Ура за Панчо Карамански и BluFox Студио! Мога! Можем! Ще се справим!

23826263_1753023564730826_7320625320133799355_o

Панчо Карамански

Поради бурната обстановка последните два месеца забавих публикуването на това интервю, а то си заслужава. Всъщност, истински си заслужава да се разказва за него и да се дава за пример свръх-човекът Панчо Карамански.

По време на дългия lockdown / карантината ни пролетта (март-май), когато всичко изпадна в паника, стагнира се, изплаши се, блокира, спря се чувахме (защото не можехме да се виждаме) с много приятели и говорихме, успокоявахме се, споделяхме, мислехме варианти, дискутирахме, подкрепяхме се отдалеч. Така се чухме и с Панчо, когото познавам като предприемчив, работлив и никак не лесно отказващ се от идеите си млад човек.

Панчо има свое звукозаписно студио Blue Fox Студио. В него помага на млади и нови таланти да записват, да опитват и да сбъдват мечти. По време на онези затворени месеци също бе затворил. Но не се размрънка, не си го каза публично, че му е трудно, а се мобилизира и напротив, натвори нови планове. Това ме кара да адмирирам този човек още повече. А при Панчо това, че е незрящ никога не е било акцент. Акцентът при него винаги е – Мога! Можем! Ще се справим!

Ето какво ново в Blue Fox Студио.

Какво ново при вас?
Привет, новото е възможността да записваме и снимаме видео подкасти с обновеният ни youtube сетъп.
И редица музикални проекти продуцирани, записани и реализирани в студиото.

Знам, че сте креативни и не се предавате лесно – как се отрази пандемията на работата в BluFox studio? И какво намислихте вие в отговор?
Пандемията успя да ни осигури достатъчно време да изчистим всички детайли по дейността и бъдещите ни планове за развитие. Но и забави вече предвидените дейности с около два месеца. Това е период, за който избягвам да си спомням, защото не се отрази зле на бизнеса като цяло, но донесе притеснения в семействата ни.

 

Панчо Карамански в Blue Fox Studio

Панчо Карамански в Blue Fox Studio

Какво записахте напоследък?
Записите не спират от както свалиха ограничителните мерки, но и по тяхно време записвахме и творяхме с намален капацитет разбира се. Гордост за нас е всеки доволно усмихнат артист в края на работният процес с нас в студиото.
А Нашата голяма радост са проектите на младата певица Hrisie и дуета Kiko и acho.
Hrisie реализира първият си оригинален проект Изпепели ме с помощта на BluFox студио. Бяхме ангажирани със продуцирането на музиката и аранжимента, които са по нейна идея. Записа на вокалите, смесването и
мастерирането, също бяха доверени на нашият професионализъм. А при песента на Кико и Ачо „Престъпник“, всичко е творение на BluFox Студио.

Нови таланти, нови проекти – има ли светлина в тунела и кои са вашите предимства в този специфичен мениджърско-творчески процес?
Късметлии сме, че все повече млади артисти се обръщат за професионално съдействие към нас за реализацията на музикалните си проекти. Съотношението качество, скорост на изпълнение и цена, очевидно вдъхновява артистите да творят повече, което е и нашата най-висша цел. Постоянно търсим начини за подобряване на обстановката в студиото, за да могат артистите да се чувстват максимално удобно и предразположени за творческа работа.
Отворени сме за обратна връзка, но се стараем и да не изневеряваме на основната си визия за услугите, които предлагаме на творците, работещи с нас.

Какво си пожелаваш за идната половина от предизвикателната 2020?
Пожелавам си повече смели хора да последват мечтите си и да работят здраво в посока напред и нагоре.

Също си пожелавам достатъчно възможност за отмора на духа и тялото, защото това влияе на продуктивността на целият творчески екип.

–-

Искрено се възхищавам на Панчо и екипа му!

Най-малката подкрепа за тях – един лайк във фб на страницата на BluFox Студио.

Ура за Ангелина Ангелова и Кукер! Бизнесът ми потръгна, когато станах щедра.

89429489_137752187607206_4775234636437520384_n

Познавам Ангелина от НБУ. Бе моя студентка и със сигурност нямаше как да остане незабелязана сред голямата си група колеги, защото бе сред активните, с адекватни и креативни включвания по всяка задача.

Занимавала се е с женски футбол, пътувала и живяла къде ли не, днес учи в НБУ и … прави бизнес!

Ангелина, заедно с брат си, разработва нов бранд Кукер и различни видове чай, които успешно продават из Европа. Усмихната, прекрасна – нямаше как да не поканя това смело и прекрасно момиче за това интервю 🙂

Къде си / сте с бизнеса ти днес?

Най-общо казано сме в международното търговско пространство. Преди месец пуснахме четири нови продукта под нашата марка Кукер, които вече се продават в Англия, Германия и предстои до няколко дни да се появят във Франция, Италия и Испания.

В по-дълъг отговор ще кажа, че се занимаваме с билки и био продукти, които предлагаме на международния пазар през платформите на Амазон. Занимавам се с това от близо 5г. След няколко години грешни управленски решения, аз и брат ми, с който работя вече, успяхме да оптимизираме бизнеса дотолкова, че да е стабилен и прогресивен. Ще използвам възможността силно да се разгранича от всеизвестните „дропшипъри“, защото в последно време, когато някой чуе Амазон в България, това е първата асоциация.

Не, никога не съм била дропшипър и не усещам никаква подбуда да бъда. Нашият бизнес е данъчно, счетоводно, маркетингово оптимизиран в рамките на този етап от развитието си. Планираме постоянен растеж, но с предпазливи и добре обмислени управленски решения.

Много хора смятат, че духовното развитие няма място в бизнеса. Всъщност, едва когато започнах да израствам духовно, започна да ми върви.

88442061_202639057633486_4021700577317617664_n

Предприемаческият дух – кое му помага и кое го спира, според теб?

Имахме въпрос в една лекциите: „Човек става или се ражда предприемач?“ Преди си мислех, че всеки може да стане предприемач, ако има достатъчно опит и знания. И след това преживях два фалита и отнякъде дойде силата да се изправя и да продължа. И тогава разбрах, че не е само до опит и знания.

