Има такива хора – млади, красиви, борбени, които променят, макар и с малки стъпки, но с голямо упорство и постоянство средата ни, местата ни, живота ни. Такава е Сребрина от Фондация Генерация, която прави чудеса в Лом, за да насърчи момичетата там в предприемачество. И успява!

Моля разкажи ни за това как с фондацията ти работите в последните години за насърчаване на жените-предприемачи?

Женското предприемачество влезе като тема в работата на фондация „Генерация“ през 2018 г., когато за първи път работихме по програмата wENTPower в Лом. В пилотното издание, подкрепено от Българския фонд за жените, помогнахме на 10 млади жени и момичета с разработване на бизнес плана им, с осъзнаването на предприемачеството като възможност за подобряване на живота им, за постигане на финансова независимост и в крайна сметка – за така модерното „овластяване“. Две от момичетата получиха стипендии, с които ще се включат в Предприемаческата борса на фондация „Каузи“ в София на 19 ноември, където ще могат да търсят финансиране за реализиране на идеите си. Между другото, до 6 октомври всеки, който има предприемаческа идея, може да кандидатства за участие в Борсата на „Каузи“. Нашите момичета прескочиха етапа на предварително кандидатстване и получиха правото да се срещнат с потенциални инвеститори, като ние покриваме разходите им за път и престой в София.

Благодарение на дарителска кампания успяхме да подкрепим с малка сума за закупуване на материали Мони – професионална гримьорка, която трупа все повече доволни клиентки.

От началото на годината работим по нова инициатива за материално подпомагане на женското предприемачество като този път сме разшири в още няколко града в Северозападна България – Видин, Враца и Монтана. За Фонда, който в момента организираме, се надявам да имаме възможност да разкажем, когато сме в по-напреднал етап.

Защо Лом и как се случват нещата в Лом?

Лом, както може би се досещате, е моя лична страст. Аз и семейството сме свързани с града. Разстоянието между Лом и София е 160 км. Пътува се 2 часа и смятам, че е възможно и достъпно добрите инициативи от столицата да се пренасят и на Северозапад дори не само в Лом.

На място има глад за интересни инициативи, хората, особено младите, не са по-различни от тези в Хасково или Русе. А предприемачество е решение, което е приложимо в условията на града и региона и затова не мога да кажа, че нещата се случват лесно или трудно. Може би ни е по-лесно от гледна точка на това, че там всички се познаваме и информацията безпроблемно стига до тези, за които е предназначена.

Кои са основните предизвикателства при работата по подобни инициативи?

С фондация „Каузи“ отдавна работим по темата предприемачество в София, но все повече и в много градове извън столицата. Бяхме готови за всичко, с което ще ни се случи в началото на wENTPower в Лом. Знаехме, че ще е трудно да започнем да говорим по тема, която досега не е влизала в полезрението на общността там, че ще трябва тепърва да си пробиваме път, за да стигнем до тези, на които ще бъдем полезни. Наложи да се да влезем и в ритъма на града, за да организираме обученията в периоди от годината и от деня, които да са удобни за повече хора. В началото „женско предприемачество“ звучеше странно и ново, но активните дами в града веднага грабнаха идеята и я превърнаха в чудесна инициатива. Сега нещата са по-лесни, защото вече имаме резултати, с които да се похвалим.

В какви посоки тръгват проектите / идеите на момичетата – предприемачи от Лом?

Бизнес идеите на момичетата са свързани с техни хобита, умения или с ресурси, с които разполагат. Например една от тях, която ще участва на Предприемаческата борса, разполага със сграда в едно от селата, през които минава пътят за София. Преди сградата е била ресторант, след това е претърпяла пожар, а сега тя иска да я превърне в място, в което да се провеждат младежки лагери. Екологичната тематика също е интересна за жените-предприемачи. В града има силно еко-общество и има проекти за рециклиране на материали, които дори са в доста напреднал етап.

Опитваме се да накараме момичетата да мисля все повече за онлайн базиран бизнес, за да могат да излязат извън Лом, където пазарът е малък.

Има ли митове, свързани със Северозападна България и развенчават ли се вече част от тях?

Има митове и особено силно това си пролича в началото на проекта wENTPower. Беше ми забавно да виждам погледите на хората, които за пръв път чуваха в едно изречение „женско предприемачество“ и „Лом“. Особено на тези от тях, които никога не са стъпвали в града.

Всъщност Лом наистина е част от най-бедния регион в Европа, наистина селата се обезлюдяват, младите хора отиват в чужбина или в по-големи градове. Но все пак в града избират да живеят и млади хора, да отглеждат децата си, те са неизползван потенциал и заслужават същата подкрепа, със същото качество като всеки един човек, живеещ в центъра на София.

За който чете това интервю и се заинтригува да помогне – как може?

Момичетата се срещат със същите предизвикателства, с които всеки начинаещ предприемач и затова имат нужда от подкрепа. Голямата част от идеите изискват малка инвестиция, за да се реализират. Всеки, който може да помогне безплатни стоки или услуги, може да се свърже с нас на office@generation-bg.org. Като всеки бизнес те се нуждаят от създаване на онлайн идентичност, оборудване на офис или търговски обект, софтуер и хардуер, финансови, юридически, маркетингови услуги.

Какво си пожелаваш и какво пожелаваш на хората от Лом?

На себе си пожелавам ентусиазирани жени и момичета-предприемачи, които валидират усилията на всички, които работим по тази кауза. А хората от Лом искам да не забравят, че в града е създадено първото читалище. Там е създадено и първото женско дружество. Основателките му още преди повече 160 години са осъзнали, че благотворителността не е най-ефективният начин за решаване на проблемите. Затова те са работили за насърчаване на образованието сред момичетата. Имаме нужда от същия системен подход и смятам, че нещата ще тръгнат нагоре.

