съединението прави силата #дансwithme

IMG_7029

в последните дни доста се каза, изписа за Протестна мрежа.

ще се включа в това говорене с моята гледна точка. и ще започна с това – коя е основната сила на този протест? кое е новото в този протест? кое е това, което прави този протест жив вече 58 дена в цяла България и по целия свят?

първо: спонтанност. всеки излиза на площада сам. не воден от партийни или нечии интереси, а воден от своите разбирания за морал и дълг и чест.

второ: хоризонталност. в протеста няма йерархия. няма лидери, няма лица. всички сме лица на този протест. всички сме лидери.

спонтанността и хоризонталността правят този протест витален, различен, нов и успешен.

чуждестранните анализатори и медии вече ни сочат с възхита и се радват на този уникален феномен – протестът в България.

да, за хората, свикнали да мислят в схеми, да смятат всичко в пари и да не правят нищо без заплащане им е трудно да повярват, че е възможно хиляди хора да излизат спонтанно на улицата, без заплащане, дни и още дни. за хората, които са в матрицата нещо извън нея им се вижда чуждо и непонятно и затова го отричат всякак. искат да го „натопят“, изопачат, сведат то техния малък свят.

но исктината е, че този протест е отвъд класическите модели, познати до момента. и именно това е силата му!

58 дена по площадите ние вървим и говорим. формираме неформални групи – приятели, хора с еднакви мисли. макар да сме различни. макар сред протестиращите да има и леви и десни, ние сме различни, но искаме едно #оставка и нови избори. а като цяло – повече морал в политиката.

едни събаряха Берлинската стена, други пускаха фенери, трети рисуваха на Орлов мост, четвърти целуваха полицаи, а пети караха бял автобус насред протеста, шести окупираха Евксиновград. акциите бяха много и различни, организирани спонтанно, но даваха тази допълнителна живинка на протеста. и да, правеха го забавен, забележим.

е, всички тези различни групи, съвсем естествено е да се опитат да се коодинират помежду си. защото чух от поне три места за три различни проекта за „Берлинската стена“, например. именно това е и Протестната мрежа. тя не е партия, защото обединява хората от протеста, за които казахме, че са с различни политически пристрастия. Протестна мрежа е само координационното звено, съединението, което ще ни направи още по-силни.

#дансwithme

българските села и градове – в знамена и снимки

p8280206

къща в град Елена

p8290248

двор в Чифлик, Троян

p8290239

къша в село Долни Върпища, близо до Дряново

p9050025

къща от село Ерул, Западна България – едно от трите знамена от 10-тината къщи в малкото селце Ерул, съвсем до границата

p9050055

снимката е от село Врабча, Трънско

това лято видях българските села по-усмихнати от преди, много по-оживени, без традиционните камари боклуци наоколо (с малки изключения). дворове – потънали в цветя. да, така от най-източните до най-западните села, и в Северна и в Южна България.

p8260080

снимката е от село Крапец

не знам дали защото беше лято, но селата бяха по-усмихнати и живи от преди години. виждах хора по улиците, из дворовете, да майсторят, говорят, да се смеят. често бяха из нивите и събираха реколта. радост.

къщи с оправени дворове, с цветя навсякъде, с подредени насечени дърва за зимата, тикви по стъпалата и ябълкови дървета, с провиснали от плод клони до земята отвъд оградата. къщи на хора, които обичат мястото си. нещо, което отдавна не бях виждала толкова масово.

не че е толкова важно, но любопитна подробност е, че на много места из селата, дори в най-затънтените има чинии на Булсатком. друго важно нещо е, че дори пътища, отбелязани на картите (хартиени и виртуални) като междуселски са всъщност тотално занемарени и непроходими. но като цяло пътищата постепено се оправят. почти навсякъде. парадокс е, че на места междуселските са по-добри, оправени с финансиране по програми, а другаде в самото село пътищата са ОК, но наоколо е кошмар.

p8230003

снимката е от село Ясна Поляна, близо до Приморско

знамената са задължително на кметството – родното, наред с това на ЕС; знамената са понякога на пощата, много често на магазина, кръчмата, гумаджийницата или просто пред някой дом; понякога са забити на високи пръти пред дома, друг път – провесени през прозореца или на терсата.

p8280185

на излизане от Варна

p8290246

на излизане от Габрово

явно по някакви EU директиви или финансиране – много градове са разкрасени по този начин

наблюденията и снимките са от лятото на 2010 година
с благодарност към приятелите и всеотдайните пътешественици
постът е специално посветен на Боян Юруков, Юлиан Попов и днешния ден

писах през 2008-ма „де е България“ и наскоро „нещата в бг наистина вървят добре“