Ура за Switch Coworking Varna

IMG_2759

Христомир Христов е много засмян, начетен, широкоскроен човек, който не обича да мрънка, а действа. Той е на 27, роден  и израстнал във Варна. Учи психология в Манчестър, а след това във Франция – мениджмънт на хотели и ресторанти. Завръща се в България за да работи, но записва тук втора магистратура – Предприемачество и се влюбва в тази среда. „Понеже най-лесно се учи чрез практика, се роди Суич – Switch Coworking Varna.“ и допълва за себе си „Китарата и пианото са ми страст и първи приятели“. Е, как да не искаш да разкажеш за този човек? Ето, срещам ви 🙂

Как възникна идеята за Switch Coworking Varna?

Идеята за създаване на коуъркинг спейс беше на партньора ми Антон. Познанството ни се дължи на неговата инициатива да работи в екип с друг човек с ентусиазъм и познания в управлението на собствен бизнес и в изграждане на добри и ползотворни отношения с клиенти.

Кой е поканен и кой най-често идва при вас? И какви събития организирате?

При нас най-често идват фрийлансъри. Поканен е всеки, който има желание да работи при нас или просто иска да види дали концепцията за работа в споделен офис ще е пасне на неговата динамика. А в следработно време, пространството ни е отворено за събития от различен характер – провеждали сме както лекции и семинари насочени към кариерно развитие и предприемачество, така и забавления в популярният „Рисуване и Вино“ формат.

Варна е на път да се превърне в стабилен дигитален хъб за България – споделяш ли това мнение и какво още, освен наличието на хубави co-working места е нужно за целта?

Дигитализацията на работната среда стимулира всеки професионалист да достигне нови хоризонти, Варна е един от градовете в България, в които това се случва осезаемо бързо. Наличието на подходящо място за работа и творчество е само един от елементите. Смятам, че най-важно е развитието на човешкия ресурс – голяма част от „дигиталните номади“ са се посветили на технологиите като средство да улеснят работата и ежедневието си. Младите и възприемчиви хора, връщащи се от чужбина, също носят този дух на мобилност и гъвкавост, който пречупва рутината и ограниченията на старите модели на работа.

Лично теб какво те вдъхновява в работата?

Харесвам динамиката на работата си. Новите и интересни запознанства, които правя ежедневно ми носят вълнение и удовлетворение. Най-много ми харесва това, че не знам какво ме очаква утре.

Пожеланието ти към всички от Варна, които още не са наминали да ви посетят?

Ако искат да влязат с усмивка и да бъдат посрещнати с усмивка, са добре дошли!
IMG_2765

Може да им дадете по един like във фб най-малкото или да наминете да ги видите – Варна, бул. Сливница 60. Мястото е креативно, уютно и приемащо!

УРА за Sealed Book Project и първата интерактивна пъзел книга PRAELUDIUM

George & Natalie

Как се роди идеята за Praeludium?
Обичаме да четем. Обичаме също толкова и игрите от типа Escape the Room.
През 2014 година създадохме една от първите в Европа стаи за бягство в родния ни град Пловдив и след няколко години и хиляди щастливи гости, които посрещнахме и изпратихме, имахме нужда да опитаме да комбинираме тези две наши хобита- четенето на вълнуващи истории и решаване на мистерии и загадки.

Разкажете за екипа и за развитието на проекта до момента?
Ядрото на екипа се състои от двама и „половина“ ентусиасти:
Създател 1: Натали – „ТЯ“ е безкрайната енергия на проекта и е отговорна за дизайна, за социалните мрежи и за още толкова много други неща, че тук няма достатъчно място да ги изредим.
Създател 2: Георги – „ТОЙ“ е неуморната страст на проекта и отговорен за историята, музиката (да, лично той свири) и някои други неща, но със сигурност по-малко на брой от тези на Създател 1.
Създател 3: Ани – „малката ТЯ“ е неизчерпаемата любов на проекта и отговорна само за две неща, но с огромно значение – творческият хаос, който създава и принудителните чести почивки в работата, които причинява на Създател 1 и Създател 2. Най-просто казано – когато ТЯ бяга (а, тя го прави постоянно, освен когато спи), гореспоменатите я преследват.
Към нашия екип се присъедини и Алекс – момичето, което влага душа и сърце, за да може PRAELUDIUM да достигне до хората, посредством разнообразни социални канали. Определено трябва да бъдат споменати и всички други хора, пряко участващи в създаването и развитието на многото различни страни в такъв всеобхващащ проект. Започвайки от редактора и коректора на текстовете, преминавайки през преводачите, програмистите на самата апликация, създателите на всички визуални картини. Всички те имат своето достойно място на „Стената на Славата“ или с други думи – категорията в апликацията, носеща името Credits.

Какво е новото в тази книга-игра?
Новото в нашата книга-игра са много неща, които ще се опитаме да изредим в произволен ред.
PRAELUDIUM e книга-предизвикателствo, с която предлагаме уникална концепция, с която искаме да предизвикаме читателя, като му предоставим възможност за пряко участие в действието посредством специални опции за решаване на загадките, които са неизменна част от историята.
Това е книга, която можеш да изиграеш и игра, която можеш да прочетеш!
– Полагаме неимоверни усилия да предложим нашия проект на шест езика, с което да улесним всеки човек да съумее да се наслади максимално, без да трябва да държи речник в ръка, за да превежда непознатите думи, защото чете на език, в който не се чувства комфортно.
– Създаваме изцяло посветени на историята звуци и музика, които съпътстват действието и подсилват ефекта от самото четене.
– Цялостната концепция на проекта е уникална – предлагаме вълнуващо четиво, в което всеки читател може да опита силите си и да реши една, две или повече загадки, без това да е задължително, за да може да продължи напред в историята.
– Местата, на които се развива действието на историята са напълно истински и съществуват и в тази минута като по този начин предлагаме „виртуално посещение“ на някои много известни локации, разпръснати по целия свят.
– Самите загадки са подбрани така, че да предлагат интересна и често любопитна информация, която е напълно реална и може да бъде намерена в общественото пространство. Тя се отнася за известни или не толкова събития, хора, моменти, факти, легенди и теории.

Защо хората да я предпочетат?
Защото историята е увлекателна, загадките, вплетени в нея са предизвикателни, а отговорите им могат да те накарат да се замислиш. Музиката и звуците предоставят допълнително ниво на вглъбяване в четенето, а самата апликация е изключително лесна и приятна за ползване. И накрая най-важното – целият проект е създаван с любов към детайла и основната му цел е да носи удоволствие и наслада на четящия.

За кого е предназначена?
За читателите, които обичат да четат вълнуващи романи в жанра: Mystery / Thriller / Suspense / Adventure… За любителите на предизвикателства. За вълнуващите се от разнообразни конспиративни теории. За хората, искащи да посещават различни места по света. За хората, обичащи да научават нови неща. За хората, търсещи разтуха и почивка от ежедневието си.
На всеки се е случвало да държи в ръцете си вълнуваща книга и четейки я, в един момент да се улови как прави опити да намери решението на загадката, на която е попаднал, преди да прелисти страницата и да открие отговора. Това изживяване вече е поставено на едно съвсем друго ниво и може да бъде многократно преживявано с PRAELUDIUM – книга първа от безплатната интерактивната поредица CHALLENGE BOOKS.

