Защо има ДЕОС? Създадохме ДЕОС след месеци на протести, защото сме убедени – изход има и са нужни усилия и свестни хора, необременени с политически и олигархически зависимости.

А ти защо си в ДЕОС? Моето участие в ДЕОС е изява на несломимия ми оптимизъм и нежеланието ми да се примиря с „предопределената“ съдба на България.

Има много скептици. Доста хора свиват рамене и казват – нищо не мога да променя. Какво им отговаряш? Разбирам умората и скептицизма на хората. Едни и същи хора с различни и все по-нагло разработени схеми продължават да ограбват страната ни вече трето десетилетие. Ето това бих казала на този събеседник:  „С примирение наистина нищо няма да се промени. И ако и на теб ти е писнало от свинщините в страната ни, може би е време да престанем да ги търпим и да направим нещо – моят отговор е ДЕОС, ела и ти.“

Възможна ли е и при какви условия въобще промяната в България? Мислила съм си как са напластени и колко дълбоко са вкоренени в съзнанието на нашия народ усещането за страх, апатия, цинизъм, келепир и инертност. Не знам дали е само заради 45-те години потапяне в жестокия социален експеримент, наречен „социализъм“ или има и други причини. Но трябва да ринем надълбоко, за да се променим. Условието за промяна е да събудим усещането за общност, за справедливост, за благоденствие, за здрав разум. За това, че ако на всички нива правилата се спазват, животът ще бъде по-добър за всички нас, а не само са шепа престъпници, които държат и ножа и хляба.

Какво пожелаваш на хората тук и сега? Пожелавам на хората да бъдат щастливи, мислещи и  оптимисти, да не се поддават на евтини провокации, да не се продават и да не се предават.

Още ДЕОС хора: Борил, Таня, Емо, Иван

Както вече е ясно – почвата е едно от най-големите ни богатства и трябва да я пазим и да се грижим за нея. Любо Ноков великолепно разказа за това на TED

Но повечето хора си мислят, че нямат какво толкова да направят за почвата. А аз мисля, че всеки може. Отговорът е лесен – компостиране.

Компостът е място, на което изхвърляме органичните отпадъци в нашето ежедневие. Има различни начини да се компостира – от специален контейнер, който тук-там общините дават, други си купуват, трети – сглобяват от дъски, до просто дупка в земята, в която последователно зе изхвърлят пласт след пласт всички органични отпадъци от дома.

Ние имаме компост вече може би три години, тук в София. В него слагаме всичко – обелки от ябълки, картофи, чесън и лук, зеленината от репичките, корите на дините – всичко. Да, компостираме и есенните листа от дърветата, черупките от яйца, семките и вътрешната част, освен обелките от тикви, пъпеши, нар – всичко.

Изключение, у дома с нашия компост, правим с корите на цитрусовите плодове и бананите, защото използваме компоста за торене на зеленчуковата ни градина и преценяваме, че силно третирани плодове е по-добре да държим далеч от бъдещата тор за градината ни.

Компост може да се обособи около всеки жилищен блок, във всеки двор или в ъгъла на зелена площ между блоковете.

Компостът не мирише и не пречи на никого.

Компостът, освен че помага да имаме обогатена почва, и намалява с не малко колиграмите общ боклук, извозвани от боклуджийските камиони.

На рисунката Али е показала как се случва компоста.

Писах още: Градско земеделие – алтернативни саксии за разсад, Началото на градината

„Каква майка си ти, щом толкова много работиш! Кога ти остава време за децата!“ – ако си от отбора работещи майки, особено от този на майките-предприемачи вероятно редовно си чувала подобни реплики. Днес срещнах моя приятелка, майка на три деца, която започна свой бизнес наскоро. Та тя ме попита как реагирам при подобни реплики.

Въпреки че и майчинството и бизнеса не са отскоро постоянно чувам критики в тази посока. Защо съм на среща, вместо у дома. Кой се грижи за децата. Как така не става.

Убедена съм, че майчинството и работата не си пречат. Има място и за двете в живота на една жена, че дори остава пространство и да е жена, повярвай. Въпрос на организация, дисциплина, светоглед.

Аргумент 1. Децата имат нужда да общуват и с бащата, баби и дядовци, други роднини и приятели. Няма нищо лошо да са една или няколко вечери седмично в друга компания. Дори напротив – плюсовете са много!

Аргумент 2. Качество за сметка на количеството. Плътно, пълноценно, забавно време заедно може да се получи и в по-кратък интервал. Ако е осмислено, осъзнато, прието от всички като такова. И от децата – и от родителите.

Аргумент 3. Майката ще е щастлива като майка ако е пълноценна и като жена и като професионалист. Майчинството е малка част от ежедневието, макар и водеща. Но щастието и усмивките вървят ръка за ръка през 24-те часа на денонощието.

И вместо край: хайде стига сме робували на стереотипи от преди години, на клишета и хорски приказки. Винаги ще има някой да говори нещо. Момичета, горе главите! Както си го усещате майчинството – така си го изживявайте и подреждайте!

