Приключи преброяването на водолюбивите птици у нас!

Преброяването на водолюбивите птици се провежда за 45-та година по цял свят. През януари 42 екипа от експерти и доброволци обхождат и събират данни за зимуващите птици в над 200 влажни зони у нас.

Традиционно основната концентрация на птици е регистрирана по Черноморското крайбрежие, както и в някои големи вътрешни язовири. Сравнително малко са птиците по Дунав, тъй като по време на преброяването реката е с високо ниво и липсват т. нар. пясъчни коси, които иначе привличат хиляди птици.

Поради необичайно високите температури в страната е установена значително по-ниска численост на зимуващите водолюбиви видове птици, в сравнение с миналогодишното преброяване. Екипите са преброили едва 2017 големи белочели и 48 от световно застрашените червеногуши гъски, като за сравнение през миналата година техният брой е бил съответно 3300 големи белочели и 322 червеногуши гъски, а през 2019 г. – 120 000 големи белочели и 3500 червеногуши гъски. Ненадминат остава рекордът през 2013 г., когато бяха установени рекордните за България над 54 000 червеногуши гъски.

Трите най-многочислени наблюдавани вида водолюбиви птици са:

• световно застрашената кафявоглава потапница (40 274 инд.),
• зеленоглавата патица (31 747 инд.)
• обикновената лиска (24 772 инд.).

Общата численост на установените видове птици е 229 502 инд., като по време на преброяването през 2020 г. техният брой е бил 247 908 инд., през 2019 г. – 361 933 индивида.

От световно застрашените водолюбиви видове, освен червеногушите гъски и кафявоглавите потапници, са установени: 7 ушати гмуреца, 1427 тръноопашати потапници и 4 средиземноморски буревестника. Сред интересните наблюдения са голяма черногърба чайка в района на Северното Черноморие, 981 розови фламинги, 661 къдроглави пеликана и 13 големи черноглави чайки в района на Бургаските езера, 1 розов пеликан в язовир Розов Кладенец и 1 червеногуша гъска на язовир Овчарица. В района на Шабленското езеро и блато Песчина интерес представляваха и наблюдаваните 2 големи кресливи орела, които са световно застрашен вид. Общо за страната бяха регистрирани 42 морски орела, които са вид от Червената книга на България. Освен това бяха наблюдавани и видове, които не са характерни за зимните месеци у нас – 9 бели щъркела, 1 белокрила рибарка в Софийско и 1 папуняк по Северното Черноморие.

Тази година почти всички екипи са използвали мобилно приложение SmartBirds Pro за въвеждането на данните, благодарение на което са събрани близо 7000 записа и което спомогна изключително много за бързото обобщаване на резултатите.

Преброяването на зимуващите водолюбиви птици се провежда в световен мащаб от 1967 г. и е едно от най-масовите събития в областта на природозащитата, в което се включват над 15 000 души. То се осъществява едновременно и синхронизирано в цяла Европа и Северна Африка с цел максимално точно преброяване на водолюбивите птици. На международно ниво информацията се обобщава от организацията Wetlands International. Преброяването дава оценка за състоянието на популациите на водолюбивите птици и за състоянието на местата, където те зимуват, голяма част от които са част от екологичната мрежа Натура 2000. Според последните данни популациите на някои от световно застрашените видове като малката белочела гъска и кафявоглавата потапница продължават да намаляват, поставяйки тези видове под реален риск от изчезване.

Много се радвам, че има организации като БЗДП – действени, устойчиви, които неуморно работят по тази важна кауза – птиците и природата.

Повече – на сайта им https://bspb.org/

Разтвори криле (Donne-moi des ailes / Spread Your Wings) е великолепен съвременен филм на екологична тема, който прекрасно говори и по темите за грижата един за друг, бащинството, семейството, свободолюбието, науката, като преплита всичко това с технологиите (споделянето в социалните мрежи и как то може да помогне), личния пример, колко мащабни промени можем да направим, само да поискаме, да повярваме, че можем и предприемем действия.

Баща и син искат да научат прелетни птици да минават по нов, по-безопасен маршрут в своите годишни миграции между Норвегия и Франция. Доста налудничаво начинание, наистина. Но времето ни изисква налудничавост, за да оцелеем, не сте ли съгласни?! Умишлено няма да издам много от сюжета, за да ви оставя удоволствието.