Има една невероятна CGI сцена от Спайдърмен, която се казва „Раждането на Пясъчния човек“ (The Birth of Sandman). Кадърът показва движението на хиляди песъчинки, от които се издига фигура на човек, неоформен се опитва да стане, чупи се и пада. След това отново започва да придобива по-добра форма, започва да оглежда себе си, да се опознава, да разбира новата си форма. Вижда медальона на любимото си същество и се протяга да го вземе, но новата му форма не позволява това, още не е готов. Протяга се отново, този път с формирани ръка и пръсти, и успява да вземе медальона, поглежда го и бавно, и трудно се изправя. Вече стои на два крака. Силата, която го изправя, е любовта, която носи в себе си. Той вече върви напред, в нова форма, с ново знание, усетил силата на волята си. Ето това за мен изобразява пътя на предприемача.

Предприемаческият дух за мен идва от вътрешната ти истинска любов към онова, което само ти виждаш. Как разбираш, че това е твоето призвание? От усещането, че източникът на енергия в теб е неизчерпаем, това усещане дава плътност на действията ти и правилна посока. И тази енергия се проявява навсякъде, не само в бизнеса, тя излиза пред света под формата на идеи и находчивост, улавяне на мига и предприемане на действия.

За мен предприемачеството е много повече от бизнес, то е начин на живот и разбиране за живота в цялост. Нищо не му помага, нито го спира, защото то просто е, вътре в мен, абсолютната даденост, любовта. Както художника изпитва нужда да изживява рисунките си, танцьорът движенията си, певецът мелодията си, нищо не може да спре тези пориви, защото те излизат без да питат. Да, ходиш на уроци по рисуване, танци, пеене, но това само шлифова диаманта, истинската стойност просто е в него. Реката тече, да, има устие, което я формира, камъни и скали, които насочват движението й, но тя извира и тече, без да има сила, която да спре водата. Така е според мен и с предприемаческия дух, така го усещам аз.

В България преживях много повече трудности откъм работа с хора, измами, административни спънки, липса на съмишленици, партньорски грешки, счупване на звено бизнес веригата, но въпреки всичко като Sandman продължаваш напред и нагоре. Защото изворът си ти.


Удовлетворението в работата ти от къде идва?

От осъзнаването на вътрешната ми сила. От осъзнатите избори, които се шлифовах да правя. От осъзнатото насочване на енергията и правилното разбиране на ситуациите. Не всяка идея е писано да се реализира, затова човек трябва да се научи да е достатъчно осъзнат и гъвкав, и умее да пуска и да насочва усилията си другаде. Това за мен бе много трудно в началото, тъй като егото ми се вкопчваше във всяка нова идея, създаваше си илюзии, че тази идея ще я пребъде и понякога целеустремено вървях в грешната посока. Но за нас хората идват първо изпитите, след това уроците, така и аз сега разбирам, че в живота няма грешки. Или успяваш, или се учиш.

Удовлетворена съм от избора си на продукти. И от това, че те помагат на хората.

Удовлетворена съм от изборите си последната година и половина в цялост, защото ме направиха много по-спокойна. Удовлетворена съм, че се научих да деля и да давам – времето си, идеите си, парите си, бизнеса си.



Най-важните три неща, които би казала на всяко момиче, което сега си мисли да стартира бизнес, а все още не е уверено, че ще се справи?

На първо място да разбира механизма на Вселената – първо трябва да дадеш и след това ще получиш в изобилие. Щедростта е основният компонент на живота. Тук не говоря само за пари, говоря за цялостно възприятие в съзнанието на всеки човек към всичко – отношения, идеи. Ако ние хората се вглеждахме по-дълбоко в природата, щяхме да видим, че всичко в което сме и което сме, работи по този начин – посаждаме семена (било то финансови, любовни, предприемачески, гневни, завистливи и т.н.) и след това „жънем“ плодовете им.

Бизнесът ми потръгна, когато станах щедра.

Вторият съвет към всяко момиче, решило да стартира бизнес, е да има доверие себе си и събитията. Всичко се случва така, както ние сме го направили да се случва. И тук не говоря за „псевдо-гуру“ философиите – „Ти можеш всичко, казвай си го всяка сутрин и ще успееш“. Не, тук говоря за пълната отговорност и осъзнаване на действия ни. Ако нещо не върви в бизнеса, поглеждаме първо себе си – какви бяха намеренията ми, подходих ли със страх и неувереност към ситуацията, излъгах ли някого. Всичко в живота ни е в резултат на решения, които сме взели и природата на живота (както в природата) е да реагира на вибрациите, които излъчваме.

Това чувство за доверие и лична отговорност премахва всяко колебание и открива чувството за увереност в самите нас.

На трето място като съвет ще сложа липса на привързаност и умение да пускаме ситуациите. При нас момичетата има вродено майчино чувство, което много лесно може да се прояви и в бизнеса. Грижата, любовта, времето и цялата отдаденост, която даваме на идеите си и бизнеса си, ни привързва към него, и тогава спираме да бъдем добри „родители“. Тогава смятаме, че знаем по-добре посоката и се вкопчваме в него. Това важи както за идеите, управленските решения, така и за бизнеса като цяло. Всеки бизнес си има технологично време, за което да стартира, да порасне и след това да се слее или измени, в зависимост от това дали ще фалира, дали ще получи инвестиции, дали ще бъде продаден.

Важно е, като предприемачи, да умеем да усещаме и разбираме кога привързаностите ни започват да пречат и вредят.


Пожеланието ти за новите продукти и към теб самата?

Пожелавам си спокоен сън.

Това обхваща всичко.


Успех, от мен!

А вие може да проверите и да дадете по един лайк във фб 🙂

Бъдете здрави! Всичко ще бъде наред.