---

Можете да научите повече за тези супер хора и какво правят, както и да помогнете с доброволство или финансово – повече на сайтовете на Генерация Generation-bg.org и Каузи Kauzi.org

Хубави неща се случват! Темата за градско земеделие ми е много на сърце и няма как с радост да споделя и за новата Споделена зеленчукова градина в София, дело на усилията на Горичка, Диана Димитрова и много други хора. Поканих Диана да разкаже в подробности. Надявам се да вдъхновим още хора да се замислят и задействат в тази посока!

Как се роди идеята за Споделена зеленчукова градина в София?

Споделена зеленчукова градина 1, която бешеизградена тази пролет, е първата градина създадена в рамките на Инициативата за развитие на градското земеделие в София. Тази инициатива беше стартирана през октомври 2017 от Горичка и вече две години обединява ентусиазма и енергията на хора и организации с желание в София да има цяла мрежа от споделени зеленчукови градини.

Иначе първата споделена градина в София е Градина заДружба, стартирана през 2015 година, която се намира в покрайнините на кв. Дружба.

Създадената от нас Споделена зеленчукова градина 1 е демонстрационна градина. В нея прилагаме много практики за устойчиво земеделие и за борба с климатичната криза, като се стремим да даваме добрия пример и да образоваме хората около нас. Например, използваме само ествествени средства за растителна защита и за подхранване на почвата, поливаме с дъждовна вода, събираме отпадъците си разделно, компостираме, използваме, каквото може многократно. А скоро ни предстои и да инсталираме соларна система, с която ще си произвеждаме чиста електроенергия за нуждите на градината.

Какъв бе процесът от идея до нейната реализация?

Идеята за тази конретна градина се роди в рамките на Инициативата за развитие на градското земеделие.

След 9 месеца търсене на терени, участвахме в търг на Пазари Изток и наехме терена. Теренът представляваше запуснато място, използвано за нерегламентиран паркинг. За да го превърнем в красива споделена градина намерихме партньори, които ни помогнаха с финансиране за необходимата инфраструктура – Метро България, Mr. Bricolage, Хармоника, Дентална клиника Masterdent и Френското посолство. На всички тях благодарим от сърце!

Първата стъпка за физическото създаване на градината беше да изгребем наличите на терена строителни отпадъци и замърсени почви и да ги заменим с чиста почва. Докарахме 240 куб.м. чиста почва, която предварително бяхме опробвали, за да сме сигурни, че не е замърсена. След това направихме ограда, докарахме два големи резервоара за събиране на дъждовна вода, изорахме и разделихме терена на 20 малки парцелчета – всяко с площ около 8 кв.м.

Всички тези дейности бяха направени с активното участие на участниците в градината. Много хора отделиха по няколко уикенда подред, за да можем да направим градината. Това беше прекрасна възможност да се опознаем и да се научим да разчитаме един на друг.

Сега, когато вече се берат първите домати от Споделената градина какво е усещането?

Усещането е прекрасно :о) Огромно е удоволствието да си откъснеш домат или краставичка, които сам си произвел. И ако ние възрастните много се радваме, то за децата, щастието е неизмеримо. Защото са имали възможност да участват в засяването, поливането и грижите за растенията и да наблюдават от близо чудесата на природата.

Как може този проект да се мултиплицира и на други места в София и из страната?

Няма да крия – създаването на нашата градина беше много трудно. Ние стартирахме на един много малък терен, със замърсена почва и без никаква инфраструктура. Без подкрепата от страна на Маги Малеева и без координирането на целия процес от страна на Горичка, едва ли тази конкретна градина щеше да види бял свят. Предизвикателствата бяха прекалено много. Но с общи усилия ги преодоляхме :о)

За да има много подобни споделени градини в София е необходимо общината да поеме по-активна роля като предостави подходящи терени с изградена инфраструктура на граждани и граждански организации срещу минимално заплащане. Такава е практиката във всички големи европейски градове.

В момента работим заедно с общинското предприятие Софпроект за създаване на карта с потенциално подходящите общински терени. Работим и по идентифициране на необходимите нормативни промени, които да подкрепят развитието на градското земеделие.

Много се радваме, че развитието на градското земеделие влезе като една от стратегическите цели във Визия за София 2050. Ще работим и занапред тази стратегическа рамка да се детайлизира, за да има скоро цяла мрежа от споделени градини в целия ни град.

Какви са хората, които се включват с подкрепа и участие в споделената градина?

Участниците в градината са хора с много различни професии. Сред нас има студетнти, IT специалисти, юристи, архитекти, финансисти, експерти по околна среда, учители, инженери…. Това, което ни обединява е желанието да произвеждаме част от храната си, да се учим един от друг и от природата, да бъдем част от общност.

А организациите, които подкрепиха създаването на градината го направиха, защото вярват, че градското земеделие има има място в София и че такива споделени пространства носят много ползи за града ни.

Ползите за хората, за общността, за обществото и града от подобен проект?

Ползите от една споделена зеленчукова градина са много.

За участниците в нея това е възможност да си произведат чиста храна, която могат да споделят със семейството и приятелите, да се свържат отново с корените си, да придобият нови знания и умения, да възпитат у децата си уважение към земята, храната и природата, да бъдат част от една позитивна общност от активни хора…Градското земеделие е и една прекрасна възможност за заетите градски хора да позабавят темпото, да се разтоварят от стреса в големия град, докато прекарат активно време на открито.

