Мими и Макс е история за малки и големи, написана от младата българска детска писателка Маги Благоева. Открива се само в специални места, но е мнооого симпатична и като история и като илюстрации, както е видно 🙂

Мисля си, че Мина на Весела Фламбурари, магиите и бялата стъкленица е идеалната книга за децата 2-3 клас. Забавна, магическа, истински приключенска!

Препоръчвам!

Попаднах на тази находка и реших да я споделя – харесва ми и като решение и като задачки, забавление, картинки за децата 🙂

Заиграхме се всички у дома с нея.

Петя Кокудева е от най-приказните хора, които познавам и всичко около нея е приказно. Говорим си тук за детските приказки и детството. Ако не сте чели с децата си историята на Петя Лулу – време е 🙂

Четяха ли ти книжки у дома, когато беше малка? Кой? Какво?
Дядо ми ми четеше доста, главно книги за животни, защото аз само такива исках. И сега е така – животните са ми някак по-забавни от хората:) Иначе, майка ми предимно си измисляше – спомням си колко се смеех на една нейна история, в момента, когато гърбавата баба избоботваше: „Тенджери, капаци! Ще се пребия“. Аз направо се напикавах от кикот. Имам почти плътен звуков спомен за собствения си смях тогава. Най-отчетливо помня песните на майка ми – „The house of the rising sun“ (тя я пееше на български, де) и една за „Малко негърче тича в полето…“ – винаги подсмърчах на нея.

Имаше ли си любим герой, който бе дълго с теб?

Май лисицата, дето се прокрадваше всяка нощ в пруста на мечока, да му краде меда. Имах навика да седя по цял ден на един широк прозорец у баба, лятото, и да пресъздавам тези истории с гумени животни – говорех от името на всяко, с променен глас. Баба ми и досега се смее колко „лесна“ съм била за гледане, защото си прекарвах по цял ден сама на прозореца.

Четеше ли ти самата под завивките тайно? Или някоя симпатична случка от детските дни, свързана с книгите?
Не съм чела тайно. Нашите понякога ми казваха: „Стига си чела, излез да играеш“, но в крайна сметка ме оставяха да си правя, каквото искам. Смешна случка, която помня е, че обичах да ям в леглото, точно каквото ядяха героите, за които в този момент четях. Още огладнявам, като си спомня как исках едни огромни бобени сандвичи, които си правеха патетата от комиксите за Доналд Дък. Но то такъв боб няма:))))

Любими заглавия, които още са с теб и до сега?

Ммм, Куба, Бартек и Мецанка. Наскоро чак разбрах, че те били от филмче. Аз обаче никога не съм го гледала. Майка ми всяка вечер ми разказваше за тях – сигурно просто е ползвала героите и си е измисляла истории за тях. Вероятно се забелязва, че не съм останала трайно свързана с конкретни книги, макар че четях доста. По-скоро явно ми е бил важен контактът, участието на възрастния – разказаните истории помня по-отчетливо от прочетените.

–––

Този пост е част от поредицата ми 2015, посветена на детската книга и детското четене

Галена Георгиева е млада, смела, издател Инициали, родител, четящ човек. Говорим си за книгите в детството й, тяхното място и къде са днес.

Четяха ли ти като малка?
Да, четяха ми много.

Любима?
И като дете имах, и сега, имам, повече от едно любими заглавия 🙂 В съзнанието ми обаче, ясно се е запечатал споменът за лятната ваканция, в която прочетох „Сърце“ на Едмондо де Амичис. Бях толкова впечатлена от тази книга, че съм запомнила безброй детайли около нейното изчитане. Скоро се опитах да я прочета отново, не успях…

А любим герой?
Не, но много обичах тези, които пътешестват – Мюнхаузен, Гъливер и Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада.

Любопитна случка около теб и четенето?
Като че ли нямам някаква особено впечатляваща случка. Спомням си само, че някъде в 5 или 6 клас баща ми ми забрани да чета книги, защото според него не учех достатъчно. Не че постигна нещо… разтварях книгата между учебника и така 🙂 Самият той много бързо осъзна абсурдността на ситуацията. Нима има по-добро обучение от книгите?
А сега, когато и аз съм родител, се убеждавам, че децата са най-добрите учители!

–––

Този пост е част от поредицата ми 2015, посветена на детската книга и детското четене 🙂

Днес – 20 март, бил денят на приказките. А 2 април е международният ден на детската книга. По този повод започвам серия постове по темата от днес до 2 април всеки ден, посветени на детските приказки, книги и пълноценното детство.

 

 

У дома много обичаме книгите. И детските книги. Най-вече красивите и забавни детски книги. Изборът на хубави книги за деца в последните години и в България става все по-голям. Което е чудно. Защото децата обичат хубавите книги. А естетиката, която изграждат като деца е важна за това какво ще им харесва или не като цяло в бъдеще, когато станат големи.

А ако не им четем от малки защо си мислим, че ще искат да четат като станат 1-ви клас, или 7-ми или големи?! Няма как да стане четенето, ако не започне от много рано. А също и ако няма личен пример у дома.