Ура за Ирина и PixiPhotobooks

85164417_553204098617498_8341991099279081472_n

Ирина бе студентка в SoftUni Digital миналата година и сред над 1000 студента нямаше как да остане незабелязана, такъв човек е – с чаровна усмивка, любознателност и чар. После пак й бях учител, защото дойде в обучения по предприемачество на фондация Бикоуз. След това участва в конкурс на Rinkers и ето, че спечели и вече, след около година подготовка, упорит, къртовски труд, вече стартира своята бизнес идея и PixiPhotoBooks е онлайн! Измина дълъг път Ирина, но пък проектът й е красив и носи радост. Затова и я поканих и с радост ви я представям!

Защо Pixi и защо Photo Books?

Пикси е емоционален проект. Чрез него ще се осмелявам да напомням за най-съкровените човешки моменти! И това са моментите, които ни правят истински щастливи!

Като малка исках да стана художник, съзнанието ми запечатва картини – така и всеки кадър разказва история!

В нашето дигитално съвремие, с напредването на смарт фотографията, снимките са се превърнали в ежедневен начин на комуникация. Има някои от тях, обаче, които заслужават да бъдат съхранени за по-дълго, отпечатани и споделяни отново и отново!   А иначе потъват в телефона или в клауда и дори не знам дали ще ги имам и когато остарея! Но, когато стане дума за печат, нещата стават сложни!

Pixi Photobooks са лесни фото книги, които стават онлайн за 5 минути – за хората, които нямат време да изрязват, да лепят ръчно фото албуми. Можеш да ги подредиш и от мобилния си телефон, а ние ги отпечатваме и ги доставяме директно до твоята врата!

Можеш да достъпиш снимки директно от мобилния си телефон, само да ги селектираш и те да се подредят автоматично.

Така ще имаш повече време да прекарваш със семейството и да създаваш хубави моменти!

Ирина като предприемач – на какво се учиш?

Непрекъснато се уча, но на дневен ред се опитвам да се осмелявам повече, да си вярвам, да мечтая смело – предизвиквам се! (Повтарям си, че всеки проблем има решение и че моята преценка е правилната.) Бягам от перфекционизма – защо не! Оказа се, че понякога дребен компромис със себе си може да ме освободи и даже да ме ощастливи! Търся лекота. Търся съмишленици. Въпреки приказката, че и сам воинът е воин, по пътя откривам как не съм сама, и това е най-хубавото!

Кои са най-големите предизвикателства до момента?

Техническата част по изграждането на платформата в началото ме изкара „извън релси“. Скочих без да имам опит в някои неща.., но нали никога не си напълно подготвен… С времето, с подкрепата на хора и с пренагласа се убедих, че нищо не е толкова сложно, колкото на мен ми изглежда!  Действам си стъпка по стъпка…кротко и упорито.

Все още понякога срещам скептицизма при среща с жена предприемач, но скоро след това наблюдавам как първоначалното впечатление се обръща.

Иначе най-голямото предизвикателство е да продължавам да вярвам, че ще има хора, които ще припознаят идеята!

Кой може да поръчва фото книги от Pixi и за кои моменти са подходящи?

Фото книгите са начин да оставиш „писана“ история, независимо дали е от кратък миг, като усмивка в парка, или от специален момент, като сватбения обет, например! Пожелавам ги най-вече на родителите с малки деца, защото връщането към тях предизвиква уникални емоции! Аз лично, за 15 години, не можех да отпечатам любимите снимки с моите деца. Знам колко изтощително може да бъде родителското ежедневие, а колко много сладки сълзи ще им донесат след време, така, както моята баба вечно чака снимки.. да си ги сложи на видно място!

А и някой ден децата ще са им благодарни за детските си снимки!

Възможността за добавянето на текст дава възможност да оставиш всякакво послание: смешен коментар, пожелание, цитат! За по-креативните има много допълнителни възможности за колажи, декорации, рамки, стикери, може да се твори с фантазия!

Надявам се крайният продукт да накара някого да се почувства обичан – това е прекрасен личен подарък с отношение, за любим човек, или за самия теб!

Какво си пожелаваш ти самата?

Иска ми се, чрез този проект, да срещам повече позитивни хора, търсят се поводи за повече усмивки, за да има смисъл в това, което правя. Малките моменти често правят големите спомени, вярвам, че връщането към тях може да ни вдигне..!

Хора сме и вярвам, че технологиите не трябва да ни затормозяват.

Pixi Photobooks е дигитален проект с желанието технологиите да ни помагат и с надеждата да останем ч о в е ч н и!

 

Присъединете се към нашите щастливи клиенти на pixiphotobooks.com!


Успех, Ирина!
Каня всички да дадете по един лайк поне, а защо не и да си поръчате албум 🙂

Ура за Софи от Foodie Boulevard и покана за Щастлива храна за щастливи хора

IMG_7962-1

Софи от Foodie Boulevard е една прекрасна млада дама, която е вдъхновение! За първи път Софи организира след седмица нещо много любопитно – Щастлива храна за щастливи хора и реших, че ще е симпатично да си поговорим за това пред вас 🙂

Как Софи и храната като творческо-професионален път се намериха?
Краткият отговор е: от зор. Никога не съм искала храната да бъде в ядрото на моята професионална дейност, нито някога съм имала афинитет към готвенето. Образованието и професионалните ми квалификации са в тотално различни сфери – завършила съм журналистика и бизнес и съм работила в ИТ средите, но храната беше основна тема в живота ми още от детството. Прекарах повече от десетилетие в тихи, засрамени и неуспешни опити да се справя с хранително разстройство, което контролираше социалния ми живот и дефинираше самооценката и идентичността ми.
В крайна сметка ми писна да бъда роб на една зависимост към нещо, което за повечето хора е източник на приятни емоции и прекрасни преживявания. В поредния си отчаян опит да обезоръжа най-големия си враг, напълно неочаквано аз го превърнах в най-добрия си приятел. С времето осъзнах, че храната може да ти даде достъп до една необятна вселена, която няма нищо общо с яденето и готвенето.
Освен партньор в грижите за здравето, храната може да бъде пространство за творчество, инструмент за самопознание и механизъм за култивиране на креативност и абстрактно мислене. Винаги съм намирала тези неща за безкрайно интересни, а храната се оказа неочакваният катализатор, който ми позволи да съчетая всичките си страсти, интереси, желания, любопитства и ценности в един общ контекст.

cropped

Разкажи ни за началото на Foodie Boulevard? А къде си днес?
Foodie Boulevard се роди като кулинарен блог за здравословни вдъхновения през есента на 2015 година, малко след като едната ми баба почина неочаквано от рак. Блогът беше моят начин да се разсея от мъката и именно той ми помогна да опозная потенциала на храната отвъд храненето.
За по-малко от 5 години, Foodie Boulevard еволюира от безцелно хоби и опит за автотерапия в разрастващ се бизнес, който разработва продукти и услуги в контекста на храната, за да помага на деца и възрастни да развиват своята креативност и абстрактно мислене, а като приятен страничен ефект – да се грижат за здравето си с удоволствие.