Освен чудната сюжетна линия и разбира се, щастливия финал, филмът поднася красиви природни гледки, които си заслужава да се видят. А и носи усмивки и сълзи (от радост) (при нас всички плакахме).

Филмът е от 2019-та, новичък. На режисьора Никола Вание. Приключенски. И (най-вълнуващото!) е по истинската история на Кристиян Муле.

Ако още не сте го гледали – много силно препоръчвам и на малки и на големи.

За франкофоните удоволствието е още по-голямо.

Допълвам към Най-яките детски анимационни филми на еко тема. Скоро ще подготвя списък с най-яките игрални семейни филми на еко тема и Разтвори криле ще е в този списък.

В тези предпразнични дни ежедневно ви срещам с хора с мил, локален, добър, смислен бизнес, които познавам и съм виждала и използвала продуктите и услугите им и затова ги препоръчвам. Много е хубаво да ги подкрепим, мисля си.

Затова и споделям с вас 🙂 Ден пети – София и семейния бизнес на Атанас и фамилия.

Докато си говорихме тази седмица със София за коледните им предложения – кошници с прекрасните им продукти, София кърмеше малкото си бебе Атанас. Роди съвсем скоро и веднага е обратно в семейния бизнес. А бебето е много сладко и е с майка си през цялото време. Картинката ми напомни за моите кърмения с моите деца – много специални са тези моменти. Така че – още един път браво за София и бебе Атанас!

Какво ви мотивира и вдъхновява да сте предприемачи?

Преди две години завръщайки се в родния град Харманли, ние (Аз – София, моят брат Павел и съпругът ми Тихомир) знаехме какво ще правим тук. Развитието и разрастването на семейната ни таханджийница е движеща сила за всеки един от нас, искаме „Атанас и фамилия“ да бъде синоним на онези успели млади хора от малкия град, които променят света около себе си към по-добро.

Вдъхновение за нас са хората, които ни се доверяват. Онези, които започват деня с лъжица тахан и биха предложили същата и на децата си, защото знаят, че влагаме много внимание и сърце във всяко бурканче старателно събрано „здраве“.

Какво сте подготвили за Коледните празници за Вашите клиенти?

Тази Коледа ще бъде по-различна от другите – по-смирена и споделена! Очаква ни повече време с любимите ни хора и нека се постараем то да е пълноценно. Освен с игри, филми и подаръци…

Защо да не изненадаме децата с работилничка за коледни сладки?
* Защо да не зарадваме добрата домакиня с интересни нови продукти?
* Защо да не подарим полезен подарък с кауза на нашите приятели?
* Защо да не оценим българското производство с мисъл за здравето ни?

Именно тези въпроси ни вълнуваха, докато се чудехме как нашата фамилия да зарадва любителите на здравословната храна. Ето защо комбинирахме в подаръчна кутия бадемов тахан, лешников тахан и пчелен мед. Двете таханчета се оказаха любими на нашите последователи след кратка анкета във FB страницата ни @ ТАХАН и МЕД от Атанас и фамилия. А пчелният мед от Южен Сакар е идеално вкусово и кулинарно допълнение.

Подаръчната кутия „Коледна изненада“ идва красиво декорирана с коледна картичка на преференциална цена от 30лв. в сайта www.tahanimed.bg

Ако имахте магическа пръчица какво бихте променили веднага тук, за да има по-добра бизнес среда?

Смятам, че липсват адекватни възможности за финансиране на малки предприемачески бизнес идеи, които биха могли да се развиват устойчиво.

Успешния път на малките производители е те да се обединяват и заедно да вървят напред. Вярвам, че местния бизнес на Харманли се стреми именно към това и лоялността ни едни към други ще бъде увенчана с успех. През тази необичайна 2020 година сме благодарни, че все повече хора избират българското.

Желаем на всички читатели споделени и весели коледни празници и нека новата 2021г. ни донесе благоденствие и здраве!

–

Подарете на София, Атанас и фамилия по един лайк или си поръчайте от чудните им продукти!

Поръчки може и от фб, но по-лесно от сайта им – Тахан и мед – Атанас и фамилия.

Познаваме се със София и брат й Павел от Ринкърс, където им бях ментор, а те бяха Победители в Академия за местни предприемачи 3.0 (2020), Голямата награда.

Това не е платена публикация, а приятелски пост с голяма усмивка и вяра в доброто.

