един лесен и много видим начин да покажеш подкрепата си за протеста е без значение къде живееш да поставиш българското знаме на прозореца или балкона си.
снимката е от Цариградско от преди около месец, а домовете със знамена из цяла България стават все повече и повече.
хайде и ти.
#дансwithme
#оставка
в последните дни доста се каза, изписа за Протестна мрежа.
ще се включа в това говорене с моята гледна точка. и ще започна с това – коя е основната сила на този протест? кое е новото в този протест? кое е това, което прави този протест жив вече 58 дена в цяла България и по целия свят?
първо: спонтанност. всеки излиза на площада сам. не воден от партийни или нечии интереси, а воден от своите разбирания за морал и дълг и чест.
второ: хоризонталност. в протеста няма йерархия. няма лидери, няма лица. всички сме лица на този протест. всички сме лидери.
спонтанността и хоризонталността правят този протест витален, различен, нов и успешен.
чуждестранните анализатори и медии вече ни сочат с възхита и се радват на този уникален феномен – протестът в България.
да, за хората, свикнали да мислят в схеми, да смятат всичко в пари и да не правят нищо без заплащане им е трудно да повярват, че е възможно хиляди хора да излизат спонтанно на улицата, без заплащане, дни и още дни. за хората, които са в матрицата нещо извън нея им се вижда чуждо и непонятно и затова го отричат всякак. искат да го „натопят“, изопачат, сведат то техния малък свят.
но исктината е, че този протест е отвъд класическите модели, познати до момента. и именно това е силата му!
58 дена по площадите ние вървим и говорим. формираме неформални групи – приятели, хора с еднакви мисли. макар да сме различни. макар сред протестиращите да има и леви и десни, ние сме различни, но искаме едно #оставка и нови избори. а като цяло – повече морал в политиката.
едни събаряха Берлинската стена, други пускаха фенери, трети рисуваха на Орлов мост, четвърти целуваха полицаи, а пети караха бял автобус насред протеста, шести окупираха Евксиновград. акциите бяха много и различни, организирани спонтанно, но даваха тази допълнителна живинка на протеста. и да, правеха го забавен, забележим.
е, всички тези различни групи, съвсем естествено е да се опитат да се коодинират помежду си. защото чух от поне три места за три различни проекта за „Берлинската стена“, например. именно това е и Протестната мрежа. тя не е партия, защото обединява хората от протеста, за които казахме, че са с различни политически пристрастия. Протестна мрежа е само координационното звено, съединението, което ще ни направи още по-силни.
#дансwithme
истина. звучи ужасно демоде в 2013-та да се прави вестник. но предвид обстоятелствата се оказа, че е важно. в момента пред завършек е брой две, но пропуснах да кажа за брой едно.
вестникът включва текстове от блогове и снимки от социалните мрежи. авторите са дали съгласието си материалите им да бъдат публикувани. няма хонорари. всичко се прави с доброволен труд. и се получава.
вероятно ако четеш това имаш принтер. моля, изпринтирай поне едно копие и занеси на човек, който не използва Интернет и се чуди защо и как протестират хората. предваритело ти благодаря!
страницата на вестик Протест във фб е тук, ако решиш – харесай я
ако искаш да принтираш брой 1 – най-лесно е от тук
и готин текст в НЕ!новините за вестника
#оставка
#дансwithme
кой не е мечтал поне веднъж в живота си да пусне писмо в морето, писмо, запечатано в бутилка.
е, ето една сладурска идея, подсказана от Апостол Дянков – да изпратим на нашите любими политици посланието ни, ясно кое – ОСТАВКА – запечатано в бутилка, поднесено по море!
важно е да се използва стъклена бутилка и коркова тапа, а не пластмасови такива (нека щадим природата!)
кой е навит?!
още идеи как да изразите протеста си където и да сте през ваканцията има в блога на Йовко
#дансwithme
Тошка Иванова
45 дена протести, умориха ли се протестиращите? Виждаш ли светлина в тунела?
Физически – вероятно да. Като позиция и мнение – не. Хората не ходят всяка вечер пред Министерски съвет и Народно събрание, защото им се разхожда или няма какво друго да правят. Гражданската позиция няма как да се умори.
цялото интервю
Гео Калев
Опитаха се да квалифицират протестите, наричайки ги протест на работещата средна класа. Ти как би ги определил, кои хора излязоха на площадите?
Свободните хора, на площада излязоха хората, които в момента не са представени в парламента. Това са хората, които повече не искат да си затварят очите пред несправедливостта и не са съгласни с начина, по които политиците управляват България. Тези хора търсят справедливост, търсят морал и бъдеще за децата си.
