популярните книги за училище – за свободен достъп и в аудио формат – вече са достъпни на openculture.com. Оруел, Шекспир … всичко. разбира се, не говорим за българските класики.

вероятно за 2011-та е нереалистично, но за 2012-та си пожелавам родните министерства на Културата и на Образованието да инвестират в сайт-библиотека, в който да са достъпни в свободни формати родните класици, както и учебниците, всичките за всички класове. за ползване през web, през мобилно устройство – който както му е удобно.

защото класиката е за всички. а образованието и културата са веднага след слънцето и въздуха за всяко живо същество.

дали това може да стане?

писах още: е-книги vs хартиени

библиотеките ни са в окаяно състояние. забравени. с мизерен бюджет, едва стигащ за заплатите на библиотекарите. с мизерни или съвсем без средства за нови книги. често без бюджет дори за чистачка.

библиотеките ни все пак разполагат с книги, разполагат и с два други много важни ресурса
– място, на което могат да се случват безброй много неща – от четения, концерти, до открити уроци, изложби, детски празници;
– хора, които познават книгите, обичат ги, могат да се грижат за тях и да помагат на другите, в частност децата, също да заобичат книгите; хора добронамерени, работливи, отворени за нови неща и съвместни проекти, хора, чийто труд и съществуване е забравено, непризнати, но въпреки това не отчаяли се.

към инициативата Забавното лятно четене на Az-deteto.bg и Детски отдел на Градската библиотека в София поканихме всеки да дари книга на библиотеките. една книга, на цената на едно кино, например, която в библиотеката живее не един прочит, а много. и с това в библиотеката е по-ценна. за жалост поне в София Детски отдел е получил едва около 20-25 книги дарение това лято. хей, толкова ли са стиснати хората, живеещи в София? дали не им пука? дали пък не знаят къде е библиотеката? мисля си аз. и се надявам нещо да се промени.

хората от библиотеките не мислят, че децата днес не четат. но са разочаровани, че учителите често пропускат да заведат дори и само един път в годината учениците в библиотеката. и искат да имат най-новите заглавия, не само в една бройка, за да привличат с това още и още читатели. покрай проекта Глобални библиотеки всички библиотеки са модернизирани с по няколко компютъра, свързани с Интернет, което допълнително привлича децата. сега остава да се модернизира и начина на класифициране и подредане на книгите, на достъп до електронна информация отвъд игрите. но и това ще стане. има желание.

макар и позабравени, библиотеките не са потънали в прах.

писах още: за книгите и библиотеките и призраци в библиотеката

след размишленията как раницата да тежи по-малко ето и някои основни предимства на електронните учебници и книги, сравнени с хартиените:

• първо и много важно – с електронните книги не се унищожават дървета за печат и тиражи;
• електронните книги не заемат място в библиотеката, това за къщоте, които са претъпкани с книги и няма място за повече, както и за куфара на почивка или раницата към училище;
• ако решиш, че искаш да четеш ново заглавие не губиш време до книжарницата, да обикаляш и да търсиш, не чакаш новоизлязло заглавие да дойде до тук с поръчка за седмица – имаш го в рамките на няколко минути само – искаш – четеш;
• електронни известия – излиза втора част и директно разбираш с нотификация, без да чакаш да прочетеш по медиите за това;
• подсказват ти любезно другите читатели на тази книга какво са чели – може да ти е полезно за избор на следващо заглавие; оценяваш и гледаш как е оценена всяка книга, четеш коментарите на другите и оставяш свои;
• е-учебниците се обновяват ъпдейтват веднага – виждаш тъпа грешка и я поправяш и каниш хората, които са си я купили – да си ъпдейтнат версията, съотвенто бисерите от учебниците и новите версии учебници – много по-бързо се обновяват;

• по-ниска цена на книгите – естествено е малко поне по-ниска от хартиената;
• много безплатни книги – всички книги със свободни авторски права са на разположение – това е цялата класика в оригинал, много други съвременни автори, които са дали текстовете си за свободно четене,а те не са малко.

• линкове – голямото богатство на електронните книги – всяко нещо, което изисква да се ообясни, разяснение, препракта към друг текст – лесно и бързо, вместо да се ровиш с цифрички с дребни букви в края на тома;
• другите малки благинки на е-книгите – водиш си електронни записки, лесно споделяш с другите, отбелязваш си с електронен показалец, виждаш колко процента си отметнал, увеличаваш си шрифта при нужда, ако шофираш или караш колело – може да включиш да ти чете, с избор на мъжки или женски глас и още и още …

естествено хартиени книги ще има дълго. но има място и за електронно. време им е.

Тук, в Пакистан и Афганистан, преди да започнем работа с някого, ние изпиваме три чаши чай. На първата чаша той е непознат, при втората – почитан гост, при третата – член на семейството, а за своето семейство ние сме готови да сторим всичко – дори да умрем.

