Момо в Младежкия е истинска магия за малки и големи. История за времето, което все не ни стига. История за сивите хора, които идват, за да окрадат всичко от нас, дори нашето време. История за часовниците. История за приятелството. История за смисъла.

Чудни абстрактни картини на сцената. Любопитни костюми и сценографски решения. Песни и танци от сърце.

По романа на Михаел Енде Момо
Драматизация: Веселка Кунчева и Ина Божидарова
Режисьор: Веселка Кунчева
Сценография и костюми: Мариета Голомехова
Музика: Христо Намлиев
Хореограф: Явор Кунчев
Асистент хореограф: София Георгиева
С участието на: Никола Стоянов, Юлиян Петров, Светослав Добрев, Ярослава Павлова, Ангелина Славова, Вежен Велчовски, Кристина Янева, Милена Ерменкова, София Рухова, Ева Данаилова, Кристиана Ценкова, Васил Миленков, Калоян Лулчев, Деян Цвятков, Пламен Петков

Никак не само за деца. Силно препоръчвам.

„Каква майка си ти, щом толкова много работиш! Кога ти остава време за децата!“ – ако си от отбора работещи майки, особено от този на майките-предприемачи вероятно редовно си чувала подобни реплики. Днес срещнах моя приятелка, майка на три деца, която започна свой бизнес наскоро. Та тя ме попита как реагирам при подобни реплики.

Въпреки че и майчинството и бизнеса не са отскоро постоянно чувам критики в тази посока. Защо съм на среща, вместо у дома. Кой се грижи за децата. Как така не става.

Убедена съм, че майчинството и работата не си пречат. Има място и за двете в живота на една жена, че дори остава пространство и да е жена, повярвай. Въпрос на организация, дисциплина, светоглед.

Аргумент 1. Децата имат нужда да общуват и с бащата, баби и дядовци, други роднини и приятели. Няма нищо лошо да са една или няколко вечери седмично в друга компания. Дори напротив – плюсовете са много!

Аргумент 2. Качество за сметка на количеството. Плътно, пълноценно, забавно време заедно може да се получи и в по-кратък интервал. Ако е осмислено, осъзнато, прието от всички като такова. И от децата – и от родителите.

Аргумент 3. Майката ще е щастлива като майка ако е пълноценна и като жена и като професионалист. Майчинството е малка част от ежедневието, макар и водеща. Но щастието и усмивките вървят ръка за ръка през 24-те часа на денонощието.

И вместо край: хайде стига сме робували на стереотипи от преди години, на клишета и хорски приказки. Винаги ще има някой да говори нещо. Момичета, горе главите! Както си го усещате майчинството – така си го изживявайте и подреждайте!

Нищо ново под слънцето, но забавно – да си направим сами печати от картоф, да се омажем целите в боя, да рисуваме по нов начин, да измисляме още и още.

За забавлението, подходящо и за по-малки (3-4 години) и за по-големи (8-10 години) деца, са нужни: картоф (може да се замени с друг зеленчук или плод), бои (може темперни, но може и водни), листове. Рисунките стават бързо и лесно. Експериментира се и с формите и с цветовете. После могат да се използват за правене на картички (като се изрежат и залепят рисуваните сърца, например, върху цветен картон, изрязан и сгънат като за картичка).

Усмивките и омазаните до уши с боя деца – гарантирани!

В един разговор с изключителния Дамян Яков той ми каза нещо, което оттеква често в мислите ми:

Когато подарявам книга, винаги казвам „Спасих те!“

Да, може да звучи претенциозно или високомерно, но има много голяма доза истина в тези думи. Обичам да подарявам и подарявам основно книги с или без повод. Особено когато някой ми е симпатичен – задължително си мисля коя ли книга, от тези, които съм чела би му харесала и му я взимам. Например подарих 18% сиво на младежа, който продава плодове и зеленчуци до офиса. Или пък разкази, които четях в момента, на една възрастна дама в трамвая, която полюбопитства какво чета. Това е незаменимо удоволствие, признавам.

Тези празници отново, но този път основното, което раздавах бе аудиокнига – Сестри Палавееви на Алек Попов от Audioknigi.bg

Като цяло предпочитам да подарявам съвременни български автори. Смятам, че имаме искрени таланти, чиито творби носят модерен дух, мащабни идеи и истинска наслада.

Същото – съвременни български автори, важи и за детските книги. Там изборът не е много голям, но е изключително приятен. Ще спомена само Юлия Спиридонова Юлка, Маги Благоева, Петя Кокудева, книгите на Рибка и на Точица, например.

Ето така с книгите и подаръците. А ти?

Този пост е по покана на Калин и щафетата му. Каня Ади и Събина ако решат да споделят

Оригиналната версия на тази забавна и полезна игра е „Космос в кутия“ (например стара кутия от обувки, служи за небето), нашата версия се оказа малко по-обширна и не се побра в кутия, та стана „Космос в кухнята“ 🙂 За да научат по-лесно реда на планетите от Слънчевата система и да си ги представят по-добре ето какво направихме. Нужните материали са подръчни във всяка къща с деца – цветни моливи, бяла листове хартия, ножица, конец, тиксо или лепило и добро настроение. Не използвахме пергел, рисувахме на ръка планетите. Гледахме от една енциклопедия и импровизирахме цветове и размери. Вероятно е доста ненаучно, но като за първа фаза върши идеална работа. И забавлението е голямо, а кухнята – украсена! Ето така с децата и планетите 🙂

Толкова е хубаво, когато хората правят това, което могат да правят най-добре, с много сърце и душа. Получава се вълшебство. Така и Ивайло и чудният екип на Майка ми гъската – музикален спектакъл за деца по приказките на Шарл Перо и музиката на Морис Равел.

