Защо е нужна съдебната реформа – обяснено накратко

11249478_10153475415143988_6311898759395525685_n

Корупцията означават пари под масата. Има я навсякъде по света. В нашите географски ширини – доста.

И все пак, не бива, не можем да я приемаме и толерираме. Защо ли?

Защото:

В България чуждестранните инвеститори не идват именно заради корупцията – за да се случват нещата трябва „да бутнеш“ на „правилния“ човек пари под масата. Това не е законно, не може да се отчете, не е приемливо за инвеститорите и те отказват да са тук.

Липсата на инвестиции никак не окуражава икономиката. Икономиката се крепи на малките, средни и големи фирми. От корупцията страдат всички те, защото не могат да функционират нормално и пълноценно. Но страдат най-вече малките и средни фирми. Така парите вместо за заплати и развитие отиват за подкупи, в не малко случаи.

Още примери ли? Хайде да видим. Имаме чудесна площ на брега на морето или в планината. Строежите там не са разрешени. Но – има начини, за всяко нещо. Плащат се рушвети, защото всичко опира до конкретни хора – бам, получава се разрешителното. Конкретен пример ли? Карадере!

Още примери? Пушенето в заведенията. Идва проверка – плаща се на проверяващия и проверката минава успешно.

Още примери? Нужна е операция. Няма места в болницата. Плащате на конкретния човек и хоп – намира се място.

Още примери? Идват избори. В село Х хората са толкова обезверени, чувстват се изоставени, не им пука никак. Появява се конкретен човек, говори със старшия на селото, дава му плик с пари и всички под строй, нищо че до преди малко нямаше да гласуват – хоп, гласуват каквото им е казано.

Още примери? Имаме наше момче за шеф на ДАНС. Получаваме нареждане на 13-ти юни сутринта всички да го подкрепим. И го подкрепяме. Не че парите директно ни идват в джоба. Но защото така ще минат и нашите далавери после, менкаме си жестове.

И още и още и още на много нива, в много сектори. Вероятно в почти всички.

До какво води всичко това ли? Хората стават все по-бедни, а мафията на всички нива – все по-тлъста.

Затова и задача номер 1 за всички нас следва да е борбата с корупцията, съдебната реформа, която ще позволи по-ефективна борба с корупцията.

Защо трябва да борим корупцията?
Петър Corruption = Instability, Inequalities and poverty

Ясен „Корупцията е рак, тумор. С нея умираме като общество.“

Георги „Равен старт … нещо което умира с плика под масата.“

Елена „Досега не сме кандидатствали за нито един европейски проект, въпреки че осъзнаваме, че сме най-подходящи за такива – единствената причина да не се пробваме, е защото не искаме да даваме подкупи.“

ПетърКорупцията позволява на хора, които не ги заслужават, да получават възможности и власт. Когато грешните хора имат власт, това вреди на цялото общество.
Прост пример: шофьор хванат да шофира пиян с превишена скорост по принцип трябва да си загуби книжката за 6 до 12 месеца и да плати глоба. Дава подкуп. Същата вечер или след време убива невинни пешеходци.

Валентина „Защото, когато има корупция, правилата не важат. Когато правилата не важат, настъпва хаос. Когато има хаос, няма сигурност за нищо. Когато няма сигурност за нищо, няма развитие никъде. Затова.“

Тодор „Корупцията руши доверието. Доверието е лепилото на обществото. Корупцията разрушава обществото.“

Реформите в съдебната система ще се гласуват в Парламента тази седмица. Свързани са с промени в Конституцията, за което са нужни 160 гласа от всичките 240 депутата в Парламента.

