„Не вярвайте, че има как да възпитате детето си в свестен човек, освен с всяка своя дума и постъпка, като пример, през целия му живот, от преди раждането до след зрелостта, та докато не си отидете.

Не вярвайте, че има как да получите големи заплати и хубав живот, ако не ги заслужавате непрекъснато – и да стане, няма да ви донесат щастие, защото няма да можете да оцените какво получавате.

Накратко – не вярвайте в преките и лесни пътища към каквото и да е истинско. Животът не е пазар, в него няма как да купиш много с малко. За да можеш да излизаш от формата, трябва първо да влезеш във формата.

Истинското в живота има своя кихон. Скучен, проливащ тонове пот, гълтащ хиляди часове време. Но без него няма майсторство, и резултатите вместо отлични са комични, а понякога и трагични.“

Григор е много мъдър човек. Прочетете целия му текст тук.
Благодаря ти, Григор! Благодаря!

„Съвсем в началото на журналистическата си кариера пишехме колкото се може по-сложно. И в един момент и Иво и аз разбрахме, че колкото повече разбираш нещата, толкова по-просто пишеш. Като разликата между американски и български учебник – нашите са написани така, че да се бухаш по главата „егати, колко съм тъп, нищо не разбирам.“

Филип Харманджиев, съсобственик на Икономедиа, в книгата „Невидимата история на вестник Капитал“, която бе част от подаръците от TEDxBG

Борис Минчев беше преподавателят, който ме изпитва на първия ми изпит в Университета, мноого мнооого отдавна. точно тогава скъса половината от колегите – беше страшно. преподаваше ни обща психология. кой би предположил, че сега, толкова години по-късно с него сме приятели и последната ни съвместна книга – четвъртата част на „Законът на Мърфи наопаки“ вече е факт

Борис бе избрал темата за оптимизма и не знам как и аз се отзовах въвлечена в проекта още от първата му част, преди няколко години – писах увода, а после измислих бялото куче като антипод на черната котка и така нещата се завъртяха. всъщост основният принос за тези книги е на Борис, който събира всяка оптимистична мисъл мернала се пред очите му, а тази година оптимизмът оживя още повече със страхотните илюстрации на Веси

ето я книгата – топла топла от издателство Сиела, коричната й цена е 10 лв, а ми се струва идеален подарък за всеки повод

за кого е тази книга? тя е за всеки:

• за малките деца, които търсят свежи текстове, които да преписват за упражнение на почерка или в лексиконите на своите съученици, а покрай това могат да натрупат и малко мъдрост;

• за порасналите деца – вече тийнейджъри, за сложните моменти от тази много възраст;

• за още по-порасналите деца – студентите – за умни цитати в началото на курсовата работа, за да заблестят с мъдрост във всяка компания или при свалка;

• за още по-по-порасналите деца – защото трудните моменти винаги ни съпътстват – при очаквани или неочаквани проблеми, промяна в пътя, предизвикателства като съкращение, глобална финансова криза, раздяла с любим човек или просто депресия от грешка на фризьорката;

• за всички, които мислят, че вече не са деца – с оптимистичен опит да им се покаже обратното;

• за всички, които винаги ще носят нещо детско у себе си – за тях най-вече е детската мъдрост, поместена в края на тази книга, включваща оптимистични мисли, предложени от децата на www.Az-deteto.com.

отдавна не ми се беше случвало да чета нещо с подобен обем – над 800 страници, но ме увлече много, прознавам си и не успях да я оставя в последните дни, докато не я допрочетох

Изворът на Айн Ранд, макар и писана преди повече от 60 години звучи много увлекателно, заплита любовни елементи сред множество философски разсъждения за алтруизма, егоизма, себеотрицанието, посредствеността и таланта, смисъла на живота и важността на това, да бъдеш себе си. в центъра на всичко е човекът.

ето на посоки няколко кратки цитата

„интересно е да поразсъждаваме защо хората толкова много държат да бъдат незначителни“

„знаеш, че хората копнеят да бъдат вечни. Но умират с всеки изминал ден. Като ги срещнеш, те са различни от предишния път. Всеки час убиват частица от себе си. Променят се, отричат се, противоречат си – и наричат това растеж. “

„замислих се за хората, които твърдят, че на земята няма щастие. Всички те отчаяно се опитват да намерят някаква радост в живота. Борят се за нея. … Вайкат се, че не разбират смисъла на живота … Има един особен вид хора, които презирам. Онези, които се стремят към някакъв идеал или „универсална цел“, които не знаят защо живеят, които стенат, че „трябва да открият себе си“. Можеш да чуеш тези думи навсякъде около нас. Това сякаш е официалното клише на нашия век. … Но според мен то е най-срамното.“

книгата си заслужава. благодаря на човекът с малката книжарничка на Оборище, който ми я препоръча. при възможност ще намина да си поговорим за книгата и да си набавя нови четива.