ние-вие-те
моите 33 причини да гласувам на 25 май
ще гласувам на 25 май.
- защото гласуването е мое право и задължение
- защото гласуването е и моя отговорност
- защото считам, че гласът ми има значение
- защото ако не гласувам давам сила на гласуващите срещу кебабчета и 20 лева
- защото искам по-добро бъдеще
- защото не харесвам сегашните управляващи
- защото не считам, че е нормално политически клоуни от воле да могат да стават евродепутати
- защото се срамувам, когато чета че депутати замерват келнери в Брюксел с тапи за шампанско
- защото искам ерудирани, знаещи, мислещи, можещи, млади и дейни хора да ме представляват в Европа
- защото не искам депутати да са само продажници
- защото е абсурдно „успели“ мафиоти да се подреждат на опашката за Евродепутати
- защото е абсурдно да сме най-бедните в Европа
- защото е време да успяваме да живеем достойно и честно от труда и инициативата си
- защото е абсолютно невъзможно повече да прецакваме природата си
- защото нещата не се движат в правилната посока, от години
- защото „левите“ у нас не са леви, а само стоят зад „леви“ паравани
- защото повечето ни „политици“ са чиста доза популисти
- защото не харесвам да виждам фашистки и комунистически символи, леещи се безнаказано навсякъде
- защото ми се ще да вярвам, че не всичко се купува с пари, още по-малко с парите на мафията
- защото демокрацията е нещо доста по-различно от случващото се у нас в последно време
- защото се уморих гласът ми на улицата да не бъде чуван
- заради моето семейство
- заради децата ни
- заради всички нормални хора тук
- защото избирам да живея в България
- защото искам по-малко от моите приятели да напускат страната ни
- защото мястото на България е в Европа
- защото България е важна част от културната карта на Европа
- защото Европа може повече
- защото само заедно можем повече
- защото не искам бъдеще под въпрос
- защото утре е днес
- защото обичам България
гласувай на 25 май.
#HappyVoting #EP2014 #България #бъдеще
5 малки тайни храненето у дома по повод #foodrevolutionday
искрено вярвам, че храненето е пряко свързано с болестите и е основна част от начина ни на живот. държа на доброто хранене. особено у дома. добро включва здравословно, по-скоро малко, отколкото много, балансирано, разнообразно, свежо всеки път.
в последните три години успяхме у дома да наложим с плавен преход и без насилие някои правила, които ме радват. споделям ги.
– хубав черен хляб – без бял хляб. ама никак. белият хляб е тема табу у дома. често приготвяме хляба сами. с няколко различни брашна – от пълнозърнесто, ръжено, оризово, ленено, царевично и още; за много хора това е трудно, казват, че не искат друго, освен бял хляб. аз мисля, че е въпрос на навик;
– по-малко бяло – почти без бяло брашно (изключение е козунака на Великден и евентуално питка на Коледа), по-малко бяла захар, по-малко прясно мляко, по-малко месо;
– повече сурова храна – сурови зеленчуци и плодове задължително на всяко хранене, поне 30 до 50% от храната опитваме да е сурова; ядки вместо шоколад, вместо сладко, вместо junk food неща като солети, бисквити и т.н.
– сезонна храна и наше производство – лятото отглеждаме зеленчуци в градината, да купуваме сезонни плодове и зеленчуци, които не са пропътували половината свят, за да дойдат до нас;
– всичко приготвено у дома – без купена, пакетирана, полуфабрикати храна, възможно повече направено от основни материали, от нас, всички заедно, с желание и любов.
чувам някои мнения, че подобен начин на хранене изисква повече пари или повече време. моите калкулации сочат, че парите дори са по-малко, защото много пари иначе отиват за пакетирани, скъпи, лъскави неща. семплото хранене не е по-скъпо. относно времето – когато човек си подреди нещата има време за всичко. ако не гледа телевизия – има време. ако всички заедно приготвят храната – има време.
ето така при нас. а при вас как е? 🙂
писах и за децата и храненето по повод #foodrevolutionday тук
снимката е от FoodRevolutionDay в Увекинд, където бях доброволец и помагах на децата да сготвят салати, смути от сурови плодове и зеленчуци, сандвичи. беше забавно и полезно
#steniskanabala панаир на добрината
изключително добра инициатива, която над 1500 ученика от цялата страна подкрепиха – с тениска на бала. вместо скъпи, лъскави, понякога кичозни, често след това ненужни тоалети – на бала с тениска! яко! браво на който му е хрумнала идеята и браво за всеки присъединил се!
парите, вместо за рокли и костюми отиват дарение за кауза: помощ за пеперудените деца. суетата отстъпва място на добротата. безразличието – на ангажираността и готовността да помогнем.
обществото ни се променя. бавно и сигурно. надявам се необратимо.