11745907_1162386703788471_7150831823934919862_n

А ето го обяснено накратко от Емил А. Георгиев:

Съдебната реформа е важна, защото

1) разделянето на ВСС на съдийска и прокурорска колегии ще намали влиянието на прокуратурата воглаве с богоравния й шеф при определяне съдбата на съдиите, а съдиите получават истински шанс да се самопречистят;


2) по-кратките мандати във ВСС ще подобрят “кръвообращението“ в системата и ще възпират възникването на съдебна номенклатура от „висши съдебни съветници“, на която да може да се влияе, и която да има сериозен интерес да си брани благините;

3) въвеждането на явно гласуване на назначенията и дисциплинарните мерки ще засили елемента на обществен контрол (гражданите ще знаем кой как е гласувал във ВСС), както и

4) засилването правомощията на съдебния инспекторат ще създаде условия за добра вътрешна хигиена – предвижда се инспекторатът да прави проверка за почтеност и конфликт на интереси сред магистратите, както и да проверява имуществените им декларации.

Не е много, но е начало. При това в правилната посока.

Без съдебна реформа няма никаква реформа в България!
Най-големият ни проблем е корупцията – мафията от това живее и тлъстее.
‪#‎160от240‬ депутата са нужни да я гласуват. Тази седмица. Кажи им, че ти пука и на теб!

И позицията на ДЕОС по въпроса – в 9 точки и половина.

ДЕОС в първо лице: Емил Коен

Emil_Koen_Only-1024x768

Емил Коен е сред активните хора в ДЕОС. Познаваме се още от Протестите. С лежерна усмивка, професионализъм и хъс, либерал, страстен радетел за спазване на човешки права, понастоящем журналист в Маргиналия. Говорим си.

Какво те доведе в ДЕОС?
Преди година и два месеца станах член на ДЕОС. Реших да се присъединя към политическа партия с идеи, които ми харесват, защото осъзнах, че гражданският активизъм, практикуван след 14 юни 2013 г. не е достатъчен. Само с шумни и ефектни протестни акции не може да се разгради системата на преплетени икономически и политически интереси, които по напълно непрозрачен за обществеността начин де факто управляват България. Гражданските протести са важни, но е необходимо да има и политически играч, който да отстоява исканията на протестиращите граждани за разграждане на модела „КОЙ“. Необходимо е участие във властта, необходимо е да се работи за спечелване на позиция, при която от ДЕОС да зависи много във функционирането на държавата. Без участие във властта идеалите на гражданските протести от лятото на 2013 г. не могат да бъдат постигнати. И най-после, в ДЕОС ме привлече това, че партията е новият либерален проект на България. Страната остро се нуждае от силна либерална партия, изповядваща идеите на свободата, ограничената държава и правата на човека. Едно от нещастията на българския преход е упадъкът на либералното крило в българската политика. Ние истинска либерална партия нямаме, имаме лоши имитации. ДЕОС е призван да възроди либерализма в българския политически и обществен живот.

Би ли имало ДЕОС без протестите и каква бе ролята им за България като цяло, според теб?
Не, ДЕОС е дете на протеста, последица от осъзнаването, че само граждански протест не е достатъчен. Протестите са много важни. Те установяват, така да се каже, вето власт, те имат силата да спрат лоши политически решения. Но след успокояването на протеста е необходим политически продължител и изразител на идеите на гражданите. Това се опитва да прави ДЕОС, според мен.

Какви хора има в ДЕОС и кого още каниш?
Аз съм очарован от хората от ядрото на ДЕОС, с които се сближих през тази година след присъединяването ми. Това са хората, от които страната се нуждае – практични идеалисти, хора, отдаващи се на идеята за промяна чрез партиен проект напълно безкористно, защото, както е известно, почти всички от т.нар. ядро на партията имат съвсем прилични доходи и не се нуждаят от влизане в политиката, за да си напълнят джобовете. Това, което е нужно сега е да привлечем към партията още много хора и най-вече от средите на т.нар. „средна класа“, т.е. предприемачи, квалифицирани експерти, хора със свободни професии и учени. Остро се нуждаем от това да се влеят в ДЕОС колкото се може повече млади хора. Сега това е, ако мога така да се изразя, партията на 40 годишните, на хората, успели вече да постигнат много неща в живота и точно поради това обезпокоени от състоянието на страната. Но партията трябва да стане, според мен, ако иска да има устойчиво бъдеще и нарастващо влияние, партия на 30 годишните.

