вълнувах се много. като малко дете на голям празник. дойдоха толкова много хора днес в парка, толкова много приятели! познати и непознати. с децата си. с кучетата. с още приятели.

времето беше намръщено, но ние бяхме много усмихнати. беше емоционално. беше леко хаотично. беше много ДЕОСко.

дойде едно момиче, пътувало от Брюксел специално за учредяването на ДЕОС. дойдоха хора от Хасково, Велико Търново, други краища на България.

бяхме в парка. партиите обикновено се учредяват в зала. с наем, ток, книжки и строго гласуване. ние избрахме, както във всичко до тук, а надявам се и в бъдеще – да сме различни. паркът ни беше идеалното решение. лятната естрада – великолепна.

гласувахме предварително онлайн членовете на Управителния съвет и на Надзорния съвет. единствените структури, които законът изисква да има всяка партия. в ДЕОС взимаме решения социократично. ще рече – за да се вземе едно решение следва никой да не е против. това се постига чрез говорене, разговори, спорове, убеждаване, комуникация. затова и хората в УС ще имат по-скоро формални функции. всички решения ще се взимат от всички ни, чрез онлайн платформа за гласуване.

мда, мнозина очакваха че аз ще съм в УС или в НС или ще имам някаква „ръководна роля“. е, в ДЕОС всички сме равни. затова и съм извън НС и извън УС. ще работя активно за идеята, както и до сега. вървим напред. заедно и само заедно ще успеем да променим посоката.

при Надзорния съвет е една идея по-различно. тези хора не са членове на ДЕОС, но имат задачата да ни дават знак, когато сме кривнали от набелязания път или сме се вторачили прекалено дълго в нещо незначително, например. любопитен детайл е, че преди днес бяхме решили, че НС ще се състои от 5 души, но днес бе предложен нов член, в допълнение друг се самопредложи и напълно по ДЕОСки решихме, че НС ще е съставен от 7 души и така 🙂 (вероятно няма друга подобна случка в която и да е партийна история).

ДЕОС не сме нито леви, нито десни. ДЕОС сме либерален проект, роден от протеста. намерихме се на площада, след месеци наред по жълтите павета. мислим, че свободата е върховно благо за всеки. свободата е над демокрацията. че всички хора са равни. че инициативата и предприемачеството следва да се насърчават. че държавата трябва да се меси по-малко на всяко ниво.

за ДЕОС основните приоритети за реална промяна са три: образование, правоприлагане, устойчиво развитие на бизнеса. вярваме в електронното гласуване. вярваме в пряката демокрация. вярваме в спазването на законите. вярваме в равенството в брака. вярваме, че сме нещо ново, което дава надежда.

не обещаваме спасение в 800 дни. не раздаваме кебапчета. нямаме лидер. не сме ГМО проект, финансиран и управляван задкулисно. не сме кьорфишек нито пирамида.

вярваме в промяната. и в това, че заедно можем повече.

защото утре е днес.

отново да благодаря на всички приятели, които дойдоха и подкрепиха създаването ни!

подробностите са на сайта ни.

ако ДЕОС като политическа платформа е близо до теб – ела при нас!

ДЕОС в първо лице: Димо, Руми, Емо, Дарин, Гари, Иван.

ДЕОС ми напомня няколко приказни героя, от тези, с които живеят децата ни, тези, които и ние все още носим в сърцата си и при които намираме утеха, мъдрост, път.
реших да ги споделя:

ДЕОС ми напомня на Пипи: с характер, свое мнение за всичко, различна, нетрадиционна, самостоятелна, свободолюбива.

ДЕОС ми напомня на Мечо Пух: с усмивка и с много приятели. „Колкото повече – толкова повече“

ДЕОС ми напомня за Матилда: обича книгите и мъдростта в тях.

ДЕОС ми напомня и за Чарли: готов е да се откаже от огромната мечтана Шоколадова фабрика, заради семейството си.

ДЕОС ми напомня и за Уоли: има за задача да изрине огромни камари насъбрал се с десетилетия боклук, за да върне живота на планетата.

