за лова, мечките, политиците, бригадите и Омон Ра

следва един миш-маш провокиран от няколко различни събития със сходен контекст насъбрали се в последните дни

. едно
миналата седмица в блога на Богомил се заформи дискусия около (легалното) убийството на една бяла мечка в Канада от българин (представител на позната фирма) – общото становище – както е гръмнал мечка, така ще гръмне и човек и прошка няма

. две
в събота нашият виден Георги Първанов, познат и като ловец (особено в пикови моменти) открива 11-ти национален ловен събор (!) – ето подробности

. три
също в събота попадам в хотел, някъде на края на света (централна България), съвсем обикновен, общински, я има я няма 2 звезди, макс 3 и ето гледката от лобито; превъзходно животно; дори да е убито легално, с платени данъци и такси и каквото там се полага – пак е грехота да се убие. препариран елен, огромен, красив

. четири
Светла разказва случка: идва Чаушеско на посещение при Тодор Живков и нашия решава да го води на лов. Но в гората няма мечки. Взимат мечката от цирка и я карат в гората. Но леснчея си бил захвърлил колелото, та мечката като го видяла и го подкарала. Чаушеско се смаял, казал, че те такива мечки, каращи колела в техните гори нямали и се отказал от лова.

. пет
последната студентска бригада, на която бях (намаше повече, че дойде демокрацията) бе малко преди събитията, през есента на 1989-та; бяхме с доста известния сега Милен Цветков заедно на бригада – две седмици в Кричим; бивше на царя, по онова време – резиренция на Тодор Живков; беряхме ябълки и ги подреждахме в три категории – за Тодор Живков и сие – най-най-доброто, за мечките на Тодор Живков, които отглеждаха в Кричим – средните и дреболяка – за народа, ако остане.

. шест
присетих се за Виктор Пелевин и Омон Ра. препоръчително четиво.

за края на зеленото движение

много добър коментар на Любо Ноков за края на зеленото движение, комерсиализацията на зелената идея, малките стъпки, които всъщност само успокояват съвестта ни, но не слижат много и за необходимостта от промяна надълбоко в мисленето ни:
„ако бях екоактивист, щях да се чувствам супертъпо, когато някоя спретната търговска марка ми препише лозунгите и почне да ги вее вместо мен, само че по-мащабно, на винилови билборди, които ще надживеят и внуците ми.“
малките стъпки работят предимно за чистата ми съвест. Всъщност те са базирани на пазарния консуматорски модел, който сам по себе си е в основата на големите проблеми с климата, ресурсите и биоразнообразието. Завъртаме се в кръг. И за да направим големите промени трябва да подхванем от дъното обществените ценности, като материализма и индивидуализма, които са завъртели този кръг. Стабилен аргумент, който, разбира се, няма да ме откаже да спирам водата, докато си мия зъбите, а по-скоро ще ме накара да се замисля за това какво се прави, за да се променят ценностите.“

целият текст – тук

кредит: Варов

Охранява се от държавата

надпис на дърво на една поляна до Урвич - Историческо място, охранява се от държавата

Пълният текст – „Историческо място. Охранява се от държавата“. Надпис от време оно на едно от огромните дървета на голямата поляна на Боженски Урвич. С времето се чете само „Истор място. Хранява от държава“.

като сме почнали за идиотите …

коментарите в поста ми за идиотските лепенки ме наведоха на доста размишления
следват редове в нетипичен песимистичен поглед

да, не е Бойко Борисов виновен, че София стана половин България, пренасели се и няма места за паркиране и се налага хората да паркират като идиоти

и не са само пешеходците онеправдани
шофьорите също са онеправдани
но има няколко групи хора, които често остават извън фокуса на внимание:

1. майките с количките – за това е говорено, но то само с говорене не става – кошмарно е предполагам да си майка на бебе в центъра:

– тротоарите са покрити с коли,
– ако не са колите са дупките и пак е трудно придвижването из център,
– сградите са ужасно некомфортни за пренасяне нагоре надолу на количка с бебе – асансоьрите или са малки и количка в тях не се побира, има стъпала и извеждането на бебето с количка от сама майка от последния етаж до долу е истински предизвикателство, което не рядко отказва майките да разхождат бебетата навън; някои държат количките си в багажниците на колите, което е частично решение, но също неудобно …
– дори да нямаше паркирали коли по тротоарите, да нямаше дупки по улиците и да се излизаше лесно на тях по стълбите и асансьорите – улиците са прашни, минават доста коли, а количките са на ниско и децата дишат мръсотии, което е основателна причина да не се извеждат по улиците, – парковете са кът, до тях повечето хора се налага да пътуват, което е трудно,
– градският транспорт също не е особено гостоприемен към майките с колички.

2. майките с (малките) деца – още по-сложно, защото бебето лежи в количката, а децата обичат да щъкат

– улиците вече не стават за игра, както в нашето детство, независимо за кой квартал на София говорим – по тях карат забързани коли, камиони …
– тротоарите ясно – с коли или дупки,
– наоколо задължително се строи и е прашно и шумно,
– парковете, както вече стана ясно са кът, а в тях често е или мръсно, с изпочупени шишетапо земята, например или твърде пренаселено, тъй като са малко, а хората, желаещи да си направят разходка или изведат децата – много,
– пространствата между блоковете са отново или мръсни – тънат в боклуци и стъкла счупени, осеяни с кучешки … , с кучета, с опасно счупени стари катерушки, недостатъчно пейки, бълхи и други подобни и т.н. или крайно недостатъчни и малки,
– единственото ни относително хубаво място в София за забавления с деца бе София Ленд, но, както е ясно го затвориха, макар и така да си стои вече доста време и нищо да не се случва …
– добре е , че имаме Витоша, макар и нея да я сполетяват гореописаните злощастия.