Планирате ли още подобни проекти?
PRAELUDIUM е едва началото и първата интерактивна пъзел книга със загадки в света. Sealed Book Project представя иновативен подход за създаване на сътрудничество между познатите трилър новели и вмъкването в историята на игрови елемент. Това е нов подход в книгоиздаването, който се основава на задълбочени изследвания на интересите на съвременните читатели и любителите на игри и в бъдеще ще продължим да развиваме.

Какво си пожелавате?
Плановете ни са толкова големи и амбициозни, че някой би ни обявил за луди, но нима това не са точно хората, които имат достатъчно смелост да променят света, в който живеят в действителност!? Пожелаваме си да имаме шанса и късмета да го направим!

За повече информация относно PRAELUDIUM, нейните продължения, или създателите на проекта, вратите на виртуалния ни дом са винаги отворени на адрес: www.sealedbook.com

SEALED BOOK PROJECT – Книги за читатели, които обичат предизвикателства!

Ура за Мая Цанева! Да препускаме отговорно сред необятните полета на Интернета

18194217_10154338673727687_2321301338955711381_n

Мая Цанева е от тези лъчезарни, скромни и действени хора, които много харесвам. Тя е създател на онлайн съдържание, блогър и журналист на свободна практика. Специализира в съдържание и комуникации по темите предприемачиство, иновации и родителство. Съосновател на Сдружение „Безопасни детски площадки“.

Кога и как се получи в твоя живот, че започна да се занимаваш с копирайтинг за онлайн?

Здравей Жюстин. Вероятно професионалното ми влизане в онлайн средата се получи естествено. Започнах работа, когато „интернетът“ беше млад. След флирт с печатните медии и телевизията, участвах в създаването на онлайн медия, а после пишех за различни онлайн издания, започнах да поемам и копирайтинг задачи. Работих за кратко за международна организация и уменията ми да създавам съдържание онлайн ме отличаваха.

Нямам конкретен спомен кога се сраснах с лаптопа си, но се случи. С времето „еволюирах“ към нещо повече – чувствам се уверена да организирам комуникационни кампании в онлайн и офлайн среда, да пиша блог статии След като родих сина си, реших, че свободната практика като автор на съдържание в интернет е най-добрият за мен избор, за да балансирам с живота си на родител.

Кои са основните предизвикателства в тази професия?

Бих споменала три основни предизвикателства. Първото е да се разделим с copy paste сглобените текстове. За тях не бих употребила думата „съдържание“. Вярвам, че авторското съдържание е такова, защото е обмислено, ползва отговорно източници на информация, не преписва. За съжаление, също както и в традиционните медии практиката да се копират готови текстове, например прессъобщения, или мнения , история, се разпростира и онлайн. От една страна, това е кражба, а от друга показва авторско безсилие.

Второто предизвикателство е свързано с владеенето на езика, на който се пише. Не говоря само за познаване на граматиката и владеенето на правописа, но и това да запазим и да се възползваме и разгръщаме красотата, великолепието на езика. Клишетата убиват който и да е текст, независимо от това дали е онлайн или офлайн.

Все още се смята, че социалните мрежи, уебсайтовете и блоговете са свободна територия, в която можем да пишем, без да се съобразяваме с правилата, които езиковата норма налага, но това е по-скоро заблуда. След като открито говорим за пристрастеността си към социалните мрежи и към интернет средата, е време да осъзнаем, че поведението ни там, включително езиковата ни и визуална „визитка“ са също толкова важни, колкото и усмивката наживо. Като автори на съдържание, нашата мисия е да поддържаме висока хигиена на езика и да го почитаме.

Третото предизвикателство е свързано със самата професия на създателите на съдържание онлайн – блогъри, копирайтъри, автори. Както и да се наричаме, ставаме все повече и тъй като в по-голямата си част, професионалистите в този бранш са на свободна практика.

Това е хубаво, защото имаме свободата да работим по различни проекти, да се развиваме динамично. Но силната, а понякога и нелоялна конкуренция води до обезценяване на труда ни. Както и да го кажем – понякога клиентите смятат, че нашият труд е „игра с думи“ и изображения, която не изисква образование, опит, въображение. Често пишем и за нишови продукти или услуги, които, за да достигнат до потребителите, е нужен сериозен „превод“. Дори и тази професия да остане нерегулирана като часови ставки или цена на дума, е важно ние да уважаваме труда си и да не падаме под цената си при преговори с клиенти.

Има ли достатъчно разбиране, според теб, у бизнеса за нуждата от качествено съдържание онлайн (в частност текстово такова)?

Надявам се, или поне виждам признаци, че съдържанието все повече се превръща в „ценна стока“. Но както и в борбата за легално използване на авторски изображения, така и при текстовете трябва да се преборим за ценността на авторското съдържание. Това, разбира се, означава, да създаваме и зад грешките, или провалите си, и да носим отговорност за това.

Повечето възложители знаят и използват също като нас инструментите за откриване на преписани елементи от текстове или цели такива. Затова смятам, че това е въпрос на дисциплина да пазим авторството си, и да не злоупотребяваме с чуждото.

Качествената стока или услуга се продава със смислено съдържание с допълнителна стойност за потребителя. Нашата задача е да открием в какво се състои тази стойност и да създадем контекст за него.

Как преминава един твой работен ден?

Като повечето хора, не само създатели на съдържание онлайн, съм в мрежата и пред лаптопа твърде дълго време, много над препоръчителното. През деня работя по 2, най-много три проекта едновременно – проучвам материали, самообучавам се, поддържам ФБ страници, пиша блог статии или журналистически материали, отговарям на имейли и т.н.

От няколко години си наложих работно време пред компютъра – откъм 9 часа докъм 17-18 часа, не само заради детето ми, а за да мога да отделям време за себе си, да мисля свободно, без да се взирам в конкретна задача. Тогава обикновено се „раждат“ идеите дори и по тривиални теми, които изискват усилия да ги извадиш от калъпа. Също така през почивните дни не отварям лаптопа, освен по спешни задачи. Тогава наваксвам с общуването офлайн. Вече съм убедена, че успешният автор на съдържание онлайн трябва да има активен и смислен живот в реалния свят, да може да решава истински проблеми, да говори и реагира на света без посредника екран.

Старая се и да чета не само статии, книги по професионални теми, да слушам подкасти, за да мога да разгърна хоризонтите на мисълта си.

Кое е най-уморителното и най-удовлетворителното в работата ти?

Най-уморителна ми е бизнес частта от работата ми – преговори по оферти, фактури и т.н. Най-много обичам да пиша, да играя с езика. Работата ми с клиенти от сфери като енергетика, строителни материали, фин тек сектора до търговия с детски играчки и коучинг, ме хвърля в дълбоки води без предупреждение. Това е приключение, от което адреналинът ми се покачва.

Какво пожелаваш на хората, които ще прочетат това интервю?

Наскоро гледах последния епизод на сериал за готвачи. Там главният герой каза нещо от рода, че неговата мисия, също като тази на художниците и писателите, е да създава преживяване.

Понякога създаването на съдържание онлайн на пръв поглед няма нищо общо с това, но ако погледнем отстрани, ние създаваме част от реалност или дори цял нов свят. Затова ви желая живо вдъхновение, което да впрегнете в юздите на своя език и да препускате отговорно сред необятните полета на интернета. Той вече не е Дивият Запад отпреди две десетилетия и е време всеки да защити правото си да пише онлайн с мисъл и в перспектива.

