Атлас изправи рамене

искаше ми се да съм чела тази книга (и всичко на Айн Ранд) в началото на 90-те, а ето, че разочароващо излиза у нас едва сега – 20 години по-късно … и все пак е добре, че е факт вече и на български

апокалиптична и много плашеща, но и оптимистична до крайност, мотивираща, разтърсваща. на моменти фабулата много напомня Изворът и това леко ме дразнеше. на места случките са предсказуеми. на места героите са прекалено идеализирани, в крайно черно и бяло. отново компанията е изцяло мъжка, а жената е една-едничка в центъра, перфектна и желана от всички. задължително и естествено в контекста умното е и физически красиво. но цялото те кара да се замисляш на всеки ред, да се радваш, че живееш и че има смисъл.

и други го казват – ситуацията често напомня нещата тук и сега при нас. и в света като цяло. в книгата може би типично по американски има хепи енд. за реалността ни не знам дали ще е такъв. за момента нито Атлас нито Джон Голт са на хоризонта.

за всички, на които такъв обем страници им се виждат плашещи твърдо казвам, че има смисъл от всеки ред. в доказателство ето малко извадки:

„способноста да се мисли е единствената основна добродетел на човека, от която произтичат всички останали“

„радостта не не липса на болка, интелигентността не е отсъствие на глупост, светлината не е липса на тъмнина“

„никога не съм се чувствал виновен заради ума си. никога не съм се чувствал виновен за това, че съм човек. не приемах незаслужена вина и така бях свободен да спечеля и да опозная собствената си стойност.

„всяка работа е акт на философия. и когато хората се научат да възприемат продуктивната работа – и онова, което е неин първоизточник – като стандарт за моралните си ценности, ще достигнат до онова ниво на съвършенство, което е тяхно право по рождение и което са изгубили …“

8 thoughts on “Атлас изправи рамене

  1. На мене до смърт ми писна от американски книги, аман значи… Като че ли други държави и народи няма, само САЩ, ФБР, ЦРУ… Че германци книги не пишат ли?… И други прочее…

  2. С еднакъв интерес ще прочета тази книга – като бих прочел книга от Волен Сидеров. Хайл…

  3. е, Виктор, напоследък писах и за доста други, освен американски автори, специално Айн Ранд е класика, а и апропо е рускиня по произход! 🙂

  4. Бях си изградил някакво мнение за книгата като новата „манекенска“ книга. Цитатите, които си изтъкнала, го потвърждават – псевдо-философски и казващи или нищо, или всеизвестни истини, но с много думи.
    „По-добре е да си богат и здрав, отколкото болен и беден.“

  5. cid, повярвай, едва ли е „манекенска“ книгата, само обемът й е плашещ, текстът на места също е доста нанагорен
    за цитатите си прав, че май не нацелих най-доброто …

  6. Книгата е доста стара, писана е през 1957, така че манекенска книга със сигурност не е.
    От друга страна, в творчеството на Ранд има адски много зловещи и плашещи ме неща. Особено насилието над женските героини, които са редовни. В „Атлас“ всички се изреждат да бият главната ни героиня, в „Изворът“ пък е изнасилена, изобщо, доста алармиращо, защото това насилие е напълно ненужно и излишно за историята, за героите и не носи нищо, което да не става ясно и без тези елементи.

    Книгите на Ранд са интересни, но не мога да ги взема насериозно, какво не мога да взема буквално „Властелинът на пръстените“.
    Със сигурност говори за интересни неща, но начинът, по който го прави и изводите, които вади сериозно я карат да олеква.

  7. Непознатият идеал – Алчността! Браво! „Непознатият идеал“ победи познатият идеал – Любовта!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *