през ноември 2006-та, преди 8 години (уау!) започна живот този блог 🙂

дори не мога да повярвам, че е минало тоооолкова много време, сякаш беше вчера

няма как да не кажа благодарност за Гори, която тогава ме насърчи „абе не ти ли е време да иаш блог?!“, за Тони Валяков, който така любезно хоства този блог оттогава насам, към всеки, който ме е провокирал да пиша или е чел и коментирал тук

блогът ми носи много нови приятели, понякога хейт, често приятни изненади и най-вече удовлетворение

почетпи се с тези сурови home made бонбони по повода, и да продължаваме заедно напред!

Follow

Гордостта като епидемия срещу добротата като мода е текст на Алиа. за доброто, благотворителността, обществото ни. размисли „за приемането, защото за даването се говори достатъчно“
„и е време да поговорим за това, да се научим, че не е срамно, не е обидно, не е зла прокоба да бъдеш сам, отчаян, нуждаещ се, обезверен и нещастен. Защото там, някъде, все има нещо или някой, който може да те спаси, когато не виждаш никакъв друг изход.“

The Nu Project – Яна пък не е съгласна с „красотата“ на жените, които не се грижат за телата си. колкото и да е скандално, все повече съм съгласна и аз с нея

Шефе, къде ми е короната? – Петя разказва за колега, който е работлив, предприемчив и прозорлив
„след само една година работа, CV-то му изглежда бомбастично и то единствено защото не се свени, а настоява за повече задължения, повече отговорности, по-сериозна титла (та макар и без финансово поощрение)“

Follow

няколко поста от днес с тези важни и според мен, а и напълно споделям гледната точка на авторите им, затова споделям:

Алекс Ненов говори за Стиндрома на десерта за това как човек трябва да следва мечтите си, вместо да мрънка и да стои в зоната на комфорта, разбирай топла държавна службица до пенсия – „Интернет е средството да почерпим идеи, знания и смелост от хората по цял свят, които правят същото като нас, а скромната инвестиция за интернет представяне на новия  бизнес, независимо какъв е той,  може да го развие по-бързо отколкото сте предполагали.“

Йордан Матеев пише вероятно скандалния за някои, но много важен и смислен пост Бебета в депресия – „Вижда ли ви се справедливо да плащате данъци, които отиват като привилегии за раждането и отглеждането на деца, които ще разчитат на социални помощи когато пораснат, или ще ви крадат, или ще напуснат България завинаги когато станат пълнолетни, защото например в Германия, Великобритания и САЩ могат да се реализират по-добре. Семейното планиране е въпрос на личен избор и правителството, политикът, чиновникът и съседът нямат работа там.
Държавата обаче има какво да направи, ако иска по-щастливи хора в България, които да запазят нацията. Тя трябва да се реформира като освободи икономиката от присъствието си и остави хората да осъществяват мечтите си.“

Юлиан Попов за референдума със съвсем справедливи въпроси, та ако все още се колебаете Да или Не да знаете – НЕ е правилният избор – “

Follow

под това толкова невълнуващо заглавие решавам да споделя няколко поста от други блогове, впечатлили ме днес:

не можете да си го купите, Светла Енчева
музиката на Wozzeck и Чугра (!!!) „Какво може човек да направи за една група, ако тя (или за това, което е останало от нея) не ще пари? Да я слуша. Да я оставя да му говори. Да я разпространява. Да прави неща, белязани от музиката ѝ.“

свободният пазар, Грирог Гачев
изключително интересно и увлекателно (както всичко, за което пише Григор) – разсъждения за бедните и богатите, за парите и къде отиват,  за това, че „Реалният създател на работни места винаги е била, е и вероятно и винаги ще бъде средната класа.“

липсващият български thanksgiving, Милена Фучеджиева
тук по-скоро заглавието ме замисли за това неблагодарни ли сме и колко рядко казваме благодаря. иначе от текста на Милена много ценно „откриеш ли съкровищницата в себе си, винаги ще си спокоен, че „никой не може да ти отнеме това, което истински ти принадлежи“. и то никога не може да бъде друг човек“

летище Джон Атанасов, Димитър Цонев
разсъждения на тема името на нашето летище София – от Враждебна (хм, наистина доста не ок за име на летище) до Джон Атанасов

Follow

радвам се да поздравя един нов блог и един нов блогър, когото отдавна очаквах и исках да видя в нашите редици – Стефан Димитров с http://practicalpieces.com

Стефчо има богат опит в маркетинга и продажбите, разказвач е голям и още от сега виждам, че блогът му освен полезен, ще е и интересен не само за мен

хайде, да му е по вода на този блог! 🙂

Follow

отскоро имам сайтче под justinetoms.com. мерси на Емо за дизайна и на Петя за останалото.

също отскоро блогът Smiling (този блог) остава само място за темите общество и хора, деца и възпитание.

другият ми блог blog.justinetoms.com ще събира темите за онлайн медиите, маркетинг, комуникации, Интернет.

ето така. 🙂

Follow

благодарност към Столична община, на г-н зам. кмет Ангеличин, на г-жа Темелкова, която съдейства след поста ми тук със зов за помощ. благодарността е не само от мен, но от над 150-те деца, които се състезаваха, забавляваха, караха колела, смееха се, получаваха подаръци и изкараха един супер ден в Южния парк днес, както и техните родители. времето беше с нас и вело-състезанието мина прекрасно!

извод: блоговете работят, помагат да стигаме до там, където иначе не бихме могли да стигнем.

Follow

да си направиш блог не е трудно. трудно е да го поддържаш.

за кулинарните блогове и блогъри пък задачата е още по-сложна. от тях се изисква да имат силно кулинарно вдъхновение, навестяващо ги с прилична честота, яки снимки, с вълнуващо осветление, дизайнерски посуди и цял куп магии, прикриване на собствената персона зад бурканчета с дъхав босилек, телчета за избиване на белтък или пошове пълни с грашан, издигане в култ на зашеметяващо вкусните неща, доза експериментаторство, искреност и липса на желание за забулване дори на най-малките детайли, лека забежка към незнайни чужди подправки и съставки, както и щипка писателски талант към всичко това, за да бъде описано сладкодумно и все пак разбираемо.

ще си призная, че за мен приключението да се шляя из подобни места започна с Йоана и после, както апетитът идва с яденето, открих още и още подобни любими местенца. благодаря им.

Follow

с огромно любопитство и голяма усмивка на уста казвам здрасти на блога на видния тигър Заро!

JobTiger.bg е проектът, който Заро ръководи от много години, чак (малко) побеляхме междувременно. не е само сайтът, макар от там да започна и покрай това да се познаваме. JobTiger.bg бе първият бг сайт, който пусна платену услуги. мноого отдавна.  после развиха цял куп благинки за HR-ите. действат с размах и до днес.

е, отскоро Заро се завръща в собствени води с лаконичните си и с уникално чувство за хумор постове под личния си домейн byZaro.com

Follow