често попадахме на скъсани или на срязани и до средата на август броят на наличните беше обезкуражаващо малък, за да продължим да ги подменяме.

Насърчаването, което получихме от „Заимов“ обаче, ни подтикна да реализираме идеята си повторно в друг парк. Този път посредством метод, обещаващ повече устойчивост. В най-скоро време всички посетители на Градската градина ще могат да научат как се казват дърветата, под които често седят лятото. За този проект Табелките, които поставяме сега са от специална двупластна пластмаса, което им гарантира по-голяма защита срещу климатичните условия и повече устойчивост. За тях получихме и финансова подкрепа от Биомаг и съдействие по дизайна от Destructive Creation.

Тук едно обръщение към всички: Често ни питат дали завинтвайки табелките по дърветата не им вредим. Приветстваме подобни въпроси както и цялостна загриженост към околната среда. Едно от първите неща, които направихме като приготовление за новия проект, беше да се допитаме до Ботаническата градина към Софийски Университет какъв метод да използваме при поставянето. Бяхме уверени, че въпросният начин е общоприетият от повечето ботанически градини по света и не представлява опасност за растенията.
Предстои да видим действително колко издръжливи са табелките и дали би си струвало да се осъществи проектът и на други места.

Какво пожелавате на България и на себе си?
Ако мога да направя някакво наблюдение, то е, че сред немалко хора витае едно потушаващо всякаква инициативност равнодушие. Равнодушие, което води към пасивност и безхаберие, и което лесно се разпространява. Затова бих пожелал гражданите ѝ да не се отчуждават от себе си и от държавата и да не губят ентусиазма в човешката си природа.
А на себе си пожелавам да ми доставят скоро печката, защото искам разнообразие от омлет и спагети и също да разбера векторните пространства, че много ме мъчат.

Цветослав:
Подготовката ми като натрупване на знания, макар и да не знаех, че ще доведе до такъв проект, би могла да се определи като триседмично четене по пет-шест часа на ден и търсене на интересни лично за мен материали и снимки. Точно това в концентрирана форма предадох и на Крис. Самото определяне на над 800-те дървета в парка и изготвянето на негова карта, на която да са отбелязани, отне над 30 часа (разпределени в 4 дни), като в това фактор беше и тогавашната ни липса на опит. Дизайнът, подготвянето като файлове, които да бъдат принтирани, принтирането, ламинирането, дупченето на табелките и самото им връзване около дърветата отнеха към 4 цели уикенда, че и отгоре.

Едната причина да проявим желание да направим всичко това беше да се запълни онзи излишък на свободно време, който минава в нищоправене по време на ваканции, също и да се позабавляваме ние. Но това, което ме мотивира най-много беше усещането, че мога да допринеса за развитието на града си по нов, атрактивен и идващ ми отвътре начин, да направя нещо за хората.

Растящата популярност и подкрепа към нашия проект ми носи уникално чувство на удовлетворение, знам, че съм дал нещо от себе си на обществото и имам усещането, че успяваме да създадем и ние самите някакво вдъхновение у някои хора да са инициативни и любознателни. И знам, че щом отзивите са толкова положителни, то явно сме уцелили какво и как да вършим.

Не мога да се сетя и за един случай, в който някой да ми е казал „това е скучно и безсмислено, на никого не му дреме“, освен саркастичните ни приятели, които с тези думи на уста ни помагаха в отабеляването. Срещнахме известно количество очаквана критика по повод забиването на винтове в дърветата в парк „Народен“, за което е редно да дадем становище. Ние имаме добри знания за анатомията на дърветата и сме наясно какви тъкани засягаме чрез забиването на винт. Дейността ни е от любов към ботаниката и природата и бихме се почувствали ужасно, ако заради това станем убийци на дървета. Затова и не забиваме в младите дървета и храстите, факторът е премерен. Консултирахме се и със специалисти от Ботаническата градина на БАН в София, Биологическия факултет на СУ и Лесотехническия университет и те ни дадоха одобрение без притеснения. Това е установената по цял свят ботаническа практика.

Бих пожелал на българския народ да не бъде безверен и да става по-активен по всеки възможен начин, защото само така настъпват промените и така се определя в какви условия ще живеем – бъдете промяната, която искате да видите (без да рушите Вашите (!) табелки)!