ДЕОС ми напомня за Алиса: смело пристъпва в непознатото, без страх, в приключение, с много нови срещи намира своя път.

ДЕОС ми напомня на Малкия принц: загрижен, с нежност, любов и постоянство.

приказката вече започна на 9-ти март с Инициативен комитет. утре, 31 май е важна кулминация в нея – основаваме ДЕОС на поляната до Лятната естрада в Борисова градина от 18 ч. дори да вали ще сме там. ела и ти

подробности за новия либерален партиен проект ДЕОС има на www.deos.bg

Димо е от тези млади хора, които дават надежда – талантлив, ерудиран, деен. Занимава се с уеб. Обича България. Основател е на ДЕОС.

Какво те доведе в ДЕОС?
Никога не ми е било амбиция да се занимавам с политика. Никога не ми е влизало в личните планове да членувам в политическа партия. Следя българската политическа сцена от близо 10 години и съм на мнение, че българският политик отдавна е забравил защо е в парламента. Последните няколко години, наглостта на българския политик мина всякакви граници!
Аз искам да живея в България. Този хаос и абсурД, който се е развилнял, ми пречи пряко.

В ДЕОС ме доведе желанието ми това да се промени. Наясно съм, че очакваната 20 години промяна, няма да се случи с недовлони постове в социалните мрежи, а с действие.
Другата основна причина, която ме доведе в ДЕОС са хората, застанали зад тази кауза.
Tук намирам съмишленици, обявили се против абсурда в тази държава с действията си.
Будни, интелигентни, успели, морални – това са хората в ДЕОС!

Има ли шанс за промяна в България?

Разбира се. Трудно, но твърдо да. Няма нещо, което да не може да се промени, въпросът е на каква цена.Промяната е възможна, но тя трябва да настъпи в два аспекта: В политически аспект, някой трябва да я инициира. Трябва да се появи политически субект, който да застане зад ясни позиции с чисти и градивни намерения. И много воля. И търпение. И постоянство. 🙂

Далеч съм от мисълта, че с магическа пръчица ще сменим една система, гнила с години, но все от някъде трябва да се започне. Един ще тръгне, друг ще го последва, трети ще го подкрепи и малко по малко старите практики ще остават в миналото.

Аз вярвам, че ДЕОС има качествата да бъде инициатор на промяната.

И разбира се – промяна в граждански аспект. Промяната, за да се материализира, тя трябва да се случи в начина на мислене на всеки българин. Трябва да сме единни. В момента всеки живее за себе си. Ето това ще бъде най-трудното, но не е невъзможно.

Кои области мислиш са най-перспективни? Занимаваш се с уеб – не е ли това един от възможните пътища и как може да имаме повече и по-качествена уеб продукция, според теб?

Не зная дали е известно на хората, които са далече от ИТ сектора, но той се развива с много бързи темпове в България и е достигнал много конкурентно ниво и продължава да се развива.

Как може да имаме повече и по-качествена уеб продукция. Отговорът на този въпрос, според мен дава отговор и на въпроса как може да има по-качествена продукция по принцип. Разковничето се крие в образователната система. Образователната система трябва да е много „в час“ с нуждите на бизнеса и икономическите приоритети на страната.

Един хубав пример от ИТ сферата. В България в момента има недостиг на ИТ специалисти. Как се решава проблема? Тенденциозно се откриват школи и центрове за обучения за създаването на кадри. Преди месеци врати отвори първият специализиран софтуерен университет. Така несъмнено се вдига нивото на българскитя ИТ сектор .

Това трябва да се случва и в други сфери, но всичко е много свързано. 🙂 Първо те трябва да заработят.

Относно перспективните области. Не се наемам да степенувам, но съм убеден, че почти от никой отрасъл в България не се извлича дори оптималното.

В България имаме солидни запаси от газ в Черно море, залежи на ценни метали, не малко твърди горива и полезни изкопаеми. Разнообразие от плодородни почви, минерални извори, излаз на море, подходящ за земеделие и туризъм ландшафт. Всичко това дава много благопдирятни условия за развитие на много отрасли. Просто някой трябва да се заеме с това, но отговорно.

