достатъчно е човек да прекара 10-тина минути в коя да е общинска или данъчна служба, за да разбере, че хората, работещи там са нещастни. поне в столичните май е така. още от входа разбираш къде е тоалетната и намекът за местоположението й е толкова силен, че не те изоставя и до дъното на етажа. коридорите са пълни с мебели от различни епохи, изкорубени плюшени дивани, сковани набързо пейки, метални шкафове наблъскани с документи, натрупани отгоре с кашони, бълващи формуляри, декларации, образци … из същите тези коридори се разхождат сърдити хора, служители във въпросната служба, влизат от една врата в друга, намусени, троснати, нещастни.

влизаш в стаята и ти се карат, защото едва се подават измежду камарите с документи. всички тези служители са добри. но са кисели, защото нямат въздух в своя ден, заврени са в миши дупки, едва се разминават, едва дишат, камо ли да са любезни. и все пак, дори и малцина от тях успяват да съхранят любезността, с която са ги закърмили през първите им седем години и дори намират сили да се усмихнат. за сметка на това мнозинството ръмжи, вместо да говори и е склонно да те разкара осемнайсет пъти за една дреболия, замо за да докаже, че е повече от теб. защото иначе няма как да си вдъхне оптимизъм в това задушаващо сиво ежедневие на мизерия и еднообразие.

не виня хората. системата е такава. но ми е жал за хората. и те душа носят.

Follow

доста глупава е, според мен, българската поговорка „страх лозе пази„. води до нерешителност, оправдава мързела, спира прогреса. а е дълбоко залегнала в родната народопсихология, както биха казали учените

в противовес на мен лично турската ми харесва повече „един страхливец цяла армия разтуря“

ако ще правиш нещо – трябва смелост. естествено е да те е страх, всяко ново нещо ни плаши. но, ако наистина трябва да го направиш – преодоляваш страховете и действаш.

страхливите си стоят у дома, а не изкачват върхове. затова, ако планираш да започнеш нещо ново – да се жениш, да ходиш да учиш в чужбина, да стартираш свой бизнес или да изкачиш Мусала – не се допитвай до страхливците. и те като песимистите никак няма да са ти от полза, а само ще те разколебаят и забавят. защото ако наистина си решил – рано или късно ще го направиш. ако ли не – винаги ще съжаляваш. затова, – действай, а преди това разкарай страхливците от пътя си.

–

прочети също: ако започваш нещо – разкарай песимистите

Follow

Три пъти ура за HostelMostel – най-добрият хостел в България и на трето място за Източна Европа в класацията на Hostelworld!

Well done, както се казва и все така добре да се справяте!

апропо по данни на Hostelworld през 2010-та в хостелите в Източна Европа са отседнали около 1.5 млн души, докато в тези от останалата част на Европа – над 13 млн! в Лондон най-големият хостел е с около 900 места, тук в София – с под 100. ясно е – ИЕ още е супер нетарактивна, в кюпа сме и ние. хората искат забавление и да си похарчат гот парите, но при нас нито едното нито другото го има … забавление не напиване в първата кръчма, а готини барове, музика, атракции. за момента май привличаме повече социално слабите с ниски цени за лошо обслужване и много пиене. а могат нещата да се променят, но за целта трябва и държавна политика и мисъл и повече частна инициатива, движена от бизнес логика, а не пране на пари. и това време ще дойде. дано да е скоро.

Follow

темата за малцинствата, които може би вече не са малцинства, но всички делим тази държава нещо набъбва в пространството за пореден път

„ще те дам на циганите“ освен традиционна реплика на доста родители у нас и до днес (за жалост) е и заглавието на много добър материал по темата на Дойче Веле

успоредно с това Мартин Ралчевски се възмущава, че Майкъл Палин представил България като циганска държава, под материала има много много коментари, едни в подкрепа на Ралчевски, други – на Палин, отново има изписани БЪЛГАРИ, има и обидни думи за циганите

и част от коментар: че тая британска телевизия е показала България като най-толерантната, най-високоразвитата държава с изключително високохуманен народ, защото от Лондон до Истанбул циганите не живеят така свободно, както си разбират живота, освен в България

не, не ги обиждам като ги наричам така, роми е доста лицемерно, според мен. с колкото такива хора съм говорила – не ги е срам да си кажат че са цигани, и предпочитат пред „от ромски произход“. предполагам темата тепърва ще става все по-актуална. ние междувременно просто си траем. всички, най-вече политиците