За каква България мечтаеш?
Мечтая за истински демократична, либерално демократична България, в която изразът „власт на закона“ не е само словесна украса в речите на някои политици, а жива реалност. Мечтая за просперираща държава със заможни граждани, но това не може да стане, докато не се реализира наистина властта на закона.

Какво казваш на скептиците?
Скептицизмът е път към консервиране на статуквото. Който иска промяна, се хваща за работа и знае, че пътят е много дълъг и че е пълен не само с успехи, но и с провали. Който го мързи, който е пасивен, обикновено е скептик. „А това няма да стане“ е често срещан по нашите ширини израз. На него следва да отговаряме с „Който иска, прави, който не иска търси оправдания“.

Още ДЕОС хора: Борил, Таня, Емо, Иван, Галя, Арян, Дарин, Катина, Боян

ДЕОС в първо лице: Боян – желанието за истинска промяна

Boyan_Pavlov_Only-1024x768

Боян Павлов е познат вероятно на повечето хора като превъзходен готвач от ТВ шоу, но за мен е усмихнат, делови, позитивен, деен човек, който е част от ДЕОС. Бъбрим си тук с него:

Чувстваш ли се като звезда?
В България намирам думата “звезда” за преекспонирана. Кое ме дефинира, като такава? Това, че съм готвил няколко пъти по телевизията? Не, ако това дефинира значението, не се чувствам, като звезда. Чувствам се звезда за много други мои постижения, гръмки и понякога не толкова, като например, за това, че всяка сутрин казвам “Обичам те” на моята прекрасна Надя или за това че осиновихме с нея едно малко и сладко кученце, спасихме го от сигурна смърт и му дадохме втори шанс за живот. Това са нещата, които ме дефинират и ме карат да се чувствам звезда!

Какво от бизнеса може да се привнесе в политиката?
Харесвам правенето на бизнес, защото то е базирано на комуникация, взимане на решения и цифри! Комуникацията не всеки я умее, защото тя от своя страна е много строго сегментирана на вербална, невербална, агресивна, консенсусна и др. факт, който мнозинството от хора не осъзнават. В нея може да се инжектира доза его, капка емоция, щипка ехидност и както в готвенето ще получите ястие с различен вкус. Майсторството тук е да премериш правилно подправките според аудиторията. Взимането на решения е критично във всеки един бизнес. Имам една теория и тя гласи че и най-грешното решение е по-добро от невзетото такова. А последната съставка на бизнеса са цифрите. Героят на Дензъл Уошингтън във филма Мъж Под Прицел (Man on Fire) казва, цитирам: “Куршумът никога не лъже” (А bullet never lies). Toва е вярно за цифрите. Те никога не лъжат. Точна наука!

В политиката трабва (всички) да се научим да слушаме и същевременно да чуваме. Много хора слушат, но не чуват!

В политиката трябва да се научим да взимаме решения, да заставаме зад тях, да ги отстояваме! И най-важното – да си признаваме, когато те са били грешни!

В политиката трябва да се научим да боравим с цифри правилно, а не да се случва така, че в Q1 на фискалната година да имаме бюджет със сериозни дефицити. Имплементация на сериозен финансов форкастинг, екстраполация и контролинг са спешно нужни.

Трите гореупоменати са фундамента на един стабилен бизнес, а според мен и на една стабилна държава.

Защо ДЕОС – какво казваш на хората, които те гледат учудено?
На първо място – заради усмивките! Усмивката притежава много силна енергия, която, досущ, като водата, си проправя път, бавно, но сигурно! На второ място – либерални възгледи – трудно е в дълбоко обременена България да се споделят такива! Трето, но не последно място – желанието за истинска промяна! През последните 25 години има страшно много полемика в политиката, в която винаги се изтъкват слогани, които завършват с, цитирам: “…за България”; “…за развитие на България”; “…за по-добра България”. Е, хайде де!

В политиката се дават интересни предизборни обещания с идея, че след 2, 3 или 5 години те няма да имат валидност, ще бъдат забравени или този, който ги е дал няма да е отговорен относно това, което е обещал.