Провокирана от яката инициатива този уикенд Реките на София, освен че си побягах сутрешното бягане около близката ни река Владайска, се позамислих по темата и решавам да споделя какво във времето се е случвало около „нашата“ река. С това се надявам да ви провокирам и вас ако реката наоколо ви е мила и виждате, че има роля в живота ви, да опитате някои неща 🙂

Реката в естествен вид. Преди около година и половина по инициатива на баща ми написахме писмо и събрахме подписи на над 100 души от квартала, което подадохме в Столична община и в община Овча Купел за съхранение без бетон, т.е. без да се слага в корито бетоново, както се е случило в голямата й част, на Владайска река в участъка между Павлово и стадион Славия. Участъкът не е голям, около 5-700 метра е, но в него има запазена флора и фауна – дървета, храсти, много птички, дори риба в самата река, които ако се бетонира ще загубим. А те са в естествения си хабитат и е чудесно, че все още има подобни места в София. С малко усилия може да се почисти и организира като място за разходки на хората от квартала. Сега е леко занемарено, макар хората да се разхождат и най-вече да разхождат кучетата си в този участък.

Реката не е място за боклук. Защото тук често бягам, сутрешно, обичам мястото около река Владайска и месечно по веднъж поне взимам ръкавици и чувал и минавам да посъбера това, което невъзпитани хора захвърлят покрай реката – кенчета от бира и енергийни напитки, пластмасови и стъклени бутилки най-често. Понякога го правим с децата. После изхвърляме в разделните кофи. Досадно е.

Дърветата около реката. В участъка, който бе бетониран преди няколко години всички дървета бяха изсечени. После от общината понасадиха тук-там. Баща ми пое инициатива и засади още доста. А ние добавихме малко люляк, който пролетно време радва. Нужни са. Не може само бетон.

Графити. В по-горния участък, между Павлово и Горнобански път, вече бетониран, има няколко уникални графита, единият от които е на Насимо от ранните му години, а отскоро и този от снимката – великолепен на Алекси 🙂

Реките на София в Уикипедия. Скромният ми принос в дигиталното отражение на инициативата Реките на София е допълнения на няколко статии с информация за реките ни, например към статията за Княжево липсваше информация за реката, както и създаване на нови статии по темата – за Мостът на героите, за Горнобанска река. Ще допълня още статии и снимки в идните дни.

Бъдещи планове. Търсейки материали попаднах на интересни планове, уж „узрели“, според публикацията, в община Овча Купел още от 2009-та за парк около Горнобанска река с името „Кукуряк“ (доста подробна статия в 24 часа за тези планове). През януари 2020 и БНР говори за този парк … 11 години по-късно – нищо, само приказки.

–

Та така, за реките на София. Съкровища, които са позанемарени, но чакат да ги открием, съхраним, грижим за тях, вместо замърсяваме и да ни носят радост, да са място за здраве, разходки и заедност.

В последните години, откакто гледаме зеленчуци в града (за началото на градината през 2013-та писах тук) много ме радват зеленчуците пролет и започнах да рисувам с тях, хей така, преди да сготвя. Ръцете ме засърбяват докато ги мия още и започвам да си мисля на какво ми приличат. Така магданозът, копърът, лукът, репичките, чесънът, а после и плодовете и цветовете им ме отвеждат към тези странни … как да ги наречем, претенциозно би било картинки, но усмихнати картинки може би.

Правя, снимам, качвам във фб – в реално време. После ги готвя 🙂 зеленчуците имам предвид. Едно такова преходно и непретенциозно, но носещо много радост и забава занимание.

И от много хора чувам, че ги радва и тях да виждат тези творения мои онлайн и да ме насърчават да не спирам.

Тези дни моята приятелка Райна ме попита за балерини, които съм правила преди време. Търсила и не ги намерила из фийда ми. Ами и аз не ги намерих 🙂 Навремето в училище едни деца ми се присмиваха, че не си помнех наизуст стихотворенията, които пишех. Казваха, че явно не съм ги писала аз, щом не си ги знам наизуст. Та и с рисунките от зеленчуци така – не си ги помня 🙂

И за да не се губят из инстаграма и фейсбука поразрових и намерих няколко и ги слагам тук като на склад 🙂 че тук е доста по-откриваемо във времето споделяне.

О да, сред зеленчуците забравих лютите чушлета, които са ми особена страст и като ги гледа човек (на снимката горе) как да не им се радва от все сърце! Гледаме ги натерасата в саксии. Събирам различни сортове семена. Влади ми е дал поне 5-6 вида от тях, за което му благодаря.