браво за учениците, учителите, директорите и родителите от:
Втора АЕГ София
9 ФЕГ София (снимката е от там, благодарност Вера)
7 СОУ София
18 СОУ София
Софийска професионална гимназия по туризъм, София
157 ГИЧЕ „Сесар Вайехо“, София
Mатематическа гимназия „Акад. Кирил Попов“, Пловдив
ЕГ “Иван Вазов” от гр. Пловдив
голямо браво, момичета и момчета!
децата и доброто хранене на #FoodRevolutionDay
да готвим заедно. да, цялата кухня става в храна. да по-бавно е. но е забавно. отделно – децата се въвличат, виждат как се случва храната, ядат след това с голямо желание това, в което сами са вложили усилия. децата чудесно могат да белят и режат зеленчуци, да бъркат смес за кекс, палачинки, да месят хляб, да подреждат масата.
„изяждай всичко до край“. да. но не насила, а колкото си сложи само детето – следва да го изяде. нека храната е на масата и всеки сам си сипва това, което обича, което би изял без да оставя в чинията храна. във времето, в което живеем е повече от цинично да се изхвърля каквато и да е храна.
както го научим. често чувам „ами той не яде черен хляб“ или „готвено не обича“. мда, както сме ги научили – така. ако от малки децата са свикнали с домашна питателна и полезно сготвена храна, черен хляб, много салата, плодове и зеленчуци – няма как да не ги обичат. ако са захранени с бял хляб, junk food и вредности – трудно. трудно, но не и невъзможно може да се промени.
снимката е от FoodRevolutionDay в Увекинд, където бях доброволец и помагах на децата да сготвят салати, смути от сурови плодове и зеленчуци, сандвичи. беше забавно и полезно 🙂
три пъти ура за Олес, който харесва много България, помага на бежанците от Военна рампа и доброволства цяла година тук
Oles Gardzhuk е млад човек от Украйна. журналист, работил в телевизия. от една година е в България и доброволства. помага на Фондация 42. почти всеки ден в последните месеци в сред бежанците на Военна рампа. заедно е с други доброволци като него млади хора от Холандия, Испания и Германия.
Олес е влюбен в българската природа. казва, че Мелник и региона са най-прескасното място на света. харесва сирене, кисело мляко, гюведжета. харесва и хората тук.
реших, че ще е симпатично да си поговорим публично с него и споделям разговорът ни:
How do you like Bulgaria? Tell us some odd or unusual story for your stay here.
It is a precious time for me here. I have met so many nice people. And then I got a thought: why am I always meeting my soul mates during the trips abroad and rarely at my Motherland?! Bulgaria is an amazingly interesting country with a very rich culture and nature – only the delicious food can put a bright smile on someone’s face – but, in my opinion, many people do not really realize and cherish what they have. As about my experience, it has been very different within 10 months I am here. That is why the most freaking story which happened to me in the beginning (when I was a volunteer of another organization) is surviving a week on 26 stotinki. I managed! And now I remember it with a smile, because life is an adventure every day… At the moment my service in Sofia is bright, busy and very interesting. I feel being useful – and this is the most important for me.
How about the Voenna rampa work and the people you met there?
We are going to Voenna rampa due to Red Cross, which we are also volunteering for. Every week there is a group of young people who are going to play with refugee kids. I’ve heard from the colleagues, on the beginnings their parents were afraid of “people in red” and they would take a child away, whenever the volunteers came to play. But now the same parents are bringing a child holding his or her hand because we are putting the smile on the kids’ faces. Usually it is very hard to speak with children because of the language barrier, so we try to show them with the gestures what to do and how to play, try to make them following us. But we never do competitions, because equality is very important in their situation. Less touching games… Some of the children are afraid of touching. But in the end kids are always staying as kids, and even if some of them had been cold in the beginning, in the end their hearts melted. They are smiling and hugging us, running to meet us whenever we are coming to the camp, jumping in our car, not willing to let us go when we are ready to leave the camp. But there is one boy, I want to tell you about. I won’t mention his name, but he is the only teenager (around 15 years old) which is coming to spend time with us. When we are doing really childish things, he is staying on the side and waiting for the games with a ball, for drawing. He has very kind eyes but full of fear and awareness. This guy is always helping us in calming kids down, translating to them what we are trying to say. And for me this help matters so much! Because sometimes you just do not know what to do, when you have children from 2 years up to 12 years old. Everyone should be treated differently. Now many of these children can smile and you would never notice what they have gone through, but in the eyes of this boy I see a lot of sorrow, and I feel sorry for not being able to change it.
Do you feel Bulgarians somehow close to Ukrainians or we have more differences?
We are close! In deed! We are Slavic nations with similar languages, level of hospitality, even with reactions in some situations. Our Ukrainian government is also irresponsible like yours here… But I would like to give a friendly advice for Bulgarians about being a little bit more punctual, faster and organized. If you want me to be honest, these were 3 things which sharpen my eyes on the very beginning of my service.
Which is your favorite place in Bulgaria?
