Дори да нямате зеленчукова градина, дори да нямате цветна леха пред блока, дори ама никак да не ви се занимава със земеделски дейности в градски условия – компостирайте!

Компостирайте. Компостирайте. Компостирайте!

Защо да компостирам? – питате. Ето три разумни причини защо:

1/ ако компостирате боклукът, който изхвърляте в кофата за боклук, общата, ще е доста по-малко, някъде между 25 до 50 процента, а това означава по-малко транспорт, по-малко замърсяване, особено ако го правим повече от всички нас;

2/ ако компостирате създавате условия и в идните години зелените площи около жилището ви да са зелени и пълни с растителност, защото компостирането обогатява почвата и я прави отново жизнена;

3/ ако започнете да компостирате ще привлечете и съседите да го правят, ще приучите и децата си да го правят и може би ще имаме почва и в бъдеще, а няма тотално да я изтощим в идните няколко десетилетия.

Какво да компостирам? Писах тук.

Апропо – на не малко места по света домакинствата, които компостират, са с намален 30 до 50% далък смет. Мисля че е време да помислим за това и да си го поискаме от Кмета. Ако не друго – това също може да е добър мотив.

И пак чудното видео на Любо, в което разказва подробно за най-ценното ни нещо – почвата.

тези дни излезе от печат новата ми книга, която заедно със Симо писахме – Мисия Татко

и то именно в седмицата на бащите! седмицата, в която казваме Благодаря ти, татко!

затова реших да разкажа за моя баща и изключителната роля, която той има в моя живот. и един начин на учене, който имам от него и който би е бил полезен урок в много ситуации.

на 4-5 съм и сме за първи път с новите ски, подарък от Дядо Мраз (в соц-а беше така), на Люлин планина, в нашия край на София и ще се учим а караме. има много сняг и малко хора. в рамките на час баща ми ми показва рало, как се завива. след това се спуска и казва – Идвай след мен! а, аз викам – Не могааа! но се спискам след него, за да не го загубя и така се спуснахме чак до нашия дом.

ето така се научих да карам ски.

а урокът е – най-добре се учи в практиката.

имам още много какво да разказвам за чудния ми баща! но – друг път. сега каня Денис и Калин да разкажат за бащинството – какво им носи, какво им взима и Филип, Ками, Мирянка – да разкажат за своите бащи, ако искат 🙂

 

на снимката сме двете със сестра ми и с нашия баща – Томс

и да припомня за великолепната кампания за истинския мъж

Остават само 2 седмици до крайния срок на конкурса за социални предприемачи организиран от Нова телевизия и фондация „Reach for Change“.

Конкурсът е подходящ за нестопански организации, както и за индивидуални мотивирани личности, които работят с деца.

През тази година конкурсът има две фокусни теми: – Образование – Нови технологии за социална промяна (но идеи в други направления също се приемат)

Финансирането на победителя е 30 000 лв. + обучения, менторска подкрепа, медийно отразяване и участие в международна мрежа.

Кандидатстването е максимално опростено – без никакви допълнителни документи, само вашата иновативна социална идея и първоначални планове.

Крайният срок е 30 юни 2015.

Подробна информация има на: http://novatv.bg/gamechangers

София, кв. „Люлин 1“, 31.5.2015 г.
Човек е беден без книги.
Благодарим ви скъпи деца, че ви има.
Без вас светът би бил скучно място.

Благодарим на всеки, който протегна ръка и дари книга или друго за празника!

Мили деца, първи юни е.

Празник е на детето, но всеки от нас някога е бил детенце.
Значи това е наш, ОБЩ празник.
На 31 май 2015 г. се случи детския ни празник „Чети с мен“.
Донесохме си книжки, приседнахме на столче и всеки от нас чу приказката, историята на другия. Някои прочетоха текстче от любимата си книжка, други рецитираха стихове, а трети ни попяха. Имаше и радост, но имаше и вълнение. Някои от нас се срамуваха, но се справиха с условието за участие – да бъдем ЗАЕДНО. Казахме си, че не е възможно да достигнем до всичките деца на света, но на няколко деца можем да дадем пример. Да дадем пример, че сме приятели, че можем да не се делим, че можем да бъдем екип и че умеем да се забавляваме.