цялото интервю
Георги Ямалиев
А сега на къде след близо 50 дена протести? Какви са възможните изходи?
Този въпрос е може би реторичен. Истината е, че няма връщане назад. След всичките тези дни на протести, в които всеки е вложил сили, енергия, лично време и емоции, е немислимо да се смята, че хората биха се отказали и прибрали, защото залогът е твърде голям. Този път не става въпрос за недоволство свързано с битови проблеми, като цената на тока, а за запазване на достойнството ни, на моралните ни ценности, за възможността да дадем на бъдещите поколения един по-различен старт, за да останат младите и образовани хора тук, за нормалното функциониране на държавата и нейните институции, за прозрачността в комуникацията и много други причини. Хората, които вече почти два месеца неотлъчно изпълват площадите и улиците, ясно осъзнават, че това е битка, която трябва да спечелим, защото, ако загубим или се откажем, ако позволим протеста да се дискредитира и опорочи, от тук нататък политическата върхушка няма да има и грам респект от гражданското общество, ще се въоръжи с още по-голяма наглост и политическа арогантност. Никой не си въобразява, че ще е лесно разбира се.
цялото интервю
Райчо Ангелов
В 7 милионна България, само на няколко хиляди ли им пука за бъдещето? Превърна ли се безхаберието в неделима част от характера на хората?
Абсолютно. Само че и няколко хиляди „събудени” е голяма крачка напред. Освен това… Когато повечето от нас заявяват, че са на протеста по морални причини, тъжното е, че на повечето хора това им звучи абстрактно и недостатъчно като причина.
цялото интервю
на снимката Ивайло Захариев и полицията, охраняваща Парламента, ден 48
#дансwithme
#оставка
много хора чувам да казват „добре, хайде, имате оставка, и после какво – избори, и после какво – пак същите“
на всички скептици, на всички неверници искам да пожелая поне малко вяра в доброто
а ето и отговорът на техния въпрос, идва от един от супер свежите хора, с които протестът ме запозна – Явор Никофоров:
#ДАНСwithme
#оставка
силата на този протест е позитивният му заряд. колкото и да искат да го клепат, да ни клепат – безсилни са пред силата на градивното и доброто. да, знам, звучи наивно. но е факт.
хората, вярващи в бъдещето на България срещу тези, които искат да я продадат до последно
хората, които искат честност и прозрачност в управлението срещу тези, които подменят закони, за да легализират мафията
и все пак
„Любовта и истината ще победят лъжите и омразата“ – може би мнозина си спомнят тази крилата фраза, казана отново от Вацлав Хавел на Вацлавске намести на 17 ноември 1989 година. И ако България нямаше шанса да има морален стожер на прехода като Хавел, днес едно цяло поколение застава на мястото на липсващите политически лидери и им припомня това. Струва ми се, затова протестите не излъчват лидери, пазят се от тях. Една колективна сила иска да ни припомни това, което сме забравили и изтрили от паметта си, което всъщност още не сме преживели – че можем заедно.
Протестите са едни от последни демократичните средства за натиск, когато според нас гражданите, институциите не функционират нормално.
целият текст на Люба в блога й
И всеки може да разбере – ако поиска, разбира се – че вече става дума не за ляво и дясно, не за политически капризи, а за оцеляването на националната ни идентичност – за независимостта на България.
Отново ще цитирам Вивиан Рединг – където има истинска демокрация, няма олигархия, а където има олигархия, няма и няма как да има истинска демокрация. А протестите възпитават именно мислещи и свободни хора. И нещо повече – възпитават хора със самочувствието, че могат да променят света и да свалят крадливите и лакоми политици. Това вероятно дори Първанов е подценил като размер и ефект. А то е, което променя обществото.
Тези граждани знаят, че политическото не е равнозначно на партийното. Затова нямат нужда „да се регистрират като партия” – те имат силата (и вече го правят) да наложат на всички партии, сегашни и бъдещи, стандартите на елементарната почтеност и да върнат на политиката присъщото ѝ съдържание.
целият текст Най-ценното на протеста тук
снимката е от 45-тия ден на протеста
#дансwithme
Аз съм учител. Имам голяма ваканция, малка заплата и практически безкрайно търпение.
Мога да протестирам вечно.
Но съм учител по Етика и право
Затова искам ОСТАВКА ВЕДНАГА!!!
