героите на протеста. Апостол.

BY-UUxSCIAAnhg4.jpg-large

площадът ме срещна с много хора. въпреки клишето – прекрасни хора, които ми казаха, че не съм сама. не съм сама в това да искам България да е по-добро място за живеене. да искам да се управлява с мисъл и грижа за хората тук.

започвам редовна рубрика, в която ще разкажа за част от тези хора. някак чудати. някак луди. но много истински. и много даващи ми и ни надежда. хора, които правят различни неща, за да демонстрират желанието си за промяна тук и сега. вече писах за Иво. продължавам.

Апостол.

Апостол Дянков, зелен активист, решава да комуникира идеите на протеста чрез своята хрумка „лумпенпоща“. периодично Апостол преглежда блогове на хора, пишещи за промяната и площада, разпечатва постовете на хартия и ги оставя в специална кутия, при пощенските кутии в своя вход, така че съседите да могат да се просвещават. на картинките – две от изданията на лумпенпоща.

освен на площада, Апостол е намерил своя начин да говори на хората и да достига до тях, да случва промяната. респект.

BSsmROrCYAAZ7eH

яка идея! надявам се да има повече хора като Апостол!

можеш да следваш Апостол в twitter – https://twitter.com/ApostolDyankov

#оставка #дансwithme #протестнамрежа #България

няма народ без свобода

Изявление на ректора на Киевския университет:

В този ден на безпрецедентно насилие от страна на вълци с пагони аз не мога да мълча. Ние призовахме студентите да спазват границите на толерантността и мирния протест, а тези, които жестоко разпръснаха абсолютно мирния площад преминаха границата и извърщиха предателство спрямо украинския народ. Осъждайки агресията срещу невинни студенти и граждани на Украйна, искам гласно да кажа:
НЕ СЕ СТРАХУВАМ!
Зная, че утре някой от нас могат да го уволнят от работа, да го компрометират, да го хвърлят в затвора или убият. Заявявам: аз не се страхувам! Не се страхувам от вас, Не можете да убиете или хвърлите в затвора всички ни. След мен, мои колеги и служители, след нас, наши студенти!
Няма Европа без Украйна!
Няма Украйна без народ!
Няма народ без свобода!

Витор Огневюк,
ректор на Киевския университет „Борис Гринченко”

#‎дансwithme #‎occupySU #‎occupyBGparliament #протестнамрежа

не купуването не само на buy nothing day

1236

вероятно за повечето хора това ще звучи претенциозно, излишно, скандално или просто чудато. но да, бих се радвала хората да сме поне малко по-малко консуматори, отколкото сме. защото мисля, ама наистина го мисля – прекаляваме. в искането си. в оплакрането си, когато нямаме. когато нямаме най-новия телефон, телевизор, кола, обувки или друго.

а денят, обявен по цял свят като ден, в който не се купува нищо или buy nothing day е само един. аз опитвам да ги направя много, поне за себе си.

twenty-percent

прочети също и нуждата да нямаш желание

и за buy nothing day 2012

Иво Божков е моят Човек на годината

DSC_7529

защо Иво Божков е моят Човек на годината ли?

защото има смелостта, силата, постоянството винаги да е на „най-напечените“ места в България. защото благодарение на Иво хиляди хора следяха онлайн и бяха съпричастни със случващото се на площада във всеки критичен миг. защото благодарение на Иво манипулаторите не можеха да манипулират както им се ще. защото истината е тук и сега и Иво я направи достъпна до всички.

в допълнение Иво е блогър. Иво е млад. Иво не се предава. и е пример за всички останали. изключителен пример.

изкушавам се да си помисля какво би било ако в онази нощ на белия автобус имахме там не един, а например 100 или 1000 Иво Божковци.

научи повече и гласувай за Иво Божков на http://humanoftheyear.org/

#оставка #протестнамрежа

тарикати и балъци

Small-fish-eating-big

мда, най-голямата разделителна линия между хората в България не е бедни – богати, не е леви – десни, не е красиви – грозни, не е София – страната, не е глупави и умни. най-голямото разделение в България е това на тарикати и балъци.