Да, тези са от последните дни. „Раждат се“ напълно спонтанно и предполагам е ясно – отразяват темите в главата ми и лудостта на всеки ден – затова са и толкова различни.

Тези чушки само не са от градината ни – баща ми ги донесе за една специална рецепта за люта ракия. Но бяха толкова великолепни, че се „роди“ това огнено слънце.

А Одата на радостта, признава, ми бе хрумнала още от предния ден, но бях възпрепятствана да я реализирам веднага. И е с конкретен повод да я направя.

Ето така.

Надявам се да носят усмивки и за вас. За мен измислянето и реализацията на тези творения ми е голям кеф.

Райна качи и други мои зеленчукови рисунки в блога си тук.

Други мои забави – Музейните предизвикателства описах тук.

 

Цанка Миланова е един от много силните и важни за всички нас герои на нашето време. Вероятно не сте я виждали и не я познавате, но това е защото е скромна. Тя е човек-войн. Ръководи важната за цялото общество и единствена у нас (наистина е изумтелно това!) – Българска хранителна банка. Вероято си мислите „ние сме бедна страна, за какво иде реч въобще“ и доста грешите. И у нас се изхвърля много храна, годна все пак за употреба. И Цанка и екипът й помагат вместо да се изхвърли да достигне до хора в нужда. Екологичен, хуманен и икономически смислен процес. Хайде да ви разкажем повече за това.

Разкажи ни как се ръководи Хранителна банка?

Хранителна банка се ръководи с много професионализъм и отдаденост, с креативност и силен фокус. Може би това е валидно за всеки иновативен бизнес и всяка непозната за хората обществена услуга, които в началото са приемани с известна доза съмнение от гледна точка на полза и необходимост.

След 8 години на упорита работа хранителното банкиране вече е истинска професия, с определни стандарти на работа, изградени системи и процеси. За екипа на Българска хранителна банка това е работа, в чието добро изпълнение вярваме и планираме нейното развитие като част от живота си. За нас приключението „хранителна банка“, което започнахме преди повече от осем години, вече се е превърнало в ежедневно занятие и професионално поприще, в което сме научили много, усъвършенствали сме професията и сме готови да предадем това знание на нови хора, за които спасяването на излишната храна е въпрос на здрав разум и непримиримост към плащането от цялото общество на твърде висока социална, икономическа и екологична цена, до което води унищожаването на налична и годна храна. А такава има навсякъде около нас и има смисъл с добре координираната и високо ефективна система на хранително банкиране тя да бъде оползотворявана навреме в помощ на хора в нужда.

Съвсем накратко – как се случва това да има в България Хранителна банка, вероятно много хора не знаят?

България не е страна-изключение. Както навсякъде по света и у нас се произвежда повече храна отколокото е необходимо да бъде потребена за продовлствените нужди на населението. В глобален мащаб се унищожава една трета от произведената храна просто защото е в повече. Същевременно почти 1 милиард души на планетата страдат от недохранване или дори гладуват. У нас над 1,5 милиона българи живеят в недоимък и сме убедени, че това, от което най-често се лишават е питателна и достатъчна храна.

Знаейки това и познавайки опита на много други държави по света, в които хранителното банкиране е работещ механизъм с дългогодишни традиции, през 2012 г. група от 9 бизнес и неправителствени организации създадоха Българска хранителна банка – първата по рода си организация, която предлага смислено, дългосрочно и много ефективно решение на двата проблема – загубата на храна и справяне с бедността.

За изминалите 8 години Българска хранителна банка е обслужила над 2 000 тона дарени храни на стойност над 5 000 000 лв. С помощта на над 60 организации-партньори храната е достигнала като допълнително хранително подпомагане до над 20 000 човека на годишна база.

Днес хранителната банка от една малка организация се е превърнала в професионална бизнес единица, която е сериозен партньор на индустрията за храна в превръщането на излишната храна в ресурс за подпомагане на хора, които най-много се нуждаят от храна.

Защо е още по-важно днес да имаме и в обществото и у бизнеса разбиране за всичко, което правите? 

Отначало хранителната банка беше възприемана като малка фондация, поредната благотворителна организация, която моли за помощ за някакви хора с някакви нужди. Отне време и бизнесът, и публичните институции, и обществото като цяло да осмислят нашия модел на работа. Самите ние се развихме и пораснахме от организация, движена от много ентусиазъм и доброволчески усилия до професионален и надежден партньор на хранителната индустрия с висок капацитет и логистична готовност да приемем, съхраним и разпределим правилно, бързо и навреме до 4,5 тона дарена храна на ден при спазване на всички изисквания за безопасност на храните.

