много добър материал на Верджи за изоставените деца:
„Свикнали сме постоянно да чуваме словосъчетанията: бившата ми работа, бившата ми жена, бившето ми гадже, бившата ми кола, бившето ми жилище… и като че ли всичко, което е останало в миналото и не го виждаме постоянно пред очите си минава в графа – бивше.

За съжаление и покруса и собствените деца на много хора в България минават в графа – бивши деца. Най-страшното е, когато минават в графа бивши, още дори преди да са ги видели как отварят очички, как се усмихват и как протягат ръчички за прегръдка. Все едно това са някакви некачествени дрехи, които по погрешка сме взели и тяхната съдба повече не ни интересува. Оставяме ги до някое кошче за боклук, ако някой смята, че могат да му свършат работа да ги вземе – негова си работа, на нас не ни трябват. Побиват тръпки, когато четем в пресата, че дори се брои за хуманно, ако са оставили новороденото дете до кофата за боклук, а не вътре в нея. Защото явно загрижеността ни към опазването на живота и уважението ни към собствените гени е по-малка, отколкото към старите непотребни вещи. Някои с лека ръка забравят за съществуванието на децата си и дори забравят да ги нарекат бивши.

Просто с едно питие изличават от съзнанието си спомена за неволната грешка, която са сътворили и продължават все едно нищо не се е случило.“ /пълният текст – тук/

ето отново линк към нашия филм против изоставянето на деца в домове „Целувка за лека нощ“

Follow