Повече за Мая – в блога й 🙂
mayatsaneva.com

Ура за Цвети и Пепи – предприемачество на село със Zero Start

th-11683684945-1146x765

 

Първата на Балканите Предприемаческа програма на село Zero Start правят Цвети (Номадско ЕдинЕние) и Пепи (Neftelimov.com) от 26 до 30 юни 2019 г. За 5 дена на село бизо до Ботевград – това събитие обещава да е много супер яко!
Различни предизвикателства, излизането от зоната на комфорта може да бъде забавно и приятно с правилните инструменти и ситуации. И всичко това сред природата!

Zero Start ще развие предприемаческите и лидерските ти умения. Ще ти даде пряк достъп до ресурси в предприемаческата екосистема и възможност за развиване на проект, решаващ даден проблем, открит точно от Теб.

Лекциите са концентрирани в рамките на максимално 1 час на ден, а останалото време е за практическа работа по групи с подкрепата и помощта на 5 доказани професионалисти в своята сфера, в ролята на ментори. Заедно ще преминете през 6-те основни модула на Zero Start:
1. Генериране на проблеми;
2. Вземане на обратна връзка по дадените проблеми;
3. Избиране на един проблем, на който решение може да приложим;
4. Целеполагане;
5. Първи стъпки при осъществяването;
6. Презентиране.

Всичко това ще се случи в двора на ZeLLin House, която е на 50 км от гр. София и на 3 км от гр. Ботевград. В края на Ден 5 ще си тръгнете с работеща концепция за 5 проекта, решаващи 5 проблема.
Но, разбира се, това не е всичко! Организаторите допълват пейзажа с:
1. Разходки в гората,
2. Рисуване с въглен и творчество с керамика и дърво,
3. Прожекции под звездите,
4. 3 Хапвания на ден с домашно приготвена храна от фермата и градината ,,на съседа‘‘,
5. 4 нощувки в хотел или в палатка под лунното лятно небе,
6. Кулинарно предизвикателство ,,Entrepreneurs’s Kitchen‘‘,
7. Скачане с бънджи от балон,
8. Десерти с насекоми,

И още много изненади…
Защо на село? Защото е време да излезем от матрицата ,,9-5‘‘ и защото Не Нулата в важна, а Стартът! Осмеляваш ли се?
Кандидатствай на: zerostart.neftelimov.com

Цвети, Пепи, успех! И на всички участници!

th-11683720713-765x765

Ура за Антония и Тиймбилдинг с кауза: Българското село

59698333_175340456740863_7494671928125292544_n

Има много невероятни хора около мен, вероятно съм късметлийка голяма, но Антония е от много специалните! Тя е много смела и много силна, нищо, че така я гледате нежна на снимката. Запретнала е ръкави да помага на бизнеса да е по-човечен и на селото да е по-жизнено. Не е лека тази задача, но знам, че е по силите на тази жена-предприемач с чисти помисли и последователни действия да прави промяна! Искрено и от все сърце й желая успех и се радвам, че мога да ви запозная с нея с това интервю тук.

Как възникна идеята ти за „Тиймбилдинг с кауза: Българското село“?
Българското село, опазването на неговата природа и традициите, които съхранява, е моя лична кауза вече повече от 20 години.
След една студентска експедиция открих Родопите и по-специално района около селата Широка лъка, Гела и Солища. Това беше любов от пръв поглед, откритие, което преобърна живота ми. Няколко години след това вече организирах първите младежки международни лагери и проекти за проучване биоразнообразието и туристическите ресурси на тази част от Родопите. През 2000 г. взех два куфара и …се преместих в Широка лъка, с идеята да помогна развитието на селски и еко туризъм в селата от региона. Бях убедена, че за да опазиш природата на една планина, е важно да убедиш местните хора, че могат да печелят от това, че опазват природата си и традициите. По това време в района имаше едва няколко къщи за гости и минаваха екскурзианти или случайни туристи. За 6 години, чрез малката екологична организация, която създадохме с моите колеги, успяхме да постигнем истинска промяна – обучения за начинаещи предприемачи хотелиери, популяризиране на региона, нови туристически пътеки, туристически и демонстрационен център с най-модерните информационни материали. Успяхме да превърнем района в модел за развитие на селски туризъм, който представихме и на световните туристически борси в Лондон и Берлин. И това без големите европейски проекти. Едно от постиженията, с които се гордея е Гайдарското надсвирване на Гела. Още преди 17 години, когато организирах първото надсвирване, горе на поляните, за мен беше ясна ролята на събитията и фестивалите за популяризиране на туристическите дестинации, както и атракцията, в която могат да се превърнат, при умело управление. През 2006 г. усилията ми в региона бяха оценени и получих стипендия за магистратура в университета в Оксфорд.

После съдбата ми за доста години ме откъсна от любимата ми работа и България. След връщането ми през 2017 г., бях поканена от фондация АГОРА като лектор на серия от семинари за алтернативен туризъм, по проект насочен към развитие на българските читалища. В тези обучения участваха представители на над 15 читалища, които разказаха за постиженията си и трудностите пред които са изправени. С участниците си говорихме и за новите форми на предприемачество, които читалищата могат да реализират, за да постигат своята устойчивост. С подкрепата на фондация АГОРА, много от тези читалища са създали и вече години наред организират изключително интересни кулинарни фестивали, сред които Фестивала на кешкека, Фестивал на чушките и доматите в село Куртово Конаре, Банатски вкусотии и др. Фестивали, които са изключително атрактивни и са насочени към опазване на нашите кулинарни традиции, но все още носят разходи, а не печалба за читалищата.

Миналата година работих и в туристическа агенция Травентурия, с основна задача разработване на програми за тиймбилдинги, в партньорство с българските национални и природни паркове. За мен беше изключително радостен факта, че много български фирми проявиха интерес към нашите предложения. Докато правех предварителните проучвания, попаднах и на информация, че в много страни са популярни формите на тиймбилдинги във фермите и в помощ на малки предприемачи в селата с елемент на доброволчество.

През годините си партнирах с много организации, включително международни, общински власти, читалища и основният урок, който научих е че за успеха на всеки проект и инициатива е важно сработването между членовете на екипа и позитивната атмосфера на доверие и подкрепа. Без мотивиран екип, всяка организация е обречена на неуспех. Все повече български фирми търсят начини да подобрят уменията за екипна работа на служителите си и осъзнават, че е важно да обръщат внимание на така нар. soft skills. При предварителните ми разговори с HR специалисти стана ясно и че има нужда от нов подход във фирмените обучения, който съчетава забавното, с полезното и едновременно с това подкрепя дадена социално значима кауза.

Така се стигна и до идеята за тиймбилдинги с кауза българското село. Последва внимателен подбор на местните партньори-предприемачи, както и на каузите, които подкрепяме: основите критерии по които включваме предприемачите, е да развиват дейност опазваща местите традиции и природа, както и да работят съвместно с читалищата и местната общност. Успях да привлека в екипа си едни от най-добрите специалисти в областта на управление на човешките ресурси и организационно развитие, с което да дам и гаранция, че можем да предложим не просто приятно преживяване в някое красиво кътче на българските планини, но и обучения и тренинги, който правят промяна в екипите.

За момента съм избрала 5 села и 5 предприемача с който работя в партньорство, но и се надявам да имаме шанса да включим и други села в офертите си, което ще зависи от успеха на нашите предложения.