Може ли да се случи промяна в България?
Тук ще си позволя да насоча вниманието към една песен на Майкъл Джексън – Мъжът (човекът) в огледалото (Michael Jackson – Man in the Mirror). Изслушайте я, изгледайте видеото към нея. Промяната трябва да сме ние! За последните 25 години виждам едни и същи лица, с едни и същи разбирания и една и съща политика. Те обаче очевадно не са слушали песента на краля на попа! Е, аз предлагам да им я изпеем! Призовавам всички млади хора да им я изпеем и да им покажем как се прави! Винаги съм казвал, че мога да сформирам много по-успешен кабинет от всички от 90та година до момента само с една шепа колеги, студенти и преподаватели от СУ Климент Охридски, Катедра “Политология”.

Имаш ли си любими места в София и кои са те?
Обичам много природата и се чувствам истински щастлив разхождайки се в Южен Парк, изкачвайки Витоша и наслаждавайки се на Боянски Водопад!

Какво пожелаваш на София?
Пожелавам и силно управление с нов, либерален модел на мислене! Пожелавам електронна София на гражданите! София, в която ще може да си поръчате регистрация на автомобил онлайн и да я получите с куриер; София, в която може да си подновите личната карта онлайн и да я получите с куриер; София, в която може да регистрирате фирма за 20 минути онлайн и други такива интересни неща, на които се наслаждават жителите на много други градове по света, а на нас ни се струват просто, като едно недостижима мечта. А, на себе си, като Софиянец си пожелавам – София за хората! Ти избираш!

Кого каниш в ДЕОС?
Отправям своята покана към всички усмихнати и позитивни хора, най-вече млади такива! Всички, които вярвят, че за да се случи каквато и да е промяна, тя трябва да се случи първо вътре в нас!

Още ДЕОС хора: Борил, Таня, Емо, Иван, Галя, Арян, Дарин, Катина

ДЕОС в първо лице: Арян – България е страна с огромен потенциал

942288_10151572131129883_1367047960_n

Арян ван Ирсел е холандец, който от години живее в България, обича България, доста добре говори български език, а отскоро е и в ДЕОС. Говорим си с него и споделяме.

Защо ДЕОС – как би обяснил на скептиците?
Роден и израстнал съм в Нидерландия. Още когато бях млад станах член на либералната партия в Нидерландия (VVD). За която също бях избран за общински съветник в родения ми град Схидам. В 2005 се преместих в Белгия заради работата. В Белгия също станах член на Фландрийската либерална партия OpenVLD. В тази партия бях член на управителския съвет на местния отдел и участвах в идеологически комисии. Също съм индивидуален член на АЛДЕ Партия, за която съм координатор на индивидуалните членове в България.

От 2010 живея в България. В България не се чувствах в къщи при тези партии, които се смятат за либерали. Според мен най-големия проблем при Български политически партии е факта, че идеология не е на първо място и партите са около един човек. Доста често България е доказателство как държавата е най-голямата пречка на развитието.

Произходът на ДЕОС е протестите против кабинета Орешарски и последователно партията е съсдадена от хора които са склони да държат на идеалите си. Най-много политици имат инат за избрания път, но в ДЕОС виждам инат за дестинация. ДЕОС не отбяга трудните предмети и хората в ДЕОС силно вярват в либералните ценности.

Кое ти харесва тук и кое би променил веднага, ако имаше вълшебна пръчица?
Бих променил конституцията за да ограничава власта на държавата и политиката като гаранция за свободна икономика.

Кого каниш да се присъедини към ДЕОС?
Всеки които вярва в либерални ценности като свобода, толерантност, прозрачност, откритост, оптимизъм за бъдещето и грижа към България, професионализъм, предприемачески дух, доброволна солидарност и има здрава доза скептицизъм към държавата като решение на проблеми.

