Изповед на един убиец, направена за една нощ. Йозеф Рот

IMG_5580 Large

Изповед на един убиец, направена за една нощ на Йозеф Рот – това чудно издание на Лик! С великолепна корица, която ме грабна веднага (дело на любимия Дамян Дамянов) и в прекрасен превод от немски на Ана Димова.

Много ме впечатли този роман. Дали заради епохата, за която разказва и многото препратки към днешната действителност, дали защото си задавам много въпроси след 24 февруари 2022 за мотивите и причините за случващото се.

Нека започна с това, че Йозеф Рот разказва доста убедително. Динамично, едновременно в детайл, но без да досади. С пикантни думи, апетитни подробности, интрига. И всичко това, за да ни въведе в света на един обикновен руски младеж, който страда от невзрачния си произход и е готов на всичко, дори да убива, за да се издигне, да се докаже.

Унгария, Франция, Русия – действието се развива на широка нога и показва Европа от преди 100 години, като кокента наброска, често карикатурна, която казва силни истини под маската на усмихнато саркастично лице.

„Но в руския ресторант времето нямаше никакво значение … не показваше времето, а му се подиграваше.“

„А под чужденец разбираме европеец, сиреч онези люде, за които смятаме, че имат повече разум, макар да струват всъщност много по-малко. Понякога ни се струва, че Бог е милостив към европейците, макар те да не вярват в него. Но навярно те не вярват тъкмо затова, защото ги е дарил с твърде много неща. И обзети от високомерие, вярват, че те самите са създали света, и на всичкото отгоре са недоволни от света, макар – както си въобразяват – те самите да носят отговорност за него.“

„Когато човек е млад и изпълнен с очакване на чудото, е готов твърде бързо да повярва, че то вече се е случило.“

„Същинската способност да различаваме щастието от страданието идва с възрастта.“

Чудесно четиво – препоръчвам.

Книгата си купих от любимата Книжарницата зад ъгъла.

 

Подземната железница. Колсън Уайтхед

Подземната железница

Понякога си купувам книги доста импулсивно, без да съм планирала, без да съм чула или чела нещо за тях. Един път ме привлича корицата, друг път нещо друго. В този случай комбинацията от издателство – Лист – и преводач – Ангел Игов бяха водещи.

Не прочетох нищо за романа Подземната железница на Колсън Уайтхед в аванс.

Историята ме погълна. Тежка, на моменти безмилостна, истинска, разтърсваща, обясняваща по най-човешки начин тегнещи още над главите ни предразсъдъци, които спъват обществото и до днес и са причина за хиляди тежки съдби и до днес.

Научих доста неизвестни ми факти. За жалост, затвърдих си някои разбирания за света.

Родената в плантация за памук Кора („Крал Памук бе натъпкал полетата с роби“) е различна от останалите със смелостта си, дързостта си, желанието да диша свободна. Изминава дълъг път към мечтите си. Устоява.

Книга и за „разностранните ограничения на свободата“.

Макар историята да е за Америка, много референции могат да се направят и с България, в близкото минало и днес. И не само за България. Може би този цитат ще подскаже повече:

„Да възвисим по-низшите раси. Ако не да ги възвисим то да ги подчиним. Ако не да ги подчиним, да ги унищожим.“

Носител на „Пулицър“ (2017), „Националната книжна награда“ и „Артър Кларк“.

Браво на Ангел Игов за превода, на Костадин Кокаланов за корицата и на ИК Лист, че са я издали за българския читател.

Книгата си купих от любимата Книжарницата зад ъгъла.

 

Clair de Lune – задълбочената работа върху историята на България и соц-а

justine toms book-6

Допълвам още малко за работата си по романа Clair de Lune в последните 10-тина години и начина, по който опитах да съм максимално вярна към епохата и да я пресъздам възможно най-достоверно.

В допълнение на интервютата и разговорите, които имах със свидетели на епохата, за които писах вече, задълбочено изследвах историята от този период.

София от епохата на 30-те, преди войната, вълнуваше ме много, духът на града, животът, който е кипял тук и се постарах да го опиша, доколкото фабулата позволява.

Снимките на чичо ми Онник Безазян, няколко албума с малки черно-бели снимки от няколкото му идвания в България около 20-те и 30-те години на миналия век бяха огромен източник за вдъхновение и за детайли от епохата, която описвах.

Доста посещавах Държавния архив – сайтът е много пълен и има детайли, иска си ровичкане.