59642305_862372144112558_2855059890605391872_n

Вече първите компании се възползваха от тази прекрасна възможност – какви са впечатленията, които споделят?
Първата компания, която ми се довери е Данон – Сердика АД. Много ме радва отзивът, който получих от Венета Стойкова, HR мениджър на фирмата:
„Повече от перфектна организация! За мен като отговарящ за тиймбилдингите в Данон-Сердика, беше облекчение, че мога да разчитам за всеки един детайл от събитието на екипа ви и да съм сигурна, че всичко ще е наред! Много различно, забавно и едновременно с това изключително полезно за подобряване на екипността ни. Членовете на екипа бяха много по-ангажирани от стандартните формати. Това че помогнахме и на каузата, още повече допринесе за удовлетворението ни. И определено мислим за продължение и надграждане.“
В момента съм в процес на подготовка за тиймбилдинг с екипа на маркетинг и дигитална агенция Еxplora. Има запитване и от други фирми и се надявам скоро да реализираме и следващите си събития.

59774498_319418212074271_7517588593716494336_n

Освен тиймбилдинги предлагам и съдействие при организиране на други корпоративни събития, например с фондация LocalFood.bg организирам през юни обучителен тур в Северозападна България, по време на който ще посетим много села и предприемачи, насърчавайки производители на чисти и традиционни храни.

Към кои фирми е насочена поканата ти да се включат в това приключение тиймбилдинг с кауза?
По принцип към всички екипи, които търсят различен тиймбилдинг, извън залите на големите хотели. Фирми, които биха избрали нестандартното и автентично преживяване сред българската природа – могат да се включат в кулинарни уроци за традиционни ястия в Беласица или Чипровския край, да приготвят сирена в Родопите или във врачанското село Ягода, да косят сено, или да изработят арт-инсталация в ателието на местен художник. Ще им разкрием тайните на чипровски килими или тънкостите в производството мед. Могат да включат СПА-отдих или преходи и каньониг в планините.

Повече за тиймбилдингите ни разказва и нашата интернет страница: http://ecotourconsulting.eu

Предложенията ни са най-вече към онези компании, осъзнали своята социално-корпоративна отговорност. Освен че с изборът си пряко подкрепят финансово предприемачите в селата, фирмите могат да изберат и друга кауза – подкрепа за местното читалище, природен парк или социално слабите възрасти хора в селата, с които работим. Сега например помагаме да се създаде компютърна зала в чипровското село Превала.

Програмите са най-подходящи за екипи от 10 до 40 човека, но бихме могли да предложим организация и за 70-100 човека. Това ограничение идва най-вече поради желанието ми да настаняваме предимно екипите в семейни хотели и бази собственост на местите жители, за да може повече средства директно да отиват в местната икономика. Фирмите могат да избират еднодневни или двудневни тиймбилдинги, а дори и такива в София – работим в сътрудничество с Ботаническата градина на БАН.

59888585_300628850874235_1281217409008533504_n

Кои са основните ти предизвикателства като предприемач и доколко има значение това, че си жена-предприемач?
В момента основното ми предизвикателство е как да стигна до клиентите си, до моята таргет група. Маркетингът в B2B сектора, особено ако имаш ограничен стартов капитал, е доста сериозно изпитание за успеха на един стартъп. Като професионалист в областта на туризма съм запозната с основните принципи на маркетинга, но сега навлизам в съвсем нови, не особено познати територии за мен и затова една от първите ми стъпки бе да запиша поредица от курсове по дигитален маркетинг към SoftUni и Beyond Academy.

Като човек дълго време работил в неправителствения и некомерсиален сектор, посветен основно на каузи, за мен е истинско предизвикателство преминаването ми в бизнес сектора, в който правилата са други и от мен като предприемач се изисква друг начин на мислене и други умения. Уча се в движение, но разчитам и на школата, която получих като мениджър на много проекти и като управител на туристическия информационен център в Широка лъка, които трябваше да разчита на самоиздръжка. Дългогодишният ми опит в организиране на всякакви събития и най-вече дълбоко познание на българското село, също ми помага.

Като жена предприемач, за мен най-трудно е да намеря баланса работа – семейство. Трябва да съчетавам задълженията си на майка, а от 2 години и на самотен родител, с отговорностите на работа като тази, в която няма работно време. Но пък работа без фиксирано работно време ми дава и гъвкавост и възможност да бъда до децата си, когато имат нужда от мен – имам син на 7 и дъщеря на 11 години, които са моята гордост и радост.

Какви тайни пази българското село, според теб?
Много тайни! Селата все още крият много красиви кътчета, интересни обичаи, предания, рецепти…които могат и да си отидат със смъртта на едно село и да бъдат загубени завинаги. Но познаването на тези тайни идва и с огромна отговорност. Не всяка пътечка, трябва да бъде разкрита, не всяко крехко стръкче цвете превърнато в атракция, не всяка общност е готова да се отвори и да понесе големия поток туристи и посетители.

Когато разкриваме тайните на едно малко село или защитена местност трябва да си даваме сметка за т.нар. carrying capacity, капацитета на една територия да поеме външен, антропогенен натиск, без да бъде увредена или в случая да загуби автентичността си. Една от опасностите за българските села е превръщането на автентичните традиции, в „балкан-туристически“ атракции.

Безкрайно съм щастлива, че все повече хора откриват тайната, че щастието е в простите неща, които предлага селото – спокойствие, чиста храна, красива природа…..но и общност! Щастието най-вече се крие в чувството за принадлежност и че сме приети от тази общност! А селото дава точно това усещане. Там се чувстваш уютно, сред приятели – това е и магията на селския туризъм. Магия, която искам да вплета и в моите предложения за корпоративни събития.

Пожеланието ти към всички, които още не са открили чара на българското село?
Преди да поемат към селата, оставят в града егото си и суетата. Селото преди всичко е един различен свят, все по-крехък и застрашен от нашата неумела намеса. Една от моите мисии е точно тази – да помогна българските селата да запазят своята автентичност. На село, както и в гората, човек трябва да отива, както се ходи в храм, с чисти помисли и уважение. Да вземат и децата. Защото спомените от детството са тези, които ни свързват завинаги с мястото на което принадлежим.

В къщите за гости ще ви посрещнат сякаш сте техни приятели, а не клиенти, ще ви нагостят с чиста истинска храна, не с полуфабрикати. Сутрин ще се събудите от уханието на домашна баница или от чуруликането на птиците, гонещи се в клоните на ябълката до прозореца ви. А нима на нас градските хора не ни липсва именно това преживяване и тази свобода, вкуса на току що откъснат домат или прясно сирене. Тук, в тази среда се раждат истинските приятелства и екипи.

И пожеланието ти към теб самата?
Да успея с каузата си. Да намеря повече съмишленици и хора, които да изберат нашите тиймбилдинги. Защото моят успех е и още един шанс за българското село.
И разбира се, да мога по-често да се връщам там в планините и селата, където се свързвам със себе си и откривам България.

Дайте по един лайк и се замислете за тиймбилдинг с кауза с Антония!
https://www.facebook.com/TeambuildingForACause/

Ура за Вито и Детски център за авиационни и космически науки Младият авиатор

20190328_121347

Нека ви запозная с Вито, който е само на 17, но е един многообещаващ млад предприемач, който се е захванал със сериозна задача, амбициозна, но както го е подхванал – сбъдва я! Затова и си поговорихме.

