днес в блога си Сет Годин пише нещо много важно „инициативата не ти се дава, взимаш си я“
ако решиш да започваш нещо – вземи инициативата ти. не чакай да дойде отгоре. просто го започни. и нали знаеш, и най-дългият път започва с първата крачка
–
прочети още: китайски мъдрости за предприемачи и жените са много добри в бизнеса
две млади дами – Нора Минкова (на снимката) и Анелия Видинова основаха днес Клуб за млади предприемачи в НБУ
имах честта да съм първият им гост и поговорих в компанията на множество млади дами и неколцина господа на тема жени и бизнес, днес тук, предизвикателства и възможности
основното: жените са толкова ОК да правят бизнес колкото са и мъжете, нито грам по-малко
защо са малко жените в бизнеса?
основен проблем на стартиращия бизнес у нас (не от жени, а по принцип):
и все пак, млади дами, ако искате да започнете нещо свое:
още малко детайли за предприемачите:
от мен, млади хора, успех!
ето и линк към презентацията ми от днес /цък/
–
още за предприемачество писах: новите предприемачи на България; как да създаваме предприемачи и майките предприемачи
доста глупава е, според мен, българската поговорка „страх лозе пази„. води до нерешителност, оправдава мързела, спира прогреса. а е дълбоко залегнала в родната народопсихология, както биха казали учените
в противовес на мен лично турската ми харесва повече „един страхливец цяла армия разтуря“
ако ще правиш нещо – трябва смелост. естествено е да те е страх, всяко ново нещо ни плаши. но, ако наистина трябва да го направиш – преодоляваш страховете и действаш.
страхливите си стоят у дома, а не изкачват върхове. затова, ако планираш да започнеш нещо ново – да се жениш, да ходиш да учиш в чужбина, да стартираш свой бизнес или да изкачиш Мусала – не се допитвай до страхливците. и те като песимистите никак няма да са ти от полза, а само ще те разколебаят и забавят. защото ако наистина си решил – рано или късно ще го направиш. ако ли не – винаги ще съжаляваш. затова, – действай, а преди това разкарай страхливците от пътя си.
–
прочети също: ако започваш нещо – разкарай песимистите
една от големите пречки за българския бизнес, е че бизнес у нас се прави отскоро (има няма 20 години) и на бизнес-хората не се гледа като на предприемачи, като на хора, на които се крепи икономиката, с уважение и с подкрепа, а като на измекяри, баровци, мошенници, мутри, зли хора, които карат другите да работят, капиталисти (в лош прочит, иначе думата в чистия си вид е позитивна), подтисници и т.н. за това не добро отношение на обществото към бизнеса голяма вина имат и политиците и политиката спрямо бизнеса и предприемачеството у нас като цяло. но това е друга тема.
ето едно любопитно видео от любимите TED – с Камерън Херолд Let“s raise kids to be entrepreneurs
Камерън не говори за България, но мисля че тук в още по-голяма степен училището подтиска, а не развива предприемачи и предприемачески дух у децата.
„вместо да им даваме риба, по-добре е да ги научим как да ловят риба, това е наше задължение и като родители и като общество“
образованието насърчава децата да стават адвокати, учени, да завършат образование, после MBA, но не и да започнат свой бизнес, да станат предприемачи
книгата, в която най-ясно се говори за предприемаческия дух е Атлас изправи рамене, на Айн Ранд, според Камерън, и тук съм много съгласна с него също
нещо, което знам, че ще се хареса на много приятели – предприемачите не са студенти, не са добри студенти, могат и въобще да не завършат. но когато си предприемач не правиш сам счетоводство, наемаш си счетоводител 🙂
знам, че ще предизвикам множество негативни реакции, но наистина не смятам за нередно децата да работят, да започнат от рано, ако искат, не по принуда, но да се пробват, без да има хиляди бюрократски спънки пред наемането на деца на работа за лятото, например. това към темата за ужаса на родителите какво да правят децата си през лятото, особено след 12-тата година. мисля дори е задължително.
не можеш да започнеш бизнес на 30, изпуснал си цели 25 години! мда … 🙂
за да направите от тях предприемачи научете децата си:
да решават проблеми
да задават въпроси
да са креативни
да водят другите
да се учат от грешките си
как да спестяват пари
да искат да печелят повече пари
как да продават
да искат помощ
да говорят пред хора
да не се предават
да намират решения
децата могат да променят света.