Пожеланието ти към България?
България е една страна с огромен потенциал, но този потенциял не се използва в този момент. Твърде много хора не живеят, но преживяват. За да променим това е нужно здрава икономика. Когато икономиката върви, хората ще могат да си намерят работа и да живеят. Икономиката ще върви когато един предприемач може да се занимава с неговия бизнес вместо бюрокрацията. Здрави бизнеси означава икономическо развитие и повече работа.
Още ДЕОС хора: Борил, Таня, Емо, Иван, Галя

startups и предприемаческа екосистема или как се обгрижва градина

startupecosystem
Все повече са събитията, свързани със start up и предприемачество в България. и това е много чудесно. знам, че някои са скептични. но за мен изграждането на предприемаческа екосистема е ключово за повече и по-успешни бизнеси тук – нещо, от което икономиката, обществото, всички имаме нужда.

Да изграждаш предприемаческа екосистема е като да обгрижваш градина. Иска търпение. Иска да се случва стъпкапо стъпка. Да вярваш, че от малкото семенце / идея в главата ти може да се роди голям бизнес / дърво с много плодове. Да знаеш, че не от всички семена / идеи ще се случат наистина силни, големи, плодородни дървета. Едното ще тръгне, но по някое време ще изсъхне. Другото дори няма да успее да тръгне. Но тези, които успеят – ще са великолепни, ще растат здрави и силни и ще радват, дават плодове, ще се развиват още и още.

Браво Крис Георгиев и екип StartUp за поредното събитие #rockstart
Браво Емо Енев със Startup Factory в Русе
Браво Емилиян Кадийски във Враца

Браво на всички, които правят реални стъпки в тази посока, помагат, активни са – така се случва и голямата промяна – през малки стъпки!

Още малко за бизнеса и обгрижването писах наскоро.

Писмо до децата

София, кв. „Люлин 1“, 31.5.2015 г.
Човек е беден без книги.
Благодарим ви скъпи деца, че ви има.
Без вас светът би бил скучно място.

Благодарим на всеки, който протегна ръка и дари книга или друго за празника!

10551005_455360057971596_4753533929555358891_n 1535520_455359701304965_3750059938963818212_n 11391285_455359697971632_270156889911600246_n 11062940_455359574638311_1640864908021137197_n

Мили деца, първи юни е.

Празник е на детето, но всеки от нас някога е бил детенце.
Значи това е наш, ОБЩ празник.
На 31 май 2015 г. се случи детския ни празник „Чети с мен“.
Донесохме си книжки, приседнахме на столче и всеки от нас чу приказката, историята на другия. Някои прочетоха текстче от любимата си книжка, други рецитираха стихове, а трети ни попяха. Имаше и радост, но имаше и вълнение. Някои от нас се срамуваха, но се справиха с условието за участие – да бъдем ЗАЕДНО. Казахме си, че не е възможно да достигнем до всичките деца на света, но на няколко деца можем да дадем пример. Да дадем пример, че сме приятели, че можем да не се делим, че можем да бъдем екип и че умеем да се забавляваме.

Получи ни се!

В торбичките с подаръци за децата имаше интересна книжка, лакомства и скромно подаръче за спомен.
В тържеството се включиха деца от кв. Люлин 1, а наши приятели дариха подаръци за тях.
Получи се така, че малко на брой възрастни зарадваха над 20 деца.

БЛАГОДАРИМ на ВСИЧКИ!

Скъпи деца, ето какво ви увещаваме: радвайте се, тичайте, общувайте, смейте се, играйте и не забравяйте – детето във вас живее ВИНАГИ!
С много обич: семейство Димитрови

1 юни 2015 г.

ДЕОС в първо лице: Виктор Лилов

11133845_10206682286955086_7499311294213058889_n

Какво те привлече в ДЕОС?
Привлече ме чуството за общност с която мога да споделям своите ценности и заедно с която имаме по-добър шанс да променим средата ни на живот. Привлече ме и факта, че хората в ДЕОС са хора на действието, прагматични, доказали се като успешни личности. Много дълго време чаках да се появи истинска либерална партия която да гарантира моето политическо представителство и според мен с ДЕОС това вече е факт.

