било е вероятно 90-та. бяхме студенти и четяхме основно на руски, защото нямаше книги на други езици, а на български излизаха рядко. всяка книга се предаваше от приятел на приятел и четяхме жадни. една от тези книги беше Архипелаг Гулаг на Солженицин.

няколко цитата:
Всеки, който веднъж е провъзгласил насилието за свой метод, неумолимо трябва да избере лъжата за свой принцип.

Най-тежък е животът не на тези, които тънат в морето, които ровят земята или търсят вода в пустинята. Най-тежък живот води този, който всеки ден, излизайки от дома си, си удря главата в горния праг на врата, защото е твърде нисък за него.

Ако не умееш да използваш минутата, ще пропилееш и часа, и деня, и целия живот.

говоря за Солженицин с болка. макар книгите му да са изпълнени с дух. споделям и личната си болка и от днешния ден, в който объркани хора контрапротестират в София с портрета на Сталин.същият Сталин, чиито жертви достигат 20 милиона … и се чудя какво би станало някой немец да се разхожда из Берлин, например, с портрета на Хитлер? и ми е тъжно. и ме е срам.

в деня, който Европа отбелязва в памет на жертвите на Хитлеризма и Сталинизма …

Архипелаг Гулаг в Читанка

#дансwithme
#оставка

Follow

не, битките не се печелят със сила.

битките не се купуват с пари.

защото най-важното е невидимо за очите.

–

полицията да прекрати недопустимия натиск върху протестиращите

#дансwithme

Follow

за когото решиш. ако толкова нямаш избор – просто хвърли монета или тегли чоп. но, гласувай в неделя.

изборът не е малък. освен големите 2-3 има доста малки, които имат шанс да минат 4-те процента, ако гласуваш и ти. а дори да минат само 1-ния процент пак е добре – ще получат финансиране за следващия път и ще им е по-лесно, така че – подкрепи ги при всички случаи. вотът ти няма да е напразен.

напълно се съгласявам в исканията си с Дзвер. искам по-малки данъци, по-малко чиновници, свободна инициатива. това ще доведе и до повече бизнес, повече работа, повече пари за хората, повече шансове и за по-добро образование и за по-добро здравеопазване. ако щете и за повече магистрали.

искам да вярвам, че тук и сега има мислещи и не равнодушни към света и бъдещето си хора. гласувай в неделя.

Follow

вероятно един от най-важните ключове за живота днес се крие в смисъла на думата „щедрост“. забързани, уморени, изнервени, озлобени, смятащи че всичко и всички са против нас, намусени, кисели, опаки, зли, сиви пропускаме едно елементарно решение. „щедрост“.

щедростта не е само за богатите. не се отнася само за милионера, който подхвърля 100 лева дарение за някой дом веднъж в годината. не е в 20-те стотинки, които минувачът пуска в шапката на уличния музикант, 50-те стотинки срещу повяхнала китка на бабата на улицата или левчето за босото цигане, което мие прозорци на коли по светофарите.

щедростта е отвъд материалното. тя е усмивката, споделена със съседите пред входа. това е добрата мисъл за приятел. това е подарената книга. протегнатата ръка. телефонното обаждане на някой, който го очаква. това понякога дори е един лайк или едно „браво“ в коментар във фейса.

щедрост е да дадеш повече – в работата си, в отношенията си с хората, във всичко. баба ми казваше „винаги давай малко отгоре от теб“. без да очакваш нищо в замяна. без да смяташ ползи и да правиш сложни калкулации кой колко. дай повече.

щедрост е да отидеш да раздаваш супа на бездомните или да храниш кучетата в приюта. щедост е да вземеш кутия блажна боя и да боядисаш пейката пред блока, а после и катерушката и пързалката, защото съботният ден е дълъг. щедрост е да измиеш някой път мърлявия асансьор, който постоянно иначе те дразни. щедрост е да вземеш всички недочетени нови книги и да ги дариш в близкото читалище. щедрост е да минеш до родното си училище и да попиташ дали пък нямат нужда от нещо, с което да помогнеш.

щедрост е просто да се усмихнеш сутрин в огледалото и да започнеш деня позитивно.

щедростта е нещо толкова човешко. за жалост, само благородните хора са готови за щедрост.

подарявам ти това слънчево сърце, което ме порази вчера. и не забравяй за тази красива дума „щедрост“.

Follow