Изчетох много, много книги и статии по темата за соц-а. Наистина има доста исторически, нелитературни текстове и за лагерите и за соц-а като цяло у нас. Има и няколко романа, за които съм писала вече тук в блога си, особено от последните години. Те също бяха важна отправна точка за моето писане.

Консултирах се с историци и експерти в различни теми, сред които Антон Оруш от Сандъците, например.

Има няколко групи онлайн за стари снимки като Стара София във фб например. Отделно из София има на няколко места снимки от онази епоха и винаги ги разглеждах с интерес и си водех записки, когато попадах на такива.

Докато пишех активно, т.е. преработвах филмовия сценарий в роман, в периода на Ковид 19, пролетта, лятото и есента на 2020, слушах много подкаста на Стефан Русинов „Бележка под линия“. За редовните му слушатели няма да е изненада кои моменти и елементи в романа са вдъхновени от него. Също за детайли около колорита на епохата преди Втората световна война в България ми помогнаха някои епизоди на подкаста „Градски Детектив“, както и на „Анекдоткаст“.

Изчетох внимателно и няколкото книги, които излязоха в последните няколко години, посветени на София от първата половина на миналия век, на хората и архитектурата й.

Ходих по места. Плаках. Много плаках. И писах. И плаках и пак писах.

И така – резултатът е на лице.

justine toms book-73

Благодаря на Албена за красивия сайт на романа Clair de Lune. Отново благодаря и на Петя за корицата и целия арт, на Марти за подкрепата и издаването и на семейството си за цялостната подкрепа по работата ми върху тази книга.

Ако още нямате романа Clair de Lune – тук:

Е-книга »
На хартия »

Има го и в Книжарницата зад ъгъла (ул. Найден Геров 6) и в Fox Book (Гладстоун 32) в София.

Ще се радвам да пишете с обратна връзка от романа.
Можете да оставите оценка и в Goodreads тук.

Това е трета, последна публикация за романа ми Clair de Lune. Писах още за това как работих по него и за представянето на Clair de Lune на 10 май в бар Kanaal.

Представянето на романа Clair de Lune – Лунна светлина

МартинХристов на представяне на романа Clair de Lune на Жюстин Томс, снимка Марина Банделюк

Мартин Христов на представяне на романа Clair de Lune на Жюстин Томс, снимка Марина Банделюк

На 10-ти май в бар Kanaal представихме моя роман Clair de Lune, над който работих последните 10-тина години (тук разказах повече за написването).

За мен бе щастие, че романа като книга и като представяне, направихме заедно с хора, с които имаме еднаква ценностна система, споделяме сходни възгледи към света и оптимизъм. Ще разкажа по малко за всеки.

Водещ на събитието бе Игор Дамянов, който внесе усмивки и чар, както само той си може. Игор е млад актьор, със свой собствен почерк, великолепен импровизатор и се радвам, че прие поканата ми и направи събитието лежерно и динамично.

Игор Дамянов на представянето на романа Clair de Lune

Игор Дамянов на представянето на романа Clair de Lune

 

В началото няколко думи сподели издателя Мартин Христов, под чиято редакция излиза книгата. Той разказа и за Издателство ЕРГО и порецидата Нова българска проза.

justine toms book-164

След него говориха последователно емоционално и с добри думи за написаното Юлия Берберян, Вартануш Топакбашиян, главен редактор на в-к Ереван, Мариана Мелнишка, автор и преводач. Откъс прочете Зорница София Попганчева.

justine toms book-172

Всичко това в готиния бар Kanaal – уютно се получи и мило.

justine toms book-179

Благодаря на всички, които споделиха с мен този важен ден.
И се надявам да пишете, след като прочетете романа.

justine toms book-183

Много хубав разговор за романа и от гледна точка на днешния ден се получи с Мария Мира Христова в „Нашия ден“ в БНР на 11 май 2022.

justine toms book-195

Писах още за създаването на романа – тук.

Ако още нямате романа Clair de Lune – тук:

Е-книга »
На хартия »

Ще се радвам да пишете с обратна връзка от романа.
Можете да оставите оценка и в Goodreads тук.

Clair de Lune – как написах тази история

justine toms book-73
Искрено и лично тук ще разкажа за моя романа Clair de Lune, който излезе в началото на май 2022 от в поредицата Нова българска проза на Издателство ЕРГО.

През последните 10 години работих задълбочено по темата. Проучвах в детайл времето на гоненията над арменците около 1915-а, Европа отпреди, по време и след Втората световна война, идването на социализма в България и лагерите тук. В резултат – романът Clair de Lune е вече факт.

Clair de Lune покана за представяне на романа

Clair de Lune покана за представяне на романа

Сюжетът ми се въртеше в главата отдавна, но около 2012-та-2013 реших, че хората, които си спомнят епохата си отиват един по един. Затова се мобилизирах, издирих възрастни хора на около 80-90 години тогава и започнах да правя интервюта с тях. Разпитвах ги, записвах прилежно. След няколко въпроса се отприщваха и започваха да разказват и без да задавам въпроси. Детството си, младостта си, въпреки тежкото време – разприказваха ли се насълзяваха очи, припомняха си, споделиха. Повечето пожелаха да останат анонимни, все още носеха страх, дълбок страх, че могат да бъдат и сега преследвани за думите си. Други ме съветваха да не се занимавам, че това е минало време и няма нужда да се помни. Болезнено минало време, изживяно в първо лице от тях … Четях болката в очите им, в многоточията след думите, в насълзените очи или силно стиснатите юмруци, готови да се отбраняват дори толкова десетилетия по-късно.

В края на романа са публикувани част от имената на хората, които разрешиха да бъдат цитирани.

И така, интервютата бяха взети. Мислех много как да започна. После започвах – един път, два пъти, три пъти. Така до 2019-та, когато разбрах и се записах за сценарна работилница при Зорница-София Попганчева. При нея в продължение на няколко месеца работих не по романа, а по сценарий за филм. Историята доби значително по-стегнат вид, подреди се. Бях доволна. И изключително благодарна.

Ходих няколко пъти до местата, в които се развива действието.

Консултирах се с историци и експерти в различни теми, сред които Антон Оруш от Сандъците, например.

Всичко събирах в няколко тефтера и тетрадки.

По време на К19 2020-2021 имах достатъчно време и седнах и я написах – вече като роман. Добавих неща, които във филмовия сценарий бяха отпаднали. Обогатих още малко историята. И през пролетта на 2021-ва се престраших и дадох на няколко близки приятели да четат. Имената им са споменати накрая също и съм им силно благодарна. Тяхната обратна връзка ми беше много полезна, помогна да дооформя и уплътня образите.

След няколко срещи с издатели ЕРГО наистина се оказа най-добрият избор и за това съм благодарна на Влади Христов за насоката, а на Марти Христов още повече за деликатния, отдаден и точен начин на работа, които премина изключително гладко и позитивно. И за споделените ценности, което също е доста важно за мен.

Сюжетът

Не, това не е любовен роман …

Историята започва в Истанбул, преминава през Париж, после до предвоенна, военна и следвоенна София и отвежда до … женския лагер и каменната кариера.

Тина е арменка, която като дете бяга от кланетата в Турция в Париж. По-късно се омъжва и заживява в България. Заобичва страната ни. Но идва войната и семейството ѝ е разбито, тя губи децата си, съпруга си, дома си и накрая е отведена в трудов лагер. И там, по силата на обстоятелствата, става майка отново.

Пианото е винаги с нея. Мисълта за децата й – също.

Това е съвсем накратко. Останалото – в романа.

Не е лек, но е светъл, надявам се, както подсказва и името.

Истинските истории

Много хора ме питат – това истина ли е?! Да, истина е. И едновременно – Не, фикция е. Много от случките съм измислила, но и много са истински. Базирани на интервютата и разказите на истински хора, които събирам дълго. Четох много, проучвах, ходих на местата, разучавах, разпитвах свидетели, съседи, потърпевши. Записвах прилежно, подреждах. И след това седнах и написах.

Никой не е забравен. Нищо не е забравено.

И не бива, защото рискуваме да се повтори, ако забравим.

 

Благодарности
Благодаря на Мариана Мелнишка, която бе сред първите читатели на романа и написа мили думи за корицата
Благодаря на Зорница София, която ме насърчи да завърша този текст
Благодаря на Издателство ЕРГО и Мартин Христов
Благодаря на Петя Савова за прекрасната корица
Водещ на представянето – актьорът Игор Дамянов

Благодаря ви, че ще прочетете тази история и ще ми пишете и споделите мнението си – то е важно за мен.

Книгата може да се закупи от Издателство ЕРГО и по-добрите книжарници след 10-ти май 2022. Ще я има след 10 май и в електронен вариант в Озон.

За финал
Това не е леко четиво. Но трябваше да го напиша и ето го. Радвам се, че го завърших и предавам историята нататък. Нека помним.

Още и за романа Clair de Lune – на сайта ми.

Може да се купи:

Е-книга »
На хартия »

No longer human. Провалът на човека. Osamu Dazai

No longer human

Тази книга сама ме намери – забрави си я у нас приятелче на едно от децата ми. И като е у дома книга за няколко дена – нямаше как да не я прочета. Изненада ме. По-късно, докато ровех за информация за автора Дадзай Осаму, в Уикипедия, намерих, че е превеждана и на български от прекрасната Албена Тодорова и издадена като „Провалът на човека и други произведения“ през 2011-та, т.е. ако ви се чете – налична е.

Ехааа е тази книга. Дълбоко в самотата на човека, в изолираността му от света бърка. Много дълбоко.

За любителите на източния светоглед, за питащите се за смисъла и живота – препоръчвам

Черните обувки. Десислава Неделчева

Черните обувки, роман на Десислава Неделчева

Черните обувки, роман на Десислава Неделчева

Романът на Десислава Неделчева „Черните обувки“, издаден наскоро от ЕРГО в поредицата Нова българска проза ме върна силно в детството ми, в онзи соц, лепкав и протяжен, унизителен на моменти, смачкващ, но от лекотата на възрастта ни тогава – време на бели, приключения и случки, които ти остават за цял живот.

Докато го четох през цялото време в съзнанието ми изскачаха сходни на описаните сценки, местата ми бяха много познати, може би защото и моите лета бяха във Варна, може би защото соцът осигуряваше еднакъв, форматиран по един и същ начин живот за всеки.

Много ми е любопитно и за този роман на Десислава Неделчева, както и за други от тази епоха, дали и как се четат от младите хора, които нямат спомен и дори идея за това време, за всичките му доста често абсурдни правила.

Също ми е любопитно защо не се учим от историята. Това време не е толкова назад. Обърнеш се – и е зад рамото ти. А вече сме го забравили. И някои си го искат обратно. Нима.

Гмурнете се в тази книга. Черните обувки.

Сянката на щуреца. Юлия Спиридонова

IMG_0256

Сянката на щуреца на Юлия Спиридонова Юлка го очаквах много, защото харесвам всички предишни романи на Юлка и бях любопитна и за историята и за подхода й в новия й роман. Знаех, че ще е много хубав тийн роман, но след като го прочетох разбрах, че не е само тийн роман, а много повече.

Романът мисля е идеален за млади хора на възраст 12+ и също е много хубав за техните родители. Чете се на един дъх и е наистина много, много смислен.

Историята е в днешния ден, няколко тийнейджъра се забъркват, разбира се, в приключение. Не липсват смартфони, социални мрежи, битки за лайкове. Всичко на фона на серия атентати из големи европейски столици. Дали не е ред и на София? Дали има как деца да предотвратят атентат? Дали възрастните въобще им обръщат внимание – и като родители, и като учители, и като власти, и като общество.

Текстът е разделен в къси глави, равномерни и това прави четенето още по-лесно и приятно.

Корицата е … ехаааа! Няма как да не е – дело е на Капка Кънева. И е наистина прекрасно, силно допълнение на този великолепен роман.

Юлка, благодаря ти!

Надявам се всички познавате творчеството на Юлия Спиридонова и взимате книгите й за децата си. Ако сте пропуснали – силно препоръчвам: за по-малките Къде си, слънце, Страната на сънищата – всички истории, Приключенията на Джиго, Графиня Батори: Как се става разбивачка на сърца, за по-големите – Кронос, тоя нещастник, Макс: всичко на макс!, Тина и половина.

Спасителят в ръжта. Джеръм Селиндър.

catchercovers

От около година редовно посещавам Читателския клуб на НБУ и съм благодарна за възможността да чуя мненията на учени литературоведи, страстни любители на книгите, преводачи, експерти и обикновени (като мен) читатели. Е, така се случи за трети път в живота си да прочета „Спасителят в ръжта“ на Джером Селинджър. Много ми харесва и английското заглавие „The Catcher in the Rye„. Четох го веднъж в тийн годините си (когато ми се струва е нужно да се чете), после като студентка и сега – отново. И го открих отново, видях го в други детайли.

Романът излиза през 1951 година и е истински ранен предвестник за цялата буря на бунта на младите, който протича 60-те и 70-те години на миналия век. Изумително е как излиза на български език (познавайки контекста) през 1965-та. Да, има цензурирани моменти. Тук е мястото да спомена, че има два превода на български език. Старият е на Надя Сотирова от 1965 година, а сега – на Светлана Комогорова – Комата от 2017-та година. За мен първият превод остава по-мой, по-смирен. Но пък в новото издание имаме пълната, нецензурирана версия.

История за силата на младостта, за съзряването, но и за любовта и за спасението (не в библейския или религиозен смисъл, както вероятно подвежда заглавието).

История, която ми се иска всички млади хора днес и утре да четат. И вярвам ще развълнува всеки.

Все си представям малки дечица да си играят на някаква игра в една голяма ръжена нива… А аз стоя на ръба на някаква шеметна пропаст. И каква ми е работата? Да спасявам всяко дете, което тръгне към пропастта.“

Добавям три корици на английски език, защото са хубави.

И ви каня да прочетете „Спасителят в ръжта“.

Статията в Уикипедия на български е доста подробна, но за не челите, а искащи да прочетат романа – по-добре не я гледайте.

Събиранията на Читателския клуб на НБУ са всяка последна сряда от месеца. Подробности има на сайта на клуба https://chitatelski-klub.nbu.bg/

Грехът на Малтица. Лиляна Михайлова

maltica

Грехът на Малтица на Лиляна Михайлова попадна неочаквано при мен, като подарък от издателя на българска литература Лексикон – Георги Георгиев. Даде ми го след като казах, че жените в българската литература са кът, както и това главна героиня в български роман да е жена. Подаде ми книгата и уверено каза „Това е най-добрият роман за Освобождението. Написан е от жена!“ Учудих се много, защото уж следя съвременната българска литература, наистина се старая да следя какво се случва, а се оказва, че толкова важно съкровище съм изпуснала – романът на Лиляна Михайлова Грехът на Малтица.

Поразрових се из Интернет – хмм дори хората, чиито мнения за книги уважавам и следя, които влияят и на моя избор – дори те не са казали и дума за романа. Значи не са го чели. Значи не им е познат.

Да, в Goodreads има много прекрасни думи за романа. Проверявам след като съм изчела и се съгласявам с всички добри думи, написани за него и авторката.

Ето какво казва Деян Енев: „Грехът на Малтица” е най-добрият ни роман за Освобождението, който съм чел. Вътре няма безчинстващи орди, няма дипломатически совалки, няма казашки разезди, няма дори кървища, освен една отрязана глава накрая. И тъкмо по това личи голямото майсторство на писателката.“

Наистина това е най-добрият роман, който съм чела, свързан с темата за Освобождението. Майсторски написан, чете се с лекота. Красив език, с достатъчно архаизми, за да звучи автентично, но все пак да остане разбираем за нас. Естествен, жив, земен. С много баланс в сюжета, в представянето на двете страни. Честен до болка (вероятно на мнозина по-патриотично настроени няма да се харесат някои детайли, като например къде отидоха парите „за револуцията“, които Малтица честно предаде след Освобождението).

Много места в книгата съм си маркирала, но ще оставя всеки да открие своите любими пасажи. Споделям само няколко:

„В къщата отдавна всички я наричаха Фелакет (Нещастие), но тя не знаеше. А жените от селото я наричаха сестрата на Рифат и тия чорапи, дето им ги плетеше срещу шепа брашно, махленките поръчваха не толкова от нужда или от липса на време, а за себат на душата си и защото и в най-голямата си беда човек неволно се успокоява, като знае, че има на Аллаховата земя и по-нещастни от самия него.“

„научи се да гледа човешкото страдание очи в очи и да обича нещастния, без да го съжалява; позна търпението пред болката и разбра как може да бъде скривана тя“

„Людете ли се повтаряха на тази грешна земя или мислите им?“

Единственото изречение, което ми идва странично, декларативно и извън духа на книга а е на страница 102, но ще оставя любопитните да намерят и ако искате драснете дали и вие не сте съгласни с него, като мен.

Този роман показва, разказва толкова много, по толкова ненатрапчив и красив начин.

Как съм пропуснала тази книга?!

Не я пропускайте.

Не съм уверена, че има тираж или се намира из големите книжарници. Но силно препоръчвам. И ми се иска да се знае за нея.

 

p.s. допълних малко статията за авторката в Уикипедия, дано повече хора научат за творчеството й