Какво те води в ДЕОС?

Желанието ми да действам, да определям аз посоката.
Дълги години търсих моето политическо представителство сред партиите в България. Гласувал съм на всички избори за кметове и общински съветници, народни представители и президент. Тези за които гласувах винаги бяха с някакъв приет от мен компромис, по-голям или по-малък. Веднъж, на втори тур на избор за президент, компромиса от моя страна беше изключително голям, наложи се да избирам между социализъм и национал-социализъм. Избор на по-малкото зло. От което съм все още изключително погнусен. В крайна сметка след изборите за 42 народно събрание останах без представителство в парламента, а новоизбраното правителство и парламент започнаха да приемат решения с които не можех да се примиря по никакъв начин.
Започнаха протестите, в които се включих активно. Там се запознах лично с много и все вдъхновяващи ме хора, които преди това познавах само задочно, от Интернет, чрез блоговете им, туитър и т.н. В течение на времето, ми стана ясно, че едни евентуални нови избори ще доведат отново на власт хора без ясни морални устои, без идеология, чиито възгледи за държавата ни и за ролята ѝ са коренно противоположни на моите. Тогава в началото на 2014 г. чух от новите ми познати за предстоящото учредяване на ДЕОС. Поинтересувах се и, както се казва, открих другите крастави магарета.

Каква искаш да е България за твоите деца?

Искам България да бъде една подредена страна, в която всеки с труда си да може да съществува достойно според вложените знания и умения. В която нуждаещите се от помощ не трябва да се унижават за да я получат.

Искам да оставя България, като страна в която знаещите и можещите да успяват изключително заради своите знания и умения, в която шуробаджанащината е неприемлива и подсъдна алтернатива за начин за успех.
Искам България, в която разделението на властите и равенство пред закона не е само на думи.
Искам България, в която администрацията не е бездушна и е в услуга на всички хора.
Искам България, в която думите чест, достойнство, лична отговорност, свобода на личността, неприкосновеност на собствеността, върховенство на закона не са голи думи, а принципи за мнозинството от гражданите.
Искам България, в която различните са приветствани, а не отхвърляни. Където всички сме хора, индивиди, а разделението и дискриминацията по пол, етническа, верска и расова или друга принадлежност е отхвърлено и изучавано в учебниците по история.

Как е възможна промяната?

Промяната започва от всеки от нас. От желанието ни да сме по-добри човеци. От приемането и осъзнаването на най-основната ценност – човешкият живот и достойнство са неприкосновенни. И изхождайки от нея да ползваме най-ценното ни – здравият разум за да работим и да правим необходимото тази ценност да се прилага навсякъде в отношенията ни към и с другите хора. Последното да е в основата на функциониране на държавата.

Какво казваш на скептиците?

Мрънкайте колкото си искате, мрънкайте за всичко от което сте недоволни, но прилагайте горния принцип. А лично ми се ще да оборя повечето от скептиците с резултата от това, което правим и ще правим в ДЕОС.

Кого каниш в ДЕОС?

Каня хората осъзнаващи и приемащи ценността за неприкосновеността на човешкия живот и достойнство, принципите на индивидуалната свобода и лична отговорност, неприкосновеността на частната собственост, свободна пазарна икономика, върховенството на закона и демокрацията. Каня хората, които желаят държавата да е само инструмент в ръцете на гражданите за осигуряване на спазване на тези ценности и принципи, а не инструмент за лично облагодетелстване.

Ела в ДЕОС и ти – www.deos.bg

Follow

Хората в ДЕОС са пъстри и много вдъхновяващи, както често вече съм споменавала. Представям днес Таня Иванова, с която в ДЕОС работим по темите толерантност, легализация на марихуаната за медицински цели, равенство в брака и бъдещето на България. Е, тук разговорът ни е по-общ, но е едно добро начало.

Какво те води в ДЕОС?
Една приятелка ме покани на учредителното събрание, там се видях с други приятели и така. Никога не съм имала намерение да се занимавам с политика, но по един или друг начин политиците се занимават с всеки един от нас ежедневно и ако искаме нещо да се промени, съвсем малко трябва да положим усилия, за да го променим сами.