На ниво квартал, споделената зеленчукова градина може да бъде място, в което хората се запознават и общуват – нещо много важно за големия град, в който хората не се познават и много хората се чувстват изолирани и самотни. Споделените градини са и своеобразни зелени и вкусни оазиси сред бетоновата джунгла, в която живеем. Те са възможност запуснати градски пространства да се станат отново зелени, оживени и продуктивни.

За града и обществото като цяло споделените зеленчукови градини са възможност за включване и интегриране на маргинализирани групи от хора. Споделените градини са начин за локално производство на чиста и вкусна храна, без използване на пестициди, без изкуствени торове, без дълги вериги на доставка, асоциирани с огромен въглероден отпечатък. В контекста на разгръщата се климатична криза, споделените зеленчукови градини са едно от средствата, с които големите градове да се адаптират към настъпващите промени и да си осигурят поне част от необходимата им храна. Зеленчуковите градини са начин за увеличаване на озеленяването в града, което от своя страна има позитивно въздействие върху чистотата на въздуха, върху градския микроклимат, върху намаляване на наводненията при проливни дъждове. Те са и един много ценен инструмент за възпитаване на важни ценности у подрастращите, нещо което е от критична важност за бъдещето на планетата ни.

Какво си пожелаваш и какво пожелаваш на всички, желаещи да се занимават с градско земеделие?

Пожелавам си с общи усилия да успеем да убедим Столична община да подкрепя по-активно и по-сериозно развитието на градското земеделие в София. Пожелавам си създадената от нас нова споделена градина да има възможност да съществува още много дълги години. Пожелавам си и още по-успешна реколта догодина от парцела, който обработваме със семейството ми :о)

А за тези, които желаят да се занимават с градско земеделие – пожелавам им от сърце хубаво време, по-малко болести по растенията и разбира се много търпение и хъс. Защото подобно на децата, да отглеждаш растения изисква известни усилия и търпения, но пък накрая удовлетворението е огромно :о)

---

Снимките са от Първия празник на градския домат, който се проведе през август 2019 🙂

Може да дадете по един лайк за Горичка и да следите още техни готини инициативи тук.

Тази тема е важна за мен и използвам да припомня:

Споделената градина в парка Темпелхоф – вдъхновение

Градско земеделие: 7 неща на които зеленчуковата градина учи децата ни

Зеленчукова градина в София. началото.

Хубави неща се случват и промяната в образованието е ход! Ето поредното доказателство!

Как възникна идеята за Академия „Никола Тесла“?

Отдавна мечтая за образование, което вдъхновява и дава нови хоризонти на децата, помага им да израстнат и да постигнат мечтите си. Това струва ми се е мечтата на всеки родител. Но Академия „Никола Тесла“ щеше да остане само блян, ако не бях срещнала прекрасните деца от СМГ и не бях усетила подкрепата на родители им. Започнах предпазливо, с резерви, но тяхната енергия, жажда за знания и необятно детско въображение ме плениха! С програмирането се справят чудесно,  дори им е по-лесно отколкото на някои студенти. Децата в тази възраст учат с лекота. Пред тях няма дигитални бариери. Те са отворени за знания и готови да преоткрият и пресътворят света. Как да не им дадеш всичко от себе си?

Академия „Никола Тесла“ е много повече от сбъдната мечта. Тя родена от моя непоправим оптимизъм и от здравия разум на д-р Марияна Райкова. Двете заедно имаме над 17 години опит като университетски преподаватели, и двете имаме успешни кариери в ИТ индустрията преди това, и двете имаме деца и знаем пред какви предизвикателства са изправени родителите. А екипът ни расте всеки ден.

Кои са основните акценти в програмата на академията?

Ние учим децата да разбират и управляват компютрите. А те в скоро време ще бъдат повече от хората на Земята. Владеенето на поне един компютърен език е необходимост в дигиталния свят, подобно на владеенето на ангийски език за работа в международна среда. Колкото по-рано започнат децата да учат този чужд език, колкова по-лесно ще им бъде.

Ние учим децата да програмират на С++. Той позволява работа на различни нива на абстракция.  Започваме от основите на езика, през алгоритми и структури от данни, обектно-ориентирано програмиране, шаблони, архитектури на системи за съхранение и обработка на информация до професионално програмиране. Мечтаем някой ден да създадем и инкубатор, където младежите от академията да създават собствени стартъпи.

Кой е поканен – какви ученици ще влетят в Академията в началото на октомври?

Всеки ученик е добре дошъл. Ние разделяме децата по възраст и по знания. Използваме познатото разделение за езикова подготовка – А1 (напълно начинаещи), А2 (базови познания), B1 (напреднали), B2 (усъвършенстващи езика) до C1++ (кандидат-професионалисти).

За най-запалените деца от трети до шести клас сме организирали специални занимания по състезателна информатика с проф. Красимир Манев.

Имаме изнанада и за гимназистите – от 10 септември ще стартира прием за четиригодишно обучение Computer Studies, което да ги подготви за кандидатстване в най-желаните специалности във всеки технитески универститет. Съвсем скоро ще обявим условията. Тази програма е уникална за нашите ширини и е рожба на прекрасното ни сътрудничество с iStudy.

Какво ви очаква и какво да очакваме?

Очаква ни една прекрасна нова учебна година. За нас е привилегия да работим с децата и да им помагаме да развиват интересите си и уменията си. Времето им е безкрайно ценно и трябва да се използва градивно, ползотворно. За това и очаквайте Академията да се разширява и да предлага нови и нови съботни тематични занимания. Планирали сме ИТ английски и немски, физика за компютърни игри и симулации, електроника, приложна ИТ математика и разбира се – дигитални изкуства. Ще имаме и занимания за деца и родители. Надяваме се да се превърнем в любимо място за малки и големи.