Как се случи, че авиацията и интересът към небесата навлязоха в живота на Вито?
Привет на всички читатели! Интересът ми към авиацията се прояви още когато бях малък. Аз живея на такова място, над което прелитат самолетите, които изпълняват заход за кацане към летище София. Заставах на прозореца и ги наблюдавах с голям интерес, докато се чудих: „Какво ги кара да летят?“, „Как се вдигат във въздуха като са толкова тежки?“ и други въпроси, на които нямах отговор тогава.

Kъде и какво учиш сега?
Когато бях 7 клас разбрах, че в Професионална гимназия по транспорт „Макгахан“ в София има новооткрита специалност Ремонт на летателни апарати; Професия: авиационен техник. Грабна ме веднага! Кандидатствах без да мисля много и ме приеха. Бях изключително радостен, а сега съм щастлив, защото уча това, което искам. Обучението ми за авиационен техник е интересно, много разнообразно и натоварено. Все пак, ако искаш да бъдеш добър авиационен специалист, трябва да положиш много усилия и постоянно да си наясно как се развива авиацията в световен мащаб.
Уча постоянно и чрез извънкласни дейности.

И как възникна идеята за обучения по авиация за деца?
Като обучаващ се за бъдещ авиационен кадър, се случва да попадна на тинейджъри и деца, които ми задават същите въпроси, които съм си задавал и аз като малък.
Забелязах, че децата, които имат интереси към авиацията нямат място, където да получават ясни отговори на техните авиовъпроси и да учат повече за авиацията. Това ме накара да създам Детски център за авиационни и космически науки „Младият авиатор“ – място, където всяко дете между 5 и 12 клас може да получи основни авиационни познания и да се запознае с авиационните професии, благодарение на нашите богати на разнообразие курсове, които в момента разработваме.
Тук искам да изразя искрените си благодарности на „Ринкер“ център към Фондация Бикоуз и менторите към тях, които ми помогнаха да преодолея страха към стартирането на бизнес и да валидирам идеята си!

Защо е важно да развиваме интереса на децата към авиацията и космонавтиката?
Това е важно, защото има риск интересите на децата да изчезнат, ако те не боравят с тях и не ги развиват. И според мен, това се отнася във всяко едно отношение, стига интересите на детето да са благоприятни. Има и друго: световните лидери в индустрията прогнозират удвояване на авиационния флот в следващите 20 години и нужда от 600 000 обучени професионалисти в следващите 10 години. Това прави професиите в авиацията още по-перспективни и шансът за развитие още по-голям.
Разбира се, нашата цел е не само да поддържаме интересите на децата, но и да ги развиваме.

Кого каниш на тези обучения, къде и кога?
Добре дошли са деца между 5 и 12 клас, като за различните възрастови групи има различни курсове. Просто трябва родителите или самите деца да следят страниците ни в социалните мрежи, за да са информирани за предстоящите курсове и събития. На този етап услугите ни са платени, но се стараем да оптимизираме максимално цената, за да може да е дстъпно възможно повече хора.
Правим готин пролетен старт с нашият първи курс за осн.ав.познания за деца от 5 до 7 клас през априлската ваканция, който ще даде ракетен старт на участниците в него. Последния ден от курса ще бъде в модерната база на Sofia Flight Training, с които отскоро си партнираме.
А след това готвим школа за деца-пилоти, които ще се обучават да летят на първия български авиосимулатор „Фотоника“, с които също сме в тясно партньорство.

Какво си пожелаваш като млад предприемач в областта на авиацията?
Пожелавам си да съм здрав най-вече, но и да имам сила, с която да преодолявам трудностите. Засега нямам проблем с това, защото имам мотивация и цели, а те са ключови за един предприемач.

На всички млади хора, които още не са предприели да се захванат с нещо свое какво казваш и пожелаваш?

На тях ще пожелая да са щастливи. Няма значение с какво се захващаш, ако то те прави щастлив – това е твоето нещо. Ще им пожелая и нещо много важно – да бъдат себе си и да вярват в себе си! Всеки старт е труден! Никой не се е родил научен! Ще има грешки, ще има неуспехи, ще има и разочарования, но именно това са моментите, в които трябва да проявим характер и да се учим. Не трябва да губят и мотивация и вярата в идеите си. Пожелавам им успех и дисциплина!

Може да подкрепите Вито като харесата страницата му във фб, за да следите как се развива https://www.facebook.com/Young.Aviator.Bulgaria/

И да запишете детето си за априлската ваканция 2019 (в идните дни е) на обучението за ученици 5-8 клас тук https://www.facebook.com/events/2351599038460151/?ti=cl

Успех от мен, Вито! Успех!

Ура за Руми и Цени от 7 ключа!

7Keys

Две смели момичета са Руми и Цени, а начинанието им е красиво, уютно и обещаващо – наскоро отвори врати тяхната сугестопедична къща „7 ключа“ в центъра на София (съвсем близо до операта). И защото са творци и педагози и някакви невероятни, реших, че си заслужава да ви запозная и да поговорим споделено:

Как дойде идеята за приключението „7 ключа“?
Обичаме това, което правим и искаме да го правим все по-добре. Ние сме пеподаватели по английски език, филолози, сертифицирани сугестопеди с богат опит в преподаването. Логично и естествено продължение на нашата дейност бе решението да създадем собствен център. Сугестопедична къща „7 ключа“ е най-добрата възможност да развием разбирането си за това какво е обучение, как трябва да протича и най-важното – каква стойност има за хората. А сугестопедията ни дава пътя и инструментите да постигаме желания резултат. Учене с желание, без да се насилваме и натоварваме, постигане на удивителни резултати ден след ден. Да, всичко това е възможно и ние го виждаме в практиката си. Курсистите изненадват сами себе си с уменията, които се разкриват. Подобряват самооценката си и откриват неподозирани таланти. Вдъхновението, което се ражда в сугестопедичния процес, разкрива наистина необятен потенциал.
Според нас няма такова нещо като „езиците не ми се отдават“. Просто хората учат по-различен начин и когато това се разбере и приеме, всичко си идва на мястото. С нужната компетентност и деликатна подкрепа от преподавател изучаваният език се проговаря лесно, без езикова бариера и страх от грешка. Паметта е стимулирана така, че запаметяването е трайно и бързо. Например в стандартен сугестопедичен курс се усвояват повече от 2000 лексикални единици. А липсата на домашна работа само доказва, че пътят на учене е различен. https://sevenkeys.bg/suggestopedia/

Набира ли достатъчно популярност сугестопедията и какво вие привнасяте в своите обучения?
Всичко се развива на цикли. Като че ли сега се намираме в низходяща част на синусоидата след големия „бум“ на възраждане на метода в България /преди около седем години/. Това се отнася до обучението по чужди езици на възрастни. При обучението на деца популярността на метода е бавен възход, според нас. Има още много да се прави, много работа имаме.
Какво привнасяме? Креативност, душа и сърце… Подкрепяме нашите курсисти през целия период на обучение, не само в учебната зала, а докато стигнат до желаното ниво и самучувствие при говоренето на език. За целата създаваме различни авторски порограми, които носят и силна практическа полза. Например такива са програмите ни по Бизнес английски. Разработихме модули, в които каним гост лектори от практиката. В сътрудничество с тях учебният материал се превръща в практическо упражнения на реални ситуации от бизнес ежедневието. Наученото можем да приложим веднага, още днес. Благодарение на сугестопедичния подход, усвояването на лексика, терминология и фрази е бързо, лесно и трайно. „Презентация“, „Бизнес преговори“, „Подготовка за интервю“ са част от темите, които сме разработили. https://sevenkeys.bg/kursove/biznes-angliiski/