И не на последно място пожелавам на себе си да продължат да са ми така приятни следването и колегите, да си взема изпита по анатомия през 2018 и Анна, която на 14 ноември беше в Costa Coffee на „Народен“, да се свърже някак с мен, че ѝ изгубих телефона.

 

Разделното събиране – нещо в което вярвам и тема, по която съм писала вече не веднъж. Нещо, което прилагаме системно у дома. Доколкото е възможно – и в офиса.

Защото все още на много хора, дори убедени в нуждата от оползотворяването на отпадъците, им е трудно да събират разделно, реших да направя серия публикации със споделяне колко е лесно.

У нас системата е следната. Имаме чанта по-голяма, от тези за многократна употреба. В нея събираме картонени и хартиени опаковки, стъклени бутилки и буркани, пластмасови опаковки, всичко годно за рециклиране. Това са чисти неща и от тях не мирише. За между 3 и 5 дена чантата се напълва. Нямаме много близо трицветни кофи, но с децата и чантата правим разходка и заедно изхвърляме. Децата помагат. Заедно, идеално време заедно и изграждане на здравословни за всички ни навици.

На снимката – съдържимото, което днес занесохме до жълтата, синята и зелената кофа. С радост и лекота.

Имаме и компост, така че много от по-течните и евентуално миришещи неща (обелки, листа и други от плодове и зеленчуци, черупки от яйца) поставяме там. Това е около 1/3 от отпадъка ни.

И остава 1/3, която отива в традиционната кофа за боклук. Все още е много и работя по въпроса да намалим по възможност още този дял. С времето се получава.

Ето толкова лесно е. И важно за теб, за мен, за въздуха, водата, почвата, а от там храната и цялата верига нататък. За планетата.

Благодаря ти, че изхвърляш разделно и ти!

---

Писах по темата още: Кашони за рециклиране. Тонове бутилки. Тонове опаковки за рециклиране. Ще се справим с климатичните промени. Из София с велосипед. Компост и компостиране – всеки може.

Познавам Антон Вълков като мечтател и като благ, добър, съзидателен човек. Наскоро той се зае с една наглед сложна и доста предизвикателна задача – да създаде споделено пространство в Пловдив – Отсреща. Получава му се, според мен, на него и партньорите му. Но в този разговор, който споделям тук, научаваме още.

Как дойде идеята за Отсреща и как я реализира?
Идеята за Отсреща е много стара. Първо като тийнейджърска мечта да имам кафене, като това от сериала „Приятели“, а по-късно и като осъзнато търсене на физическо пространство за изява по темите, които ме вълнуват – устойчиво развитие, смислени разговори, общности. Споделих я с близките ми хора – сестра ми Ана и нейният приятел Христо, които също имаха подобна идея за техните проекти свързани повече с науката, дизайна и изкуството. Кафето се оказа добра пресечна точка между всички теми и начин да привлечем разнообразни хора към тях. Мястото изградихме сами, по дизайн на Христо, с минимална финансова инвестиция и много часове вложени в ремонт, изработване на част от мебелите и другите елементи на интериора. Удоволствие е да погледнеш почти всяко нещо около себе си и да се сетиш как си го правил 🙂

По-различен ли е Пловдив с Отсреща? Какво носи мястото на хората?
Иска ни се да вярваме, че сме място, което задава тон по алтернативен начин за теми като устойчивото развитие на града и бизнеса като цяло, качеството на средата, която обитаваме, математиката, астрономията, визуалните изкуства. Правим го чрез собствените си проекти и като предоставяме пространството на всеки, който се свързва с нашите търсения. Понякога достъпът до много информация за всичко, което се случва някъде другаде ни дава измамна представа, че го имаме и тук. Иска ни се повече смислени инициативи да се случват на местно ниво за местните хора, Пловдив дава много възможности, но все още неизползвани.

Социалната промяна в ход ли е, според теб, и в България? Как може да се ускори?
Обществото се променя постоянно, едва ли някога е спирало. Въпросът е на какво обръщаме внимание, в кое влагаме енергия и време. Отговорът е във всеки от нас и малките избори, които прави всеки ден – от това какво да купи, с кого и как да общува до това какво да работи. Не вярвам, че има някаква конкретна промяна, която трябва да се случи на всяка цена, по-скоро в кръговрата на неизбежната промяна да успеем да хванем най-същественото.