Как се променя обществото ни и готови ли сме за нови постижения в технологиите?

Новите технологии ни предоставят нови възможности и така е било от как свят светува. Новите възможности ни поставят в нови ситуации, за които обществата ни нямат отработени модели и правила за поведение. Ние, децата ни и децата на децата ни ще трябва да търсим и насърчаваме използването на нововъведенията за подобряване на качеството на живота на хората. В крайна сметка дигиталните технологии са поредната стъпка на човечеството, но едва ли са последната.

Превръщането на технологиите в източник на нанеситно, безпаметно удоволствие е безотговорно разхищение на време и огромна заплаха, аналогична на пристрастяването към наркотични вещества. От друга страна, същите тези технологии, ни позволяват да носим съкровищницата на цялото човешко знание в джоба на дънките и да можем да се докоснем до него във всеки един момент. Мисля, че като общество все още не разбираме напълно и не сме готови да предпазим децата си от заплахите на дигиталното и виртуалното. Искрено вярвам, че не можем да бдим на тях непрестанно, а трябва да ги научим да се справят сами – да разбират новият дигитален свят, неговите принципи и правила и да могат да се възползват от невероятните му нови възможности, да сбъдват своите мечти.

Хайде, дайте по един лайк във фб за Академия „Никола Тесла“ 🙂
А от мен – пожелание за успех на начинанието!

Анелия и Нина са двете активистки, които се опитват да съживят малкото китно селце край Дунава – Долни Вадин. Селото е много старо, за него се споменава в различни хроники още от 1600 година. Днес е останало с едва около 100-150 души. Лятото е живо, зимата – трудно. За да опитат да оживят – инициират Село назаем. И за това си говорим с Анелия в това интервю. Тя е прекрасна – вдъхновение, действие, изобретателност и истински родолюбец, вероятно от най-истинските, които познавам. Когато върви из селото и види пластмасова бутилка нейде – навежда се да я вземе. Двете с Нина кандидатстват по различни проекти, за да докарат в годините активисти, доброволци, художници, за да освежат селото и помогнат на възрастните хора да се подготвят за зимата. Затова и я поканих да си поговорим. А видях всичко с очите си, защото бях на това приказно място и ви каня да отидете и вие!

Как възникна идеята за „Село назаем“?
Село Долни Вадин е едно от многото затихващи села в България. Намира се в пограничен северозападен район по поречието на р.Дунав с население 140 жители, предимно хора от третата възраст – 80% живеят сами. Голям процент от тях имат нужда от помощ. Според статистиката този район на България е най-бедния и обезлюден. Отдалечеността от областния град – Враца(120 км) и от общинския център – Оряхово (35 км) прави селото изолирано от редица услуги. В същия момент Долни Вадин е едно тихо, спокойно и живописно място, където човек може ефективно да си почине от забързаното ежедневие. Напоследък се забелязва все по-засилен интерес от млади хора към живота (почивката) на село. В разговори с тях, те ни споделят, че са привлечени от селото най-вече заради спокойствието и тишината, чистият въздух, реката, характерната кухня, отзивчивостта и общуването с местните хора.
Идеята възникна още към края на 2014 година, но ни трябваше година и половина, за да я избистрим и да се „престрашим” да реализираме такъв проект. Много пъти група съмишленици коментирахме, обсъждахме, предлагахме, докато стигнем до формàта на „Село назаем”. Идеите бяха разнородни – фестивал, празник, уъркшоп, тиймилдинг…, но в крайна сметка избрахме да дадем селото си назаем за няколко дни на доброволци от града, които не са имали възможността да се докоснат до българското село или ако някога са ходили на село, почти са забравили как протича животът там. Ето защо през 2016 г. дадохме селото си „назаем” на градски доброволци, които да погледнат селото през техните очи и да ни дадат визия за развитие.

Разкажи какво е различното тази година, когато организирате 4-то издание?
Всяка година фокусът на проекта е различен. През 2019 г. за пръв път „Село назаем” се прави за пет дни (Първи и втори сезон бяха за 10 дни. Третото „Село назаем – училище по живот” беше само експертно). В четвъртото издание одобрихме 19 градски герои /това е основната група/, като тяхната задача беше да помагат не само в домакинствата, в които живеят, а и на възрастните хора в махалата. При пристигането им те получиха график с дейностите за всеки от дните, като сами трябваше да открият на кои възрастни хора да помогнат. Връчихме им карти със места и забележителности на Долни Вадин, като те сами трябваше да открият и да се снимат на обекта. На няколко места ги очаквахме, за да разкажем историята за даденото място. Освен основната група има предвидени и няколко посещения на експерти в „Село назаем”. Тяхната цел е да помогнат на читалището като организация. Да дадат експертното си мнение по различни въпроси. Да обучат нас, колеги и ентусиасти решени да заредят промяна в населените си места.