„Исках да изтръгна от абсурдните и пияни от своята мощ божества притежанието на света и да върна земята на онези, които я населяват с мъжеството и любовта си.“

по традиция завършвам годината с кратък цитат от книгата, която е в ръцете ми в този ден
днес това е Обещанието на зората на много любимия ми Ромен Гари

ето и от преди
Последно за 2013 – Фредерик Льоноар
Последно за 2012 – Карин Бойе
Последно за 2011 – Калин Терзийски
Последно за 2010 – Трон: Заветът.
Последно за 2009 – Айн Ранд
Последно за 2008 – Мураками

Честита 2015 година!

Нека и през новата 2015 година Нов Български Университет бъде олицетворение на просветата, свободата и подема!

Нека придобитите познания будят у нас жажда запромени, възход и устрем към едно по-добро бъдеще!

Нека и през 2015-та ние, студентите на НБУ, бъдем пример за подражание, пример за целеустременост  и увереност!

Бъдете здрави, щастливи и вдъхновени! И помнете: Ne varietatem timeamus!

Наталия Войнова, студент НБУ, департамент Масови комуникации

Наскоро имах любопитна среща с директори на училища от цялата страна. Работихме с тях и по една от темите имахме да си представим каква искаме да е България.

Та ето каква искат да е България директорите на училища у нас:

• Чиста
• Модерна
• Просперираща
• Привлекателна
• Мъдро управлявана
• Да е държава
• Единна
• Добронамерена
• Свободна
• Моята родина.

Много исках да го споделя тук. И се надявам да си пропомняме по-често в каква страна искаме да живеем, за да я правим, създаваме ежедневно именно такава. Че понякога, напоследък сякаш по-честичко – не се справяме много много.

#продължавамеНапред

Ето с тази гляма усмивка ме посрещна във Варна Иван Иванов. Запознахме се по телефона, седмица по-рано, като обаждането му бе лично предизвикателство към него си – да се запознае и издири начин да се свърже с човек, с когото много иска да се запознае. Е, пътуването ми до Варна бе свързано с друго, но успяхме и с Иван да пием кафе. Не люто. Лютото кафе прави той всеки понеделник в 7 сутринта с хора, които стават все по-многобройни и са готови да излязат от зоната си на комфорт и да действат в преследване на своите идеи и мечти.

Разкажи как възникна идеята за лютото кафе?
Първо името му беше Световно кафене и беше създадено от две прекрасни дами Ралица Христова и Десислава Иванова. Това се случи в началото на това лято в бар „Мерси”, който се намира на плажната ивица във гр.Варна, с формат – да се обсъждат различни теми, които бяха предложени от присъстващите още на първия брой на кафенето. Впоследствие на моето второ появяване на кафето (мисля че беше след около месец, месец и половина не помня), предложих на организаторите и на всички присъстващи да се предизвикаме помежду си. Нещо слънцето май напичаше горещо и доста се бяхме поотпуснали. Спомням си първото ми предизвикателство беше към Рали и бях предизвикал нейният страх от тъмното и самотата – да отиде една нощ сама на палатка в местността Прибой (едно много чудесно местенце до кв. Галата). Рали въпреки всичките си терзания се справи Великолепно – показа воля и характер (въпреки че имаше и допълнение към нея, взимайки и кучето си – един много сладък лабрадор на име Кара). Към мен бе отправено предизвикателство от Деси да направя една коучинг сесия следващата седмица с нея. Впоследствие имаше и други желаещи. С какво ми беше на мен лично полезно това предизвикателство – научих се повече да слушам, отколкото да говоря. Така започнах да вниквам в по-голяма дълбочина, какво иска да ми каже човека отсреща. Открих че доста неща може би съм пропускал до сега.  На следващото кафе Деси и Рали ме поканиха да се присъединя към екипа на кафето и така се започна с предизвикателствата. Каква е идеята. Първо – човек се изправя срещу свои страхове и в рамките на една седмица вижда бариерите пред себе си, и си отговаря на въпроса готов ли е да ги преодолее. Второ – научава се да се мотивира и то в срок. Трето „проваляйки се” понякога, човек научава по-голям урок, отколкото това да се е справил със самото предизвикателството. И понеже подлютяваме първоначално с предизвикателство, а после изпитваме насладата от преодолените бариери споделяйки ги в групата, решихме да наречем формата Лютото кафе. И това всичкото го правим забавлявайки се. Ето така се роди идеята.

Какво е нужно, за да се развива човек и предприемаческият му дух?
Аз смятам че на първо място е желанието да се развиваш. Човек сам трябва да поиска да се развива в дадена посока, тогава и мотивацията му е на високо ниво. Второ, да му е интересно в посоката която иска да се развива и да е готов да действа. Някои хора природно са надарени с предприемачески дух, друга част го изграждат в себе си, трупайки във времето опит и развивайки в себе си определени качества. Част от които смятам че са: да вярваш в себе си; да успяваш да се само мотивираш; да предприемаш действия без да се страхуваш, че ще загубиш и да си готов да се учиш от „провалите си”; да се учиш от най – добрите. Аз смятам че няма успешен човек, който не се е провалил. И всичко това да го правиш забавлявайки се.