Вдъхновението в ежедневието – къде го откриваш за себе си?
Постоянно и навсякъде – в подкастите, които слушам, в книгите, които чета, в комуникацията си с всякакви шарени хора от различни сфери на дейност и експертиза, в посещения на нови места.
За повечето хора е странно, че дейността на Foodie Boulevard е в контекста на храната, а аз ни най-малко не се вълнувам от кулинарни предавания, не чета готварски книги и не следвам професионални готвачи. Но за мен храната е просто един от езиците, на които комуникирам. Тя не е моят основен фокус.
Посланията, които споделям през нея, всъщност имат съвсем малко общо с готвенето и яденето и много повече с начина, по който човек възприема, интерпретира и използва заобикалящия го свят. Начинът, по който се отнасям към храната, е напълно сходен с фундаменталната ми философия за живота – винаги избирам любопитството пред предразсъдъците, куража пред играта на сигурно и креативността отвъд конвенционалните рамки.

680EC5DBBA754DD2A383C8E879FD4C19

Ако би могла да синтезираш всичко и дадеш 3 най-важни съвета за здравословно хранене днес кои биха били?
1. Никоя крайност не е здравословна, нито съществува понятие като универсално здравословно хранене. Човек трябва да търси баланса на всеки етап от живота си. Като във всяка друга сфера, в храненето балансът също е динамично състояние и изисква адаптиране според нуждите на организма и според възможностите, които обстоятелствата ни позволяват.
2. Единственият начин да създадем трайни навици за пълноценно хранене е да си го направим максимално лесно. Колкото повече усилия ни коства нещо, толкова по-голям е шансът много бързо да се върнем към старите си поведения.
3. Дори да съществуваше най-здравословен начин на хранене, ако поддържането му ни причинява хроничен стрес и тревожност, в крайна сметка организмът ни губи повече, отколкото печели.
Какво да очакваме от курса Практично готвене за заети хора и кой е поканен да се включи?
По време на курса участниците ще се научат да приготвят салата, предястие, основно ястие, десерт и закуска за общо 60 минути. Събитието е насочено към хора с много задачи за вършене, малко време за говене и напълно аматьорски умения в кухнята.
Поканен е всеки, който има динамично ежедневие и иска да приготвя вкусна и пълноценна храна бързо, лесно и бюджетно. Без значение дали човек е месояден, вегетарианец или веган, практичното готвене ще улесни живота му и ще му помогне да пести десетки часове от готвене и стотици левове от храна месечно.

И какво си пожелаваш?
Обичам да казвам, че докато печелиш чужди битки, винаги ще бъдеш губещ. Пожелавам си никога да не губя куража да се движа по собственото си трасе, за да продължавам да се състезавам в игрите, които сама създавам, колкото и неразбираеми да изглеждат те за околния свят, защото там се чувствам най-щастлива, осмислена и себе си.

––

Успех, Софи!

Ура за Ом и насърчаването на женското предприемачество в Непал

women-empowerment-news-03

Това е Ом. Тя е прекрасна дама, която живее в Катманду и работи към www.volunteersinitiativenepal.org за насърчаване на женското предприемачество.

VIN са разработили изключително устойчива и широка мрежа от малки общности в различни части на Непал, в които жени (които по традиция в Непал не работят и са в силно неравнопоставено положение) изработват различни стоки, имат взаимоспомагателна каса и са като цяло създали прекрасен клъстер, с което дават сили и увереност и средства на над 500 жени. И Ом координира тези дейности.

women-e1560779152379

Доброволци от различни места по света идват и обучават жените, помагат им в организацията и реализацията на идеите им.

Овластяването на жените (Women Empowerment) чрез обучение в правата им, разговори и образование на тема женско здраве (в това относително силно консервативно общество – не лека задача, писах тук за Сънджу), усвояване на различни умения, защита, изграждане на кооперативи, насърчаване на предприемачеството сред женските общности, превенция на трафика на жени – това са относително нови теми, които са изключително важни за жените в Непал.

women-entrepreneurship

Затова и се радвам на Ом, отдадена напълно на тази не лека задача и на организацията на VIN. Голямо Браво! за тях! Истинско вдъхновение са!

IMG_7087

p.s. Скоро ще разкажа за друг техен конкретен проект.

Ура за Ася и Здрави заедно!

_DSC7263-Edit 1 (1)

Запознахме се с Ася Райкова на едно обучение в Гарбово за предприемачи. Разбрах, че е борбена, енергична, всеотдайна и усмихната, минала е път за себе си, който иска да сподели и с други жени. И ето, затова я поканих на този разговор в блога ми.

Как стартира Здрави заедно и каква е посоката ти днес и за 2020?
„Здрави заедно“ стартира през 2012 година на остров Тенерифе. Започнахме като дистанционна програма за по-добра физическа форма чрез изграждане на здравословни навици в храненето и движението. През 2013 продължих на живо в град Несебър, а от 2017 година комбинирам дистанционната работа със събития на живо.
Съвременната жена се нуждае от повече увереност и енергия, отколкото от постигане на отлична форма. Затова и посоката на „Здрави заедно“ днес е подкрепа за българските жени да изграждат начин на живот, който ги зарежда с енергия. Помагам им да се чувстват добре в тялото си и да се харесват.