С какво либералната партия е различна от левите и от десните партии?
В нашата действителност, в България, нито „левите“ партии са леви, нито „десните“ – десни, но пък всички са крайно популистки, по тази причина либералните идеи могат да се видят някому странни. Те исторически съчетават идеи от целия политически спектър като свобода, солидарност, минимална намеса на държавата, свободен пазар и мир и затова е прието да се смята, че либералите са центристи.

Какви хора срещаш в ДЕОС?
Почтени и дейни хора, които се опитват да променят нещата, които не им харесват, а не се оплакват. Хора с мечти.

Какво казваш на скептиците?
Елате да се запознаем, сигурна съм, че всеки има добри идеи, които могат да се приложат на практика.

В каква България мечтаеш да живееш?
В България, в която не се страхуваш да започнеш бизнес, където няма омраза към различните, а децата отиват с усмивка на училище. В България, в която всеки един гражданин има достойнство и не му се налага да прави компромиси със свободата – своята и на другите.

Още от хората в ДЕОС: Ясен, Дарин, Руми, Емо, Димо, Иван

Follow

Катина Пенева е майка на три деца, финансов специалист, активист за свободно образование и е в либералната партия на България – ДЕОС. Делова, дейна и с истинско желание за промяна, такава я познавам Катина.

Какво те води в ДЕОС?

Преди години един добър познат казваше, че даден проблем се решава, само когато е наболял. Ние, гражданите на България имаме проблем. И проблемът ни е наболял. Много. Толкова, че едва ли е необходимо да го разясняваме за пореден път. Проблемът, освен че съществува във всяка една сфера на живота в нашата мила татковина, е най-вече в главите ни, в липсата на желание за поемане на отговорност, в оправданията, че всички са маскари, в склонността ни да се поддаваме на безскрупулна информационна манипулация. Съответно, крайно време е да го решим. За проблема става въпрос. Ясно е, че само с възмущение “на маса” няма да променим статуквото. Конкретни действия трябват. Те са горивото в мотора на промяната. Наскоро едни ментори на един уъркшоп за демократично образование (изключително вдъхновяващ между другото) залепиха на стената следната бележка (без превод): If something is bothering you, you’re probably supposed to lead it. Прочее и ДЕОС. ДЕОС значи дейни. Значи, че ние сме правилните хора, на правилното място, в подходящото време. И че решаваме проблема в движение.

Образованието е основен приоритет. Възможна ли е според теб промяна и реално до какво ще доведе тя?

Промяна в образованието – тук, естествено, веднага възниква познатата дилема за кокошката и яйцето – дали трябва общественото съзнание да е узряло, за да се случи промяна в образователната система, или промяната в образователната система ще промени и общественото съзнание? Наивно може би, но съм склонна да вярвам повече във втората хипотеза. Може да е бавно, най-вероятно ще е много трудно, със силен обществен отзвук, с още по-силен натиск от страна на засегнатите от евентуално драстично намалелите, следствие на промяната, финансови приходи, но промяна е възможна. Тя е неизбежна и ако ние, родителите, учителите и МОН не осъзнаваме тази необходимост сега, то децата ни категорично ни я показват всеки ден, във всяко училище, с всяко свое действие. В ДЕОС сме убедени, че единствено свободата на образователните инициативи, свободата да избираш как и къде да учиш, от какво имаш нужда като личност (не като бройка с делегиран бюджет), е това, което действително ще промени лика на България. Тези малки човеци днес, след 10 години могат да бъдат свободни, мислещи, отговорни към себе си и към света хора. Само трябва да им дадем възможност да станат такива.

Какви хора виждаш да са членовете на ДЕОС?

Тези, които ги е грижа. За градинката пред блока, за разделното събиране на битови отпадъци, за възрастния съсед, за правилата за движение по пътищата, за безконтролната горска сеч – това са хората, които, съзнателно или не, обръщат хода на събитията при подходящите условия. Това са хората със съвест, за които средата, в която живеят и която ще оставят на децата си има значение. Това са хората, които се усмихват по-често.

За каква България мечтаеш?

Изкушението е голямо, не мога да се въздържа:

BALGARIQ NA TRI MURETA!!!1515 (това на шега)

Вместо отговор – Дъга

Моля кажете, не на шега,
кой нарисува тази дъга?
Пъстра, красива – казвайте кой –
аз или ние, ти или той?