Получи ни се!

В торбичките с подаръци за децата имаше интересна книжка, лакомства и скромно подаръче за спомен.
В тържеството се включиха деца от кв. Люлин 1, а наши приятели дариха подаръци за тях.
Получи се така, че малко на брой възрастни зарадваха над 20 деца.

БЛАГОДАРИМ на ВСИЧКИ!

Скъпи деца, ето какво ви увещаваме: радвайте се, тичайте, общувайте, смейте се, играйте и не забравяйте – детето във вас живее ВИНАГИ!
С много обич: семейство Димитрови

1 юни 2015 г.

Какво те привлече в ДЕОС?
Привлече ме чуството за общност с която мога да споделям своите ценности и заедно с която имаме по-добър шанс да променим средата ни на живот. Привлече ме и факта, че хората в ДЕОС са хора на действието, прагматични, доказали се като успешни личности. Много дълго време чаках да се появи истинска либерална партия която да гарантира моето политическо представителство и според мен с ДЕОС това вече е факт.

Възможна ли е според теб промяната в България и как отговаряш на песимистите, които казват, че тук нищо не може да се промени?
Разбира се че промяната е възможна, при това промяната може да стартира с действията дори на един единствен човек. Това, което е необходимо, е ясна визия и воля да се отправим на път, който в крайна сметка да ни доведе там, където искаме да стигнем. Промяната не е лек процес, защото изисква от всеки да изостави зоната си на комфорт, едновременно с това процесът е мотивиращ и зареждащ, особено ако вярваш в адекватността на избора, имаш съмишленици и не се отчайваш при първите трудности. Агентите на промяната винаги са ярки и смели личности, носещи нестандартни но визионерски идеи. (Ярко си спомням предложението на Соломон Паси във ВНС през 1990 г. България да напусне Варшавския Договор и да се присъедини към НАТО – дори неговите съпартийци имаха трудности с приемането на тази идея)

Основните 2-3 стъпки, през които смяташ, че трябва да минем, за да се случи реална промяна в обществото ни?
Най-важната стъпка е повече хора, критична маса от хора повярва че могат да бъдат промяната и че тя зависи в буквалния смисъл на думата от всеки един от тях. Втората стъпка е тази общност да се обедини около основната цел на промяната. Ако повярваме в това, че ние сме автори на промяната, че тя зависи от нашите действия (или не се случва от нашето бездействие или от разпилените в разнообразни посоки усилия), то тази промяна ще стане възможна. Първата победа е да спечелим срцата и душите на хората, да ги накараме да повярват че промяната това са те самите, техните желания и мечти.

Какви хора срещна в ДЕОС? И кого каниш да е присъедини?
Срещнах хора които са постигнали страшно много, чест за мен е да ги наричам приятели и да бъдем заедно в една общност. Бих поканил в ДЕОС всеки, който вярва, че свободата на личността, защитата на човешките права и върховенството на закона са базови ценности, всеки, който смята, че промяната е негова лична отговорност и задължение.
“If not you, who? And if not now, when?”

Повече за ДЕОС – либералната партия на България има на www.deos.bg 

Още от готините хора в ДЕОС – Емо, Борил, Катина, Иван, Галя

Историята на двете сестри сиамски близначки Сребра и Звезда ме понесе. Дали защото са ми набори и съм била свидетел на събитията, в голямата им рамка, и в моя живот. Дали защото историята на двете сестри е меко казано необичайна. Дали защото разделянето им и разделянето на държавите от бивша Юголсавия съвпада и преходите са неизбежно съпроводени със загуби …

Отнесе ме романът на Лидия Димковска. Историята ме потресе. Балкански реализъм в най-суров вид. Смърт. Много безизходица и смърт, интерпретирани както само тук на Балканите можем да го направим. С една цинична пасивност. Живот без живот. И сила, идваща на инат сякаш. Въпреки обстоятелствата.