Ако не с кебапчета с какво ДЕОС ще привлича членове и симпатизанти?

Всеки привлечен от идеята за кебапче, кюфте, iPad или Мерцедес няма място в ДЕОС.

Това, което членове и симпатизанти биха намерили в ДЕОС е съмишленици и възможност да дадат гласност на своите идеи, а не просто подкрепа на чужди.

ДЕОС в първо лице и с Емил, Дарин, Гари, Руми, Иван.

събота, 31 май, 18 ч., Лятна естрада на Борисовата градина учредяваме ДЕОС. ела.

Румяна Йохнева е филолог, маркетолог, отдаден родител, доброволец по различни каузи, човек с голяма усмивка и сърце. Непоправим оптимист, пътешественик и мечтател. В ДЕОС Руми модерира темата за реформата в образованието – една изключително важна и също толкова сложна тема.

Какво те върна в България?
Аз май съм краен оптимист – върна ме надеждата за по-добро. Но най-вече – семейството ми и преподредба на приоритети – синът ми измести всичко останало от центъра.

Какво те доведе в ДЕОС и какво би казала на тези, които се колебаят дали да се присъединят?
Само три неща – хората, концепцията и приоритетите!

Защо именно образование избра ДЕОС за приоритет?
Единствено чрез образованието имаме шанс да обърнем посоката на развитие на обществото ни от стремглаво надолу, към оптимистично нагоре. Либерализацията на образователната система – парите да следват ученика и поставянето на детето и учащия се в центъра и са единствените лостове, чрез които може да се въздейства на процесите. За мен образованието е семейна ценност и богатство. Душата ме боли от това, което причиняваме на днешните деца. Убедена съм, че само чрез тях можем да си върнем бъдещето.

От къде трябва да започне промяната?
Колкото и банално да звучи – от всеки един от нас, но най-вече от това, което правим за малките човеци, които вървят след нас. Ако успеем да ги възпитаме в уважение, достойнство, свобода, равенство, права, човешки и социални ценности, и патриотизъм, ще можем да кажем, че сме започнали промяната!
И ти можеш да участваш в тази промяна – ела да учредим ДЕОС на 31.05, в 18:00, до лятната естрада в Борисовата градина в София. Утре е днес!

ДЕОС в първо лице и с Емил, Дарин, Иван, Гари.

Гаврил Димитров е перфекционист във всяко отношение – баща, маркетинг специалист, деец. Гари е отдаден и неуморен. Като всеки от нас иска България да е едно по-добро място за всички ни. И отдава много енергия това да се случи. Говорим си отново за ДЕОС – нашиян либерален политически проект.

Защо се завърна в България?
Причината за да се върна във България е лична, а това което се надявах да видя тук след пет годишно отсъствие, беше една модерна Европейска България правейки малки, но уверени стъпки в правилната посока. Уви, малкото добри стъпки направени между 1997 и 2001 година, бързо бяха заменени с криволичеща безпътица и вместо затвърждаване на доброто начало, ние всички продължаваме да вървим в едно полубудно състояние на някъде.
Там където след 800 дни ще се оправим, там където обръчите от фирми ще оправят България и там където експертните правителства са глухи за гласа на коректива – така наречения НАРОД.

Какво те доведе в ДЕОС?
Това което ме грабна веднага беше, че се познавахме от времето на летния протест. По време дългите вечери заедно, ние коментирахме какво трябва да се промени във България, за да останат децата ни тук, а да не избират изхода на летище София. Когато разбрах, че едно от условията да си член на ДЕОС е никога да не си работил за ДС под каквато и да е форма и да не си членувал в други политически формации, тогава си казах, че всички ще сме от едно тесто, и ще направим нещо ново и успешно, без намесата и генното инженерство на “партията”, дала живот на безброй свои клонинги и погубила живота на родителите ни.

