не се движим, храним се лошо, дишаме мръсен въздух, негативни сме и натрупваме в себе си какво ли не. и боледуваме. идеално за фарма индустрията. никак не добре за нас самите, както и да го погледнем. ставаме все по-кекави. и ние самите го допускаме да стане така.

книгите от сорта на „Тайните на …“ никога не са ме привличали много, но в лабиринта на дните ми се натъкнах на тази и я зачетох. авторът не е голям мъдрец, просто е събрал на едно място историите на различни хора, които по свои начини успяват да не боледуват. ще сомена само тези от историите, в които аз самата повярвах

през 90-те години на 15-ти век Корнаро, който иначе живеел в охолие и преяждане, без много движение, както повечето интелектуалци по това време се разболял. измислил своя диета, след което написал „Размисли за умерения живот“ – с напредъка на възрастта човек трябва да яде вс епо-малко и по-здравословно е да не се храниш, отколкото да се тъпчеш, „правилно регулираният живот премахва причините з аболедуване“

към „яж по-малко“ тайните продължават с чесън, билки, сънят, положителното мислене, бягане, витамин С, без стрес

вдигане на тежести – тази тайна специално много ме впечатли. не че е голяма тайна, но много хора не са я чули, ми се струва. упражненията със свободни тежести и собствено тегло са важен ключ, според мен, за доброто здраве, а в книгата е описано подробно и защо. има не малко ресурси и онлайн (за любопитните в BBTeam, например има доста)

още за книгата – в Kafene.bg

писах още за дълголетието, най-злите родни храни, нямане и хранене, още за храната, анти рак

Има само две трайни неща, които можем да се надяваме да дадем на децата си. Едното е корени, другото е криле.
Ходинг Картър

и в тази връзка три публикации от последните дни:

Началник на децата си от Теодора Димова

Събуждаме се не с имената си от Елин Рахнев

Тече. Всичко тече от Тишо

животът на Пи – един красив филм, който бих гледала много пъти. същевременно – много мъдър и много тъжен филм.

за вярата, без значение от конкретната религия. за избора, който всеки един от нас прави. за това дали ще живеем със спомен от кошмар или с красива приказка, в която сме герои.

доста актуални размисли за днешния ден. гледай го.

познавам доста хора, родени във Велико Търново, които са избрали да живеят в София, в Лондон или другаде по света

запознах се и с Алекс, който е около 50 годишен, има четири деца, бил е учител, после готвач, а от няколко години живее и работи във Велико Търново. Алекс е висок, благ и позитивен. работи в туризма и това му доставя удоволствие. хваща се на бас, че за 15 лева може да нахрани 10 души и го прави – усвоил е тези умения от дядо си, който е бил готвач по времето на Втората световна война. Алекс купува зелка, малко наденица и приготвя цяла тенджера вкусна гозба.

ето така с Алекс, който наистина много харесва България.

това е леля Милена, инженер по образование, но остава без работа и последните 11 години е хужарка на хижа Узана. всяка вечер посреща гости от всички краища на България и на света. освен че готви вкусно си има специален ритуал – посреща с хляб и сол. меси на ръка питки, облича българска народна носия, държи красива реч за добре дошли на всички и благославя – да се обичаме и да обичаме родината си. отделно се грижи всичко в хижата да е добре.

стопанката на Узана е от тези хора, за които си казваш, че ако всички са като тях светът ще е едно прекрасно място!

харесва ми да срещам хора, чиито професии не изискват, не са свързани пряко с четене, а повечето от колегите им не четат художествена литература. ще разкажа за Йорданка и за Марто, които срещнах на различни места и ме впечатлиха с това, че обичат да четат.

Йорданка.

Йорданка е малко над 40 и работи като касиер в банка. и харесва четенето. чете различни неща. в момента чете 1Q84 на Мураками.

Мартин.

Марто е много добър фитнес инструктор. малко под 30. в свободното си време чете. обича фентъзи и не подхваща нова книга, докато не приключи предната.

искам да срещна още такива хора. вероятно и ти познаваш – запознай ни или ми кажи за тях 🙂

това е Камен. току що завършил архитект. на 24.

Камен е усмихнат и много позитивен. Обича предизвикателствата, планините и колелото си. Обича живота и призванието си – да помага, мотивира и реазлизира мечти.

След митарстване из столичните клиники Камен се сдобива с диагноза и ужасна констатация – засегнатият пръст трябва да бъде ампутиран. Разбира се, болестта е рядка, изключително рядка и се казва Сарком на Юинг. Тази форма на рак засяга  костите, меките тъкани и се разпространява за дни. Тя обаче засяга и нещо много по-голямо. Саркомът инфектира човешкия дух. Знаете ли, Камен мечтае да построи сграда в космоса. Болестта обаче го приковава към земята. А всички знаем колко боли когато умира мечта.

Камен обаче не престава да търси звездите. Както и да търси начин за победа над рака. Лечението е възможно, има клиники в Израел и Франция, които предлагат успешни терапии. Затова надеждата му не е мъждукащо пламъче. Тя е твърда увереност, че нещата ще бъдат доведени до край… До единствения възможен край – пълно оздравяване.

Нека му помогнем сега, за да бъде до нас и да вярва в нашите мечти!

Банкова сметка за набиране на средства:
Първа Инвестиционна Банка / First Investment Bank
BG34FINV91501315730309 BGN
BG66FINV91501315730315 EUR
BG82FINV91501315730318 USD
Swift / BIC Code: FINVBGSF
Титуляр: Kamen Rumenov Sarafov

http://kamensarafov.com/

какви късметлии сме ние, да си имаме Горичка! а напоследък блогът им доста живна. два – за дълголетието в извадка за всички пропуснали. важни. задължително четиво.

„Добра храна, малки порции, физическа активност и ангажименти са съставките на тази рецепта за дълголетие. Все неща, които можем да си позволим.“

България – средното за мъжете е 70 години, а за жените 77 – „Най-напред с дълголетието е Япония, където възрастното население е вече над 30% от общото. Японците живеят средно до 80, а японките до 86“

още – Уроци по дълголетие от Япония

„Мораитис спрял да живее като американец и заживял като гръцки селянин – дишал чистия въздух, пиел прясната и чиста вода, събуждал се когато повече не му се спяло, работел в лозето докато се умори, следобед винаги си подремвал. Хранел се с типичната местна кухня – пресни зеленчуци, зехтин, черен хляб, козе мляко.“

„Когато авторът попитал една от местните жени как така всички живеят толкова дълго, тя му казала, че просто забравят да умрат. Друга пък му казала, че дълголетието не е важно, че е дребен детайл от цялото. Друг пък казал, че е заради секса – осемдест процента от участниците в анкета, на възраст между 65 и 100 години, споделили, че правят редовно секс, при това с “добра продължителност” и “удовлетворителен завършек”.“

още – Икария „Островът на съкровищата“

и в допълнение третото за дълголетието, едно малко парченце от всичкото, но все пак – дъвката като най-токсичната стока в магазина „В дъвката няма нищо хубаво и полезно. Тази натъпкана с химикали субстанция няма  нищо общо със здравето на зъбите или на цялото тяло.“

–

писах още за тезгях, най-голямото богатство на София, нямане и хранене и най-злите родни храни