И благодарност, че тук и сега сме вече далеч от всичката мизерия и бездуховност на соц-а и времето след него. И таен страх, че някои все още живеят в него.

И да, нямаме резервен живот. Всеки от нас разполага само с един – своя.

 

След като прочетох Ру и останах очарована и от историята, и от стила – лек и омаен на поднасяне на младата канадско-виетнамска писателка Ким Тхуи, очаквах с нетърпение следваща нейна книга на български език. И ето я – Ман.

Ман отново ни поднася историята на една жена – от детството й, през майчинство, любов … в типичния за авторката лек и пълен с цвят, вкус и аромат стил на разказване. Много малки истории, преплетени една в друга. Човешки. С необичайни най-обичайни лица. От една, в друга – леко, леко …

Влюбването и правото на любов, израстването като непрестанен път към себе си, емоциите като част от нас самите и правото да ги изпитваме, а не да ги крием, силата на думите като въздуха, който дишаме, храната като пътешествие и интимност – един чуден роман за летните дни.

„Мама много рано ме бе научила да избягвам конфликтите, да дишам, без да съществувам, да се сливам с декора. … Бързо се научих да съм едновременно невидима и полезна, за да ме забравят, за да няма в какво да ме упрекнат, за да не могат да ме засегнат …“

„Опитвам се да отгатна значението на някои думи като „колосален“, „откачам“ или „апостил“ по звученето, а на други – по материята, по миризмата, по формата. За да доловя нюансите между два синонима като например „меланхолия“ и „тъга“, премервам кой колко тежи. Щом ги сложа на дланите си, единият сякаш се рее като сива мъгла, а другият се свива в стоманена топка.“

 

 

Много хубав 1-ви юни! Видях всичките си приятели като деца – чисти, усмихнати, наивни. Човеци. Добре че повечето са си такива и сега, обнадеждаващо е!

И любим мой цитат от Земя от водата на Греъм Суифт:
И не забравяй – обичаше да казва баща ми… – каквото и да научиш за хората, колкото и лоши да се окажат, всеки от тях носи сърце в гърдите си и всеки от тях е бил някога пеленаче, закърмено с майчино мляко…

 

След като описах седем урока от градината за бизнеса продължих да си размишлявам по темата и се оказва, че пропускам още неща. Ето ги във втора поредица тук:

1 / 8. Мяра. Грижи се за толкова, колкото ти стигат силите

2/ 9. Резерви. Използвай дъжда, за да събереш вода за запас, когато дойде суша ще ти потрябва

3/ 10. Изкуственото подсилване. Ако сложиш много тор можеш да прегориш насажденията. Ако пресилваш нещата – няма да се получат.

4/ 11. Тор. Ако ториш с изкуственяци няма да искаш да ядеш плодовете, дори да имат чудесен вид. И в бизнеса е така – не е чиста тази работа.

5/ 12. Разсад. За да е по-силен и дълъг сезона, докато е студено навън се прави разса вътре. За да стартираш добре – подготви се добре.

6/ 13. Семената. Не от всяко семе ще тръгне разсад и ще има плод. Силните семена дават силни плодове. Но често докато е само на семе не е ясно какво ще е. И в бизнеса е така – една идея може да е добра, но може и да не се получи нищо от нея, дори да изглежда добра. И в това няма нищо трагично, нормално е да е така.

7/ 14. Успехите. Най-хубавото е да събереш плодовете и зеленчуците. Няма по-вкусни от тях. Същото е и с бизнеса. И всеки успех трябва да се отпразнува с всички, допринесли за него!

Първите 7 правила за бизнеса от градинарството са тук. 

С какво родителството помага на бизнеса?