Какви са хората в ДЕОС и смяташ ли, че са способни да променят България наистина?
Вече започнах тази тема и сега ще ми е по-лесно да продължа. За да промениш България, промяната трябва отдавна да е започнала в тебе. Винаги когато говорим за това ми идват думите на Дж.Ф. Кенеди:
“Преди да попиташ какво държавата направи за мен, трябва да се запиташ какво аз направих за моята държава”
И ако всеки от нас като професиналист е успял на работното си място, съм напълно убеден че ще успее и в ДЕОС. Аз виждам във всеки един от нас, личност която иска да промени статуквото, преглъщайки егото си в името на каузата ни. Защото нашата кауза е България и промяната започва от нас, днес и сега.

Какво различава ДЕОС от всички други над 200 партии у нас?
Нищо. Да, това е така но само, ако прочетем устава и програмите им, ако обаче тяхната цел бе това, България отдавна щеше да е преуспяла държава. Това което, ще ни отличи от тях са нашите искренни намерения бавно и устойчиво да превърнем в дела, основните мисии и визии които си поставяме. Аз искам с открито лице след години, да мога да кажа на децата си, че днес сме успели да положим основите на просперираща България.
Защото, както казва Евангелието “По делата им ще ги познаете…”

ДЕОС в първо лице и с Емил, Дарин, Иван.

учредяваме ДЕОС на 31 май, събота, от 18 ч в Борисова градина, Лятната естрада. ела!

Иван Господинов е от тези странни птици, рядко срещани по нашите ширини все още, които се занимават активно с доброволчество и работа по различни каузи. Неговите са най-вече свързани с образованието и най-вече популяризиране и адаптиране на български на проекта Кан Академия. а от есента Иван дори ще е учител в някое малко градче по „Заедно в час“. и сега заедно започваме липсващото в политическия ни живот парче – либералният проект ДЕОС.

След учене в Германия избра да се върнеш в България. Защо?
Още когато заминах за Германия, имах един основен проблем. Живях преди това в малък град в България и бях свикнал да се занимавам с най-различни инициативи. Проблемът ми в Германия беше, че всичко е толкова добре уредено, че нямаше нужда вече да го правя. Дори и да исках да се занимавам с култура и образование там, добавената стойност щеше да е незадоволително малка. В България за сметка на това, колкото и малко да допринасяш за местната общност, си проличава значително повече. С две думи: по-драго ми е тук. 🙂

Занимаваш се с различни каузи, с Кан Академия в България, ще се включиш в „Заедно в час“. Кое те мотивира?
Започнах да се занимавам с Кан Академията, защото това беше начин да върша нещо за българското образование докато съм в Германия. Осъзнавайки, колко голяма всъщност е отговорността, че в България няма как да наваксаме с новите образователни технологии и тенденции сами, но че буквално можем да преведем на български език най-качествените ресурси в интернет и да приложим добрите практики, реших да се върна за една година само доброволчество.

Тъй като скоро трябва сам да си изкарвам хляба, „Заедно в час“ се оказа перфектната програма за мен. Това са за мен две години, които ще ме доближат достатъчно до образованието, за да мога след това да се занимавам с философия на образованието и образователна политика. (В Германия завърших Философия и Социални Науки и искам с това да се реализирам.)

Как се случва промяната? Имаме ли възможност за промяна тук? И ако да – кога?
Промяната се случва чрез съвестта. Тогава, когато всеки наум стигне до извода „нещо трябва да се направи“, но не го запази за себе си, а го осъществи чрез нагласата „аз трябва да направя нещо“. Аз бях все още в Германия, когато започнаха протестите и трябваше да реша, дали да остана там или да се върна в държавата на Пеевски или пък да се върна в държавата, от която феноменът Пеевски следва да бъде изритан.

Избрах да се върна в последната държава, защото да кажа, че няма възможност, е все едно да кажа, че няма нищо. А кога ще се случи промяната… Зависи от разбирането ни за промяна. 🙂 Виждам, че възрастните поколения вече са изморени, но аз не си правя сметка за промяна по-рано от около 30 години.