3. възрастните хора – никой не говори за тях, но ги има доста и в София
по-благоразумните се завръщат по родните си места, все пак не малко остават в София и пълнят трамваите и автобусите целодневно, пътувайки до далечни квартали с цел да се снабдят с 25 стотинки по-евтини домати, предвид мизерните си доходи

– преди имаха клубове на пенсионера – вече нямат,
– събрат се пред входовете или по кварталните градинки, за които вече бе казано, че са достатъчно малко, достатъчно неприветливи и препълнени,
– отдават се на просия или обикалят по кофите.

о, времена …

много черногледо звучи. заминавам извън София за уикенда, дано като се върна я видя с по-светли очи.

с грижа за идиотите

във връзка с предния пост – с грижа за всички нас BGMaps.com през пролетта предложиха свежа рекламна форма за Бипър – „Тук има място само за Бипър“
проверих, но като че кампанията е приключила – явно вече няма дори за Бипъри места из София, защото / след като са продали всички Бипъри 🙂

ето картинка за припомняне – все пак добър и доста нетрадиционен формат – поздравления и за Бипър и за БГ Мапс за реализацията му!

екран скрийншот от БГ Мапс

аз съм от идиотите

раздуха се в последните дни из блогосферата идиотската инициатива онлайн да се поръчват стикери да се правят хората на идиоти като обиждат други такива из улицита паркирали идиотски

кое ми хареса – че има сайт и нещата се случват онлайн частично
кое не ми хареса – грубостта в изказа и анонимността на „организаторите“

е хора, аз съм от идиотите
шофирам ежедневно и ежедневно съм идиот – сега е лято и нещата са по-лесни, но зимата съм пълен идиот когато обиколя няколко пъти квартала около офиса и накрая паркирам на милиметри от съседната кола, полу на бордюра, оставя едната гума във въздуха и накарам колата да стои в шпагат цял ден, а после ако имам късмета да не са ме вдигнали с паяка срещу глоба от 32+ лева за идиоти, намирам колата си все още там разтегната между двете си диагонални гуми, евентуално поолизана от тук от там от съседа по паркингова стъпка и за да се измъкна правя хватки стил Джеки Чан или Па до дио или двете в комбина

големите модерни бизнес сгради Клас А и нагоре изпитват сходен проблем, най-вероятно защото отново някои неидиоти не са намислили добре нещата – за центъра е ясно, че кошмарът е пълен, но дори изнесените надалеч именно заради мястото сгради, скъпи и прескъпи, строени по всякакви изисквания и еталони пъшкат и не успяват да поберат колите си – Бизнес парка пищи, чистак новата сграда на Нова телевизия изнесена до летището няма достатъчно места на паркинга си и кара гостите си да паркират насред полето – навсякъде е така

изводът: всички сме идиоти. с малки изключени.

ако имам срещи през деня из София предпочитам пеш и тогава минавам в групата на пешеходците, и заобикалям други идиоти, които милите и те са били в моето състояние от сутринта с паркирането и ми е жал за тях

не обвинявам Бойко, който очевидно не е идиот, защото си има място за паркиране пред СО на Московска
може би главните архитекти на София също не са идиоти, по същата причина, затова и не разбират, че София се задушава от броя коли и липсата на места за паркиране

очаквам световната петролна криза и повишаването цените на горивата да лимитират проблема, както и глобалното затопляне или настъпващия според други учени ледников период наскоро, което естествено ще направи проблема с идиотите у нас незначителен.

няма бивши деца!

много добър материал на Верджи за изоставените деца:
„Свикнали сме постоянно да чуваме словосъчетанията: бившата ми работа, бившата ми жена, бившето ми гадже, бившата ми кола, бившето ми жилище… и като че ли всичко, което е останало в миналото и не го виждаме постоянно пред очите си минава в графа – бивше.

За съжаление и покруса и собствените деца на много хора в България минават в графа – бивши деца. Най-страшното е, когато минават в графа бивши, още дори преди да са ги видели как отварят очички, как се усмихват и как протягат ръчички за прегръдка. Все едно това са някакви некачествени дрехи, които по погрешка сме взели и тяхната съдба повече не ни интересува. Оставяме ги до някое кошче за боклук, ако някой смята, че могат да му свършат работа да ги вземе – негова си работа, на нас не ни трябват. Побиват тръпки, когато четем в пресата, че дори се брои за хуманно, ако са оставили новороденото дете до кофата за боклук, а не вътре в нея. Защото явно загрижеността ни към опазването на живота и уважението ни към собствените гени е по-малка, отколкото към старите непотребни вещи. Някои с лека ръка забравят за съществуванието на децата си и дори забравят да ги нарекат бивши.

Просто с едно питие изличават от съзнанието си спомена за неволната грешка, която са сътворили и продължават все едно нищо не се е случило.“ /пълният текст – тук/

ето отново линк към нашия филм против изоставянето на деца в домове „Целувка за лека нощ“