площадът ме срещна с много хора. въпреки клишето – прекрасни хора, които ми казаха, че не съм сама. не съм сама в това да искам България да е по-добро място за живеене. да искам да се управлява с мисъл и грижа за хората тук.
започвам редовна рубрика, в която ще разкажа за част от тези хора. някак чудати. някак луди. но много истински. и много даващи ми и ни надежда. хора, които правят различни неща, за да демонстрират желанието си за промяна тук и сега. вече писах за Иво. продължавам.
Апостол.
Апостол Дянков, зелен активист, решава да комуникира идеите на протеста чрез своята хрумка „лумпенпоща“. периодично Апостол преглежда блогове на хора, пишещи за промяната и площада, разпечатва постовете на хартия и ги оставя в специална кутия, при пощенските кутии в своя вход, така че съседите да могат да се просвещават. на картинките – две от изданията на лумпенпоща.
освен на площада, Апостол е намерил своя начин да говори на хората и да достига до тях, да случва промяната. респект.
яка идея! надявам се да има повече хора като Апостол!
можеш да следваш Апостол в twitter – https://twitter.com/ApostolDyankov
#оставка #дансwithme #протестнамрежа #България
Follow
да се започват изречения с малка буква е ън-яко и ън-куул. Да се степенуват само с главна Буква, пък, Героите на Публикацията е facepalm. Респект, обаче не си личи респекта…към елементарната, второ-класническа грамотност…от един един Университетски преподавател. Защо така?
В лумпен-пощата нещата изглеждат грамотно написани. Умишлено-неграмотното писане от Universitetski преподаватели е вече facepalm. if u know what i mean…