Какво ти дава ДЕОС? И как да бъдат привлечени повече млади хора в политиката?
ДЕОС ми дава уверението, че с моите усилия няма да бъде злоупотребено. Това е така поради ред причини: всичко свързано с партията е публично, структурата е хоризонтална и т.н.. Самият дизайн на партията отблъсква злонамерени или корумпирани хора просто защото би им било непосилно да постигнат целите си чрез тази партия. В ДЕОС нарочно се лишаваме от привилегиите на обикновената българска партия, за да направим порочните практики невъзможни. Това е трудният път, но ето че има хора, които са готови да го извървят.

Смятам, че именно създавайки една партия на доверието ще бъдат привлечени младите хора. Младите в момента ги е срам от политиците, защото виждат в политиката единствено че е толкова мътно, че нищо на практика не се вижда. ДЕОС е открита партия. Ние се стремим да заявяваме ясно позицията си, не след като усетим на къде духа вятъра, а защото държим на принципите си, макар това понякога да струва много. В ДЕОС дори признаваме публично грешките и провалите си. Ние просто наистина искаме една искрена партия и не виждаме как това ще се случи, ако не си я направим сами.

Може да прозвучи противоречиво, но в ДЕОС няма политици. Има граждани, на които им е додеяло от политици, но които осъзнават, че партията е единственият легитимен инструмент за политическа промяна. Тази партия ще бъде учредена на 31.05 от 18:00 в Борисовата градина, Лятната естрада и всеки е добре дошъл, независимо дали желае да стане член, или е най-обикновен симпатизант, или пък просто е любопитен.

говорихме си за ДЕОС и с Дарин и с Емил.

чакам те да основем заедно ДЕОС на 31-ви май, 18 ч в Борисовата. дори да вали. ела.

Дарин Стойков е ПР, блогър, велосипедист и кулинарен изследовател. Активен участник в протестите. Дарин е ходеща енциклопедия, голяма усмивка и безкомпромисен към нередностите човек. Днес е сред основателите на новия либерален политически проект ДЕОС.

Какво те води в ДЕОС?
Необходимостта практици да вкарат прагматизъм и ефективност в политиката, като същевременно я изчистят от блатото на трупани с години зависимости, подмолни съглашателства и нечисти сделки.
Води ме убеждението, че морал, почтеност и прозрачност са възможни в публичните дейности и убеждението, че имам силата, ако искаш и инатът, да го докажем на практика.

За каква България мечтаеш?
За такава каквато винаги е могла да бъде – средно голяма европейска, добре уредена държава с работещи институции, силни и доволни граждани и управници с ясни приоритети. Никой до момента не се е опитал да извлече реална полза за гражданите от уникалното гео-политическо и стратегически важно положение на страната ни. За това се искат много кураж и „топки“ но оказва се поколения наред клетвите на политиците са били по-слаби от рушветите и частните им интереси.
Мечтая за държава, в която нечие друго добруване и успех ще са предизвикателство, а не повод за завист. За денят, в който критичната маса от необвързани, млади, образовани и успели хора ще ударят по масата и ще пуснат нашата бюлетина в урната. Защото са ни повярвали и ни гласуват доверие. За държава, в която е дошъл и нашият ред.

Как отговаряш на скептицизма на хората към ДЕОС, към промяната?
Не отговарям. Опитвам се да игнорирам генно-модифицирания скепсис, но ако видя възможност да седнем и да говорим как заедно можем да случим промяната – правя го. Осъзнавам, че на малко хора им се занимава активно с чистене на цялата мръсотия от политическата кочина. Разбираемо е, не мога да ги виня за това.
Дойдох преди 20 години в София с две чанти дрехи и един котлон. Оттогава съм постигнал много неща, всичко сам и без помощ или нечия протекция. И винаги с премерен риск и много мислене как точно трябва да се случи нещо. Ако съм успял в професионален план и в личния си живот, значи мога да пренеса опита си и в политиката. Приемам съвети, слушам и търся съгласието за важните неща, дори и със скептиците.