Днес ние сме на своето правилно място като част от хранителната индустрия – последната стъпка на веригата за доставка на храна, която вместо да бъде унищожена, бива дарявана на организации, обгрижващи нуждаещи се хора. БХБ предлага на хранителната индустрия средство да сподели годна и качествена храна, която иначе би била унищожена, като посреща партньорството с компаниите от индустрията с равностоен за тях капацитет, висока ефективност, работещи бизнес процеси и хигиенни правила, които фирмите от индустрията разпознават и прилагат. В партньорство с компании от хранителната индустрия хранителната банка осигурява възможност излишната храна да бъде превръщана в смислени и дългосрочни социални програми. Така бизнесът спестява разходи за унищожаване на храна и с даряването на храната, която не може да реализира в търговска мрежа дава значим принос в решаване на наболели социални въпроси и реализира на практика истински социален ангажимент. От оперативна гледна точка ние сме част от логистичната верига за осигуряване на достъп до храна в свят, в който има много налична храна, която лесно и бързо може да бъде преразпределяна до нуждаещите се от храна.

Поставена в социален контекст, работата на хранителната банка допринася значима полза във функционирането на социалните системи на държавата, като допълва винаги ограничените ресурси за удовлетворяване на всички нужди на множество уязвими групи. За социалния сектор хранителната банка е и най-големия нетен дарител в натура в помощ на организации, носещи грижа за хора в нужда. Храната, която те получават безвъзмездно, за тях не струва нищо, но спестява значим финансов ресурс, който биха похарчили за закупуване на хранителни продукти. Веднъж спестен, те могат да използват теди средства по разумен начин за повече и по-добри услуги в подкрепа на уязвимите хора.

Не на последно място даряваната храна не се превръща в отпадък и не нанася щети на околната среда, гниейки на сметището и отделяйки парникови газове. И нещо повече – не се допуска ценни и ограничени природни ресурси (вода, енергия и др.) да бъдат погубени заедно с изхвърлянето на храната.

В този смисъл хранителното банкиране има тройна добавена стойност – икономическа, социална и екологична. Именно за това тя е подходящия бизнес партньор за всяка компания: за управление на излишната храна; за реализиране на фирмената програма за намаляване на екологичния отпечатък или за осъществяване на инвестиции в обществото като мащабен и с дългосрочен ефект проект в политиката за сациална отговорност на всяка компания.

Не на последно място е важно разбирането и осъзнаването на нашата роля от отделния човек и обществото като цяло. А тя се основава на убеждението, че храната трябва да остава храна до края, да бъде запазвана качествена годна и безопасна до нейния краен получател. Свидетели сме на това, че не рядко предоставянето на храна на хора в нужда е само спорадично и еднократно намерение с мотивацията да бъдем добри по празници, в ограничени във времето кризисни ситуации или в отговор на моментен импулс.

Солидарността и съпричастността към хората в затруднение, които ние с помощта на организации-партньори подкрепяме ежедневно са базирани на първо място на грижата към храната, на опазването и по правилен и отговорен начин, защото хората в нужда изпитват недостиг на храна 365 дни в годината и имат правото да я получат и консумират годна и безопасна като всички нас, които си я купуваме в магазин.

Какво е нужно, за да работи Хранителната банка успешно за целите си в днешния контекст?

Хранителната банка е организация, която функционира изключително благодарение на дарени финансови и материални ресурси.

Компаниите от хранителната индустрия доверяват на нас излишната храна, защото имаме капацитет да се погрижим за нея, да я опазим и обслужим до хора в истинска нужда. В този смисъл, за да разширява обхвата и мащаба си на работа, хранителната банка има нужда от доверието и подкрепата на повече дарители от бизнес средите както за даряване на излишна храна, така и за даряване на финансови средства. Хранителното банкиране не е евтина операция. Обслужването на дарена храна, която макар и предоставена безвъзмездно, трябва да бъде съхранена, складирана, транспортирана правилно, а това носи своите разходи, свързани с работа на хладилни съоръжения, наличие на място за съхранение, транспортни разходи за гориво, поддръжка на автомобили, ползване на опаковки, средства за хигиена и т.н.
При все това, тази операция е с висока ефективност, защото всеки разход на стойност 1 лев позволява да бъде спасена храна на 4 пъти по-висока стойност. Изборът на хранителната банка като място за инвестиция на наличен ресурс за социални програми винаги е печеливша, с висока добавена стойност във вид на спасена и обслужена храна и не на последно място – с изключително социално въздействие за стотици хора в нужда.