#ДАНСwithme
всичко, което искаме, вече 39 дена е само едно:
не искаме да работите. наработихте се достатъчно. достатъчно бели направихте. то не бе назначението на Пеевски, то не бе Бат’Сали, то не бе актуализация на бюджета. прескачане на закони, задкулисие, пълно игнориране на мнението на хората. достатъчно. всичко, което искаме е само едно:
ОСТАВКА
Защо нямаш оправдание
Здрасти. Ти си ми приятел и те уважавам. Работили сме заедно. Съученици сме. Или пък пием бира. Или ходим заедно на спорт, все тая. Ние сме приблизително на една и съща възраст и имаме приблизително една и съща история. И ти ме уважаваш, знам. И ти се опитваш да бачкаш честно в тая държава и се дразниш, че заплатата ти не е ок и градският транспорт не идва навреме. И на Плис…ка пияни таксиджии убиват хора, а по едно време един психар наръга майката на една приятелка 13 пъти и после не го затвориха в лудница, щото нямаше места.
Ти си ми приятел и те уважавам. И точно затова ми е гадно. Искрено гадно, някъде дълбоко в червата. Гадно ми е, че трябва да споря с теб. Гадно ми е, че стоиш срещу мене, поглеждаш ме с оня леко виновен поглед и ми казваш, че няма смисъл от протестите.
Следващите пак ще са същите, казваш.
Нека ти кажа и аз – не вярвам на следващите. И на предишните. На никои от тях не вярвам и аз, също като тебе. Но вярвам на себе си и на онея хора, които ме заобикалят на площада. Вярвам, че им е писнало също колкото на мен. Вярвам, че ще гласуват. И вярвам, че при следващите и по-следващите гафове те пак ще са навън. Докато онези се научат, че гафове не се допускат. И не спрат с гафовете. И това ще отнеме много време. Правим го за децата си, не за себе си. Правим го по принцип. За едно далечно утре, което няма дата. В календара го няма, разбираш ли? Не мога да ти кажа точно кога ще дойде, мога само да ти обещая да се боря за него.
Защото това е всичко, което мога да направя.
Протестът се превърна в парад, казваш.
Да, така стана. Така стана, защото ти си си у дома. Да, да, не гледай в тавана. За да успее този протест, той има нужда от развитие. Съвсем конкретно развитие при това – той има нужда от все повече хора, които да заливат улиците, за да нямат онези горе повече поводи да се правят, че не ни виждат.
И понеже това развитие не му се случва, протестът прибягва до единственото развитие, което сам, без ТВОЯТА помощ, може да си осигури – парадът. Дьолакроа, Берлинската стена, фенерите… знаеш ги нещата.
Защото това е всичко, което може да направи.
Зад правителството винаги ще стоят сенчести фигури, казваш.
Факт. Зад всички правителства по света стоят сенчести фигури. Всички политици на света крадат. Но крадат така, че да остава и за хората, за здравето, труда, културата, достойнството им. Крадат с уважение, братле.
И ние това искаме. Крещейки „оставка“.
Защото това е всичко, което можем да направим.
Нямате искания, казваш.
Вярно е. Вече нямаме исканиЯ, а исканЕ. И то е оставка. Защо така се получи ли? Защото всяко основателно искане, което имахме, беше отхвърлено от правителството. Помниш ли как искаме промяна в изборния кодекс? Е, Орешарката или Станишката, не помня точно кое от лицата на Янус, рече, че не можело така да викаме свършете там работата, пък после си ходете. И ако сме искали оставка, то щели сме да си караме със същия изборен кодекс. Така казаха. И ние приехме. Защото тебе те няма. И те могат да си позволят да казват, че София не е България, че сме 3000, че сме оядени, платени, ГЕРБ-ери, лумпени. И да карат социално слабите, болните, нещастните да се подписват в полза на правителството, докато назначават поредния СИК-аджия на важен пост.
Знаеш ли защо? Защото могат, братле. Ти им позволяваш. Казвам го всеки ден в лицето ти. В многото ти лица. И тогава те ме поглеждат с Оня поглед – малко виновния.
И знаеш ли какво още искам да ти кажа? Това е последният влак в България, братле, и той отива към пропаст.
И докато едни хора са се юрнали дружно да се опитват да дръпнат аварийната спирачка, ти седиш в купето и четеш вестник.
Ти си ми приятел и те уважавам. И точно затова ме е срам, братле, срам ме е до дъното на дъното на душата ми.
Лирично отклонение: оня ден си позволих да ида на морето за уикенда. Беше ми гузно, още ми е гузно. Но не в това е въпросът. На връщане минахме покрай поля, засети със слънчогледи. Беше привечер.
Слънчогледите гледаха в земята.
текст на Елица Мавродинова. специална благодарност за позволението да го публикувам!
та, човече – нямаш оправдание. идвай
#ДАНСwithme ден 35
Follow