Какви са хората в ДЕОС и кой е поканен да се включи в този проект?
Накратко – Хората са всякакви, поканени са всички.
Моето впечатление за хората в ДЕОС е, че всичките до един сме диалогични и сговорчиви, способни да приоретизираме и да отсяваме плявата от важното. Обединени около ценностите ни, това ни прави доста по-силни отколкото бяха пищялките и знамената по протестите. Защото всъщност Протеста ни събра, накара ни да се видим заедно и да видим какво можем да променим, без да променяме себе си. Общност на свободни хора, това сме.
ДЕОС е с отворен код и винаги всякакви хора и гледни точки са добре дошли, стига да изповядват ценностите и да работят с другите съмишленици в полза на обществото. Политиката е малко като казарма, но може да е забавно. Вероятно ще разочаровам нереализирани партийни кариеристи, но няма да намерят място в динамичния партиен живот, който водим предимно онлайн. Решенията се вземат отдолу нагоре, а ние от така-нареченото ядро сме по-скоро модератори и катализатори.

Споделяш нашите идеи? Научи повече и се присъедини към ДЕОС още сега!

#ДЕОС #проект500 #промяна #България #бъдеще

Емил Георгиев е юрист и представител по индустриална собственост. Има своя кантора в София, където се завръща след дълги години в Австрия. Днес е сред основателите на новия либерален политически проект ДЕОС.

Какво те мотивира, накара да се върнеш в България след дълги години в Австрия?
Търсех промяна най-вече в професионален план. Към онзи момент (2011 г.) все повече премислях създаването на свой собствен бизнес. Смятах момента за подходящ поради две причини: (1) бях натрупал сериозен опит в сферата на правото и информационните технологии и (2) нямах обвързаности, които да ме задържат на едно определено място. Разговори с близки приятели и семейство само затвърдиха решението ми да скоча в дълбокия и студен вир на предприемачеството.

Какво харесваш в България каквато е тя днес?
Харесвам многообразието в обществото, което някои недобросъвестни политици и журналисти наричат „разделение“. Харесвам социалния живот и произтичащите от него възможности за бизнес.

Кога България ще се промени? Какво е нужно, за да се случи това?
Впечатлението ми е, че за времето на моя престой в чужбина, България се промени много. Промяната винаги е по-видима отвън, отколкото отвътре и това е съвсем нормално. Малко като ситуацията, в която родителите някак си не забелязват как детето им расте, но това пък винаги прави впечатление на роднините, които го виждат само 2-3 пъти в годината.

Иначе истинската промяна (онази за която все се говори) ще настъпи едва тогава, когато всеки я превърне в своя кауза. Да вземем за пример отпадъците, които ни заобикалят буквално навсякъде. Проблемът с тях ще решим устойчиво, когато (1) всички полагаме грижи да ги хвърляме само, където им е мястото и, което е още по-важно, (2) по свой почин и доброволно започнем да ги събираме и почистваме.

Промяната, с други думи, е в нашите ръце. Това трябва само да го осъзнаем и да се възползваме от него.

Какво е ДЕОС за теб?
ДЕОС е общност на свободни и отговорни хора. Там сме, защото вярваме, че надграждането в демократичното общество е възможно единствено по политически път. Защото знаем, че можем да прекратим много от досегашните порочни практики и с личния си пример показваме на обществеността, че няма пречки участието в политическия живот да бъде прозрачно, отговорно и отчетно. Защото осъзнаваме колко важни за обществото ни са безпристрастното правоприлагане, образованието и устойчивото икономическо развитие. Защото знаем, че можем и не се свеним да искаме доверие и подкрепа. От всички онези, които искат да  бъдат дейни, като подкпрепят дейните като нас.

Споделяш нашите идеи? Научи повече и се присъедини към ДЕОС още сега!

#ДЕОС #проект500 #промяна #България #бъдеще

благодарна съм на протеста. искрено съм благодарна за това, че 300 дена по-късно протестът продължава. днес бяхме много. и ако някой каже – 1000-1500 души не са много – лъже се. на ден 1 бяхме поне 15 000, в следващите дни на юни бяхме над 50 000, днес на ден 300 бяхме много, много хора на площада.