победители в днешния Idea Challenge – Students Business Adventure – Start IT Smart са моите фаворити от всички 15 представени днес – Софийски бухал. те представиха идеята си да създадат малък самолет, безпилотен, с който да се пренасят малки пратки от едно място до друго, удобно за претоварения от трафик голям град, а също – за заснемане на труднодостъпни места, при пожари или други бедствия и много други цели. проектът им, освен като най-убедително поднесен го намирам с доста бизнес смисъл, на крачка от реализация, с много възможности за доразвитие. браво!!!
допадна ми и идеята за популяризиране на пчелния мед и пчеларството, както и тази за софтуер за оптимизиране на времето, в мобилния ми телефон 🙂
голяма част от останалите участници впечатляваха с ентусиазма си повече, отколкото с блестяща идея. не знам липса на идеи ли е или страх от споделянето им. очаквах като цяло малко повече.
почти всички идеи бяха свързани с уеб сайтове, което само по себе си е ОК. не ми допадна това, че повечето разчитат на рекламата (в сайта или другаде) като основен източник на приходи, което е остаряло. не ми допадна при някои и липсата на иновативност, а просто „харесване“ и желание за „внос“ на вече реализирани навън неща.
като за аматьори (както те сами си казаха) организацията бе добра, а по-важно е, че Idea Challenge успя да събере толкова много интересни и различни хора на едно място за цял ден. поздравления!
по идея на Вальо, Капитан на Start Up, в първия ден от двудневната конференция, т.е. вчера, се проведе специален панел, в който три майки-предприемачки отговаряхме на питанията на присъстващите и искахме да разкажем, че не е толкова страшно да успееш едновременно да си добър родител и да движиш успешен бизнес. въпросите бяха много, времето не стигна, но се получи интересно. тук ще нахвърлям някои от въпросите, които запомних и накратко отговорите ми. ако има други въпроси или гледни точки по темата ще се радвам да ги чуя
въпрос: първо бизнеса или първо бебето?
отговор: когато му дойде времето, т.е. когато си готова за майка и имаш човекът до себе си – тогава, не отлагайте много, момичета, не жертвайте личния си живот заради кариерата!
въпрос: как намирате баланса между семейство и бизнес?
отговор: трудно. повечко самодисциплина, сложен тайм мениджмънт. но време за семейството трябва да се отделя. с работа и на „втора смяна“, т.е. през нощта. въпрос на навик. но с или без деца, ако човек прави бизнес работата и мислите в главата му по темата са денонощни и без почивен ден.
въпрос: защо няма много жени-предприемачи?
отговор: защо няма много жени-предприемачи?! мисленето ни е все още много патриархално. стереотипът е ясен – жената да си стои у дома, да бърка манджи, гледа децата и да си трае, а мъжът да носи парите. иска време да се излезе от този модел. хм … предполагам много години ще минат това да се промени. ето, в залата от около 200 души едва под 1/4 са момичета … !
и все пак – момичета, горе главите! можете да се справяте чувесно с предприемачество, стига да искате! не оставяйте други да решават вместо вас или да ви въвличат в нежелани роли!
въпрос: как се справяте със стреса?
отговор: децата много зареждат. стресът се „съблиача“ на входната врата, с усмивката на децата
въпрос: от къде намирате мотивация да продължавате?
отговорът отново е – децата.
въпрос: а мъжът до жената-предприемач?
отговор: ако за да прави жената бизнес трябва да е силна, то тя има нужда от още по-силен мъж до себе си. за успешен бизнес трябва добро, здраво семейство.
въпрос: има ли предимство в това да си жена и да правиш бизнес?
отговор: всъщност няма разлика дали си мъж или жена, просто това е бизнес и точка. някои по-консервативно мислещи хора у нас, предимно от по-старото поколение, са на мнение, че жените немогат или не трябва да се занимават с бизнес, не изглеждаме сериозно в очите им. не, няма друго предимство, освен това, че, хм, все пак оставаме едни гърди напред 🙂
п.с. Ирина, благодаря ти, че за пореден път бе с нас с бебо из университетски коридори
този пост минава по допирателната – цитирам коментар на
„Блогването е интелектуално занимание.
Онази част от цялото, която се занимава с творчество, в частност – блогване, има ангажимент първо и единствено към истината.
Не към някаква географска територия, която пишещия обитава към момента. Не лоялност към фирмата и корпоративната култура, която му слага хляба на масата.
Силата на блога е в абсолютната отдаденост на момента.“
и придатък – интервю с един от най-любимите ми автори – Орхан Памук за писането
Follow