нима това не е най-големият ни проблем? най-големият ни грях? най-големият ни срам? че го допускаме. че го знаем и пасуваме. че се оставяме да ни мислят за балъци само защото не сме като тях – тарикати?

тарикатлък е да изпревариш в насрещното, с висока скорост, пък било то и с риск за живота на хората в другата кола.

тарикатлък е да взимаш или даваш пари под масата.

тарикатлък е да превариш поне с един човек, докато си на опашката в магазина.

тарикатлък е да излъжеш, за изгода.

тарикатлък е да посочваш човек като Пеевски за шеф на ДАНС и да мислиш народа за балък.

тарикатлък е да манипулираш хората. но в ерата на Интернет балъците не са толкова лесни вече.

и не, не е балъшко да си честен. не е балъшко да спазваш правилата. не е балъшко да работиш, вместо да крадеш. не е балъшко да си човек и да държиш на човешкото.

мечтая за България без тарикати. да, тази България е и без хора, считащи другите за балъци.

мечтая за България без далавери. малки или големи.

мечтая за България без отбиване на номера.

не съм сама в тези мечти. много сме.

#оставка #протестнамрежа

/снимката е от интернет, а мислите са от разговора ни с Асен тези дни във Велико Търново/

3 сигурни доказателства, че протестиращите са извънземни

IMG_2932

водещи учени доказаха категорично, че родните протестиращи са извънземни и приложиха неуспорими доказателства за това:

1. кой човек може 160 дена да извършва тежък физически труд на открито – викане, ходене, скачане и да е все още на площада?! ясно – извънземни са!

2. кой човек може да удържи на плюене, хулене, лайномети, клюки, бой, силно полицейско присъствие и то 160 дена, без да се срине психически?! ясно – извънземни са!

3. възможно ли е толкова хора да са на площада всяка вечер, а да е чисто, да няма боклуци след тях. то поне хартийки от баничка, бутилки, кенчета … а на снимката от ден 160 е видно дори млади екземпляри (Христо, студент и Мария, 4 г) събират фасове (фасове?!?!) между жълтите павета на площада пред Парламента. не, това не са хора, твърдо. ясно – извънземни са!

IMG_2933

#протестнамрежа #дансwithme #оставка #протест

протестът като семейство

530325_231005210394399_1196825478_n

в деня на християнското семейство ми се ще да разкажа за моето любопитно ново семейство – протестът.

вече повече от пет месеца сме заедно. живеем на площада. просторно ни е. макар да сме все по-оградени и наглеждани.

и се караме и се обичаме, разделяме се и се събираме. рамо до рамо. хванати за ръце. прегърнати. близки. споделяме си. мислим. спорим. мечтаем. после се уморявам и избягвам за малко и после пак. отнема време. взима енергия. дарява любов и приятелство. дава сили. дава надежда. дава вдъхновение. дава увереност, че тук, в България, може да се случи промяна и тя вече е в ход.

моето любопитно ново семейство е уникално. то е пъстроцветно като косата на Джейн или Бебо. то е топло като прегръдката на Радина или Виктор. то е мило като усмивката на Михаела. то е добро като очите на Жоро. то е чаровно като Любена. то е решително като Люба. то е енергично навсякъде като Иво. то е силно и непоколебимо като Ивайло. то е инатливо като Асен. то е опако като Яшу. то е позитивно като Лъчо. то е спокойно като Миряна. то е критично като Марти. то е непримиримо като Сирма. то е непреклонно като Галя. то е начетено като Юли. то е смислено като Емо. то е забавно като Лео и Самуил. то е закачливо като Тео. то е изумително като Фани. то е тичащо към утрето като малката Мария. то е с мъдростта на Юлия и Юри. то е непредвидимо, пулсиращо, приемащо, променящо, менящо се, ново всеки ден. то е повече от всеки един от нас. заедно. семейство.