Вярно, познахте – в нашия град
аз си измислях цвят подир цвят:
жълт или розов, син и червен –
весел да бъде нашия ден.

Гледайте всички – листа му бял
цялата пъстра дъга е побрал.
Греят боички, греят слънца –
скрити до днеска в наш’те сърца.

Моля кажете, не на шега,
как ще огрее тази дъга
всички дечица, всички игри –
кой ще ни каже – бройте до три.

Тази дъга е смях и мечта –
нека й кажем: „Излез от листа“.
С ръчички да вдигнем още сега,
с ръчички да вдигнем наш’та дъга.

Нека да вдигнем наш’та дъга.

Още от хората в ДЕОС: Ясен, Дарин, Руми, Емо, Димо, Иван

Follow

Ясен Живков, онлайн познат и като Fraxinus Excelsior, се занимава с комуникации, а в свободното си време обича да плава. Стъпил здраво с двата си крака на земята, реалист, прагматик, но и мечтател. В ДЕОС се занимава с финансите и активно помага да изградим свои политики в тази област. Говорим си, разбира се, за ДЕОС и за бъдещето на България.

Какво те води в ДЕОС?

В ДЕОС ме води не само липсата на алтернатива, но и реланата лиспа на представителство на моето виждане за управлението на България. Нито една партия не успява да задоволи (и като програма, и като управление) моите желания повече от 50% и всеки мой глас до сега е бил изцяло компромисен с основната идея да не попадне на неправилното място.

В ДЕОС видях шанс да реализирам моите идеи, да ги сверя с хора, с които сме близки във възгледите си и заедно да създадем политики, които след това да се опитаме да приложим. Ясно сътзнавам, че и тук няма да имам 100% покритие, но който очаква това е далеч от реалността, но в ДЕОС поне моите идеи се чуват, обсъждат и има реален шанс да стигнат до реализация.

И не на последно място – ДЕОС е моят личен последен шанс за да остана в България.

В каква България искаш да живееш?

Искам да живея в България, където се спазват правилата. Където когато едно правило се счита за лошо или не достатъчно добро, се търси начин то да бъде коригирао официално, а не заобикаляно. Където хората не чакат някой друг да свърши нещо за тях, а взимат живота и съдбата в ръцете си. Където основната цел на всеки е да кове собственото си щастие, а не да пречи на всички останали да го правят.

От чисто социална гледна точка – искам България където образованието, здравеопазването и комунланите услуги не са монополизирани от държавата, а се създаде обстановка на свободен пазар и частно участие, което ако държавата само контролира и минимално регулира, неименуемо ще доведе до много по-добро качество на услугите и реални пазарни цени за тях. Искам България в която държавата не се опитва да изкривява средата субсидирайки ненужни производства и цели икономически отрасли, само и само да поддържа нечий бизнес.

България, която е все по-силна част от все по-силен ЕС. Като искам да уточня, че за мен България част от ЕС значи не само използването на еврофондовете например, но и с реален икономически, социален и политически принос към ЕС.

Какво казваш на тези, които са скептични и не гласуват?

Както напоследък се говори относно негласуването и неползването на преференция – да правиш тези неща е все едно да се ожениш на сляпо, да оставиш вашите да ти изберат булка или още по-лошо да се продадеш в робство. И то доброволно. Всеки глас има значение. Бетонирантие големи партии (чиито основи все повече се разклащат и то точно заради активността на все повече хора) се опитват се потоянно и непрестанно да ни убеждават да не гласуваме, защото така им става по-лесно да контролират вота, но искам да кажа на всеки скептик – имаш две опции. Да си мрънкалото в кръчмата и Facebook, който винаги някой друг му е крив или да си този, който прави всичко възможно нещата да се порменят.

Не е нужно да правиш партия, да правиш фондация или да ходиш на протести (въпреки, че последното е доста важно), за да се водиш активен гражданин, а е важно в единия ден да седнеш, да помислиш трезво и да гласуваш. И не, празната бюлетина не решава нещата. Още повече сега, когато имаш възможност да гласуваш за конкретен човек. Всички мрънкат, че в еди-коя-си-партия, еди-коя-си била еди-каква-си или в другата партия някой-си бил незнам-си-какъв-си. ОК, но ако все пак тази партия е твоята партия, сега можеш да гласуваш за този, който е готин според теб и можеш да изместиш онзи, лошия. По този начин ще дадеш сигнал на твоята партия и със сигурност ще я направиш малко по-добра. Не защото тя иска да е по-добра, а защото ти я принуждаваш да бъде такава. И всъшност това е работата на всички нас – да принуждаваме партиите да играят по нашата свирка, а не ние по тяхната.

Има ли шанс нещата тук да се променят?

Разбира се. Иначе нямаше да го има ДЕОС, или поне аз нямаше да съм в ДЕОС. Няма да е утре, може и да не е в други ден, но с малки стъпки и с участие на възможно повече хора, всеки от които допринася за своето собствено щастие и за общото благо, нещата няма как да не се променят. Мога да дам много примери как отделни индивиди инвестират собствени усилия и време в проекти, които малко или много имат ефект върху всички нас. Не винаги го усещаме или го оценяваме, но ефект има. Аз искренно се възхищавам на тези хора.

В момента ние в ДЕОС правим същото. Инвестираме своето време, енергия и средства за да създадем ДЕОС, за обединим хората и да се опитаме да променим нещата както ние ги виждаме.

Кого каниш да се присъедини в ДЕОС?

Каня всеки който има желание да направи нещо, а не да седи и да чака какво ще каже днес лидера, защото ние в ДЕОС лидер нямаме, хора които искат да са лидери на живота си, а не на партията. Каня всеки, който поставя на първо място личната свобода и стремеж да живее по-добре заедно с другите, а не въпреки и за сметка на другите. Каня всеки, който вижда себе си част както от общността в която живее, така и от голямото европейско семейство. Хора, които мислят и виждат нещата глобално, но и ги прилагат локално. Хора, които зачитат личните права и свободи и не се опитват да вкарат всички в калъпа на своите виждания.

Ако четящия тези редове види себе си – да заповяда и да бъде един от нас. Нямам търпение да се запознавам с още такива хора. Да обсъждаме идеи, да спорим, да виждаме заедно бъдещето.
Още хора от ДЕОС и техните мисли за промяната на България: Емо, Дарин, Димо, Руми, Гари, Иван

Хайде, не се колебай, идвай в ДЕОС, имаме нужда от теб 🙂
www.deos.bg

Follow

Пенко Пенков е от дейните хора, които отдавна се борят ежедневно за промяна в България. Занимава се с образование, икономика. Активно протестиращ. Познаваме се от ДЕОС – либералната партия на България. Ведър, оптимист, борбен, ето какво споделя Пенко за ДЕОС и за България.

Какво те доведе в ДЕОС?
На всички избори в последните 20 години подкрепям новосъздадени политически субекти с идеята, че ще се случи нещо ново. Оказва се , че 20 години съм гршал! Защо ли? Защото всички тези субекти се създават от стари политици, а целта е да участват в разграбването ……ВПЕЧАТЛИХ СЕ ОТ ПРОТЕСТА НА 14.06. и реших че тук са хората който носят наистина новото, което търся ! През октомври се срещнахме с Миряна и се убедих отново…..когато съм убеден в нещо се отдавам напълно на стремежа за реализацията …И ЩЕ ПРОДЪЛЖАВАМ ПО ТОЗИ НАЧИН

За каква България мечтаеш?
Мечтая за нормална държава, където в училищата учат щастливи деца, завършилите висшето си образование имат поне две алтернативи за реализация, в болниците основния проблем е здравето на хората , а не заплати и финансиране, съдебната система има огромно обществено доверие, а институциите работят в интерес на хората т.е. от едно гише се извършат всички административни услуги. Искам да живея в държава, където хората с удоволствие отиват на работа и щастливи се прибират в къщи!