Как е възможна промяната в малко село, като Долни Вадин?
Всяко населено място се променя. Това е необратим процес. Дали към добро или лошо е въпрос на избор на хората, които живеят в него. Като всички малки селца в България, Долни Вадин се топи. Ако скръстим ръце и гледаме безучастно отстрани, процесът ще е главоломен и след 2,3 години селото ще е” мъртво”, ако и да има хора в него.Всъщност това важи за всяко населено място. През последните 10-12 години група хора сме се заели да работим за Долни Вадин и да го държим живо, чрез различни инициативи, кампании и проекти. Искрено вярвам, че тепърва малките селца ще се възраждат и ще се преоткриват от градските хора, защото това спокойствие, тишина и природа го няма в градското забързано ежедневие. А тук на село времето тече по различен начин. Тук можеш да ходиш бос на воля, да си позволиш да си свободен и независим, да се радваш на малките неща и да получаваш внимание и уважение от местните. Промяната на едно село много често може да дойде отвън. Ето „Село назаем” променя селото от добротворци, дошли от различни краища на България, които се състезават за място в проекта, готови да оживят Долни Вадин, дори и за няколко дни. Нестихващият интерес към проекта ни дава надежда за българското село, а успешните 4 сезона ни убеждават, че пътят е правилен. Само за тазгодишното издание само за 10 дни /колкото траеше записването/ се записаха 46 доброволци, готови да помагат на възрастните хора в Долни Вадин.
С проекта „ Село назаем” подобряваме жизнената среда на възрастните хора, като ги срещаме с различни хора, които постоянно живеят в града и нямат връзка с българското село. Така разнообразяваме сивото ежедневие на хората от селото и им осигуряваме възможност да участват пряко в проекта и така да се почувстват полезни и значими. Вдъхваме им частица надежда, че селото ни не е забравено. А така и те да компесират липсата на деца и внуци, които живеят далече или в чужбина и „все нямат време за нас”. От друга страна популяризираме малкото населено място, като възможност за пълноценна почивка, ползвайки природните дадености и тишината, която Долни Вадин предлага.

До момента сме показали, че инициативата е устойчива във времето и дава добри резултати. Ефектът е двупосочен. От една страна възрастните хора с нетърпение очакват срещите с градските доброволци, за да споделят своите преживявания, спомени, надежди и очаквания. От друга страна доброволците идвайки на село, помагайки на хората тук, общувайки с тях се обогатяват и разтоварват психически от забързаното градско ежедневие.

Проектът е от голямо значение за с.Долни Вадин. Това е един обмен на доброто. Една стъпка към подобряване живота на село, към по-смисленото остаряване на възрастните хора и към осмисляне на ценностите от страна на младите. Сблъсквайки за няколко дни хората от града и селото, младостта със староста, материалното с духовното богатство, бетонът с природата, напрежението със спокойствието, ние провокираме интереса на много градски хора вече няколко години. Фактът, че интересът расте и все повече хора намират смисъл в доброволчеството на село е един добър показател за значимостта на проекта. А този модел може да се приложи към всяко малко българско село, във всяка точка на България.

Ако някой иска да помага – как може да го направи? От какво имате нужда?
Има различни начини човек да помага на едно малко северозападно село. Винаги може да дари средства на читалището, които ще се използват за инициативи, свързани с подобряването на средата в Долни Вадин; може винаги да дари своето време за помощ на възрастни хора; може да се включи по време на акции за почистване крайбрежната ивица в района на селото; може да пише за Долни Вадин и така селото и районът да стават все по-популярни; може да даде ценни идеи за бъдещи проекти и да участва активно в тях и още много начини, за които ние сме отворени.

От къде намираш сили и вдъхновение за всички тези прекрасни дейности, който организирате една след друга?
Животът ме е срещал и среща с много лъчезарни хора, от които можеш да черпиш вдъхновение. Вдъхновяват ме и искрящите очи и разговорите с местните, когато заедно сме направили поредната инициатива и те са доволни от това. От една прокрадваща се сълза от благодарност. И не на последно място – от инат. А той ми е нужен, за да не се отказвам. А вярвайте ми, има много препятствия, на които трудно се отстоява.

Кое ти носи радост в ежедневието?
Малките неща : песента на птичетата рано сутрин; глъчката на лястовичките, свили гнезда на читалищните прозорци; изгревът, залезът, Дунав; сутрешният поздрав с колегата; радостните новини за успехите на децата; срещата с много позитивни, знаещи, можещи и завладяващи хора и най-вече свободата да живея на село.

Какво казваш на всеки, който не вярва, че промяната е възможна?
Казвам, че докато не опиташ, няма как да знаеш. Научила съм се да вярвам не на думи, а на дела. Делата правят промяната – не думите. И още нещо: „Една птичка пролет не прави”- ако някой си мисли, че може сам да промени нещо е в голяма заблуда. Нямаш ли съмишленици, с които заедно да преминете и през провалите и успехите, няма как да ти се получи. И може би затова не симпатизирам на хора, които парадират с първо лице единствено число.

И какво пожелаваш на Долни Вадин?
Пожелавам на селото си още много поддръжници, доброволци, симпатизанти и приятели, които да продължават да променят Долни Вадин, за да остане на картата на България.

Един от хубавите проекти, един от многото, е новата беседка, изградена със съвместни усилия и дарения, която се намира на брега на Дунава, между Горни и Долни Вадин. Пред нея има и малка къщичка за свободен обмен на книги. Непременно посетете и носете да оставите някоя книга 🙂

Даниел Костов е енергичен, действен, мислещ и позитивен човек. Да, рядка комбинация и ценна, затова и много харесвам него и това, което прави – грижи се повече и повече техника (битова, офис) да бъде рециклирана след края на живота си. Бяхме наскоро на площадката на Екологика и бях силно впечатлена (писах тук). Затова и поканих за този разговор Дани и се радвам да споделя и с вас

Reduce. Reuse. Recycle.
Какво се крие зад тези три думи и в коя от тях вярваш най-много?

Първото R: Познаването на процесите по създаване и маркетиране на технологиите, продуктовите цикли, сервизната поддръжка и експоненциално растящото изкусяващо предлагане. Справянето с тях става все по-сложно и не случайно ограничаващите се с ел-джаджи са все по-малко.
Според мен, простотата е важна.
Първо – познаване на технологиите и внимателен компетентен избор. Тук трябва да спомена mean time between failures (MTBF) – предвидено време между две повреди на механична или електронна система, при нейната нормална работа.
Колкото по-висока е стойността на MTBF, толкова по-дълго може да работи една система, преди да се повреди.
Второ – удължаване живота на устройството чрез грижа и грамотна поддръжка.
Трето – споделяне с приятели, колеги и съседи.

Второто R: Споделяне и грижа, доколкото технологията позволява. Производителите тенденциозно скъсяват дължината на жизнения цикъл. Явно е време на все по-бърза смяна на поколенията технологии и почти нищо не можем да направим. Освен третото R – Recycle.

Третото R: В това вярвам, затова и това правя. Представи си огромния поток суровини, машини, хора и технологични чудеса, които се случват всеки ден. Абсолютно ясно е, че те растат всеки ден и обратния процес е задължителен,
при това със същата скорост и обеми.

Занимавате се с рециклиране на стара техника най-вече в Екологика – моля
накратко разкажи за процеса?
Накратко – извозваме и рециклираме стара техника, разглобявайки я на съставните й материали, които предаваме за финално претопяване в индустриални инсталации.
По-важната част е перфектното сегментиране на клиентите, техните отпадъци и нужди, за да бъде създадена отлична система за обслужване на запитванията, заявките и тяхното изпълнение и отчитане.

Може ли да се печели от рециклиране и има ли смисъл млади предприемачи да помислят именно в тази посока?
Да, разбира се. Но процесите са сложни и отговорни. Важните стълбове са:
многопластовост, максимална интеграция, диверсификация и широки партньорства.
Всички усилия про проектирането и производството на електроника могат да бъдат балансирани чрез рециклирането с включването на все повече млади предприемачи. Имаме огромна нужда от това, и съм готов да създадем школа за
това.

Достатъчно ли се рециклира в България и какво може да направим / да направи всеки от нас, за да се случва това в по-големи мащаби?
Прогресът е закономерен, а основните му подобрими компоненти са споделяне на информацията, измерване и подобряване на процесите. За потребителите – платили сте вече таксата за рециклиране, търсете правата си, заявявайте
бързо и искайте прозрачност.

Какво си пожелаваш?
Да открия повече креативни и супер продуктивни съидейници за опазване на света около нас. Надявам се на повече млади предприемачи, на които да помогнем и подадем ръка за нови партньорства.

Къде и как да открият хората повече информация за рециклирането?
https://ecologica.bg или https://www.facebook.com/EcologicaBulgaria

Мая Цанева е от тези лъчезарни, скромни и действени хора, които много харесвам. Тя е създател на онлайн съдържание, блогър и журналист на свободна практика. Специализира в съдържание и комуникации по темите предприемачиство, иновации и родителство. Съосновател на Сдружение „Безопасни детски площадки“.

Кога и как се получи в твоя живот, че започна да се занимаваш с копирайтинг за онлайн?

Здравей Жюстин. Вероятно професионалното ми влизане в онлайн средата се получи естествено. Започнах работа, когато „интернетът“ беше млад. След флирт с печатните медии и телевизията, участвах в създаването на онлайн медия, а после пишех за различни онлайн издания, започнах да поемам и копирайтинг задачи. Работих за кратко за международна организация и уменията ми да създавам съдържание онлайн ме отличаваха.

Нямам конкретен спомен кога се сраснах с лаптопа си, но се случи. С времето „еволюирах“ към нещо повече – чувствам се уверена да организирам комуникационни кампании в онлайн и офлайн среда, да пиша блог статии След като родих сина си, реших, че свободната практика като автор на съдържание в интернет е най-добрият за мен избор, за да балансирам с живота си на родител.

Кои са основните предизвикателства в тази професия?

Бих споменала три основни предизвикателства. Първото е да се разделим с copy paste сглобените текстове. За тях не бих употребила думата „съдържание“. Вярвам, че авторското съдържание е такова, защото е обмислено, ползва отговорно източници на информация, не преписва. За съжаление, също както и в традиционните медии практиката да се копират готови текстове, например прессъобщения, или мнения , история, се разпростира и онлайн. От една страна, това е кражба, а от друга показва авторско безсилие.

Второто предизвикателство е свързано с владеенето на езика, на който се пише. Не говоря само за познаване на граматиката и владеенето на правописа, но и това да запазим и да се възползваме и разгръщаме красотата, великолепието на езика. Клишетата убиват който и да е текст, независимо от това дали е онлайн или офлайн.

Все още се смята, че социалните мрежи, уебсайтовете и блоговете са свободна територия, в която можем да пишем, без да се съобразяваме с правилата, които езиковата норма налага, но това е по-скоро заблуда. След като открито говорим за пристрастеността си към социалните мрежи и към интернет средата, е време да осъзнаем, че поведението ни там, включително езиковата ни и визуална „визитка“ са също толкова важни, колкото и усмивката наживо. Като автори на съдържание, нашата мисия е да поддържаме висока хигиена на езика и да го почитаме.

Третото предизвикателство е свързано със самата професия на създателите на съдържание онлайн – блогъри, копирайтъри, автори. Както и да се наричаме, ставаме все повече и тъй като в по-голямата си част, професионалистите в този бранш са на свободна практика.