Вече си майка – какво промени у теб майчинството и какво се промени по отношение на работата ти по Здрави заедно?
Станах по-търпелива, разбираща и присъстваща в настоящето. Научих се да ценя енергията си и да се грижа за себе си, така че да се грижа по-добре за другите. Започнах да си поставям приоритети и да не действам на всяка цена.
По отношение на „Здрави заедно“, майчинството ми помогна да разбирам по-добре жените, с които работя, както и да подхождам още по-индивидуално. Старая се да слушам повече, отколкото да говоря, и да посрещам нуждите на всяка една със съпричастност и загриженост.

Грижим ли се за телата си достатъчно и кои са трите най-често срещани грешки, които допускаме в тази си грижа?
Рядко срещам жени, които истински се грижат за себе си. Често си мислим, че го правим, но отдолу стои желание за бърза промяна и за манипулация на тялото.

Трите грешки:
1. Сляпо следваме масовото и популярното, без значение дали е добре за нас в дългосрочен план. Така прескачаме от едно нещо на друго, храним се и се движим по начини, които не ни харесват. Грижата за себе си не е нещо, което трябва да се принуждаваме да правим, а нещо, на което да се наслаждаваме.

2. Опитваме се да променим прекалено много, прекалено скоро. Промяната изглежда като война, за която нямаме сили в и без това пренапрегнатото ежедневие. Предпочитам да ползвам мирни, естествени подходи – с уважение към това, което сме сега и с удоволоствие и наслада от новите навици, които градим.

3. Разчитаме на някой отвън да ни каже какво да правим. Това е нежелание да поемем отговорност за своята промяна. Най-често го правим, защото сме изтощени и не искаме да мислим, или защото се страхуваме да грешим. Проблемът е, че няма как друг да знае кое е най-грижовното нещо за мен в този момент. Разбира се напътствията, подкрепата и споделянето с учители, специалисти и треньори е важно – но единственият начин да се променим устойчиво е когато това се случва отвътре навън.

OIT_2494

Спорт, фитнес, диети – има ли формула, която препоръчваш?
Да : )

Уверено – да опознаем тялото и да разпознаваме нуждите му от хранене, движение и почивка. Това дава свобода и увереност, че във всеки момент правим най-доброто за себе си.

Умерено – да се научим да отговаряме на нуждите си (храна, движение, почивка) адекватно, без да изпадаме в изтощаващи крайности. Това помага да се освободим от самокритиката и да сме добре там, където сме.

Енергично – да се грижим преди всичко за добра енергия през целия ден. Енергията е показател за физическо и психическо здраве. Помага ни да останем в добър емоционален баланс, с висока работоспособност и да се чувстваме по-удовлетворени от живoта.

Ако сме породили любопитство у някои дами – как могат да те намерят и какво им предлагаш?

Страницата ми е zdravizaedno.com. Във Фейсбук ще ме намерите като Asia Raykova, а в Инстаграм като asiaraykova.
Можете да се запишете за бюлетина „Здрави заедно“, в който – освен полезна информация – публикувам подробности за предстоящите курсове и събития на живо с мен. Също така съм на разположение за безплатна 30-минутна консултация с всяка жена, която желае да обсъдим нейния индивидуален случай.

Пожеланието ти за всички читатели на моя блог?
Бъдете смели и поемете отговорност за своята промяна – отвътре навън. Живейте умерено и се грижете за себе си, за да имате енергия за хората и нещата, които обичате.

Ура за Дими! Предизвикателство е да опиташ да формираш култура или вкус у хората

83904896_2551760688421787_3068874035594002432_n

Запознахме се с Дими около Академията за местни предприемачи на Rinker. Историята й е толкова любопитна и нетрадиционна, тя е смела да започне нещо ново без значение от възрастта, само защото силно вярва, че това, което прави е добро. Нямаше как да не ви запозная с Дими и нейните ръчно правени, сертифицирани, не вредни за човека сапуни. Ето, в това интервю:

Как се роди идеята ти да правиш био ръчни сапуни?
Преди около 4 години, на 50 рожден ден си дадох някаква равносметка … , мислех си, че природата край нас ни е дала всичко което ни е необходимо за да си решим някакъв здравословен или козметичен проблем. каквото било- било… трябва си по- осъзнато отношение към мен, децата, бъдещите поколения. Прочетох си съдържанието на козметиката, която ползвам и честно казано се ужасих. И влязох в сесия по химия, четене, учене, бъркане, проби…
Харесва ми да правя нещо с ръцете си и да чакам резултата – разни билкови настойки, отвари, извлеци, мехлеми…и някак си стигнах до сапуна. Всъщност реших да го превърна в бинес, след като съпруга ми каза, че супер… косата му не е била толкова мека от както е бил малък, мъжа на дъщеря ми я прати по тъмни доби да вземе сапун, че му свършил и няма да се къпе с купен сапун в никакъв случай, на сина ми изчезна едно много упорито кожно раздразнение….
Не се страхувам да започвам нов бизнес или да променям сферата на дейност, стига да ми е интересно и да виждам, че има потенциал от пазарна гледна точка, с бонус – естетическа наслада и здравни ползи за клиентите ни .

Магия ли е това? Имаш ли своите тайни?
Нашето не е промишлено, серийно производство. Когато формулирам рецепти гледам да съм в отлично настроение и физическа форма (установих, че това се предава на продукта). Продуктът, който искам да създам, го виждам как искам да изгежда, какви съставки и аромати да има или да няма, какво да е действието му и се започва…………. щипка от това… лъжичка от нещо друго…. малко… за цвят, за мекота… за … аромат…. и се получава крайния резултат.
Много увличащо е…, като се започне- няма спиране. И искаш, и още и още нещо да опиташ… Гордея се със себе си, че успях да се спирам, като мина здравословната граница на любопитството ми.
В известен смисъл си е магия. Във всяка партида влага човек собствената си енергия, емоции, любов. Усеща се дори визуално в крайния продукт. Те затова са толкова различни всички партиди.
Тайните ми не са в съставките (защото козметичния Регламент ни задължава да се обявят на етикета), по-скоро имам тайни в технологичния процес и в …щрак – щипката вълшебство, която добавяме към продукта 🙂

Кои са най-големите предизвикателства за предприемач като теб специално в този бизнес и по принцип?
Първо – годините ми. Бизнес риска в моя случай не е толкова във финансово изражение (защото инвестицията не е милиони), предизвикателство е да правиш нещо, което го няма да се произвежда в България (като например сапуните ни за бръснене).
Предизвикателство е пазара, нагласите, очакванията на потребителите.
Предизвикателство е да опиташ да формираш някаква култура или вкус – повечето хора са свикнали да миришат първо козметиката, а не си дават сметка че истински натуралната (чиста, без парфюми) няма силно изразен аромат.