Възможна ли е според теб промяната в България и как отговаряш на песимистите, които казват, че тук нищо не може да се промени?
Разбира се че промяната е възможна, при това промяната може да стартира с действията дори на един единствен човек. Това, което е необходимо, е ясна визия и воля да се отправим на път, който в крайна сметка да ни доведе там, където искаме да стигнем. Промяната не е лек процес, защото изисква от всеки да изостави зоната си на комфорт, едновременно с това процесът е мотивиращ и зареждащ, особено ако вярваш в адекватността на избора, имаш съмишленици и не се отчайваш при първите трудности. Агентите на промяната винаги са ярки и смели личности, носещи нестандартни но визионерски идеи. (Ярко си спомням предложението на Соломон Паси във ВНС през 1990 г. България да напусне Варшавския Договор и да се присъедини към НАТО – дори неговите съпартийци имаха трудности с приемането на тази идея)

Основните 2-3 стъпки, през които смяташ, че трябва да минем, за да се случи реална промяна в обществото ни?
Най-важната стъпка е повече хора, критична маса от хора повярва че могат да бъдат промяната и че тя зависи в буквалния смисъл на думата от всеки един от тях. Втората стъпка е тази общност да се обедини около основната цел на промяната. Ако повярваме в това, че ние сме автори на промяната, че тя зависи от нашите действия (или не се случва от нашето бездействие или от разпилените в разнообразни посоки усилия), то тази промяна ще стане възможна. Първата победа е да спечелим срцата и душите на хората, да ги накараме да повярват че промяната това са те самите, техните желания и мечти.

Какви хора срещна в ДЕОС? И кого каниш да е присъедини?
Срещнах хора които са постигнали страшно много, чест за мен е да ги наричам приятели и да бъдем заедно в една общност. Бих поканил в ДЕОС всеки, който вярва, че свободата на личността, защитата на човешките права и върховенството на закона са базови ценности, всеки, който смята, че промяната е негова лична отговорност и задължение.
“If not you, who? And if not now, when?”

Повече за ДЕОС – либералната партия на България има на www.deos.bg 

Още от готините хора в ДЕОС – Емо, Борил, Катина, Иван, Галя

Три мои героя.

IMG_2294

Тези дни се въртят около победата – над змея, над войната. Мисля си, че всеки от нас е победоносец ежедневно и битката е най-вече със самите себе си.

Лидия ме размисли по темата. И реших, че е време да споделя кои са моите герои. Хората, които ме вдъхновяват, мотивират, възхищават и за които съм благодарна, че ги има и ги познавам. Вероятно ще изпусна някои, но ще напиша за други. Защото са (ми) пример и вдъхновение.

Люба. Люба Батембергска, която макар и нежна и крехра е сред най-храбрите борци, които познавам. Активист и от протестите, а в момента сред главните действащи лица в защита на Карадере.

Лидия. Лидия Стайкова, която безкористно, безуморно и смело помага всеки ден, по всякакъв начин на бежанците у нас и спасява човешки животи и съдби.

Вася. Вася Атанасова, която успява да задвижи ентусиазма на цялото родно уикипедианско общество с личния си пример, всеотдайност и ежедневен труд, но и въвлече десетки хора от цял свят в идеята си #100wikidays

И освен, че съм благодарна, че ги има тези мои три героя, истински и никак не анонимни, от днешния ден на глобалното ни село, много ми се ще сякаш да има още такива герои – алтруистично действащи, проактивни, без умора, с много кураж и вяра в хората.

#истинскитегерои

хм, замислям се и решавам, че ще е добре да поканя и други блогъри да пишат по темата за своите герои

я да опитаме с Мирянка, Събина, Денис

 

 

#EarthDay и #WasteNot 30-дневно предизвикателство за по-малко боклук

Sam and Jane.

и по повод Деня на Земята (който трябва да е всеки ден, мисля си аз), а и не само – приех 30-дневното предизвикателство да правя (почти) никакъв боклук. няма да е лесно

как ще действам ли?