Кой е поканен да ви посети и кой може да се възползва от услугите ви – разкажете по-подробно за тях.
Всеки, който иска да инвестира в собственото си развитие, иска да надгражда и да учи нови езици е добре дошъл. Също така всеки, който има какво да сподели във връзка с израстването ни като хора – във вид на беседа, семинар, курс може да се свърже с нас. Даваме пространство за изява на хора с идеи и умения, които са в синхрон с нашите ценности. В клуб 7 ключа и приятели вече имаме и първите участници https://sevenkeys.bg/events/

Какво си пожелавате?
Пълна къща с хора с блясък в очите, вдъхновение, изобилие. Здраве и късмет😊

Повече за Румяна Йохнева https://sevenkeys.bg/za-nas/ekip/rummy-yohneva/
Повече за Ценомира Димитрова https://sevenkeys.bg/za-nas/ekip/tzenomira-dimitrova/
Галерия https://sevenkeys.bg/galeria/

 

sofiavoucher-site-02

Ура за Ирина и бар Барабар!

Irina-Barabar
Ирина е смело момиче, което решава да опита и сбъдне своя мечта и прави бар Барабар (ако не сте ходили може да наминете, усютно и леко място за с приятели, ул Триадица 4). Отделно има (заедно с Енея) свой подкаст – Сонар Каст (ако не сте го слушали – сега му е времето, от любимите ми подкасти на български е и май не съм изпускала епизод). И защото Ирина е яка, защото прави неща, рещих, че ще е симпатично да ви срещна с нея и да си поговорим за предприемачеството в този му вид, с бар.

От корпоративният свят скок в предприемачеството – как стана това?
„Корпоративният свят“ е много разтегливо понятие. Компанията, в която аз бях и прекарах последните 7 години там се развиваше много бързо и много динамично. Става дума за Александър груп и аз отговарях за хранителните бизнеси на компанията. Хората ми дадоха шанс. Аз бях трейнър. Те ми дадоха шанс да стана оперейшънс мениджър на един световен бранд. Което се случва само в България! Ти си на 25-6 години и някой ти казва „Искаш ли да станеш оперейшънс мениджър и да управляваш един Burger King“ и аз „Ами хайде да го правим!“. Беше страхотно! Отворихме страхотни ресторанти, наехме страхотни хора. Беше супер! Много ценен опит. В момента, в който започна да ми става скучно с този бизнес те казаха „Добре, сега ще имаме и други франчайзи“. Отворихме още 3 франчайзингови ресторанта, още няколко други. Запознах се с невероятни хора. Имах страхотния шанс на една от конференциите, на които бяхме с момчето, което отговаряше за други брандове (него го наехме като служител в Burger King, той започна с обръщане на кюфтета и за няколко години успя да стигне до оперейшънс мениджър) седяхме на една маса с хора, които имаха повече трудов стаж в компанията, от които той беше на години. Това е страхотно! Имах възможност да съм в това! Корпоративният свят на мен ми се отрази страхотно, наистина! Това са невероятни хора. Запознах се с невероятни хора, направих невероятни неща. Имах голям късмет. Това не се случва на всеки.
Истината, обаче е, че от определен момент нататък изпълняваш таргета на някой друг. Таргетът на някой друг и визията на някой друг – това е супер, защото хората, с които работих са страхотни. Но това не е задължително моята мисия. Беше ми интересно дали ако изпълнявам моята визия за нещата, така както аз искам да се случат, не те бъдат успешни. Затова напуснах работа и си направих бар. Той е успешен! Той работи! Всичко е супер! Моята визия е ОК.

Въпрос: Защо бар?
Защото така или иначе бях в хранителната индустрия и ако имаш доста по-лимитиран бюджет за инвестиция не е добре да предприемаш големи рискове. И това е съвет за всеки, който иска да стартира каквото и да е, да става солопреньор, предприемач – не разчитай, че ще стартираш бизнес, в който ще наемеш много хора, защото в момента, в който наемеш първия човек трябва да му плащаш всеки месец заплата. Отвъд наема за помещението, доставчици, партньори, трябва да плащаш и на служителите. И ако стартирам с ресторант, на мен ще ми трябват определен брой готвачи, определен брой сервитьори, което означава, че времето, за което мога да го развивам, ще бъде много по-малко. Това са финансите, делени на времето, което можеш да изкараш този бизнес да бъде захранван от теб, докато започне да се захранва от сам. Затова голяма част от колегите, които отварят подобен тип заведения се провалят. Просто защото не смятат правилно – голяма част от инвестицията, която правят е преди отварянето на заведението. А всъщност голяма част от инвестицията е за след отваряне на заведението. Въпрос на математика.
Така че Барът в този формат ми позволи да бъда по-гъвкава с времето. И времето, което трябваше да имам, за да започна възвръщаемост на инвестицията, е по-голямо, което дава доста по-голямо спокойствие и комфорт.

Въпрос: Защо именно такъв бар си направи – Барабар?
Познавам хора, които са си направили барове и казват „Ами на мен не ми харесва много интериорът и музиката, но го направих защото на клиентите им харесва. Пък аз си направих бара така, че на мен да ми харесва. Защото ако на мен не ми харесва интериора, музиката, това, което продаваме и сложа два големи телевизора, на които се гледат футболни мачове … аз нищо не разбирам от футбол и ако дойдат хора, които се интересуват от футбол, а барманът им няма никаква представа от футбол или художествена гимнастика, защото и от художествена гимнастика нищо не разбирам, това означава, че ти подвеждаш хората, те не са на правилното място, ти не си човекът за тях. Аз си направих бара така, че на мен да ми харесва. Това ми е любимият бар в София. Аз в свободното си време идвам тук. Не защото е мой. А защото е моето място, каквото ми харесва.
Хората тук са страхотни. Тук идват хора, които харесват нещата, които аз харесвам. Това е най-якото.
Никога няма да направя Кока Кола, Пепси или Дженерал Мотърс. Край. Вече се правят малки нишови бизнеси. И ако ще правиш малък нишов бизнес – таргетирай хората, с които ще ти е приятно да го правиш. Ще ги виждаш всеки ден, ще си говориш всеки ден с тях. Никой не заслужава да се вижда с хора, които не харесва.

Въпрос: Как се случи този бар? Кок го направи толкова приятен?
Хората са. В момента, в който отворих бара започнаха да идват хора и да си водят приятелите. Припознаха го като свое friendly място. Първата изложба, която направихме беше една девойка, която каза, че излага картини в бар, който затваря и попита дали може да ги преместим тук. После други хора предложиха да направим музикална вечер. Когато един човек направи музикална вечер в края й част от гостите решиха, че и те ще направят и взеха китара, започнаха да свирят … Нещата от една страна са планирани, но от друга страна хората, които идват, те сами измислят и помагат цялото това нещо да се случи. Не е някакъв мащабен план. Много искам да съм такъв човек, но не съм – да имам един огромен екселски файл и в следващите 10 години да знам какво ще се случи.
Истината е, че хората, които идват, променят мястото, и то за по-добро.

