един от най-често срещаните въпроси, основно от страна на непротестиращите, вероятно прокаран от „опорните точки“ е именно този: „и след оставката – какво?“ най-честият отговор пък е „същото“. да, ама не, както казваше г-н Бочаров.
попитах няколко души, активно протестиращи. в поредица постове ще публикувам мненията им, защото е важно да се чуят и да се знае, че протестиращите имат достатъчно идеи, мисъл, визия за това какво ще дойде след #оставка
ето мнението на Михаил-Ернесто Михайлов
Десет неща след оставка:
1. Нова избирателна система (не само изборен кодекс)
2. Законови мерки за прозрачност на публичните разходи
3. Стратегически приоритет и изграждане на капацитет за ефективно и смислено усвояване на средства от ЕС (включително мостови механизми)
4. Изработване на 30 годишна стратегическа рамка за развитие на България
5. Либерализация на образователната система с Фокус към социално включване, усвояване на умения и компетенции, създаване на специални програми за идентификация и обучение на надарени деца, и програми за професионално образование.
6. Създаване на система за измерване на щастието на населението като един от критериите за развитие на страната и мерки за увеличаването му.
7. Реинженеринг на публичните услуги с оглед на повишаване на ефективността, прозрачността и качеството им, с поставяне на opengovernment/opendata като основна парадигма на изграждането на публични услуги
8. Прозрачност и оптимизация на състава и разходите за полицията
9. Независима и работеща съдебна система с пряк избор на съдии и прокурори
10. Фокус върху развитието на науката и технологиите
#оставка #протестнамрежа
Follow
УжасТ. Досега си мислех, че имам някаква визия. Нещата са много зле.
Ще се фокусирам само върху тази точка:
„Създаване на система за измерване на щастието на населението като един от критериите за развитие на страната и мерки за увеличаването му.“
Това му се казва популизъм на обикновен език и заради това сме вече 30 години на този хал. Страната ни се нуждае от остри и тежки промени в икономиката, а не от 50 ле коледни добавки на пенсионерите или наливане на пари във ВМЗ, за да имали заплати за Коледа.
Останалите точка са в тоя дух.
Хайде малко по-сериозно.
г-н Богданов, аз за тия години „преход“ не съм видял някое правителство да вземе популистки мерки. Виж популистки обещания бол.
Да не би проблемът да е точно във въпросните “ остри и тежки промени в икономиката“, които доведоха до пълната ѝ разруха?
1. Нова избирателна система – такава при която ще влезят честни хора в политиката, без лични интереси, целия народ ще ги хареса и всички ще застанат зад тях. И те няма и да се покварят от властта. И дори хората които харесват Бойко или Орешарски – също ще застанат зад новите месии.
2. Европа ще дава пари, а ние ще ги харчим безвъзмездно за хубавото на народа. Най важното е чуждите пари и подаяния да се усвоят. На хората няма да им се налага да работят дори.
3. 30 годишна рамка – след 30 години бира ще тече от чешмите на хората.
4. Образователна система където ще излизат само отличници! Даскалите ще наливат с фунии знания.Защото в момента е зле – само на който му се учи му се дава възможност.
5. Щастието на народа е най важно. Всеки човек му трябва различно да е щастлив – на един ново бмв, на друг да има близък човек до себе си на коледа. Всички да пишат писма до новия премиер (дядо Коледа) и веднъж годишно ще им се изпълняват желанията!
7. Публичните услуги ще се променят драстично. Като отидеш на някой гише вътре ще те чака усмихната и добра лелка, защото от горната точка вече е изпълнена с щастие. Парите валят от небето и тн.
8. От полиция няма да има нужда – като всичко е хубаво , няма да има престъпници.
9. Безплатно кино 2 пъти в седмицата, безплатни хамбургери всеки уикенд, големите хранителни вериги обирджии да продават уикенда на половин цена
10. Нобелова награда всяка година! С това ми ти образование няма как
Айде малко по сериозно 😉
Не мога да разбера защо поставяш образованието на пето място и въобще игнорираш развитието на културата. Това с 30 годишната стратегия също е като комунистически лозунг. За бога, живеем в информационното общество, замисли се през 1983-та дали някой е можел да предвиди какво ще се случва в света днес.