Хаджи Али, старейшина на Корфе

Три чаши чай е биографична книга, която ти показва красиви и сурови непознати кътчета, вдъхновява те със силата на човешката воля и доброта, връща ти надеждата и вярата в хората

Грег Мортенсън решава да построи училище в отдалечено село в планината, в знак на благодарност след като оцелява в трудна експедиция. само след няколко години училищата са вече над 145 – в труднодостъпни области в Пакистан и Афганистан. човешко. много земно. отдадено.

да, звучи патетично-американски, но и много Източно. да, идеалистична е, но и реалистична. дава ти други гледни точки, колкото можеш да поемеш. и мъдрост. толкова много, че се чудиш къде само в три чаши чай се събира толкова.

идеално четиво за лятото.

обръщайки се назад към детството ми се иска да си припомня любимите ми тогава книги. ясно е – Малкото голямо четене, на Денис 10-те най-важни книги, мнението на Томи, че не бива да му натрапвам своите любими книги, защото те сега звучат неактуално …

и мислейки си много по темата разбрах, че всъщност сега харесвам тези детски книги, а вероятно тогава съм мислила другояче. въпреки това ето моите 5 любими детски недетски книги, които може би трябва вече да не си дете, за да разбереш и заобичаш напълно. но които със сигурност е добре да препрочитаме от време на време, за да сме повече себе си.

Малкият принц. Твърде вероятно повечето, дори всички деца да не разбират точно историята. Днес я изучават във втори-трети клас, но наистина им остава неразбираема. А е безкрайно красива. Но това наистина малко трябва да порастеш, за да го видиш.

Алиса в страната на чудесата. Да, децата я харесват. И да, всички обичат Алиса! Забавна е. Има и прекрасно филмче на Дисни от преди години. Но много повече виждаш от цялата история, различните заигравки и случки малко по-късно, не като дете.

Мечо Пух. Естествено, Мечо Пух е номер едно детски герой. Дори и след намесата на Дисни. Предполагам някои биха казали – заради Дисни. Някои дори докрай остават вдетинени и в захлас от него. Но и историите на Пух, нищо че са забавни, на моменти са повече за родителите, отколкото за децата.

Ние, врабчетата на Радичков. Родната класика. Харесвана донякъде от децата, но родителите са тези, които са истински влюбени във врабчовите истории и Драги ми господине.

Пет приказки и въобще Валери Петров. Родната класика. Приказки, идеални за по-малките деца и най-вече за родителите им. Безпрекословно светиня. За децата във 2-3 клас, когато се изучава, които вече са на Хари Потър и Пърси Джаксън – може би леко скучна. Трябва им време да открият красотата на словото. Ще стане при тези, които продължат да четат. И да мислят.

изпускам ли нещо? а твоите детски недетски книги кои са?

очаквах нещо подобно от Ромен Гари. след животът пред теб и сияние на жена. и все пак ме изпълниха и погълнаха удоволствието от текста, от философските размисли, от човешкото, дори твърде човешко, самотата и оптимизма на Голям Гальовник

книгата е била двойно цензурирана у нас – един път от френска страна през 1974-та, когато излиза и втори път през 1986-та, когато родната власт също я орязва. е, днес вече я имаме цялата, за щастие, пълна версия

преводът на български е повече от великолепен и си представям, че е бил същинско предизвикателство, с което Красимир Мирчев се е справил блестящо. текстът те носи, без да бърза, в оплетени смисли и мисли

Голям Гальовник някак естествено при мен дойде след Страната на чудесата на Мураками, за да продължи действието в асансьорите и тайнството, което се случва в тях, както и темата за самотата и за щастието и за човека като такъв, в своя живот

– да, животът има нужда от поощряване

***

– деветата симфония е от Бетховен – каза инспекторът
– знам, но е време да настъпи промяна

***

когато смяташ по цял ден с милиарди, вечер се връщаш вкъщи обезценен, в състояние, близко до нулата. числото 1 става трогателно, съвършено несретно и уплашено, също като тъжния комик Чарли Чаплин. всеки път щом видя числото 1, ми се ще да му помогна, за да избяга

***

животът е сериозно нещо, поради своята незначителност

***

не е достатъчно известна истината, че слабостта е изключителна сила и е много трудно да й се съпротивляваш

***

свободата е особено мъчителна история, понеже ако не съществуваше, щяхме поне да имаме извинения, щяхме да си знаем защо

***

За тази книга намерих само още два блог-поста:
Голям Гальовник на amayula и Голям Гальовник на nav

не, не, не, няма такава книга. не, не, не чети нещата, написани отзад, особено това „… той за първи път се усеща свободен от всепроникващия контрол на японското общество над индивида“ (WTF?!)! от всичко написано отзад избери само „голяма доза киберпънк“ и се приготви за едно невероятно приключение, по-чудно от онова на Алиса дори