– нося чаша с мен и няма да използвам за кафе, чай, вода пластмасови или хартиени чаши за еднократна употреба;

– не купувам малки / никакви бутилки безалкохолно в пластмасова опаковка;

– компостирам (за това вече писах);

– събирам разделно (хартия, пластмасови капачки, алуминиево фолио);

– ще сведа до минимум покупките на (непотребни) вещи;

– не използвам найлонови пликчета, нося си платнена торба за многократна употреба с мен (това по принцип)

още неща, които човек може да направи има тук – wastenot

и така – #WasteNot

още по темата:
компостиране

7 дни боклук

презентацията на Маги за климатичните промени

Какво може да се направи за да се намали броя на бедните в България?

IMG_3978

Днес бях на събитие на Национална мрежа за децата и обсъждахме как децата могат да са по-обгрижвани и ролята на семейството в това. Няколко мнения бяха изказани, че нещата с децата и семейството биха били по-добри ако семействата не са толкова бедни. И някой подметна, че 30% от децата растат в мизерия и битка за насъщния, та на база това за какво семейство и възпитание можем да говорим. И за бедността като първа за преборване.

И се замислих аджаба кой и как може и трябва да бори бедността. Вероятно в очите на повечето хора това е задача на Държавата. Същата тази държава, която товарим с какво ли не, но това е друга тема. Апропо Пламен се вдъхнови по темата и писа доста свежо за Държавата в блога си тук (http://blogatstvo.com/top/spuk-im-hochhaus/)

Поставих въпроса за бедността и из социалните мрежи и тук публикувам няколко от отговорите, които харесах най-много:

Пламен: Делото за помощ на давещите се е дело на самите давещи се!

Венцислава: Бедността свързвам с липсата на образованост, умения и в голяма степен- нежелание за развитие и промяна.

Делян: Има два модела – или им даваш риба и стимулираш и други да се пробват, или ги учиш да ловят риба и ги оставяш на езерото. Сиреч, единственият дългосрочно работещ механизъм според мен е осигуряването на работа и гарантирането че всички помощи са по-малки отколкото е минималната работна заплата

СтойнеДа работят. Повечето от тези бедни и мизерстващи са напълно годни да работят, но въпреки това не го правят. Това, че няма работа не е съвсем така. По-скоро няма хора да работят.

Константин: Да накараме хората да работят съвестно, да мислят, преди да вземат решение да се разпростират над възможностите си и да не се блазнят от лесни, но скъпи кредити, да се следят средствата, които се отпускат по съществуващи програми къде отиват и кого облагодетелстват!

ЕкатеринаЕлиминиране на корупцията в администрацията + елиминиране на монопола на мафията в бизнеса + подкрепа на частната инициатива + зверски контрол за спазване на законодателството = повече и по-добре платена работа за повече хора => по-малко бедни

Мариан: да започнат да мислят проактивно, а не реактивно. Тоест да седнат и да помислят, а не „и без това имам малко и без това нищо не зависи от мен и без това няма да се оправя, да харча и живея като за последно“, също да намалят саморазрушителното поведение „шефа е педераст, аз пък няма да му работя“. Да спрат пасивната съпротива.

Теодоси: Образование , образование , образование и по-малко помощи

Слави: Всеки да си поеме личната отговорност.

ИвоФормулата е проста: либерална икономика, ниски данъци, ефективна съдебна система, защита на частната собственост.

ЛюбомирТрябва максимално да се ползват наличните ресурси. В момента те са главно в селата. В което и село да отидете, като разпитате възрастните местни хора, ще узнаете, че преди 1944 г. там, в това село, са се отглеждали от 5 до 10 пъти повече животни (от всички видове: едър и дребен добитък, и птици), отколкото има днес. Т.е. природната среда позволява и в момента да увеличим производството 5 до 10 пъти – в почти всяко село в България. Разбира се, този преход – от живот в града към живот на село – е доста труден, чисто психологически – но това е единственият продуктивен вариант. Разбира се, дори и след такъв преход хората пак няма да са „богати“ (в чисто финансов смисъл) – но поне ще бъдат – и ще се чувстват – по-независими.

Александър: като се имат предвид възможностите за мен е направо странно, че има бедност в България.

p.s. Паното е на входа на Балкантон, сграда от соц-а в кв. Хиподрума, София. Не успявам да открия името на автора, но бих се радвала ако някой знае да сподели. Предварително благодаря.