театър за деца – Ателие 313

IMG_7080

АТЕЛИЕ 313 – театърът се намира в нещо като трафопост, отвън ужасно неугледно, отвътре леко вехто, но изключително уютно и приветливо, в стандартен за София квартал – Красна поляна, сбутано между сиви блокове и трудно откриваемо, ако човек не го знае

Ателие 313 отваря врати всяка събота и неделя от 11 за своите малки гости и ги посреща с усмивки и невероятно, НЕВЕРОЯТНО добри постановки – с много енергия, позитивизъм, настроение, емоция, които карат и малки и големи да плачат и да се смеят

уникални кукли, декори, атрибути, нестандартни, неочаквани комбинации, все добри

цената на билета е 5 лв. не знам как се справят с бюджета с тази цена, особено в дните, когато в залата са заети по-малко от 1/3 от местата

понякога от близкия ромски квартал идват дечица и хората от театъра са така мили да ги пускат без пари, защото театърът е за всички

а в края на постановката децата са поканени на сцената, за да се запознаят с куклите и актьорите, с което празникът е пълен!

изключително много препоръчвам: Лебедово Езеро, Барон Мюнхаузен, Вещицата и шарената като дъга котка, Слончето с розовите уши

сайтът на театъра е тук – Atelie313.com а за всички фенове има и фен-страничка във фб тук

IMG_7569

Игнайт #2 утре вечер в София с тема Предприемачество

На 14ти ноември от 19 часа Игнайт София ще ни събере за втори път в клуб “Туинс”, НДК.

След първия успешен Игнайт София, който се проведе като част от глобалнатаИгнайт седмица през февруари 2011, ви каним да участвате в Игнайт София #2.

Темите са разнообразни: храната, предприемачеството, трансформацията на градска среда или иновациите. Общото между тях е, че всички засягат пряко и нашето ежедневие.

  • Мартин Линков ще говори за това, колко небрежно се отнасяме към храната и респективно към здравето си.
  • Предприемачеството като шанс за промяна, развитие и нови работни места е тема на презентацията на Жюстин Томс (моя милост).
  • Георги Малчев ще ни разкаже за начините да мотивираме хората около нас.
  • Рая Боюкова е част от екипа на Трансформатори. Тя ще ни покаже, как да променяме средата около себе си към по-добро, въпреки всички трудности.
  • В своята презентация “Disruptive InnovationМаксим Гурвиц ще ни запознае с принципа на подривната технология като икономически модел, но и като начин на живот.
  • Кирил Митов е убеден в ползата от принципа на килийното училище за съвременното ИТ образование. Според него много от проблемите на компютърното обучението са решими, ако по-големите ученици учат по-малките.
  • Константин Христов е CEO at Favit Network и ще говори за структурата на съвременния интернет.

Игнайт е динамично събитие за маниаци, основано през 2006 в Сиатъл от O’Reilly Media и Makerbot.com. Вдъхновен от вечерите Печа Куче, Игнайт се провежда ежегодно в над 100 града по света, включително Хелзинки (Финландия), Париж (Франция), Ню Йорк (САЩ), а сега и София.

Игнайт София се организира от Симеон Янчев (robotev.com), Албена Баева (runabout.eu) и Рене Беекман (raakvlak.net).

красивата непозната София

IMG_3593

когато живееш в един град, ежедневно си в задръстванията му, в навалицата в градския транспорт, пазаруваш из шарените пазари и малки квартални магазинчета, ядосваш се за дупките, подминаваш боклуджийските кофи, около които все се навъртат и надзъртат клошари, въпреки неприятния мирис и още и още

та когато живееш в този град трудно виждаш малките детайли, които го правят уникален, красив и уютен

попитайте парижани и ще останете учудени колко малко от тях всъщност харесват Париж такъв какъвто е, попитайте живеещите в Рим – ще чуете същото

въпреки мнението на по-голямата част от живеещите тук,, че София е отвратителен град, за пореден път декларирам, че София е един красив по своему, топъл и жив град

едно от доказателствата в полза на моята теза показах наскоро – списанието на Австрийски авиолинии, посветено на София – Stunning Sofia

още едно доказателство е и конкурсът „Непознатата София

още доказателства има в снимките ми в албума София (fb)

колкото повече хора харесват своя град, толкова по-хубав за всички става този град. защото обичта означава грижа. означава да излезеш и почистиш пред блока, да засадиш дръвче и цветя, да боядисаш люлките в градинката, вместо да чакаш от Общината да го направят някога. радвам се, че хората заобичват София и с това тя изглежда все по-добре. има още много какво, но и това ще стане 🙂

променящата се България. България в крак с времето.

няколко важни неща се случиха напоследък. няколко много важни неща, които показват, че нещата тук, в България се променят. нещата тук вече са променени, на пук на скептицизма на някои. не успях да пиша овреме за всяко поотделно, затова в един пост, с линкове за подробности, ако случайно някой ги е пропуснал.

четвъртият Sofia Pride се случи. мина, поне според мен прилично, значи постепенно хората започват да мислят различно и приемат различното. иска време. още малко време. иначе отпор винаги ще има. нормално.

има и позитивни неща в чалга културата, тя самата мигрира и то много. политиците има какво да прихванат от нея, народа като цяло – също. спря да се пее за мерцедеси и беемвета, взеха да надделяват екзистенциалните мотиви – с тази теза, която силно поддържам и аз, Любо Ноков разбуни духа на мнозина.