83154424_2541255726000980_6911843886805549056_n

За всеки, който сега решава да опита нещо свое какво би казала?
Миналага година 2019 през пролетта точно предприех конкретни действия по реализацията на идеята ми (след една мъничка забележка от семейството – че съм си избрала доста скъпо хоби). Издирих в нета оценител на козметични продукти (все пак човек трябва да се довери на професионалсти). Звъннах на първия, който ми „хвана око” и казах, че имам една мечта …. обясних си мечтата и зачаках отговора на специалистите. След няколко часа ми се обадиха с отговора – Госпожо, ние и вие заедно ще сбъднем мечтата ви!
Вече стях се познаваме лично и всеки път им казвам, че сбъдват мечти.
От дете майка ми, светла й памет винаги ми повтаряше Екзюпери – „Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му”.
Та на всеки, който иска да почне нещо свое, бих казала да мечтае и да работи много за сбъдването на мечтите си. Понякога може и да не се получи от първия път, но всеки опит ще доведе до поне една стъпка на горе и ще се приближи към мечтата си.

Пожеланието ти за 2020?
За нас (екипа) си пожелавам: освен здраве разбира се, да видим произведенията си на най- търсените щандове за натурални продукти. Да успеем да нотифицираме и другите ни формулирани нови продукти и да ги предложим на пазара.
Да не се разпиляваме толкова в експерименти (които носят огромно удоволствие), а да се фокусираме в правенето на бизнес. Повече дисциплина не е навредила никому.
За всички нас: по-осъзнато ползване на природните ресурси, да не са (сме слагам в това число и себе си) агресивни и безотговорни консуматори. Да се грижим повече за собственото си здраве, с ползването на доказано натурални подукти и храна.


Ето ги във фб – за лайк и повече.

Ето и сайта им с всички продукти и красоти – ДжиВая – натурална козметика.

Браво Дими! С теб съм! Успех!

Ура за Камен! Магия, страст и любов са нужни, за да създаваш живот

81859141_10215133329836478_5161985978901987328_o

Камен е млад, пъстър, действащ, мечтател, планинар, цветар, предприемач, образован човек, който решава да се върне на село и да започне свое производство на цветя. Прави го със страст. С малки стъпки. Прави го. Все по-успешно (виж долу снимката).

Запознахме се с Камен Бакърджиев на обучение, което водих за комуникации за Академията за местни предприемачи на Rinker. Историята му ме плени и затова реших да ви запозная и вас с него. Ето, в това интервю:

Как се роди идеята ти да се занимаваш с цветя и да оставиш големия град?
Цветята са страст. Занимавам се с тях и ги изучавам още от дете в градината на баба ми на село, а малко по-късно и в университета, където придобих степен магистър Ландшафтен архитект през 2011 г. По препоръка на преподавателката ми по цветарство, бях назначен на позиция Технолог цветопроизводство в голяма столична оранжерия, където по-късно бях повишен в Мениджър. (бившата вече Озеленяване ЕАД) . Натрупаните опит и контакти използвах, за да разработим с приятел малките оранжерии в парк Врана. Исках обаче да погледна как е и от другата страна и се върнах стъпка назад като започнах работа като продавач-консултант в сектор Градина на голяма верига хипермаркети- дотогава партньор, днес- конкуренция. Научих повече за бизнеса и клиентите и решех, че съм готов да приложа знанията, работейки за себе си. Локацията избрах неслучайно. Тъй като смятам, че Камен-ът си тежи на мястото, а семейството е единственото, което безусловно те подкрепя, се завърнах в родното си село Орешник след 12 годишна изневяра със София. С малко спестени средства от последната заплата си построих малка оранжерия в двора на къщата си, в която произведох първите си цветя, които впоследствие успях да продам.

Магия ли е това? Имаш ли своите тайни?
Магия, страст и любов са нужни, за да създаваш живот. Засявам семена, треперя над бебета, отглеждам подрастващи и когато съм сигурен, че са достатъчно зрели и здрави, за да се справят сами ги изпращам при приемните им семейства. Именно погледът ми над цветята като живи същества, всяко със своите нужди и характер определят тайната на моя успех.

Кои са най-големите предизвикателства за предприемач като теб специално в този бизнес и по принцип?
Както казах, работя с живи продукти, които имат за цел да даряват радост, възпитание и култура. Това според мен е изключително отговорна задача. Като повечето малки предприемачи, стъпили на една от сцените, които винаги ще бъдат актуални, аз се сблъсквам и с конкуренцията, с която трябва да се съобразявам, за да бъда актуален на пазара. Лично за мен предизвикателство е да не загубя цветния си дух, обръщайки цялото си внимание върху печалбите. Всеки бизнес трябва да е в полза на обществото, не по-малко, отколкото в лична.

Къде могат да те открият хората и да видят прекрасните ти цветя?
Мога да бъда открит във фейсбук страницата ми „Цветята на Камен”, която за сега нямам особено време да поддържам, в групата „Цветя от производител/и”, където в сезона могат да разглеждат актуални снимки на произведените от мен цветя, както и на място в оранжерията.

Ето я и Номер 2! Ще я нарека Сиса, на името на колата, без която нямаше да постигна мечтаното. :) Ето, че и на село може човек да се развива и расте!

Ето я и Номер 2! Ще я нарека Сиса, на името на колата, без която нямаше да постигна мечтаното. 🙂 Ето, че и на село може човек да се развива и расте!