след „Дивата овца„, „Танцувай, танцувай“ „Страната на чудесата за непукисти и Краят на света“ идва още по-екзотична, по-философска, по-слоеста. изненадващо няма котки, няма и овце. но има еднорози и ИНК-и. главният герой отново е мъж, разведен, по средата на 30-те. детайлите са много, а действието – бързо, дори и в моментите на забавен каданс

да, щях да пропусна, има библиотекарки, и в двете истории. има и разчитане на мечти. има много гурме детайли, а също и музика, много музика, дори и река с изключен звук

„- как е възможно съзнанието, духът да са толкова несъвършени?
– може и да са несъвършени, но оставят следи. и ние можем да тръгнем по тях, както по стъпки в снега.
– накъде отвеждат те?
– към самите нас. духът е точно това. без дух нищо не води наникъде.“

не подхващай книгата ако не харесваш Мураками или абстрактните лутания на постмодерното. ако пък си им фен – книгата е очароваща

взех я по препоръка на приятел. признавам си, захванах я с леки предубеждения. завърших я с нетърпение да узная развръзката. а току що изгледах участието в TED на авторката на романа – Елиш Шафак, която говори убедително и увлекателно за писането на истории

Любов е красива приказка за великия Руми и неговия духовен спътник Шамс. успоредно се развива и историята на американката Ела. тя не ми бе много убедителна като образ и ми дойде много клиширана като история, но това са подробности. беше ми любопитно да навляза в суфизма в ежедневния му прочит, в живота на дервишите, в историята на техния танц и целия им мироглед.

начинът, по който е разказана Любов ми напомни Името ми е Червен, макар самата история тук да не е чак толкова заплетена

ако Изтокът и суфизмът са ти любопитни, мисля, че книгата ще ти хареса

след Сияние на жена очаквах нещо изключително добро. потърсих в книжарницата и първото, на което се спрях, за да продължа с Ромен Гари бе Животът пред теб. след многото сълзи през януари време ми беше за тази книга. но не бях достатъчно подготвена за нея.

великолепен текст. без претенция, но с голяма мощ. семпли думи, наслагани смисли, сарзакъм в over дози, реализъм до пареща болка. преводът на Красимир Мирчев – рядко добър.

няма да продължавам с хвалбите. просто я прочети.

„мисля, че животът трябва да се живее в най-ранна възраст, защото после се обезценяваш и никой нищо не ти дава даром“

„за мен хероинът е долна работа. момчетата, дето си го праскат, се пристрастяват към щастието, и тогава прошка няма, защото то, щастието, е известно най-вече със своята липса … не държа обаче да съм щастлив, животът е за предпочитане“

„винаги ми се е виждало чудно, че сълзите са били запланувани още в началото. ще рече, така са ни направили, да плачем. може ли да не помислят? кой уважаващ себе си конструктор ще ги надроби такива …“

„Господин Хамил е голям човек, само дето обстоятелствата не са му позволили да стане такъв“

„времето пристига бавно от пустинята, с камилски кервани и никак не бърза, защото носи вечността. но къде-къде е по-лесно да го разказваш, отколкото да го гледаш по лицето на някой старец, от когото ден след ден крадат по нещо, а мен ако питате и времето е един изпечен крадец“

„и аз като порасна, също ще напиша клетниците, защото това пишат хората, когато имат нещо да кажат“

голяма книга.

говорихме си с Денис вчера, защото имахме път наблизо и аз имах да купувам (пак, за четвърти път тази година) книги, кога намирам време да чета. истина, както и при теб вероятно, както и при много хора – на нощното ми шкафче стоят няколко започнати книги. други поне 10-тина са в позиция на изчакване – закупени, но още неотгърнати. ще им дойде ред. вероятно.

не, не съм книжен експерт, не мога да се изказвам научно за прочетеното, нито да правя анализи. обичам да чета. но не чета толкова, колкото бих искала. все пак чета прилично. по-добра съм в купуването на книги. особено обичам за подарък ей така да купувам книги. но това е друга тема. харесвам и приятелите ми, които четат книги и ми препоръчват какво да чета.

кога чета ли? всеки ден. или ок, почти всеки. може би 6 от 7.

кога чета? най-вече вечер, след като изгася компютъра, преди да заспя, понякога 30-тина минути, понякога два часа, пада се между 12 и 2 нощем. по-рядко чета сутрин. рано сутрин. около половин час. понякога чета в колата – по задръстванията в София. понякога ако имам 5 минути преди среща също чета.

какво чета? най-вече съвременни автори, родни и световни. за най-впечатляващото обикновено успявам и да блогна. например за Сияние на жена, Атлас изправи рамене, Дървото на нощта, Танцувай, танцувай … имам си дори категория книги тук

а ти?