Какво си пожелаваш?
От гледна точка на развитието на Отсреща си пожелавам да бъда по-търпелив и да мога по-добре да виждам реалните нужди – както моите, така и на хората около мен.

Ако и на вас са ви симпатични – посетете ги или поне дайте по един лайк – fb 🙂

Момчил Якимов ще е ДЕОС кандидат за кмет в Младост, София на кметските избори, които ще се проведат на 6 ноември, заедно с останалите. Защото много харесвам и вярвам в Момчил, реших че е добра идея да си поговорим с него за смелостта му да се кандидатира за кмет на Младост. Също ми се искаше и май се получи – да видим Момчил като човек, отвъд костюма, професията, обществените дейности.
Ако искате да го подкрепите – бюлетина 23 – Момчил Якимов, ДЕОС.

Кой е Момчил, отвъд костюма, работата и ДЕОС?

Роден съм и съм израснал в София. След гимназията станах част от първата вълна младежи, които търсеха да продължат образованието си в чужбина. В ранните ’90 беше малко по-сложно – имаше визи, парични гаранции, не се признаваха дипломите ни. Заминах първо за Австрия, където сме се разминали с Емо А. Георгиев (днешният председател на ДЕОС), както се оказа по-късно. В крайна сметка се установих в Щутгарт и там завърших образованието си на строителен инженер. Спукването на имотния балон в източните германски провинции съвпадна по време със строителния бум в България и тогава видях смисъл да се прибера в България, за което не съжалявам.

Какво обичаш да правиш в неделя, например?

В неделния ден опитвам да запазя повече време за интелектуални занимания. Имам среда от приятели с различни професии, обичам да се събирам с тях поне за малко и заедно да търсим допира в науките. Не съм ти разказвал, но аз също съм задочен докторант, правя експерименти, получават се интересни резултати. Напоследък научната ми работа е най-потърпевшата от обществените ми ангажименти.

Младост е Твоят квартал, защото …?

Защото искам заедно да покажем, че дори да не може всичко хубаво да се случи на мига, то видимо сме хванали вярната посока, наясно сме какво вършим и къде искаме да стигнем. И тогава ще има разбиране за временните неудобства и лишения. Така виждам нещата както за „Младост“, така и за София, така и за България. Иначе аз съм израсъл и живея в момента в „Лозенец“ – друг софийски квартал, станал много по-отдавна прословут със същите проблеми, каквито има и „Младост“ в момента. Затова знам от опит, че половинчатите мерки са губене на време.

Какви са твоите съседи?

(усмихва се) Вече седма година ме преизбират в домсъвета на кооперацията. Заедно правим много неща по естетизацията на околоблоковото пространство. Подсещаш ме да се поровя в личния си архив и да споделя малко снимки „преди и сега“. Но най-хубавото е, че добрият пример се оказва заразителен и виждаме все повече блокове около нас да предприемат нещо с лична инициатива.

Само много пари ли са нужни, за да изглежда един квартал, един град по-добре, според теб? Ако не – какво още?

На първо място е нужна критична маса от граждани с достатъчно високи критерии за „уреден град“. На второ място – те да успеят да излъчат свое адекватно представителство във властта. Парите слагам на трето място и те са по-скоро следствие. Знаеш, в ДЕОС сме на мнение, че България е бедна от пилеене, популизъм и корупция, но не и заради липса на ресурси.

Как хората могат да живеят заедно по-добре – във входа, блока, квартала, града?

Понеже основната тема на моята кампания е регулацията на паркирането, не прикривам например своето възмущение от това, че общината толерира ползването на автомобил в града да става по законите на джунглата. Това години наред насажда омраза и лични вражди между съседи и съседи, местни и приходящи, шофьори и пешеходци, шофьори и велосипедисти. Потрошените тротоари ще ги ремонтираме, изровените градинки ще ги залесим наново, но изляната омразата и изхабените нерви няма как да ги съберем обратно.

Как разказваш на детето си за ДЕОС и участието ти в кметските избори?

Засега ДЕОС губи конкуренцията за вниманието му в полза на таблета.

Какво си пожелаваш?

До 6 ноември най-голямото ми желание ще бъде, аз и ДЕОС да се представим подобава на изборите в „Младост“ и да опровергаем скептиците, които смятат, че нашите намерения (ред в паркирането, чист въздух) не вълнуват обикновения гражданин, защото са изпреварили времето си с 20 или 30 години, докато се сменят поколенията.