За всеки, който сега решава да опита нещо свое какво би казал?
Бих казал: „Давай смело, лесно е!”. Пет лева в джоба, спечелени от собствен бизнес, в който гориш имат много по-висока стойност от десет, заработени като обслужващ чужда идея! Свободата, която собствения бизнес ти дава да изразиш себе си е безценна!

Пожеланието ти за 2020?
За 2020, освен здраве за мен и близките ми си пожелавам още повече цветя, още повече доволни клиенти и да не загубя пламъчето, което ми носи удовлетворение от бизнеса(работата).


Искрено желая успех на Камен!

Ура за Ива и испански за Камино!

70326275_2685798354784742_2518984837201657856_n

Ива е сред най-засмените хора, които познавам! Преподава сугестопедия испански и прави този специален курс Испански за Камино в 7 ключа.

Ето какво казва Ива, че можете да научите по време на курса

Мога да ви науча да правите чудесна сангрия и то докато спрягате глаголи по испански. Шегувам се, досега не сме правили сангрия в курсовете ни, но защо да не опитаме?! Есперанса Верде де ла Монтаня (т.е. Зелената Надежда от Планината), това е сугестопедичното ми име, обожава сангрия.

Какво е по-различното при ученете чрез сугестопедия?

В сугестопедията имаме роли и нови самоличности, което подпомага пречупването на езиковата бариера и отпускането. От първия ден в курсовете по сугестопедия нашите курсисти си припомнят какво е отново да учат без да бъдат осъждани за допуснатите грешките.

Разликите са толкова много, че не знам дали няма да е по-лесно да разкажа за приликите. Методът на проф. д-р. Лозанов, създаден преди повече от 30 години, бива признат за най – ефективният и хуманен начин за изучаване на чужди езици от ЮНЕСКО. Сугестопедията e учене чрез преживяване. Процесът се подчинява на 7 закона. Първите три са свързани с етиката. Всичко започва с Любов. Човеколюбието е основата на общуването в курса. Следващият закон е Свободата. Всеки е свободен да се включи или не в предложените дейности. Увереността на преподавателя, че нещо необикновено се случва е третият ни гарант за успех. Това усещане поражда вдъхновение, което неусетно се пренася у курсистите. Следващата група закони са свързани с педагогиката. Имаме многократно увеличен материал, от 3 до 5 пъти, който се поднася чрез връзката част-цяло и цяло-част, т.е. всичко е част от контекст. Като да вземеш парченце от пъзел и да видиш мястото му в голямата картина. Всичко това се случва в хармония подчинена на златната пропорция, наречена още божествена. В курса тя се изразява в разделянето на времето и ритъма на дейностите. Седмият и последен закон е дело на проф.д-р Евелина Гатева, музата на д-р Лозанов. Женската нотка прави целия процес да бъде и красив. Гатева привнася класическото изкуство и естетика в сугестопедията. В учебните зали винаги има свежи цветя и красиви картини, а новите сцени (уроците) се четат на фона на специално подбрани класически симфонии, които стимулират паметта.

Какво не бива да очакваме от този курс?

Много от курсистите, които идват при нас казват, че искат само да научат езика и аз искам да науча български. Научаването на език не е еднократно действие, говорим за жив организъм, който се изменя непрекъснато и не мисля, че може да бъде доминиран на 100%. Ето защо сравнявам ученето с пътуване без крайна спирка. Стандартните сугестопедични езикови курсове траят 5 седмици, аз се занимавам с испански от 15 години, от 7 го преподавам и не твърдя, че съм достигнала финала на това пътуване. За 2 седмици, колкото трае курсът “Камино”, можем да се подготвим за онези типични ситуации, които са свързани с пилигримското ежедневие. Да придобием езикови умения, да си поръчаме храна, да се настаним в алберге (така се наричат пансионите, в които нощуват поклонниците), да се ориентираме във време и пространство, да споделим какви са климатичните условия или нашето настроение, да посетим местните забележителности и да научим интересни факти за испанската култура. За по-малко приказливите това е напълно достатъчно и да заживеят в Испания. Курсът е подходящ и за хора, които пътуват в испаноговорящи страни, макар основата му да е Камино, много от ситуациите са сходи с туристическите нужди.

Какво е Камино и защо испански за Камино?

Камино е мрежа от поклоннически пътища в Испания. Път от пътечки със средна дължина 800 км, всяка от които води до мощите на Свети Яков. Макар да е започнал като религиозен, малка част от хората, които го изминават имат религиозни подбуди. Някои тръгват, за да останат насаме със себе си или да го намерят това “себе си”, други за да срещнат някой друг или просто да се откъснат от натовареното ежедневие, всеки има своя личен мотив. Предполагам, че причините за изминаването на Камино са колкото са и хората, които поемат по пътя, а те са близо 2 милиона годишно. Камино е една от неизживените ми мечти и потърсих своя път към Сантяго, именно чрез това, което обичам да правя. Написах учебник и езикова програма, които да са като моята първа крачка по Камино. Казват, че пътят на пилигрима започва от вратата на дома му, аз смятам, че започва от сърцето. Освен това местните рядко говорят чужди езици и понякога това създава големи трудности в комуникацията. Мои познати, изминали Камино, са ми разказвали истории, в които малките думички на подходящия език спасяват ситуацията. Затова вярвам, че основни фрази и базисен испански са нужни за Камино почти колкото удобните обувки.

Още подробности 

Курсовете ни се провеждат в една среда, която се доближава до картина на класически автор. За това допринася и интериорът на невероятна къща на ул.“11 август” номер 10 – Сугестопедична къща “7-те ключа”. Всеки е добре дошъл, за да се разходи из красивите стаи, които напомнят за някогашна красива София и да разгледа прекрасните картини от изложбата, която краси стените. Освен курсът “Камино”, домът на сугестопедагозите предлага още курсове по английски, италиански, немски, руски и български за чужденци. 

Ура за Ива и този курс! Успех!

Дайте по един лайк тук и се запишете – дори да не направите Камино ще ви е полезно!

Ура за Сребрина, фондация Генерация и момичетата-предприемачи в Лом!