Правилото е – всяка вечер по една приказка или по една глава от любима детска книга. И това е приключение. С Пипи Дългото Чорапче, с Франклин, с Маншон и Полуобувка, с Муминтролите, с Мистър Фини! И въпреки че правилото е по една по-често толкова се увличаме, че продължаваме с две, с три …

В следващите няколко поста ще споделя поотделно за любими книги, излязли в последните години, красиви и доставящи истинско удоволствие и като история, и като илюстрации и като цяло. Защото си струва.

Бяха ми останали от миналата година около 100-тина книжки за безпасния Интернет и с едно бързо питане във фб веднага получих над 20 покани да гостувам в различни училища. Темата е важна. Годината е 2015-та и все още никой не говори с децата по нея. А по тази тема работим, в началото чрез Az-deteto.bg, после и с Фондация БГ Сайт от 2007-ма насам.

Родителите се чувстват по-скоро безпомощни и устройствата се явяват лесен спасител и доставчик на малко тишина и спокойствие. И съвсем бързо се явява пристрастеността, от която трудно се излиза. Учителите по-скоро въздишат, вдигат рамене и се тюхкат какво поколение расте.

Обиколих 6 столични училища и говорих с над 150 деца между 1 и 4 клас. И в по-крайни квартали и по-централни, и по-елитни и по-обикновени. Какво ме впечатли тази година:

– Всички класни стаи вече са оборудвани всяка с лаптоп, мултимедиа, колонки. Всички класни стаи изглеждаха приветливо. Всички деца, които срещнах бяха щастливи, усмихнати, жизнени, умни, красиви.

– Всички учители, които срещнах, бяха отворени, с желание за промяна, с грижа към децата и училището.

– Всички деца използват устройства и имат достъп до Интернет.

– В по-елитните училища сякаш децата имаха по-малко време за Интернет или една идея по-регламентирано като време за онлайн. Да, някои деца, много малка час от тях, споделят, че им се позволява с часове да се стои пред компютъра.

– Навсякъде гледахме филма, който преди години направихме с Андрей (Revive Vision) и макар да е вече стар и да има нужда от нова версия, въздействащ е!

– Навсякъде раздавах и книжки – не на всички класове по бройка за всяко дете, защото нямах достатъчно. Но и книжките, макар да ги правихме отдавна – чудни са!

Искам да продължа да доброволствам и обикалям училища, да срещам деца и да говорим по темата за безопасността в Интернет. Това за децата 1-4 клас. Искам да направим нов филм и книжки и за учениците от 5-7 клас. Защото и от това има нужда.

Търся подкрепа. Търся фирми и организации, които да подкрепят каузата.

В предните години сме получавали дарения за филма и за книжките от Майкрософт България, Евроком, British Council, Алфабанк България. Не са нужни много пари, но без пари няма как да се получи. Парите са нужни за производство и печат на тези материали – филм и книжки. Обиколките по училищата сама ги поемам като мой дял в кампанията.

Очаквам подкрепа.

„Истинският мъж не го е страх да си изцапа ръцете“
„Истинският мъж има здрава ръка“
„Истинският мъж поставя детето на мястото му“
„Истинският мъж знае как да върти всяка жена“

Татковци, за да бъдете уверени родители и подкрепящи майката партньори, за да расте вашето дете щастливо:

Следвайте нуждите на детето;
Подкрепете детето в развитието му;
Помнете, че сте важни за детето си;
Добрите ви отношения с детето са от значение за бъдещето му;
Възпитанието чрез насилие не е решение;
Партнирайте си с училището;

Искрени комплименти за силната кампания в подкрепа на бащинството!

Защото най-голямата ти сила е в това да бъдещ баща!

Още на http://mencare.bg/

Момо в Младежкия е истинска магия за малки и големи. История за времето, което все не ни стига. История за сивите хора, които идват, за да окрадат всичко от нас, дори нашето време. История за часовниците. История за приятелството. История за смисъла.

Чудни абстрактни картини на сцената. Любопитни костюми и сценографски решения. Песни и танци от сърце.

По романа на Михаел Енде Момо
Драматизация: Веселка Кунчева и Ина Божидарова
Режисьор: Веселка Кунчева
Сценография и костюми: Мариета Голомехова
Музика: Христо Намлиев
Хореограф: Явор Кунчев
Асистент хореограф: София Георгиева
С участието на: Никола Стоянов, Юлиян Петров, Светослав Добрев, Ярослава Павлова, Ангелина Славова, Вежен Велчовски, Кристина Янева, Милена Ерменкова, София Рухова, Ева Данаилова, Кристиана Ценкова, Васил Миленков, Калоян Лулчев, Деян Цвятков, Пламен Петков

Никак не само за деца. Силно препоръчвам.

Нищо ново под слънцето, но забавно – да си направим сами печати от картоф, да се омажем целите в боя, да рисуваме по нов начин, да измисляме още и още.

За забавлението, подходящо и за по-малки (3-4 години) и за по-големи (8-10 години) деца, са нужни: картоф (може да се замени с друг зеленчук или плод), бои (може темперни, но може и водни), листове. Рисунките стават бързо и лесно. Експериментира се и с формите и с цветовете. После могат да се използват за правене на картички (като се изрежат и залепят рисуваните сърца, например, върху цветен картон, изрязан и сгънат като за картичка).

Усмивките и омазаните до уши с боя деца – гарантирани!