пред все повече блокове пространствата са обгрижени и уютни

найлоновите торбички се продават, което ще намали вероятността да украсяват дърветата след всеки по-силен вятър, в много градове забраниха продажбата им

градовете ни все повече заприличват на човешки градове, обитавани от хора с грижа  /още много снимки на променяща се София – тук/

на много места има стойки за паркиране на колела – в университетите, в моловете … /снимката е от Mall of Sofia, Velobg.org/

голямата промяна идва с промяната в малките неща, които се случват на различни места от всички нас. макар и бавно България се променя към едно по-добро място. знам, че е така.

форум Промяна е тази събота, 26 ноември, очертава се като най-любопитното от всички любопитни събития, които Горичка правят. ела.

–

писах още: Варов. Горичка. промяна, форум Родителство, красивата непозната София,

АТЕЛИЕ 313 – театърът се намира в нещо като трафопост, отвън ужасно неугледно, отвътре леко вехто, но изключително уютно и приветливо, в стандартен за София квартал – Красна поляна, сбутано между сиви блокове и трудно откриваемо, ако човек не го знае

Ателие 313 отваря врати всяка събота и неделя от 11 за своите малки гости и ги посреща с усмивки и невероятно, НЕВЕРОЯТНО добри постановки – с много енергия, позитивизъм, настроение, емоция, които карат и малки и големи да плачат и да се смеят

уникални кукли, декори, атрибути, нестандартни, неочаквани комбинации, все добри

цената на билета е 5 лв. не знам как се справят с бюджета с тази цена, особено в дните, когато в залата са заети по-малко от 1/3 от местата

понякога от близкия ромски квартал идват дечица и хората от театъра са така мили да ги пускат без пари, защото театърът е за всички

а в края на постановката децата са поканени на сцената, за да се запознаят с куклите и актьорите, с което празникът е пълен!

изключително много препоръчвам: Лебедово Езеро, Барон Мюнхаузен, Вещицата и шарената като дъга котка, Слончето с розовите уши

сайтът на театъра е тук – Atelie313.com а за всички фенове има и фен-страничка във фб тук

На 14ти ноември от 19 часа Игнайт София ще ни събере за втори път в клуб “Туинс”, НДК.

След първия успешен Игнайт София, който се проведе като част от глобалнатаИгнайт седмица през февруари 2011, ви каним да участвате в Игнайт София #2.

Темите са разнообразни: храната, предприемачеството, трансформацията на градска среда или иновациите. Общото между тях е, че всички засягат пряко и нашето ежедневие.

• Мартин Линков ще говори за това, колко небрежно се отнасяме към храната и респективно към здравето си.
• Предприемачеството като шанс за промяна, развитие и нови работни места е тема на презентацията на Жюстин Томс (моя милост).
• Георги Малчев ще ни разкаже за начините да мотивираме хората около нас.
• Рая Боюкова е част от екипа на Трансформатори. Тя ще ни покаже, как да променяме средата около себе си към по-добро, въпреки всички трудности.
  
• В своята презентация “Disruptive Innovation” Максим Гурвиц ще ни запознае с принципа на подривната технология като икономически модел, но и като начин на живот.
• Кирил Митов е убеден в ползата от принципа на килийното училище за съвременното ИТ образование. Според него много от проблемите на компютърното обучението са решими, ако по-големите ученици учат по-малките.
• Константин Христов е CEO at Favit Network и ще говори за структурата на съвременния интернет.

Игнайт е динамично събитие за маниаци, основано през 2006 в Сиатъл от O’Reilly Media и Makerbot.com. Вдъхновен от вечерите Печа Куче, Игнайт се провежда ежегодно в над 100 града по света, включително Хелзинки (Финландия), Париж (Франция), Ню Йорк (САЩ), а сега и София.

Игнайт София се организира от Симеон Янчев (robotev.com), Албена Баева (runabout.eu) и Рене Беекман (raakvlak.net).

когато живееш в един град, ежедневно си в задръстванията му, в навалицата в градския транспорт, пазаруваш из шарените пазари и малки квартални магазинчета, ядосваш се за дупките, подминаваш боклуджийските кофи, около които все се навъртат и надзъртат клошари, въпреки неприятния мирис и още и още

та когато живееш в този град трудно виждаш малките детайли, които го правят уникален, красив и уютен

попитайте парижани и ще останете учудени колко малко от тях всъщност харесват Париж такъв какъвто е, попитайте живеещите в Рим – ще чуете същото

въпреки мнението на по-голямата част от живеещите тук,, че София е отвратителен град, за пореден път декларирам, че София е един красив по своему, топъл и жив град

едно от доказателствата в полза на моята теза показах наскоро – списанието на Австрийски авиолинии, посветено на София – Stunning Sofia

още едно доказателство е и конкурсът „Непознатата София“

още доказателства има в снимките ми в албума София (fb)

колкото повече хора харесват своя град, толкова по-хубав за всички става този град. защото обичта означава грижа. означава да излезеш и почистиш пред блока, да засадиш дръвче и цветя, да боядисаш люлките в градинката, вместо да чакаш от Общината да го направят някога. радвам се, че хората заобичват София и с това тя изглежда все по-добре. има още много какво, но и това ще стане 🙂

знам, знам, знам, не харесваш София, знам.

но аз я харесвам. какво харесвам в София ли? много неща. София е моят град.

• на София най-ценното й е Витоша – няколко минути и си там, силна, спокойна, винаги там, пази;
• хората, поне част от тях, естествено – моите приятели;
• харесвам улиците на София в неделя сутрин през декември или през август, например Царя или Шишман; харесвам улиците на София по обед в работен ден забързани, например Графа; харесвам ги и привечер, например когато вали около Александър Невски;
• харесвам някои кафенета, от онези с умерена претенция, интернет и добра музика, в които можеш да си отстоиш цял следобед на мира; там, където с тебе пием кафе и си бъбрим за нашите си работи;
• обичам жълтите павета на този град, нищо че на мокро се хлъзгат;
• малките паркове около църквите, самите църкви, най-вече отвън – Света Неделя, Свети Седмочисленици, Свети Георги …;
• звъна на трамваите и ритъма, който дават на града и мръсното им жълто, когато не са брендирани;
• орлите на Орлов мост, зеленото около Синьото, от двете страни на Канала; Ректората; играещите на шах пред Народния;
• пейката на Славейковите, книгите по улиците, библиотеката едната и другата, галериите и галерийките изскачащи неочаквани с картини на Рошпака;
• калканите и къщите и сградите със стари лица, мързеливите любопитни котки по прозорците, саксиите тук-там, пранетата опнати между два прозореца във вътрешните дворове, витите стълбища и мириса на старо докато се качваш нагоре и после светлината, която те шляпва в лицето като излезеш навън.

мда. има и много неща, които не харесвам в София, но за тях друг път.

този пост дойде от поста на Денис София мой малък Лондон