било е вероятно 90-та. бяхме студенти и четяхме основно на руски, защото нямаше книги на други езици, а на български излизаха рядко. всяка книга се предаваше от приятел на приятел и четяхме жадни. една от тези книги беше Архипелаг Гулаг на Солженицин.
няколко цитата:
Всеки, който веднъж е провъзгласил насилието за свой метод, неумолимо трябва да избере лъжата за свой принцип.
Най-тежък е животът не на тези, които тънат в морето, които ровят земята или търсят вода в пустинята. Най-тежък живот води този, който всеки ден, излизайки от дома си, си удря главата в горния праг на врата, защото е твърде нисък за него.
Ако не умееш да използваш минутата, ще пропилееш и часа, и деня, и целия живот.
говоря за Солженицин с болка. макар книгите му да са изпълнени с дух. споделям и личната си болка и от днешния ден, в който объркани хора контрапротестират в София с портрета на Сталин.същият Сталин, чиито жертви достигат 20 милиона … и се чудя какво би станало някой немец да се разхожда из Берлин, например, с портрета на Хитлер? и ми е тъжно. и ме е срам.
в деня, който Европа отбелязва в памет на жертвите на Хитлеризма и Сталинизма …
#дансwithme
#оставка
Follow