в тази обръкана седмица добър семантичен завършек положиха кратките истории на Алек Попов от Спътник на радикалния мислител
„в края на всеки исторически цикъл нещо, дълбоко заровено в съзнанието ни, се пробужда, някакъв инстинкт за самосъхранение проговаря и ние изравяме томахавката на войната, за да разсечем хватката на мъртвото време“
„говорителите на мнозинството няма как да кажат нещо ново и интересно“
„докато още има хора, които набиват истински доати, нищо не е загубено“
едва ли можех да си избера по-хубава книга за тези два дена, в които суетата наоколо и празничното настроение някак вече са ми в повече и леко чужди – прочетох Преследване на дива овца на Мураками
wow! като двоен червен aftershock на екс
след очарованието от птицата с пружината и кафка на плажа и норвежка гора, както и разочарованието от на юг на запад преследването на овцете ми дойде прекрасно
лутането, безвремието, наслагването на времена, спокойното надбягване с времето, липсата на имена, липсата на нужда нещата и съществата да имат имена, котката, този път в по-скромна роля, само в рамката на романа, липсата на себе си, търсенето и евентуалното намиране, овце, овце, овце, малко военна история, за подправка, пак срещана и преди, самота и липсата й, екзистенциализъм, мистика, философия, мъдрост, Кафка, пътуване, невероятно
и съвсем без връзка с горното – според Йордан Ефтимов Харуки Мураками се харесвал повече от жени?! хм.
редче от Мураками за финал:
притиснати сме между „всичкото“, останало зад нас, и „нулата“ отвъд
нежна и тъжна, с много спомени и теми за размисъл – такава намерих „Никога не ме оставяй“ на Кадзуо Ишигуро. хареса ми.
чисто човешките отношения, творчеството, като нещо уникално за човека, за донорството и живота, за клонирането и всичко, произлизащо от него, антиутопично, немислимо
макар книгата да е издадена към поредицата съвременна европейска проза на Колибри и да е вписана сред 100-те най-добри английски романа за последните 100 години от Time, макар действието да се развива в Англия има нещо много източно и странно различно; любопитно е също, че при автор мъж разказът се води от едно момиче, женската гледна точка е уловена
не мога да се въздържа от коментар по абсолютно несвързаната с текста на книгата анотация на гърба на книгата, както и много не добрата й (и отново далеч от романа) корица
когато се насъберат няколко различни, но обединени по някакъв начин събития на главата ми и идва пост. този е за книгите, четенето и уеб или как уеб помага, насърчава, ориентира хората да четат повече и да споделят за четенето
в петък търсиха Az-deteto.com във връзка с мащабен проект за насърчаване на децата да четат повече – естествено ще подкрепим проекта и му се радваме много, но за това – скоро
опитваме с Юнуз да работим по един проект за споделяне на мисли (и не само) за книги, но и за това – скоро
случайно попадам днес на два сайта в същата насока:
Get London Reading – „Encouraging Londoners to make more time for reading.“
и
2008 National Year of Reading – с неща като „Free reads“, „Find out how reading can change your life“, „Telling tales“ и толкова други интересни елементи в инициативата … колко бих се радвала и в България да имаме например вместо „Година на Русия“ „Година на четенето“!!!
p.s. после попаднах и на анкетата на Molif – къде четете книги
аз четанай-често в леглото, винаги нося със себе си книга или две и в задръствания чета и в колата, понякога (относително рядко) когато чакам някъде (въобще не обичам да чакам) също чета, още по-рядко ми се удава да чета на полянка или другаде сред природата, но също много ми харесва 🙂
Деси Бошнакова – смела ПР практичка и преподавателка и достатъчно популярна дама, която имам честа да ми е приятелка, се амбицира и събра на едно място 71 успели българи все набор 71 в „Родени 71“ с интервюта – отговори на 18 еднакви за всички въпроса, а тази вечер бе и представянето на книгата
сред най-успелите и известни набори са Иво Прокопиев, Иво Сиромахов, Мира Баджева, Йордан Ефтимов, Мисирков и Богданов, Димитър Коцев – Шошо, Камен Донев, Касиел Ноа Ашер, Мирослава Кацарова и така до бройката 71
някак забавно, а естествено и ласкателно да видиш името си сред тези – Деси, благодаря!