боядисаха и после почистиха най-високия паметник в София – този на Съветската армия (!). едни ги нарекоха вандали, други си наслагаха тениски „в крак с времето“ с изрисуваните фигури, пременени в нови герои (и аз съм си поръчала такава тениска). споделям изцяло гледната точка на Стойчо. акцията вече си има и сайт – vkraksvremeto.org. продължава. няма връщане, колкото и тайно почистващи да има.

децата четат. колкото – толкова. каквото – такова. но четат. бяхме във Варна във връзка със Забавното лятно четене и пак видяхме много деца – любопитни и отворени и за книгите, наред с ритането на топка, игрите в парка и белите. вече близо 1000 деца от цялата страна започнаха да попълват свой електронен дневник – яко. а междувременно вчера завърши и Малкото голямо четене и без изненада най-любомата на всички българи се оказа Пипи!

сори, че смесих неща от различен калибър и посока, но все са важни и все показват, че не сме толкова зле, за колкото си мислим. България е в крак с времето.

виж още: Stunning Sofia.
моловете завиждат на музеите
.
как виждаш света зависи само от теб
.

skylines: Stunning Sofia

IMG_0412

три пъти ура за Evelyn Rois и Bruno Stubenrauch, които са снимали и написали великолепен текст за София за юнския брой на skylines на Австрийски

една красива София, точно толкова достатъчно разхвърляна и артистична, че да ми харесва много. такава са я видели и те

уникална снимка на Александър Невски е на корицата, наред със заглавието „Stunning Sofia„, при съдържанието следва втора прекрасна снимка на храма, с ново подзаглавие „Well worth seeing: Sofia„, а материалът на цели 6 страници е озаглавен „Pretty Sofia„. Wow!

края на великолепната статия за моя град добре обобщава цялото: „And it’s true. Sofia is a city where you will experience absurd situations. A cool Orthodox monk with a laptop at a trendy cafe; a mangy stray dog reclining on the pavement for a snooze in front of the entrance of a luxury hotel … Sofia is a city which retained its own unique character, even during the past two decades of upheaval. A rough diamond of a city, beneath whose often dirty surface a beautiful, pulsating metropolis waits to be discovered; and a place worth visiting before the dull uniformity of global design has had the chance to polish away all those corners and edges that make it what it is – beautifully imperfect.“

как виждаш света – зависи само от теб

1

как виждаме работата си, града си, хората около нас – това зависи основно от нас, не от друго

София е красива в очите на едни и ужасна в очите на други

България е красива в очите на едни и немислимо недобро място за живеене в очите на други

някои откриват романтика и красота в дъждовния ден, други се депресират от него и изпадат в меланхолия, трети намират оправдание в дъжда, за да намразят още повече света и себе си

как виждаш света – зависи само от теб. имай куража да го разбереш и промениш нещо, ако не ти харесва. но не мрънкай. действай.

илюстрация: Али „Къщи с любов“

моята София

знам, знам, знам, не харесваш София, знам.

но аз я харесвам. какво харесвам в София ли? много неща. София е моят град.

  • на София най-ценното й е Витоша – няколко минути и си там, силна, спокойна, винаги там, пази;
  • хората, поне част от тях, естествено – моите приятели;
  • харесвам улиците на София в неделя сутрин през декември или през август, например Царя или Шишман; харесвам улиците на София по обед в работен ден забързани, например Графа; харесвам ги и привечер, например когато вали около Александър Невски;
  • харесвам някои кафенета, от онези с умерена претенция, интернет и добра музика, в които можеш да си отстоиш цял следобед на мира; там, където с тебе пием кафе и си бъбрим за нашите си работи;
  • обичам жълтите павета на този град, нищо че на мокро се хлъзгат;
  • малките паркове около църквите, самите църкви, най-вече отвън – Света Неделя, Свети Седмочисленици, Свети Георги …;
  • звъна на трамваите и ритъма, който дават на града и мръсното им жълто, когато не са брендирани;
  • орлите на Орлов мост, зеленото около Синьото, от двете страни на Канала; Ректората; играещите на шах пред Народния;
  • пейката на Славейковите, книгите по улиците, библиотеката едната и другата, галериите и галерийките изскачащи неочаквани с картини на Рошпака;
  • калканите и къщите и сградите със стари лица, мързеливите любопитни котки по прозорците, саксиите тук-там, пранетата опнати между два прозореца във вътрешните дворове, витите стълбища и мириса на старо докато се качваш нагоре и после светлината, която те шляпва в лицето като излезеш навън.

мда. има и много неща, които не харесвам в София, но за тях друг път.

този пост дойде от поста на Денис София мой малък Лондон

чужденците за нас

две изключителни видеа от последните дни – все чужденци, все говорещи с любов за България

тук Terry Randall разказва за София с толкова емоция и позитивност, колкото на цял отбор социанци на куп. Тери живее в София от десетина години. и харесва града ни, много. сам за себе си казва, че е социанец.
половин час разказ, красиви кадри, град, в който да се влюбиш. моят град.
благодаря, Тери, за тази разходка и припомняне колко е хубава и богата София

тук пък Steve Keil, който също от доста години е в България, говори блестящо за „баба фактор“ и доста негативни неща от заобикалящата ни действителност, но говори за себе си като българин и иска нещата тук да се оправят. смята, че ако играем повече ще има и повече смисъл в живота ни. и с това можем да променим към добро страната ни

и двете видеа са задължителни за гледане. и после – много материал за размисъл. и действие.