един разговор за случващото се в Сирия

IMG_4686

говоря си с Руслан Трад за случващото се в Сирия

какво е Сирия за теб?
Сирия е част от мен – без нея, нямаше да мога да съм този, който съм. Не съм живял там, посещавал съм лятото страната, заедно с родителите си. Веднъж пътувах сам и няма да забравя това пътуване, в което взех само една чанта и хайде на автобуса. Понякога си мисля много за миговете там, липсва ми Сирия, нейните хора и атмосферата й.

какво се случва в Сирия?
Протестите възникнаха през пролетта на 2011 година, когато те бяха вдъхновени от демонстрациите в Египет. В началото не можем да говорим за антиправителствени протести. Те бяха насочени към желание за промяна в някои точки от ежедневния живот на страната – свобода на словото, свобода на изразяването и подобни. Но правителството реагира репресивно, не се вслуша в хората, макар и някои първоначални плахи опити за това. Този отговор на правителството доведе до избухване на истински бунт, който повече от година след старта на протестите прерасна във въоръжен. Факт е, че до преди началото на съставянето на въоръжена опозиция, жертвите вече бяха хиляди, а информационното затъмнение не позволи да се сдобием с яснота за ставащото.

има ли мирен изход от тази ситуация?
Към момента считам, че мирният изход е невъзможен. Смятам го, защото в страната има много напрежение между единиците на обществото. Вече няма връщане назад по познатия път, нито пък могат да бъдат съставени избори в присъствието на това правителство. Никой не би ги сметнал за честни, а пък въоръжената опозиция ева ли сега ще свали оръжие – мнозина вярват, че ако това се случи, отговорът на властите ще е безкомпромисен и затворите ще се напълнят.

заедно. мирно. протест. до оставка.

IMG_8647

знам, че си уплашен и объркан. точно като мен. казваш „светът се е побъркал“, вдигаш рамене, въздишаш и обръщаш глава.

те ни искат такива – уплашени и объркани. работили са доста, за да сме такива. в доказателство три цитата от Оруелската „1984“:

Който контролира миналото контролира бъдещето. Който контролира настоящето контролира миналото

Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила.

Те няма да въстанат, докато не се осъзнаят, а не могат да се осъзнаят, преди да въстанат.

знам, че не вярваш да ни чуят. „е какво, толкова дни и не ни чуха. толкова дни, а нищо не се промени?!“

чуха ни. и нещата се промениха. повярвай, случи се нещо колосално!
България никога няма да е същата!

знам, че с дни, месеци години ни страхуват, пъдят, заплашват, унижават, обиждат, хулят, малтретират. всякак. и ни дават готови, лесни, угодни на тях решения.

знам, че ти е трудно да повярваш, че ти си промяната. че ние заедно сме промяната.

и все пак, помисли си. имаш няколко часа. харесва ли ти да живееш в държава, в която мафиоти и криминално проявени биват назначавани за шефчета и биват чувани, докато ти едвам намираш работа и гласът ти дори съседите не чуват. харесва ли ти да живееш в държава, в която черните джипки винаги са с предимство, докато линейките едва кретат и трудно пробиват път в задръстването. харесва ли ти да живееш в държава, в която учителите взимат по-малка заплата от чистачките в банка. харесва ли ти да сме на опашката и в образование и в здравеопазване и къде ли не. и още и още и още …

да, казваш, то това не е от последните месеци. да, години е така. но дошло е време за промяна.

да – ти си промяната. и аз съм промяната. ние сме промяната.

утре ще сме на площада. мирно, въпреки провокациите. настойчиво, въпреки умората. заедно, въпреки опитите да ни разделят.

и нека силата бъде с нас.

до #оставка

#дансwithme #идетеси ден 5

IMG_3639през петия ден купувахме и раздавахме минерална вода на полицаите. те са с нас. и те се умориха покрай всичко случващо се. пети ден.

протестът отново успя да се запази мирен. #ignorevolen проработи.

мисля, че днес бяхме най-много.

още снимки от вечерната разходка:

наистина съмнителни типове раздаваха по 40 лева на човек!

IMG_3765

децата отново бяха много

IMG_3762

а докато всички викаха #оставка пред Парламента, тази жена кърмеше детето си

IMG_3749

писах още за ден 1, ден 2, ден 3, ден 4

а след #дансwithme накъде?

danswithme-bulgaria

много хора са скептични „е какво, ще свалим тези, ще направим избори и пак ще изберем същите“. разбирам ги. обезверени са. дори на протестите не идват. четат вестници, гледат телевизия. мрънкат.

промяна, обаче е възможна. и тя няма да дойде от другаде, освен от нас. и съм сигурна, че след тези 4 дена България вече не е същата. хората на България няма да позволят повече мафията и държавата да са едно.

ок, какво ще се случи ли? накъде?

нови избори.

поне 6 партии. нека има и нова, нормална лява. нека има обединени силни сини. нека има зелени (крайно време е, нали сме в Европа, зелената идея да пробие)

очаквам следващото правителство, без значение от кой цвят е, да е изключително внимателно в подбора на хората си. защото всяка кандидатура от тук насетне ще се гледа под лупа. да назначава умни, красиви млади хора, каквито видяхме, че в България има. хора с образование. хора без тъмно минало. хора с отговорност. и най-вече – хора, които милеят за България.

очаквам да е максимално прозрачно: да взима обсъждани решения, умни, в полза на България, а не на частни, корпоративни интереси, олигарси, монополни структури, чужди държави. мисля, че ако това условие е изпълнено – всичко ще е ОК. ще е ясен отговорът и за Белене, и за шистовия газ, и за образованието, и за културата, и за здравеопазването и за всичко.

протестите казаха: България иска промяна. България е готова за промяна. България никога повече няма да е същата.

върнете ни България!

p.s. най-важното: да запазим протестът мирен!

този пост е поета щафета по покана на Петър Илиев. предавам я на Йовко, Денис, Събина

писах и за #дансwithme ден 1, ден 2 – и пак, ден 3 – защо са протестите

предприемачество за измъкване от бедността

„Дълготваен мир може да бъде постигнат само ако голяма част от населението изнамери начини да се измъкне от бедността“

Оле Данболт Мьос

„Чуждата помощ е неустойчиво решение. То е като да храним бедните с риба, вместо да ги научим как да я ловят. Истинското решение трябва да бъде свързано с инвестиции и насърчаване на предприемачеството.

Ключов играч в това решение са не неправителствените организации и правителството, а корпорациите, които генерират по-голямата част от икономическото развитие.“

Филип Котлър