Това е хубаво, защото имаме свободата да работим по различни проекти, да се развиваме динамично. Но силната, а понякога и нелоялна конкуренция води до обезценяване на труда ни. Както и да го кажем – понякога клиентите смятат, че нашият труд е „игра с думи“ и изображения, която не изисква образование, опит, въображение. Често пишем и за нишови продукти или услуги, които, за да достигнат до потребителите, е нужен сериозен „превод“. Дори и тази професия да остане нерегулирана като часови ставки или цена на дума, е важно ние да уважаваме труда си и да не падаме под цената си при преговори с клиенти.

Има ли достатъчно разбиране, според теб, у бизнеса за нуждата от качествено съдържание онлайн (в частност текстово такова)?

Надявам се, или поне виждам признаци, че съдържанието все повече се превръща в „ценна стока“. Но както и в борбата за легално използване на авторски изображения, така и при текстовете трябва да се преборим за ценността на авторското съдържание. Това, разбира се, означава, да създаваме и зад грешките, или провалите си, и да носим отговорност за това.

Повечето възложители знаят и използват също като нас инструментите за откриване на преписани елементи от текстове или цели такива. Затова смятам, че това е въпрос на дисциплина да пазим авторството си, и да не злоупотребяваме с чуждото.

Качествената стока или услуга се продава със смислено съдържание с допълнителна стойност за потребителя. Нашата задача е да открием в какво се състои тази стойност и да създадем контекст за него.

Как преминава един твой работен ден?

Като повечето хора, не само създатели на съдържание онлайн, съм в мрежата и пред лаптопа твърде дълго време, много над препоръчителното. През деня работя по 2, най-много три проекта едновременно – проучвам материали, самообучавам се, поддържам ФБ страници, пиша блог статии или журналистически материали, отговарям на имейли и т.н.

От няколко години си наложих работно време пред компютъра – откъм 9 часа докъм 17-18 часа, не само заради детето ми, а за да мога да отделям време за себе си, да мисля свободно, без да се взирам в конкретна задача. Тогава обикновено се „раждат“ идеите дори и по тривиални теми, които изискват усилия да ги извадиш от калъпа. Също така през почивните дни не отварям лаптопа, освен по спешни задачи. Тогава наваксвам с общуването офлайн. Вече съм убедена, че успешният автор на съдържание онлайн трябва да има активен и смислен живот в реалния свят, да може да решава истински проблеми, да говори и реагира на света без посредника екран.

Старая се и да чета не само статии, книги по професионални теми, да слушам подкасти, за да мога да разгърна хоризонтите на мисълта си.

Кое е най-уморителното и най-удовлетворителното в работата ти?

Най-уморителна ми е бизнес частта от работата ми – преговори по оферти, фактури и т.н. Най-много обичам да пиша, да играя с езика. Работата ми с клиенти от сфери като енергетика, строителни материали, фин тек сектора до търговия с детски играчки и коучинг, ме хвърля в дълбоки води без предупреждение. Това е приключение, от което адреналинът ми се покачва.

Какво пожелаваш на хората, които ще прочетат това интервю?

Наскоро гледах последния епизод на сериал за готвачи. Там главният герой каза нещо от рода, че неговата мисия, също като тази на художниците и писателите, е да създава преживяване.

Понякога създаването на съдържание онлайн на пръв поглед няма нищо общо с това, но ако погледнем отстрани, ние създаваме част от реалност или дори цял нов свят. Затова ви желая живо вдъхновение, което да впрегнете в юздите на своя език и да препускате отговорно сред необятните полета на интернета. Той вече не е Дивият Запад отпреди две десетилетия и е време всеки да защити правото си да пише онлайн с мисъл и в перспектива.

Повече за Мая – в блога й 🙂
mayatsaneva.com

Много харесвам тенденцията уютни, живи, добри и смислени места да се появяват все повече в нашия град, все повече не само в идеалния център, защото вярвам всеки има нужда от тях – като глътка въздух в забързания ден, като място за срещи, приятелства и вдъхновение. Затова и щом разбрах за смелата Троя, която откри своята „Книжарницата зад ъгъла“ ми се прииска да я поканя за този разговор за мечтите, книгите, четенето, женското предприемачество и малките неща, които ни правят щастливи. Споделям тук.

Как възникна идеята за Книжарницата зад ъгъла?

Може да звучи банално, но имаше просто една мечта, която си стоеше търпеливо и си чакаше своя момент. Исках да имам свое място, в което ще мога да създам усещането за празник, което аз имам, при посещение в книжарница. Дълги години работех за международни компании и напуснах този корпоративен свят едва преди няколко месеца и сега реално се уча как се следва една мечта…И трябва да си призная, че чувството е страхотно и не съжалявам и за миг за решението си!

Има нужда подобни места да има не само в центъра на София, но как хората
приемат Книжарницата?

За моя голяма радост книжарницата се приема страхотно! Моите съседи по квартал, както аз ги наричам, често влизат дори само за да ми пожелаят успех и да кажат, че се радват да имат книжарница в квартала. Радват се на уютната и приятна обстановка. И вече знаят, че могат да намерят или да поръчат книгата, която търсят съвсем наблизо. Вече имам редовни клиенти, които дори минават само да си поговорим. И това още повече ме радва, защото въпреки че сме в големия град, така се създава една малка общност и най-хубавото е, че в основата на всички това стои любовта към книгите.

Кои са най-търсените книги до момента? Имате ли си месечни класации?

Не си правя класации към този момент, но пък с интерес следя класациите за най-продавани книги на големите книжарници и отбелязвам интересния факт, че тук се търсят съвсем различни от заглавията в по-големите и централни книжарници. Изключително много ме радва фактът, че все повече има хора, които търсят книги от съвременни български автори.