Въпрос: Кое те прави щастлива?
Първо това, че барът стана. Щях да съм нещастна, ако не се беше получило, щеше да ми е тъпо.
Другото е, че дълго си казвах, че искам да направя нещо и хилядите ми страхотни планове не се случиха, защото си имах работа. А сега вече знам, че когато можеш да направиш едно нещо знаеш, че можеш да направиш и друго. Например – бар, супер, стана! Хайде да си направя подкаст – и така стана Сонар Каст. Сега планирам да направя серия видеа за това как да си направиш бар.
Най-хубавото на това да си направиш нещо свое първо е да разбереш, че можеш да правиш каквото искаш. Така че свободата да правиш нещата, които искаш е абсолютно безценна и тя не може да се остойности с никакви знаци, каквито и да са. Не става. Свободата е най-хубавото нещо, което имаш и разбирането, че можеш да направиш всичко. Всеки има тази свобода. Въпросът е, че преди да направиш първата стъпка си мислиш, че е много страшно. Не е страшно! Ако стане! Ако не стане … може би изпадаш в тежка депресия. Истината е, че 99% от стартъпите просто не успяват. Хората трябва да се подготвят, че може и да не им се случат нещата. Но няма страшно, ще им се случи нещо друго.

Въпрос: Кое беше най-трудното? Кой помогна?
Никой никога не прави нищо сам. Този бар просъществува, защото моите приятели идваха в него, водеха своите приятели, изпразнуваха се кой каквото можа първите месеци, преко сили, за да може да има посещаемост. Никога не правиш нищо сам. То винаги с подкрепата на хората около теб.
Въпреки, че не правиш нищо сам, в крайна сметка трябва да приемеш, че отговорността, че това са моите решения и я носиш. Когато работиш в корпоративния свят, в някоя друга компания, винаги можеш да се измъкнеш от отговорността при взимането на решения. Но тук, това е твоето нещо, няма зад кого да се скриеш. Затова и ти трябва кураж.
От една страна приемаш, че много хора ще ти помогнат, но от друга страна да си наясно, че отговорността си е твоя.

Въпрос: Ако трябва да дадеш съвет на хора, които сега си мислят дали да започнат нещо свое какво би им казала?
Да правят каквото искат (смее се)! Говорим си колко е добре да напуснеш корпоративния своят, но всъщност не е така. Не всички хора трябва да напуснат големите фирми, не всички хора трябва да имат свой бизнес. Това, че аз правя нещо, което за мен е ок не означава, че това важи и за другите. Ако някой харесва да е счетоводител, нека е счетоводител! Бъди каквото искаш. И това е ОК. ОК е да направиш избора си да имаш работа, която всички хора смятат, че е скучна, но теб те кефи и ще си я работиш и ще се издигаш в кариерата си или дори са си някъде и не искаш да те повишават – това също е ОК.
Живеем в 21-ви век, живеем в държава, която ни го позволява, абсолютно престъпно е да правиш неща, които те карат да си нещастен!

Благодаря на Ирина за това мило интервю! Междувременно съвсем отскоро тя продаде бара и ще се захваща със следващи свои идеи, мечти и проекти. Но Барабар си е там, наминете!

Ура за Анди и Колежа “Адам Смит”!

ua_12_Andy

Анди Стойчев е ръководителят и „сърцето“ на Колежа „Адам Смит“. И защото е прекрасен, като човек и професионалист, а и защото Колежът е също такъв – нетрадиционен, приветлив, истински – реших, че е добра идея да ги представя тук – Анди и Колежа „Адам Смит“ 🙂

Разкажи малко за историята на Колежа „Адам Смит“ – кога и как те намери идеята и какво се промени през годините?
Започнахме през 1999-та. Предходната година Министерство на промишлеността закри своето обучаващо звено, което беше подготвяло управленски кадри няколко десетилетия. Семейството ми и преподавателският екип, с които от 1992-ра година бяхме създали изцяло нова програма, която тогава се наричаше “Бизнес колеж”, запретнахме ръкави – нямахме нищо друго – и решихме да продължим начисто. Идеята ни харесваше, бяхме вложили много в създаването и усъвършенстването на програмата. Нямаше да позволим да потъне в забвение. До 2004-та година работихме само като обучаваща организация, а програмата се наричаше “Училище по мениджмънт”. Нямахме формален лиценз, хората идваха при нас, заради това, което получаваха умовете им, не за диплома. Лицензирахме дейността през 2004-та година под името “Колеж по мениджмънт “Адам Смит”. Тогава, паралелно с редовната програма, направихме и първите си стъпки от прехода от кореспондентско към онлайн обучение. Някъде през цялото това време спряхме да броим годините. Използвахме всяка минута, за да се променяме. Ако нещо се случваше по същия начин, както и в предходния курс, ако съдържанието оставаше непроменено, ние недоволствахме. Философията ни беше простичка – светът се променя непрекъснато и ако не можем да го изпреварим, то трябва поне да тичаме достатъчно бързо, за да сме в крак с него.

Има доста консерватизъм и стереотипи в образованието – как ги разчупвате?
Някой беше казал (прости ми за клишето, но наистина не мога да си спомня кога и къде го чух), че стереотипите не са непременно неверни – те просто не включват всичко. Струва ми се, че усещането за консерватизъм идва от твърде удобното за защита “традицията трябва да се пази и продължава”. Съгласен съм, традициите са важно нещо. Но пазейки тях, не трябва да пазим себе си от промяната. Ние залагаме на промяната. И то не на самоцелната промяна, а на промяната, която ни подсказва развитието на науката. Следим всичко, което се случва в полето на изследователската дейност и иновациите в образованието. Скъпи и мащабни изследвания, които ние не можем да си позволим. Но можем да си позволим да се възползваме от свободния обмен на информация. Трябват само очи – да виждат и уши – да слушат.

Кои са най-големите предизвикателства пред това да се занимаваш с частно образование у нас?
Търпението пред бавните крачки. Парадоксално е, че светът се развива ужасно бързо, а в същото време някои неща се променят със скоростта на уморена костенурка. Усещането да знаеш, че можеш да раздаваш с шепи, да си отворил вратата широко и да гледаш как тълпата се движи към въжеиграчите и гълтачите на огън на площада, вместо към книгата и електронното знание. Устойчивостта пред осъзнаването, че е позволено да гребем от мъдростта и изобретенията на десетки хиляди от най-добрите в света, а не го правим. Но това са моите лични предизвикателства, моята лична тъга. Не се оплаквам. Ако правиш нещо с любов, не е трудно да изтупаш от рамо ежедневните предизвикателства, бюрокрацията, недомислиците… стига погледът да е нагоре.

Хралупата – разкажи ни повече за този нов проект на Колежа?
Хралупата е усещане за уют, място за отпечатъци, нашата онлайн платформа за учене. Тя не е просто софтуер, тя носи нашето ДНК. В нея можеш да се загубиш. В нея можеш да намериш себе си и своето място. “Адам Смит” е училище за предприемачи. За търсачи. Хралупата е тяхното място за намиране на неща. Удобна, с учебно съдържание, специално разработено от нас, с много интерактивности, задания, видеоклипове, забавни казуси.

