„Пусто гръколудие, като зараза ходи по българите! Все им дай на някой друг да ся правят! …“

„Нашите хора често са такива, като тия деца, чак малко да ти дожалей. Все уплашени едни таквиз, сърдцето им ся свило като птиче зимъска, чакат някой да ги приласкай, с добра дума да ги повика, и чак тогаз им ся душа разтваря. Ала не е такъв светът! Не та хич биля приласкава, ами та с строгий си поглед затиска …“

„Тъй като гледаш, умни да са втасали? Умът не процветява в света. Хитрост да, но ум не. Не знам за какво е той направен, но не е за живот. А което не е за живот направено, нали знайш …

Но ей на, как съм се възмечтал така, зел съм аз, че съм заспал. Тъй е тя. Природата е много досетлива – на сичко му намира лесното.“

„Той светът и без това е толкоз пропаднал, че ся нуждай от грамадное едно объртане!“

„Невежеството е корена на сичко. От там бликат тез мръсните води. Невежий человек живее в малък свят. Не ще прехвърли мост от единия край на реката на другия. Другия не го касай. Широта светосъзерцания в него няма никаква. И какво тогаз очакваш?“

„Българе, българе … Как съм ся аз озовал сред вазе? Туй ми е най-голямата грешка в живота. (Мал шанс ся зове по французки. Неразбрано племе, братче! И не стига туй, ами го и овладели диви анадослки османлии.“

„Глава человеку е боклукчарник, какъвто втори няма. Но някой ще рече – там сред свинете и бисери се намират. Да, и аз в туй вярвам. Трудно е само да ся разбере кое кое е.“

„Ти ако искаш братство и съгласие, често не можеш стъпка напред направи. Ако искаш напредък, ще трябва често с тояга в ръка да действуваш, и да знайш, че ще има много недоволни. Защо те прочия не щат напредък. Те искат да си карат как си знаят. И ти ако искаш напредък, ще трябва здрвата да ги разтърсиш, а те за туй ще та мразят от дън душа. Но, няма как, тъй става.“

„Мале, къде съм ся аз озовал! Сред Млекоподающи животни человек да бъда. Туй не е лесно!“

Милен Русков. Възвишение.

задължителен.

този пост чака дълго. мисля, че днес е точният му момент. като поздрав за всички на #orlovmost

„Едно от нещата, които ме измъчват това е безпътицата и обезсърчеността на съвременниците ми. Всъщност абсолютно всичко е въпрос на дух, а не на друго. Давам често един пример за 1354-та година, интересно, че тя е важна и за България по някакъв начин. По това време избухва една от големите чумни епидемии в Европа и от населението на Европа остава само половината. Другата половина от населението на цяла Европа умира от черната чума. Това има връзка с България – по това време Европа е обезлюдена и става лесна плячка за османските турци.Та ние да кажем, че живеем в някакви ужасяващи времена, това е било само преди няколко човешки живота. Това нещо, сравнено с времето ни сега, с МОЛ-овете и с всичко …

В края на краищата човек не може да преживее по никакъв начин друго време, освен своето. И той не може да взима други времена за мярка. Той е добре или зле само в своето време. И това дали ще е добре или зле е негово решение. Не какво направи навънка, извън себе си, а какво направи навътре в себе си, т.е. какво решение вземе за това как да се чувства. Защото един човек в обсадения Ленинград 1941-ва година може да отиде да слуша Прокофиев и да е с висок дух, а един бродещ сега в МОЛ-а може да каже „Аах, не можах да си купя новия айфон. Аз съм много нещастен, беден човек и месата ми капят от мизерия, бедност и отчаяние.“ Да го ду…. нещастнико! Каква е приликата между теб и човекът от 1941-ва година в Ленинград?!

Човек сам взима решение дали се чувства добре или се чувства зле. Ако реши че се чувства зле и тръгне по пътечката на непрекъснато себеокайване винаги ще се чувства зле. Той е слабак. Просто всички имаме у себе си потенциал да променим, да обърнем наопаки нещата. Вместо да се оплакваме – да се гордеем и да ходим с вдигнати глави. Народът ни има поговорки, които вършат идеална работа – Когато ти се влачат червата, казваш – поясът ми е.