LIL_5590

Има такива хора – млади, красиви, борбени, които променят, макар и с малки стъпки, но с голямо упорство и постоянство средата ни, местата ни, живота ни. Такава е Сребрина от Фондация Генерация, която прави чудеса в Лом, за да насърчи момичетата там в предприемачество. И успява!

Моля разкажи ни за това как с фондацията ти работите в последните години за насърчаване на жените-предприемачи?

Женското предприемачество влезе като тема в работата на фондация „Генерация“ през 2018 г., когато за първи път работихме по програмата wENTPower в Лом. В пилотното издание, подкрепено от Българския фонд за жените, помогнахме на 10 млади жени и момичета с разработване на бизнес плана им, с осъзнаването на предприемачеството като възможност за подобряване на живота им, за постигане на финансова независимост и в крайна сметка – за така модерното „овластяване“. Две от момичетата получиха стипендии, с които ще се включат в Предприемаческата борса на фондация „Каузи“ в София на 19 ноември, където ще могат да търсят финансиране за реализиране на идеите си. Между другото, до 6 октомври всеки, който има предприемаческа идея, може да кандидатства за участие в Борсата на „Каузи“. Нашите момичета прескочиха етапа на предварително кандидатстване и получиха правото да се срещнат с потенциални инвеститори, като ние покриваме разходите им за път и престой в София.

Благодарение на дарителска кампания успяхме да подкрепим с малка сума за закупуване на материали Мони – професионална гримьорка, която трупа все повече доволни клиентки.

От началото на годината работим по нова инициатива за материално подпомагане на женското предприемачество като този път сме разшири в още няколко града в Северозападна България – Видин, Враца и Монтана. За Фонда, който в момента организираме, се надявам да имаме възможност да разкажем, когато сме в по-напреднал етап.

Защо Лом и как се случват нещата в Лом?

Лом, както може би се досещате, е моя лична страст. Аз и семейството сме свързани с града. Разстоянието между Лом и София е 160 км. Пътува се 2 часа и смятам, че е възможно и достъпно добрите инициативи от столицата да се пренасят и на Северозапад дори не само в Лом.

На място има глад за интересни инициативи, хората, особено младите, не са по-различни от тези в Хасково или Русе. А предприемачество е решение, което е приложимо в условията на града и региона и затова не мога да кажа, че нещата се случват лесно или трудно. Може би ни е по-лесно от гледна точка на това, че там всички се познаваме и информацията безпроблемно стига до тези, за които е предназначена.

Кои са основните предизвикателства при работата по подобни инициативи?

С фондация „Каузи“ отдавна работим по темата предприемачество в София, но все повече и в много градове извън столицата. Бяхме готови за всичко, с което ще ни се случи в началото на wENTPower в Лом. Знаехме, че ще е трудно да започнем да говорим по тема, която досега не е влизала в полезрението на общността там, че ще трябва тепърва да си пробиваме път, за да стигнем до тези, на които ще бъдем полезни. Наложи да се да влезем и в ритъма на града, за да организираме обученията в периоди от годината и от деня, които да са удобни за повече хора. В началото „женско предприемачество“ звучеше странно и ново, но активните дами в града веднага грабнаха идеята и я превърнаха в чудесна инициатива. Сега нещата са по-лесни, защото вече имаме резултати, с които да се похвалим.

На снимката е Мони, докато гримира на благотворителен бал за деца в неравностойно положение.

На снимката е Мони, докато гримира на
благотворителен бал за деца в неравностойно положение.

В какви посоки тръгват проектите / идеите на момичетата – предприемачи от Лом?

Бизнес идеите на момичетата са свързани с техни хобита, умения или с ресурси, с които разполагат. Например една от тях, която ще участва на Предприемаческата борса, разполага със сграда в едно от селата, през които минава пътят за София. Преди сградата е била ресторант, след това е претърпяла пожар, а сега тя иска да я превърне в място, в което да се провеждат младежки лагери. Екологичната тематика също е интересна за жените-предприемачи. В града има силно еко-общество и има проекти за рециклиране на материали, които дори са в доста напреднал етап.

Опитваме се да накараме момичетата да мисля все повече за онлайн базиран бизнес, за да могат да излязат извън Лом, където пазарът е малък.

Има ли митове, свързани със Северозападна България и развенчават ли се вече част от тях?

Има митове и особено силно това си пролича в началото на проекта wENTPower. Беше ми забавно да виждам погледите на хората, които за пръв път чуваха в едно изречение „женско предприемачество“ и „Лом“. Особено на тези от тях, които никога не са стъпвали в града.

Всъщност Лом наистина е част от най-бедния регион в Европа, наистина селата се обезлюдяват, младите хора отиват в чужбина или в по-големи градове. Но все пак в града избират да живеят и млади хора, да отглеждат децата си, те са неизползван потенциал и заслужават същата подкрепа, със същото качество като всеки един човек, живеещ в центъра на София.

За който чете това интервю и се заинтригува да помогне – как може?

Момичетата се срещат със същите предизвикателства, с които всеки начинаещ предприемач и затова имат нужда от подкрепа. Голямата част от идеите изискват малка инвестиция, за да се реализират. Всеки, който може да помогне безплатни стоки или услуги, може да се свърже с нас на office@generation-bg.org. Като всеки бизнес те се нуждаят от създаване на онлайн идентичност, оборудване на офис или търговски обект, софтуер и хардуер, финансови, юридически, маркетингови услуги.

Какво си пожелаваш и какво пожелаваш на хората от Лом?

На себе си пожелавам ентусиазирани жени и момичета-предприемачи, които валидират усилията на всички, които работим по тази кауза. А хората от Лом искам да не забравят, че в града е създадено първото читалище. Там е създадено и първото женско дружество. Основателките му още преди повече 160 години са осъзнали, че благотворителността не е най-ефективният начин за решаване на проблемите. Затова те са работили за насърчаване на образованието сред момичетата. Имаме нужда от същия системен подход и смятам, че нещата ще тръгнат нагоре.


Можете да научите повече за тези супер хора и какво правят, както и да помогнете с доброволство или финансово – повече на сайтовете на Генерация Generation-bg.org и Каузи Kauzi.org