преди два дни в Турция (на турски) е излязла новата книга на Орхан Памук – Музей на невинността
авторът казва за нея, че е любовна история между богат мъж и негова бедна роднина, действието се развива в наши дни
Памук е работил върху историята в последните 10 години
последното, което прочетох от Орхан Памук след погълнатите с нарастващ ентусиазъм Истанбул, Сняг и Името ми е Червен бе Бялата крепост, но не писах за нея тогава, защото – признавам си – не разбрах тази книга, прочетох я с желание, но не успях да вляза в нея, може би ми се стори много мъжка или не ми беше дошло време за нея и следва да я препрочета някога
очаквам Музей на невинността с нетърпение.
„Музика за хамелеони“ на Труман Капоти има ново издание на български език, този път в пълния си текст, без съкратените в предното издание (1984-та) части, в които се говори за хомосексуални ищения или наркотици
с голямо любопитство захванах книгата, около 15 години след прочита на първото издание и съм искрено съблазнена отново от екстравагантния Капоти
„Хладнокръвно“, „Закуска в Тифани“ са истински съкровища за обичащите да четат, но все пак по мой вкус някои от текстовете, събрани в „Музика за хамелеони“ заемат първенство – може би заради откровеността на текстовете и силното лично присъствие на Капоти, осезаемо, но ненатрапчиво
земни и неземни, на моменти до сюрреалистични, въпреки документалния стил – такива са разказите му. трябва да се преживеят тези текстове.
„Не сполучих в много от областите, в които се наврях, но истината е, че от неуспеха се учи много повече, отколкото от успеха.“
„Аз съм алкохолик. Наркоман. Педераст. Гений. Разбира се, бих могъл са бъда всички тези съмнителни неща и пак да съм светец. Обаче нееее, сър, светец не съм.“
имам късмет, защото сред хората, които познавам има невероятно интересни, интелигентни и колоритни личности. един от тях считам за малкото истински разбирачи на уеб у нас – основното лице, виновно за голяма част от думичките на български (и не само) в електронната поща и abv.bg – Константин Павлов – Комитата, както знаете – и виден блогър
може би малцина днес си спомнят „Бригадата на Гювеча“ или „Словото“, но Комитата бе сред най-активните членове на тези първи родни онлайн общности
много хиперлативи насъбрах само в няколко реда, но съвсем заслужено
последното браво за Коцето е за смелостта му да издаде Алекс Букарски на български с неговите „Люде, на които не им се отваря парашутът“ – много се изписа в блогосферата за книгата и няма да пиша повече за нея, просто слагам линк към интервюто с Коцето за това как се издават книги у нас
натъжих се – Солженицин е починал.
в последните класове на гимназията и цялото студентство четях много. всякакви книги. много – на руски (тогава нямаше почти никакъв достъп до нови книги на други езици)
„Архипелаг Гулаг“ излизаше в едно месечно списание, всеки месец – по малко. плачех, когато го четях – по цели нощи. разменяхме си броеве с моите приятели. после дълго го обсъждахме. бях потресена. и жадна да науча още. има нещо мазохистично в това да четеш за човешката мъка и човежшата жестокост.
хиляди човешки съдби. Сибир. пустош, зима, релси, глад, смърт. една друга история, съвсем различна от тази в учебниците. истинска история, от която боли.
по-късно дойдоха Пастернак, Булгаков. после и Тарковски.
не знам дали днес тази история има нужда да бъде прочетена отново. може би за днешните младежи времето на Хитлер и времето на Сталин грубо казано ще се припокриват, ще остава само привкуса от насилие над огромни маси от хора. дали пък не забравихме твърде бързо всичко? че Бъзлуджа събира толкова „младежи“ … а каменната кариера в Скравена, на която са оставили живота си не малко български жени и то в съвсем близката ни история – се вижда от далеч, но не навява спомени.
Follow