#дансwithme #протест #протестнамрежа #оставка

снимка: People of Sofia

100 дни по-късно – не сме се отказали #оставка

нали не си се отказал да мечтаеш?!

да мечтаеш за една по-добра България. в която работиш усърдно, получаваш достатъчно и живееш достойно.

да мечтаеш за една по-чиста България, и духовно, и морално, и природно.

да мечтаеш за една по-обичаща България, в която отглеждаш децата си без да изкаш да ги изпратиш в чужбина, когато порастнат.

да мечтаеш за една по-красива България, в която ценностите са различни от сегашните.

да мечтаеш за едина по-смислена България, в която всички заедно случваме промяната.

аз не съм.
вярвам и ти не си.

човек трябва да работи, за да случи мечтите си.
а тези мечти изискват дори още повече работа. не само три месеца на площада.

само заедно ще успеем. и не, не сме се отказали.
протестът продължава. до оставка.
и след това – промяна.

няма да спрем да мечтаем. и да работим за мечтите си.

IMG_9105

#оставка

много повече от вик за #оставка

този протест е много повече от вик за оставка

този протест е много повече от абревиатури и имена

този протест е много повече от действие против мафията

този протест е вдигнатата глава, воля за добро, желание за свобода, жажда за морал, търсене на красивото, намиране на общото, установяване на граници, сваляне на стени, разкъсване на с десетилетия споени вериги, разбиване на митове, колективна мантра, биенето на празнична камбана, подадена ръка, заедност, приятелство, себеразкриване, съмишленичество, енергия, поток, разбуждане, изцеляване, сбъдване, туптене, живот.

той е много повече от три минути по телевизията, няколко нови думи в речника, шепа хаштагове, много групи из социалните мрежи, стотици вече интервюта, статии и анализи.

той е удивителната след въпросителната след многоточието.

той е най-голямото нещо, случило се тук на всички нас.
този протест е чудо. цяло чудо. чудо, което продължава вече близо 100 дни.

чудото сме ние. и силата е с нас.

#оставка

IMG_8621

задължително четиво по темата и при Владо Kaladan – притеснен съм и при Мирянка – ДПС не заслужават българските турци

един разговор за случващото се в Сирия

IMG_4686

говоря си с Руслан Трад за случващото се в Сирия

какво е Сирия за теб?
Сирия е част от мен – без нея, нямаше да мога да съм този, който съм. Не съм живял там, посещавал съм лятото страната, заедно с родителите си. Веднъж пътувах сам и няма да забравя това пътуване, в което взех само една чанта и хайде на автобуса. Понякога си мисля много за миговете там, липсва ми Сирия, нейните хора и атмосферата й.

какво се случва в Сирия?
Протестите възникнаха през пролетта на 2011 година, когато те бяха вдъхновени от демонстрациите в Египет. В началото не можем да говорим за антиправителствени протести. Те бяха насочени към желание за промяна в някои точки от ежедневния живот на страната – свобода на словото, свобода на изразяването и подобни. Но правителството реагира репресивно, не се вслуша в хората, макар и някои първоначални плахи опити за това. Този отговор на правителството доведе до избухване на истински бунт, който повече от година след старта на протестите прерасна във въоръжен. Факт е, че до преди началото на съставянето на въоръжена опозиция, жертвите вече бяха хиляди, а информационното затъмнение не позволи да се сдобием с яснота за ставащото.

има ли мирен изход от тази ситуация?
Към момента считам, че мирният изход е невъзможен. Смятам го, защото в страната има много напрежение между единиците на обществото. Вече няма връщане назад по познатия път, нито пък могат да бъдат съставени избори в присъствието на това правителство. Никой не би ги сметнал за честни, а пък въоръжената опозиция ева ли сега ще свали оръжие – мнозина вярват, че ако това се случи, отговорът на властите ще е безкомпромисен и затворите ще се напълнят.