В началото имах съмнения за заглавията, които да зареждам в книжарницата и се притеснявах дали моя вкус ще допадне на клиентите. С времето получих поздравления за подбора на книги и смело поръчвам автори, които може да не са в топ класациите, но лично аз много харесвам и искам да имам техните книги в книжарницата.

Детски книжки или за възрастни са по-търсените?

Определено детските книжки са по-търсените. Вярвам, че това е така навсякъде, във всички книжарници. Родителите проявяват голямо старание и търпение в желанието си да научат децата си да обичат и ценят книгите. Това е много радостно и вдъхващо надежда. А много често именно децата водят родителите си в книжарницата, защото са видяли нещо любимо на витрината.:) А ние им предлагаме хубави истории и не само. Ето, например една от доста харесваните детски книги при нас е „Бобо Бермундо и отряд „ПиПеР“. Една отговорна книга, както я наричат нейните създатели, направена от еко материали и от страниците на която можете да отгледате малка домашна градина от ядливи цветя, плодове и зеленчуци. Нещо различно, което наистина допада и на децата и на родителите.

Личното Ви мнение – това, че наблизо в квартала има книжарница би ли
насърчило четенето?

Това е моето желание и мечта! В София има много книжарници, но повечето са концентрирани в центъра на града и често хората от различните квартали нямат път до тях и реално не виждат всеки ден книгите, които ги очакват приветливо на витрините на книжарниците. В “Книжарницата зад Ъгъла” организираме четения за деца, понякога ни посещават и групи от детски занимални в района, които провеждат занятия тук. Постарали сме се мястото да изглежда уютно и приветливо, посрещаме всеки с усмивка и искаме да създадем траен интерес към книгата и четенето, особено у децата.

Има ли бизнес в книгите и какво може, според Вас да се промени, за да
имат повече хора възможност да закупуват книги? В момента сме на едно от последните места в Европа и по книги на човек годишно издадени … 

Трудно ми е да коментирам бизнес страната, защото за всички е ясно, че е доста трудно и в повечето случаи водещи са желанието и любовта към книгите, а не печалбата. Могат да се случат доста неща, които да подобрят нещата у нас – от намаляване на ДДС върху книгите, до насърчаване на четенето при децата и подрастващите на национално ниво и приемането на четенето не като бройка за през лятото, а ежедневие и удоволствие. Силно се надявам скоро статистиката да се промени в положително отношение и хората да се радват на много хубави заглавия.

Кой е поканен да намине?

О, поканен е всеки един любител на книгата! Всеки един, който обича мириса на нова книга и губи усещане за време, докато разлиства заглавие след заглавие в някоя книжарница. Както и всички, които ни видят зад Ъгъла, защото ние сме там и ги чакаме..:)

Какво си пожелавате?

Пожелавам си здраве и ентусиазъм. Тези две неща са ми необходими, за да мога всеки ден да отварям вратите на моя втори дом – моята малка книжарница.

И много книги, разбира се – вдъхновяващи и променящи живота ни.

 

---

Всички, които сте прочели този текст ще се радвам да наминете до Книжарницата зад ъгъла на ул. „Найден Геров“ 6 в София или да им дадете по един лайк във фб https://www.facebook.com/bookstore.behindthecorner/

Успех, Троя!

 

Първата на Балканите Предприемаческа програма на село Zero Start правят Цвети (Номадско ЕдинЕние) и Пепи (Neftelimov.com) от 26 до 30 юни 2019 г. За 5 дена на село бизо до Ботевград – това събитие обещава да е много супер яко!
Различни предизвикателства, излизането от зоната на комфорта може да бъде забавно и приятно с правилните инструменти и ситуации. И всичко това сред природата!

Zero Start ще развие предприемаческите и лидерските ти умения. Ще ти даде пряк достъп до ресурси в предприемаческата екосистема и възможност за развиване на проект, решаващ даден проблем, открит точно от Теб.

Лекциите са концентрирани в рамките на максимално 1 час на ден, а останалото време е за практическа работа по групи с подкрепата и помощта на 5 доказани професионалисти в своята сфера, в ролята на ментори. Заедно ще преминете през 6-те основни модула на Zero Start:
1. Генериране на проблеми;
2. Вземане на обратна връзка по дадените проблеми;
3. Избиране на един проблем, на който решение може да приложим;
4. Целеполагане;
5. Първи стъпки при осъществяването;
6. Презентиране.

Всичко това ще се случи в двора на ZeLLin House, която е на 50 км от гр. София и на 3 км от гр. Ботевград. В края на Ден 5 ще си тръгнете с работеща концепция за 5 проекта, решаващи 5 проблема.
Но, разбира се, това не е всичко! Организаторите допълват пейзажа с:
1. Разходки в гората,
2. Рисуване с въглен и творчество с керамика и дърво,
3. Прожекции под звездите,
4. 3 Хапвания на ден с домашно приготвена храна от фермата и градината ,,на съседа‘‘,
5. 4 нощувки в хотел или в палатка под лунното лятно небе,
6. Кулинарно предизвикателство ,,Entrepreneurs’s Kitchen‘‘,
7. Скачане с бънджи от балон,
8. Десерти с насекоми,

И още много изненади…
Защо на село? Защото е време да излезем от матрицата ,,9-5‘‘ и защото Не Нулата в важна, а Стартът! Осмеляваш ли се?
Кандидатствай на: zerostart.neftelimov.com

Цвети, Пепи, успех! И на всички участници!