Пет приказки и пет духови музикални инструмента, минорно и мажорно, дует, квинтет, разкази за инструментите и музиката, за това как ни влияе тя и как говори, с ноти. Много настроение и деца със зяпнали усти и грейнали лица.

И да, искрено се радвам, че в България все още творците, поне част от тях, не са дали фронта и изпълняват задачата си – да ни водят напред, да ни помагат да намираме себе си и откриваме света наоколо.

Благодарност!

п.с. при следващи представления не изпускай да заведеш децата си, ако са между 2 и 10 ще им хареса много, а също на теб!

В 90-то СОУ „Ген. Хосе де Сан Мартин“ в Люлин започва дарителска кампания за набиране на средства за ремонт на помeщение в училището, в което ще започне дейността си Младежки кариерен център.

Центърът е единствен по рода си на територията на Западна София, който ще предлага кариерно консултиране и професионално ориентиране и ще работи напълно безплатно. Фокусът на работата му ще бъде върху предприемчивото, но няма да се ограничава само до една тема.

„Кариерното ориентиране може да бъде подходящо за всяка възраст. Човекът има нужда да открива своите дарби, възможности, таланти и потенциал във всеки период от развитието си. Темата засяга децата още от 1-ви клас, макар че обикновено си мислим, че професионалното ориентиране става след 7-ми или след 12-ти клас. Напротив, аз считам, че това е задача за целия живот на човека.” – споделя г-жа Емилия Иванова, Директор на 90-то СОУ „Ген. Хосе де Сан Мартин“.

Младежкият кариерен център има нужда от 6000 лв. за ремонт на помещението. Ако искаш да станеш част от кампанията, изпрати дарителски SMS с текст на латиница DMS KARIERA на номер 17 777 (за абонати на Tеленор, VIVACOM и Mtel).
За абонати по договор с Tеленор, VIVACOM и Mtel цената на 1 sms е 1 лв. За потребители на предплатени услуги на трите мобилни оператори цената на 1 sms е 1,20 лв. с ДДС. За реален акт на дарение се счита плащането на дарителските sms към мобилните оператори, а не тяхното изпращане.

Говорейки за децата и Интернет ми се ще първо да запитам – Какво му е страшното на Интернета? С какво е по-страшен от всички други места (реалното vs виртуалното е само в нашите глави)?

Не бива да наслагваме собствените си страхове в главите на децата си.

Не бива да ги пускаме онлайн, без да сме около тях – все едно да ги пуснем директно сами на улицата да се учат да карат колело.

Не бива да забравяме, че забраненият плод е най-вкусен.

Ако подходим към регулиране времето им онлайн, когато те са в 4, 6, 8 клас – закъснели сме.

Ако ние самите стоим на компютрите или пред телевизора по цял ден – как да им го забраним на тях?!

Въвличането в различни задачи, ежедневни, различни е добро решение.

И все пак е добре да има правила.

И все пак е добре всеки на направи своите грешки, за да се поучи от тях.

Бабите и дядовците следва да бъдат вкарани в играта – не само заради помощта, но децата имат нужда и от тяхната гледна точка, опит, за да се формират като мислещи хора.

Ето така накратко. Повече – в презентациите ми от #digitalkidz 1 ноември 2014:
Как да възпитаваме деца-предприемачи
Как да (не) държим децата далеч от електронните устройства

 

Вече няколко пъти съм писала и говорила на конференции и сбирки за това, че никак, ама никак не бива да спиваме децата си от дигиталните технологии, нито да имаме страхове, свързани с това. Е, чувам веднага мъмренията от задните редове – ами те по 8 часа пред компютъра стоят, стават агресивни … Ами естествено, то и голям човек ако стои 8 часа пред компютъра ще се изгърби, ще му се зачервят очите и ще стане агресивен. Вечер в градския транспорт малко ли такива срещаме?! 🙂

И все пак – има начини децата ни нито да са лишени от досег и дори достатъчно опитност с технологиите и дигиталните джаджи, и да са добре, без да се прекалява. За личния ми опит с това и за начините как да го постигнем – ще разкажа на уникалното DigitalKidz на 1 ноември. Подробности и регистрация само още няколко дена тук.
Браво за главният човек на събитието – Ивелина!

Константин е на 10. Той е малък човек, с големи мечти. Парите, които са нужни, за да се случат мечтите му и да се излекува от неприятната болест не са толкова много. Голяма част вече са дарени, остава още малко!

Да му помогнем е лесно:
БАНКОВ ПРЕВОД
Титуляр: Константин Чонов Сарафов
Банка: ОББ
IBAN: BG09 UBBS 8002 1019 1065 40
BIC: UBBSBGSF
С SMS
DMS KOKO на кратък номер 17 777
1 sms е 1,20 лв. с ДДС.

Подробности на сайта helpkoko.com

Вярвам в доброто. А колко малко е нужно, за да се случи то!