Кой е поканен да се присъедини?
Нека заповядат онези, които са усетили в себе си тръпката на създаването, тръпката на намирането на решения. Ние не можем, а и не желаем, да моделираме службогонци. Можем да помогнем на усетилия себе си като предприемач да развие увереност, да разшири представата си за бизнеса, да познае – сред различните начини на правене на бизнес – своя.

Какво си пожелаваш?
Умът ми да бъде здрав достатъчно дълго, за да мога да направя още мъничко за онези, които имат нужда някой да направи нещо за тях.

Хайде! Бъдещи предприемачи и мениджъри – записването е още в ход на сайта на Колежа – https://www.adamsmith.bg/

Ура за Благичка! Споделена кухня и живот с нулеви отпадъци – възможни!

18489695_959435914159217_4998049615140178750_o (1)

Една мноооого великолепна млада дама прави нещо много силно и с поглед към утре – Блажка Димитрова, с която се запознахме на Панаира на идеите на 9 Academy! Представям ви я тук и знам, че ме кара да се усмихвам, да вярвам в утрешния ден и в силата на добрите идеи!

Как, кога се случи blagichka.com?
Всичко започна през 2013 година в училище, докато бях учител. Срещах доста трудности в изграждането на връзка с моите ученици, докато не започнах да нося сладки и соленки, които стратегически поставях на бюрото си, а те идваха, водени от желанието си да опитат, и така започнаха да прекарват повече време с мен, а аз успявах да ги опозная. С тях често говорехме за всички възможности, които. Имахме и часове по предприемачество, където се стремях да им покажа, че нещата са възможни. В началото бяха негативно настроени. Примерите, които виждаха около себе си, бяха създали у тях нагласата, че нищо не е възможно и че в България не могат да постигнат никакви успехи и развитие. Час след час, урок след урок, сладка след сладка, тази тяхна нагласа започна да се променя. Докато в един момент, те не бяха тези, които ми иказваха: „Госпожо, направете си страница във facebook! Започнете бизнес, толкова вкусно готвите!“.

И така, на 1 юли 2014 година най-накрая се реших да направя страницата, а на 15 май 2016 направихме официалното откриване на кухнята на Благичка и отново моите ученици бяха с мен, въпреки че тогава вече не преподавах.

Процесът не беше лесен. Отне ми много време, обикаляне на институции и много ремонти. Мотивацията ми бе огромна, на моменти намаляваше, но вярвах, че съм в правилната посока. Кухнята на Благичка бе мястото, в което съчетавах любовта към вкусната и истинска храна и желанието ми да продължавам да работя в подкрепа на младите хора около мен. Затова в кухнята наемаме предимно младежи в неравностойно положение и ги подкрепяме по пътя към следващите им цели.

Коя е основната ти мотивация при работа по този проект?
От една страна, кухнята на Благичка се явява перфектното работно място за мен. Аз обожавам да готвя! Когато съм в кухнята, съм в свой собствен свят, изпълнен със сладост и много креативност, който ми дава възможността да правя нещото, в което съм много добра. От друга страна, да срещам прекрасните младежи, които срещам, и да мога да им дам възможността да работят заедно с мен в този вкусен свят, ме вдъхновява и ме кара да се чувствам щастлива и изпълнена. Затова и клиентите на кухнята на Благичка ни харесват и избират – защото получават вкусна храна и знаят, че парите, които дават за нея, отиват и за заплати на всеки един от тези младежи.

Разкажи за въвличането ти към движението за нулеви отпадъци?
През целия си съзнателен живот се опитвам да пестя ресурсите около себе си, защото знам, че така помагам и на себе си и на средата и света, в които живея. Преди около година и половина започнах да следвам една друга философия – “Reducetarian” – която цели цялостно намаляване на потреблението ни в ежедневието. Започнах съвсем умишлено да намалявам не само какво ям като количество, но и с какви придобивки се прибирам у дома след пазаруване. Имаше значителна промяна. Когато разбрах за нулевия отпадък и всичко, което се включва в него, разбрах, че това е, което искам за себе, за кухнята и за семейството и малката ми дъщеря. Идеята да не генерирам никакви отпадъци ме вдъхнови. Веднага започнах да чета подорбно по тема, включих се в редица групи и започнах да оптимизирам дома си и цялостното ни функциониране. Разбира се, далеч съм от нулевия отпадък, все още изхвърлям не малко неща, но промяната бе огромна. Ако преди 6 месеца изхвърлях по 1 торба с боклук всеки ден, днес вече изхвърлям една такава торба на всеки 3 – 4 дни.

Най-голямата ми цел в момента е да превърна кухнята на Благичка в заведение с нулев отпадък. Амбициозна, но вярвам постижима е тази цел и не минава ден без да направя някоя мъничка стъпка към това. На този етап, най-основното, което правим е да избираме продукти с никаква или много малка рециклируема опаковка. Също така следваме няколко правила за оптимизиране потреблението на електричество и вода. Има още много стъпки да направим и това е вълнуващо.

Успяваш ли да запалиш някой около себе си за тази кауза? – Разказвам на все повече хора за това. Наскоро започнах и свой блог по тази тема https://blagichka.com/Zero-waste . Искам да споделя за всичко хубаво, което се случва, когато се стремим към нулев отпадък. Надявам се така да вдъхновя повече хора, които

Подскажи как се справяш с изкушенията на консуматорското ни общество и какво правиш, за да намалиш драстично отпечатъка си?
Най-първото, което направих, когато започнах да следвам философията за нулевия отпадък, бе много лесно – взех си няколко различни платнени торби за различните видове продукти, които купувам – имам си платнена торба за зеленчуците, за плодовете, малки торбички за ядките, ориза, лещата и боба. Когато пазарувам меса, си нося едни големи стъклени буркани с хубави капачки и моля да ми сложат месото в тези буркани. Първи път хората зад щанда бяха малко изненадани, но сега ми се радват и всеки път ме хвалят, задето се грижа за природата.

У дома сложих три кофи и събираме разделно отпадъците – това е едно от най-предизвикателните неща за семейството ми. Доста от боклуците не стават за рециклиране поради различни причини, а и често у дома се объркват сега това става ли за тази кофа или не. Но се учим и ставаме все по-добри.

Друг трик, който ми спестява и доста пари, е наличието на една голяма хартиена бележка в портфейла ми, поставена между парите. На нея пише: „Наистина ли имаш нужда от това?“ Така често на каса се отказвам от някои покупки и съм щастлива!
От известно време започнах да шия и да рисувам с текстилни бои. Освежавам дрехите си и ги превръщам като нови. Определено се оказа добро решение и намалих пазаруването на дрехи.

Разделно ли изхвърляш?
Да, но е трудно. Важно е да си добре информиран кое е правилното при изхвърлянето на боклука. Например, не е ок да сложиш кутията от мазната ти пица в синята кофа (за хартия и картон), въпреки че е картонена.

Какво си пожелаваш, знам, че имаш (поне) няколко прекрасни проекта в главата си?
В следващите години ще се отдам само на проекта си за създаване на заведение за хранене, забавление и учене с нулев отпадък. Искам да вложа цялата си енергия и знания в това. Пътят, който съм поела, е този, който вярвам за правилен. В тази цел виждам не само бъдещ професионален успех, но и личен такъв. Искам малката ми дъщеря да израсне, виждайки такъв пример. Искам след години, когато разказва за мен да казва гордо „Мама е създала Благичка – заведението, което не генерира отпадъци!“ Не е малко като за един живот 😀