The most impressive trip was to 7 Rila Lakes. This place is just magic. I usually cannot sleep on my back, but there is a huge circle made with stones up on the hill. And I was laying exactly in the center of it, under the sun. I have never had warmer sleep than that one! But my favorite place is Melnik and the villages close by… Over there it happened to me to get the strongest feeling of calmness and willing to stay, out of all the trips I made in Bulgaria.
When you leave Bulgaria you’ll miss …
People.. I am leaving soon actually. Only one month left and I am counting the days backwards already. My mind is playing different scenarios of farewell. But until now I haven’t imagined myself being in the airport, sitting in the plain, etc. This is the biggest challenge for me in the voluntary service program, basically in any exchange program. You meet amazing people which are very close to you in their mindset. You finish your contract. You go. But anyway I am grateful to my fate for bringing these people and an adventure called “Bulgaria” in my life.
на снимките Олес разказва за доброволчеството и красотите на България на учениците от 8-ми клас във 2-ро СОУ София и за журналистическата професия и доброволчеството на студентите 2-ри курс Журналистика в НБУ
три пъти ура от всички ни за Олес!
п.с. с това започвам поредица интервюта с чужденци, избрали да живеят временно или постоянно в България
ненужните празници vs нужните
празник ли? изпразнено от съдържание. 3-ти март, 1 май – преди имаше манифестации. днес всички са в Гърция или по селата. всички други подобни – също. формални. кухи. дни за почивка и преяждане, вместо за същинско празнуване. дни на бягство и разделение, не на единение.
и празниците ни като и делниците ни – никакви.
да, не е единствената тема в обществото ни по която спешно трябва да намерим отговор на въпроса: какво да се прави.
но едно е ясно – нужна е промяна. сега.
нужни са ни малко празници, но истински. за мен такъв е например 24 май. и толкова.
и пак да кажа – нужна е промяна. тя започва от теб и мен. сега.
нека ти разкажа за Ханс
Ханс е дете на около годинка. намерен е завързан за дърво, провесен, едва крепящ се на краката си, без сили, не ял и не пиш вероятно много време, изнемощял, полу жив. някой, който няма как да бъде наречен човек, по-вероятно изверг го е изоставил в гора край Пловдив.
Ханс, обаче, е късметлия. носи живот и ще живее. спасен е от добри хора и приютен във Фермата.
да, Ханс е куче. прекрасно, добро, породисто, младо и жизнено куче.
Ханс е късметлия. осиновен е и скоро заминава за Германия, където ще живее обичан и обгрижван.
чувам как си мънкаш под носа, че тук хората живеят лошо, какво остава за кучетата. но съм сигурна, че когато направим всичко по силите си тук никой да не изоставя кучето си, тогава и ние, хората, ще сме тигнали да живеем заедно по-добре.
във Фермата приемат помощ всякаква. дарения, за да могат да помагат на още кучета със съдбата на Ханс. приемат и доброволци за разхождане на кучета и осиновители-човеци.
и да, кучето е най-добрият приятел на човека.
#промяна #България #animalrescuesofia
10 пъти Ура! за Аз мога тук и сега!
защо винаги ходя с голямо желание и удоволствие в Девин на състезанията и Академия Аз мога тук и сега? ето защо:
- защото винаги срещам умни, красиви, любопитни, мислещи, действени, амбициозни, талантиви ученици от цялата страна – уау!
- защото срещам и учителите им – отдадени, с грижа и любов, каквито учители все по-рядко се срещат – респект!
- защото Аз мога тук и сега се провежда от невероятен екип, начело с Кристалин Чавдаров – шапка ви свалям, хора!
- защото там са и голяма част от най-готините експерти в бранша и можем да си говорим неформално и дълго
- защото помагаме на таланти да се откриват и развиват
- защото заедно творим и мислим и се учим колективно
- защото се раждат чудни идеи, голяма част от които – с бъдеще
- защото природата на Девин е уникална и дава отмора и уют
- защото всички заедно избираме да променяме България тук и сега
- защото всичко това ме вдъхновява и ми дава надежди, сили и усмивки!
благодаря ви, хора, всички, които бяхте там и направихме заедно това уникално събитие! лятото – отново!
над 420 ученика от цялата страна в 4-тото издание на конкурса Аз мога тук и сега 2014 в Девин този уикенд и над 25 от топ-експертите в областта на уеб, фотография, програмиране и дизайн,
въпреки дъжда, с ентусиазъм и желание!
защо България е толкова …
ако започнеш да пишеш в Гугъл …
и да, готова съм дълго да споря защо и как България не е бедна, но за това отделен пост, скоро
мда …
ох …
и това да …
и тук
so why do we dream
днес говорих по темата по Дарик Радио, по покана на Андрей Славейков и на въпроса му в края и все пак как аз бих довършила въпроса казах моята версия „защо в България е толкова трудно да се случи промяната“ и Андрей попита „а кой трябва да я случи“ отговорих „ние“
време е за промяна
#ДЕОС #промяна #България