истината все пак е, че и циганите са българи, може би дори БЪЛГАРИ

–

заслужава си да се прочете и коментара на Виктор към бис за осиновителите на циганета

Follow

този пост чака отдавна. присети ме за него постът на Майя Маркова (и постът на Веско – Циганче), а и заглавието се намери

една зимна сутрин, на софийското летище семейство се готвеше да отлети далеч. майката и бащата изглеждаха американци, дечицата изглеждаха циганета. малкото се оказа на 3, но видимо бе наполовина, а голямата на 5, тя бе по-добре и почти издаваше възрастта си. момиченцето махаше на излитащите в сумрака самолети и светлинки. повтаряше си една и съща дума постоянно. момченцето се бе впило в майка си, гледаше в смесица от уплах и благодат. семейството изглеждаше щастливо. бащата снимаше децата и ги галеше. майката бе грижовна и любяща. децата бяха сладки, като всички деца. не разбираха какво им говорят родителите им, но като да се чувстваха спокойни и обичани.

предложих да ги снимам четиримата и се заговорихме. отиваха си у дома, в Америка. там ги чакали другите им 5 деца. завидях на спокойствието и нервите им да се борят повече от година и половина с бюрокрацията, за да спасят тези две деца. защото наистина дези две деца бяха спасени. отиваха си у дома.

и ми стана усмихнато и уютно за тези деца. защото вече имаха бъдеще.

–

други приятели осиновиха тук, в България, две момченца. някои биха казали, че са от ромски произход. прекрасни деца. днес вече приличат на родителите си и това че са мургави не ги различава никак, ама никак от всички останали мургави българи.

–

а други пък имаха след големи мъки зелена светлина да осиновят, но държаха на русо момиченце около 6 месеца, та още чакат …

–

писах и преди по темата, например за Могилино, което го забравихме, и пак за Могилино

Follow

ако предприемаш нещо ново – решил си да се жениш, да заминаваш в чужбина, да започнеш бизнес, да продължиш с образованието си и какво ли още не, знай – веднага ще те посрещнат мненията на 100 песимиста наоколо, които ще се опитат да те спрат

„ама защо точно сега“, „днес никой не се жени“, „леле, ама ще похарчите толкова пари“ ?!?!?

или

„да бе, за ‘кво ти е тази диплома“, „губиш си времето“

или

„в тази криза бизнес не се започва“, „ти си луд“, „офф“, „няма шанс“

затова, знай го и ако започваш нещо ново – разкарай песимистите около себе си. остави ги да си дремят в своя песимизъм, да си битуват там в битието и не спирай, действай, продължавай. не, те не са „здравия разум“, защото не гледат на нещата от твоята перспектива, нямат твоите виждания, идеи, чувства. дори да са добри приятели в случая по-добре не ги слушай, а прави каквото си си намислил.

ако не го направиш – 100% ще съжаляваш, а ако го направиш, даже да не успееш, ще знаеш поне, че си опитал.

но ако наистина го направиш – ще успееш, няма как да не успееш.

разкарай песимистите. и действай.

–

рисунка Али – „да опитомим динозавър“

прочети още – как да създаваме предприемачи

Follow

вчера и днес столичните молове пращяха от народ, т.е. основно от деца. най-малките, на които попаднах бяха около 2-ри клас. големите ученици из заведения, магазини, ескалатори по моловете бяха на огромни талази. всички кокетно облечени, захилени, смело харчещи скромните си дневни джобни за все не добри за здравето им неща

грипна ваканция, казаха от Министерството и точка

срещу моловете малко родители успяха да осмислят по-здравословно времето на децата си с алтернативата Витоша. странно, планината е само на около 30 минути средно, гледа ни през цялото време, а толкова малко я виждаме ние. за всички здрави деца в принудителна ваканция седмица на ски е много по-добра от пет–дена-плътно-пред-телевизора, компютъра или в мола. знам, всички ще скочат – ските са скъпо удоволствие. ок, цената текущо е около 200 лева в 5 дена, включваща транспорт от града до горе и обратно, екипировка, учител, чистия въздух, движението и всичко останало. мисля, че си заслужава

а иначе грипът е наистина ужасен

Follow