Ти самият как излизаш от зоната си на комфорт? 
Излизането от зоната си на комфорт за мен е движение и промяна. Когато усетя че нещо много се застоявам или вървя в една линия си измислям предизвикателства – стартирам нови проекти,опитвам се да правя неща, които досега не съм правил или както казва Ранди Гейдж „Когато промените действията (БЕЗдействията) си – ВСИЧКО ще се промени.“ Лютото кафе беше създадено именно с тази идея.

Къде ни е на нас българите финансовата култура? А предприемаческият дух?
За съжаление финансовата ни култура не е на високо ниво, но аз вярвам че който иска намира начин да я постигне. Особено при предприемачите финансовата култура трябва да е на много високо ниво, иначе трудно ще ти се получат нещата. А колкото до предприемаческия дух, в контекста на това че имаме много млада икономика (на 25 години без традиции в предприемачеството), мисля че все повече млади хора, под различни инициативи биват въвлечени в сферата на предприемаческия дух, което ми вдъхва доверие за случването на едно по-добро бъдеще.

За какво мечтаеш? 
Мечтая хората  да започнат да се усмихват  повече.

Какво пожелаваш на хората, които четат това интервю?
Пожелавам им в навечерието на коледните празници да си направят подарък под елхата, като си поставят смели цели и мечти, и да ДЕЙСТВАТ през новата година за тяхното осъществяване.

 

Какво те води в ДЕОС?

Желанието ми да действам, да определям аз посоката.
Дълги години търсих моето политическо представителство сред партиите в България. Гласувал съм на всички избори за кметове и общински съветници, народни представители и президент. Тези за които гласувах винаги бяха с някакъв приет от мен компромис, по-голям или по-малък. Веднъж, на втори тур на избор за президент, компромиса от моя страна беше изключително голям, наложи се да избирам между социализъм и национал-социализъм. Избор на по-малкото зло. От което съм все още изключително погнусен. В крайна сметка след изборите за 42 народно събрание останах без представителство в парламента, а новоизбраното правителство и парламент започнаха да приемат решения с които не можех да се примиря по никакъв начин.
Започнаха протестите, в които се включих активно. Там се запознах лично с много и все вдъхновяващи ме хора, които преди това познавах само задочно, от Интернет, чрез блоговете им, туитър и т.н. В течение на времето, ми стана ясно, че едни евентуални нови избори ще доведат отново на власт хора без ясни морални устои, без идеология, чиито възгледи за държавата ни и за ролята ѝ са коренно противоположни на моите. Тогава в началото на 2014 г. чух от новите ми познати за предстоящото учредяване на ДЕОС. Поинтересувах се и, както се казва, открих другите крастави магарета.

Каква искаш да е България за твоите деца?

Искам България да бъде една подредена страна, в която всеки с труда си да може да съществува достойно според вложените знания и умения. В която нуждаещите се от помощ не трябва да се унижават за да я получат.

Искам да оставя България, като страна в която знаещите и можещите да успяват изключително заради своите знания и умения, в която шуробаджанащината е неприемлива и подсъдна алтернатива за начин за успех.
Искам България, в която разделението на властите и равенство пред закона не е само на думи.
Искам България, в която администрацията не е бездушна и е в услуга на всички хора.
Искам България, в която думите чест, достойнство, лична отговорност, свобода на личността, неприкосновеност на собствеността, върховенство на закона не са голи думи, а принципи за мнозинството от гражданите.
Искам България, в която различните са приветствани, а не отхвърляни. Където всички сме хора, индивиди, а разделението и дискриминацията по пол, етническа, верска и расова или друга принадлежност е отхвърлено и изучавано в учебниците по история.

Как е възможна промяната?

Промяната започва от всеки от нас. От желанието ни да сме по-добри човеци. От приемането и осъзнаването на най-основната ценност – човешкият живот и достойнство са неприкосновенни. И изхождайки от нея да ползваме най-ценното ни – здравият разум за да работим и да правим необходимото тази ценност да се прилага навсякъде в отношенията ни към и с другите хора. Последното да е в основата на функциониране на държавата.

Какво казваш на скептиците?

Мрънкайте колкото си искате, мрънкайте за всичко от което сте недоволни, но прилагайте горния принцип. А лично ми се ще да оборя повечето от скептиците с резултата от това, което правим и ще правим в ДЕОС.

Кого каниш в ДЕОС?

Каня хората осъзнаващи и приемащи ценността за неприкосновеността на човешкия живот и достойнство, принципите на индивидуалната свобода и лична отговорност, неприкосновеността на частната собственост, свободна пазарна икономика, върховенството на закона и демокрацията. Каня хората, които желаят държавата да е само инструмент в ръцете на гражданите за осигуряване на спазване на тези ценности и принципи, а не инструмент за лично облагодетелстване.

Ела в ДЕОС и ти – www.deos.bg