Умерено с оплакванията! Оплакванията само деморализират човек и го отчайват още повече. Напротив, както казва Цицерон – Не удоволствието и търсенето на развлечение, търсенето на щастие прави човек щастлив, а именно смелостта и твърдостта могат дори нещастният човек да го доведат до щастие. Само смелостта и твърдостта. Не търсенето на удоволствие в МОЛ-а, които така или иначе никога няма да са достатъчно, а твърдостта. Казваш „Аз днес имам едно парче хляб и ще го изям и от това ще бъда щастлив“. Край. И така се става щастлив. А не с гъгниво мънкане за това, че не сме получили новия айфон и затова страдаме адски много.

Вярно е, че много хора наистина делят 5 стотинки и се чудят как да се справят. В края на краищата човек има нужда наистина от страшно малко. И не го казвам това като някакво уяло се копеленце. Всеки ден пътувам с градския транспорт, а в същото време и не ям, за ужас на тези, които смятат, че яденето е най-важното нещо на света. Живял съм без никакви пари години наред. И казвам – човек место да мънка и да се оплаква ще спечели щастието си със смелост и твърдост. Защото само смелият човек има шанс да бъде щастлив.“

цялото интервю с Калин Терзийски скоро в Kafene.bg

ако това ти е допаднало прочети и Калин за доброто

Ако си роден без късмет и без никаква възможност да получиш дори и малко щастие и радост в отредените ти години, а повярвай ми, много хора са такива, имаш два пътя: да станеш добър човек, който без да има защо обича живота и хората, или да станеш отчаян и зъл изрод, който мрази целия свят. Но ще те предупредя! Твърде, твърде малко са родените като теб, които са тръгнали по първия път. А сега си ходи.

По един от двата пътя
Има ли кой да ви обича, Калин Терзийски

–

последно за 2010-та – Трон: Заветът
последно за 2009-та – Айн Ранд
последно за 2008-ма – Мураками

на фона на цялата медийна скука (с голямото изключение Капитал/Дневник) в последните месеци и години днес два наистина смислени текста

Елин Рахнев

„Човек е препълнен с толкова много светове, че понякога не знае в кой е.“

„Отдавна в България не са се издавали толкова много книги с лирика. Това, че едни хора се чувстват далече от метафизиката на деня, е повод за много размисли. И все пак по-добре книги с поезия, отколкото строежи на безкрайни офис сгради, безсмислено стърчащи – празни и кухи. По-добре книги с поезия, отколкото мълчанието на агнетата.“

„Явно имаме болезнена нужда от фантазия. Без фантазии човек се превръща в амеба. Изпълнява няколко естествени нужди и това е.“

целият текст на Елин (изумително) в 24 часа

Теди Москов

„Аз пожелавам да имаме толерантност. Ние сме много нетолерантни хора и въобще в материалното измерение на света щастието за един автоматически означава нещастие за друг, т.е. да имаш повече, значи по-малко за другия. Не съм комунист, нито социалист, но апелирам към някакво смирение в хората и толерантност. И някъде съм го казвал, че с удоволствие да вдишваме въздуха, който ни е даден, но да не го издишваме в лицето на съседния човек, ако не сме си мили зъбите“

целият текст – тук

„- Всеки човек се ражда с повече таланти, отколкото би могъл да използва. Никога не бих си представил дори, че ще се запаля по готвенето, ама ето ме – по-добър готвач, отколкото съм си представял.

– Да, много впечатляващо.

– И по същият начин – животът ни носи повече щастие, отколкото сме си мечтали. Трябва само да се обучим как да го търсим“

хиляда години молитви. Июн Ли

„красотата винаги е тъжна. тази тъга произтича от нейната непостижимост.“

„поетите носят човечност – най-дефицитната стока днес“

от Марин Кадиев

„Щастието е единственото нещо, което човек може да раздава без да притежава“

баба ми ми казваше, когато бях малка

вярвай в себе си, за да ти вярват другите

вярвай в хората, за да ти вярват на теб

„Малките нации. Това понятие не е количествено. То сочи ситуация, съдба … вечно в сблъсък с аругантното пренебрежение на големите…

Малките нации образуват една „друга Европа“, чиято еволюция се явява контрапункт на тази на големите нации. … В това виждам предимството на „малкостта“ – богатството от културни събития е „по мярката на човека“ …

Когато Ницше шумно обругава германския характер, Когато стендал заявява, че предпочита Италия пред родината си, никой германец, никой французин не се обижда; ако един грък или чех си позволи да каже същото – ще бъде анатемосан като презрян предател …

О, малки нации. В топлата ви близост всеки завижда на всеки …“

Кундера, Завети и предателства.