Надяваме се, че все повече компании от хранителната индустрия, а и компании извън този бранш с развити програми за корпоративна социална отговорност, ще припознаят и оценят Българска хранителна банка като подходящ и надежден партньор за постигане на социална промяна.

Отделният човек може да ни подкрепи със свои специфични умения и експертиза особено в области като юридически услуги, PR, реклама и комуникации, транспортни услуги и доброволчески труд за сортиране на хранителни продукти.
Всеки може да дари 1 лев или направи абонамент с кратко съобщение DMS HRANA на номер 17777, защото ние ще спазим своето обещание срещу един лев да осигурим храна за поне 4 лева.

Вярваме, че повече хора и организации ще последват нашия призив „Подай ръка на храната!“, защото с грижата към храната ще развива все повече и истинската си грижа към хората в нужда.

Не на последно място е ролята на държавата и публичните институции, които са призвани да разработват и прилагат подходящи политики и законодателни инициативи в подкрепа на разумни решения с полза за всички в обществото.
Това е особено важно днес, в условията на безпрецедентна здравна криза, последиците от която вече засягат най-силно именно най-уязвимите групи в обществото. Защото здравната криза води до несигурност в доставката на храна и до нарастваща бедност.

Сега е моментът да станем свидетели на смислена, организирана и координирана цялостна подкрепа на най-уязвимите общности по време и за преодоляване на кризата както с намесата на държавата, така и с припознаването, координацията и подкрепата от нейна страна за онези бизнеси и организации, чиято роля е решаваща за осигуряване на нуждаещите се на качествена и питателна храна.

И накрая е важно да подчертая още веднъж, че хранителната банка разчита на подкрепа от всеки според възможностите. Ние ясно съзнаваме, че хранителната банка ще бъде толкова голяма колкото голямо и зряло е българското общество.

–-

Възхищавам се и благодаря на Цанка за всичко, което прави! А ние можем да сме поне малко от полза в цялото. Защото сме хора.

Посетете сайта на Българска хранителна банка, за да разберете как може да помогнете. Вярвам има смисъл, дълбок смисъл, за всички нас.

Публикувам тук разказ от първо лице на моята приятелка Райна Цветкова, която напоследък живее и работи в Словакия. Много радва тази история!

„За пореден път съм впечатлена от това колко са резервирани, но пък съвестни и обединяващи се около добри каузи, словаците. Ходих да се видя с една колежка. Тя живее в Петражалка (Софийския квартал Люлин).

Няколко семейства са си кандидатствали към общината да си направят малка градина отстрани на блока. Всеки има по 2 кв. м и си сади каквото иска. И никой не им го краде, ограждения няма.

Направили са дори хотел за пчели. Имат и градинка за цветя.

На изпроводняк, като всеки горд градинар, ми набра малко подправки!“

Много чудна история! Ако знаете за такива и от нашите градове, а и от други места по света – драснете моля, в коментар!

Благодаря ти, Райна, за споделянето! И в нейния блог – тук.

Пожелавам ни повече подобни места и хора!

---

Писах още за:
споделената зеленчукова градина на Горичка в София

и споделената градина в парка Темпелхоф – вдъхновение

Тази тема е важна за мен и използвам да припомня:

Градско земеделие: 7 неща на които зеленчуковата градина учи децата ни

Зеленчукова градина в София. началото.

Запознахме се с Дими около Академията за местни предприемачи на Rinker. Историята й е толкова любопитна и нетрадиционна, тя е смела да започне нещо ново без значение от възрастта, само защото силно вярва, че това, което прави е добро. Нямаше как да не ви запозная с Дими и нейните ръчно правени, сертифицирани, не вредни за човека сапуни. Ето, в това интервю:

Как се роди идеята ти да правиш био ръчни сапуни?
Преди около 4 години, на 50 рожден ден си дадох някаква равносметка … , мислех си, че природата край нас ни е дала всичко което ни е необходимо за да си решим някакъв здравословен или козметичен проблем. каквото било- било… трябва си по- осъзнато отношение към мен, децата, бъдещите поколения. Прочетох си съдържанието на козметиката, която ползвам и честно казано се ужасих. И влязох в сесия по химия, четене, учене, бъркане, проби…
Харесва ми да правя нещо с ръцете си и да чакам резултата – разни билкови настойки, отвари, извлеци, мехлеми…и някак си стигнах до сапуна. Всъщност реших да го превърна в бинес, след като съпруга ми каза, че супер… косата му не е била толкова мека от както е бил малък, мъжа на дъщеря ми я прати по тъмни доби да вземе сапун, че му свършил и няма да се къпе с купен сапун в никакъв случай, на сина ми изчезна едно много упорито кожно раздразнение….
Не се страхувам да започвам нов бизнес или да променям сферата на дейност, стига да ми е интересно и да виждам, че има потенциал от пазарна гледна точка, с бонус – естетическа наслада и здравни ползи за клиентите ни .

Магия ли е това? Имаш ли своите тайни?
Нашето не е промишлено, серийно производство. Когато формулирам рецепти гледам да съм в отлично настроение и физическа форма (установих, че това се предава на продукта). Продуктът, който искам да създам, го виждам как искам да изгежда, какви съставки и аромати да има или да няма, какво да е действието му и се започва…………. щипка от това… лъжичка от нещо друго…. малко… за цвят, за мекота… за … аромат…. и се получава крайния резултат.
Много увличащо е…, като се започне- няма спиране. И искаш, и още и още нещо да опиташ… Гордея се със себе си, че успях да се спирам, като мина здравословната граница на любопитството ми.
В известен смисъл си е магия. Във всяка партида влага човек собствената си енергия, емоции, любов. Усеща се дори визуално в крайния продукт. Те затова са толкова различни всички партиди.
Тайните ми не са в съставките (защото козметичния Регламент ни задължава да се обявят на етикета), по-скоро имам тайни в технологичния процес и в …щрак – щипката вълшебство, която добавяме към продукта 🙂

Кои са най-големите предизвикателства за предприемач като теб специално в този бизнес и по принцип?
Първо – годините ми. Бизнес риска в моя случай не е толкова във финансово изражение (защото инвестицията не е милиони), предизвикателство е да правиш нещо, което го няма да се произвежда в България (като например сапуните ни за бръснене).
Предизвикателство е пазара, нагласите, очакванията на потребителите.
Предизвикателство е да опиташ да формираш някаква култура или вкус – повечето хора са свикнали да миришат първо козметиката, а не си дават сметка че истински натуралната (чиста, без парфюми) няма силно изразен аромат.

За всеки, който сега решава да опита нещо свое какво би казала?
Миналага година 2019 през пролетта точно предприех конкретни действия по реализацията на идеята ми (след една мъничка забележка от семейството – че съм си избрала доста скъпо хоби). Издирих в нета оценител на козметични продукти (все пак човек трябва да се довери на професионалсти). Звъннах на първия, който ми „хвана око” и казах, че имам една мечта …. обясних си мечтата и зачаках отговора на специалистите. След няколко часа ми се обадиха с отговора – Госпожо, ние и вие заедно ще сбъднем мечтата ви!
Вече стях се познаваме лично и всеки път им казвам, че сбъдват мечти.
От дете майка ми, светла й памет винаги ми повтаряше Екзюпери – „Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му”.
Та на всеки, който иска да почне нещо свое, бих казала да мечтае и да работи много за сбъдването на мечтите си. Понякога може и да не се получи от първия път, но всеки опит ще доведе до поне една стъпка на горе и ще се приближи към мечтата си.

Пожеланието ти за 2020?
За нас (екипа) си пожелавам: освен здраве разбира се, да видим произведенията си на най- търсените щандове за натурални продукти. Да успеем да нотифицираме и другите ни формулирани нови продукти и да ги предложим на пазара.
Да не се разпиляваме толкова в експерименти (които носят огромно удоволствие), а да се фокусираме в правенето на бизнес. Повече дисциплина не е навредила никому.
За всички нас: по-осъзнато ползване на природните ресурси, да не са (сме слагам в това число и себе си) агресивни и безотговорни консуматори. Да се грижим повече за собственото си здраве, с ползването на доказано натурални подукти и храна.

---

Ето ги във фб – за лайк и повече.

Ето и сайта им с всички продукти и красоти – ДжиВая – натурална козметика.

Браво Дими! С теб съм! Успех!