победа номер 1: заради протеста г-н Пеевски не е шеф на ДАНС. следват още много победи, разбира се, породени от многото изумителни поразии, които това правителство прави ден след ден. и ден след ден ние сме на площада. и не само. намерихме се. стартираха неизменими процеси. създаде се Протестна мрежа. проекти като НОрешарски, в-к Протест, стотици акции от различен мащаб и естество, събудено общество, сензитивно за всяка поредна измама, кражда, лъжа. след всичко това в началото на март стартира и #ДЕОС, политически проект роден от протеста.

нещата се случват. имаме вяра и продължаваме. посоката е само една. България заслужава по-добра съдба!

радвам се, че и днес, в ден 300 срещнах моите герои на протеста, които ми дадоха нови сили:
Юлия
Люба
Яшу
Тео
Мария
Мишо
и всички останали, за които вероятно още не съм писала, но са герои, защото са на площада неотменно!

#ОСТАВКА #дансwithme #промяна #ДЕОС

ако някой преди четири месеца ми беше казал, че ще се занимавам с партиен проект вероятно бих се усмихнала широко и подминала. защото, истината е, че както и много българи доскоро считах, че политиката е нещо мръсно, не за обикновените хора, далечно и петъчен парламентарен контрол съществува, за да запълва програмата на радиото, а не за нещо по-сериозно.

защото така ни е внушено, от години. да мислим, че за обикновените хора в политиката място няма. тя е ресор за „специални хора“. такива, които могат безскрупулно да лъжат. такива, които лесно обещават, а после също толкова лесно забравят.

дойдоха протестите. вървяхме дълго. говорехме. вечер след вечер. вероятно още юли бе, когато Григор Гачев ми каза „трябва да направим нова партия. сега му е времето“. вървяхме заедно с него и още 5000 души към Немско посолство, да бутаме Берлинската стена от кашони, една от първите акции на Протестна мрежа. аз носех малкия си син на рамене, защото от Министерски съвет до Плиска не е никак малко, а после има още. вървяхме и говорихме. и така месеци.

после останахме по-малко на площада. но още се събирахме. вечер след вечер. мислехме, говорихме, чудихме се, търсехме решения. и пак си спомням често повтаряните от Юлия Берберян думи „направете партия, вие можете, вие сте мислещи, трябва да променим някак нещата, а без партия няма как да стане“.

чухме тези думи и в Европа. питаха ни „къде е опозицията в България? защо наистина не подкрепя протеста?“, а ние свивахме рамене и се споглеждахме. и пак крачехме по жълтите павета. все по-замислени.

ясно е, че Протестна мрежа е надпартийна и ще остане още дълго, надявам се, като балансьор, като гласът на хората от улицата. Протестна мрежа е уникален феномен за България. обединител и на леви и на десни, и на хора, симпатизиращи на ГЕРБ, както и на тези от РБ, Зелените, както и много негласували или непредставени. затова и Протестна мрежа ще продължи своята мисия.

днес поставихме началото на ДЕОС. политически проект, роден на площада, след 9 месеца износване. роден от любов. любов към България и към свободата.

предстои ни много работа. ние сме непрофесионални политици, но всеки идва със своята експертност, с желание, с възможности да се учим, да търсим добри примери и решения, да говорим, да изпробваме модела на пряка демокрация в партийна структура. да, това ще е нещо ново за България, но феномен, който вече съществува успешно на много места по света. да, ще сме хоризонтални, прозрачни, отговорни, проактивни. ще разчитаме на доброволчество, на много разговори, на въвличане чрез идеи и действия, а не чрез напразни обещания, кебабчета или принуда.

предстои ни много работа, но съм уверена, че както бяхме заедно 9 месеца на площада и не се сломихме, не спряхме да вярваме и да намираме решения, да говорим, мислим, действаме, така ще продължим и напред. заедно. с всички обикновени хора, уморени от обещания, искащи промяна, търсещи истински решения, различни от Терминал 2.

какво предстои ли? напред и нагоре. всеки без обвързаност с ДС е добре дошъл. търсим чистите хора, за да направим по-чист своя живот тук. заедно ще успеем.

ела в ДЕОС.

#ДЕОС #България #бъдеще

–

писах още за ДЕОС, 26 декември, 6 месеца по-късно България никога повече няма да е същата
и в Капитал Гражданите-политици от площад „Независимост“