Защо хората не вярват в собствените си сили и в промяната? И как може да се промени това?
Цели 25 години службите на ДС внушаваха на хората, че от тях нищо не зависи ! Трудно се излиза от това внушение! ЗА ДА НАКАРАМЕ ХОРАТА ДА ПОВЯРВАТ са необходими действия – правим ли нещо освен да агитираме с послания близки до познатите…..ЗАЩО НЕ СЪЗДАДОХМЕ ЕДИН БИЗНЕС ИНКУБАТОР И ДА ПОМАГАМЕ НА МЛАДИ ХОРА ЗА СТАРТИРАНЕ В БИЗНЕСА, подобни инициативи може да инициираме за здравна помощ, за правна помощ, за психологическа помощ….А НИЕ НЯМАМЕ ВРЕМЕ ДА СЕ СРЕЩАМЕ И ОБСЪЖДАМЕ ВАЖНИТЕ ЗА ДЕОС НЕЩА …..!!

Какво казваш на тези, които се колебаят да дойдат или не в ДЕОС?
С ХОРАТА ГОВОРЯ ОТКРОВЕНО! Завършил съм и психология и се стремя да провокирам откровение в хората…….мисля, че в повечето случаи успявам. НЕ УСПЯВАМ ДА ОБЯСНЯ НА ХОРАТА ЗАЩО СЕ БАВИМ! Бавните темпове, с които работим се приемат като слабост, а не като сигурност и ЗАЕДНО ТРЯБВА ДА СЕ СПРАВИМ С ТОВА!

На снимката сме с Пенко и Мишо на първата пресконференция на ДЕОС, която решихме да проведем във Велико Търново.
Ето какво написа Пенко за всички, които се чудят да идват или не в ДЕОС.

Още хора от ДЕОС и техните мисли за промяната на България: Емо, Дарин, Димо, Руми, Гари, Иван

Хайде, не се колебай, идвай в ДЕОС, имаме нужда от теб 🙂 www.deos.bg

Follow

Политиката, казваш, е мръсна работа. Всъщност си прав, доста мръсни хора се опитаха да омерзят хората и да ги дистанцират от обществения и политическия живот. Знаем, меритокрацията отдавна е напуснала политическите сараи. Парадоксално е, че колкото повече си повтаряме “няма смисъл” толкова повече наистина няма смисъл. Винаги сме казвали, че промяната ще се случи само след като и ние се променим.

Нямам време, казваш, не е за мен тая работа. Всъщност, ние не искаме времето ти, само усилията ти. Нямаме партийни клубове и не правим пленумни сбирки, на които да дремеш на последния ред. Решаваме нещата бързо и ефективно, най-често онлайн. Колкото повече хора сме, толкова по-малко време ще отделяш за участието си в политическия живот.

www.deos.bg

Follow

Михаил-Ернесто Михайлов е предприемач, баща на три деца и едно, което ще се роди всеки момент. Кулинар. Мечтател. Запален е и по мисленето на бъдещето, науката, технологиите. Да, и както много от хората в ДЕОС – блогър 🙂 Активно протестиращ от 14 юни 2013-та, част от Протестна мрежа.
Мишо е един от основателите на ДЕОС.

Как стигна до ДЕОС?
Идеята за политическо представителство на Протеста и негов друг инструмент за влияние върху процесите у нас бе в главата ми от средата на лятото. Окончателно потвърждение за избора ми получих по време на визитата на Протестна мрежа в Брюксел, където буквално на всички срещи ни казваха – „Направете си политическо представителство – стартирайте партия“

Образованието е основен приоритет за ДЕОС. Как го виждаш лично ти след 5 години?
Образованието се променя. Искаме или не. Променя се, защото постепенно осъзнаваме колко е важно децата да се водят от любопитството си. Променя се, защото вече знаем, че обучението не е затворено в рамките на обучителните институции, а процес, който ни съпътства през целия ни живот. Променя се и защото идват нови технологии, които позволяват многообразие на формите. Днес можем да изкараме университетски курс от в къщи заедно с 100000 колеги. Има училища, в които „затварят студентите заедно и им дават задачи, компютри и достъп до Интернет“ – резултатът – за седмици постигат чудеса. След 5 години образованието е многообразно, децата и възрастните имат достъп до всевъзможни форми на знания. В организираните групови форми на образование учителите са персонални ментора – обучители, насърчават децата и им показват света, стимулирайки любопитството им. Обучителите учат и откриват света заедно с децата. Компютърните и персонални мобилни системи разбират естествения ни език, могат да отговарят на много от нашите въпроси, и повече нямаме нужда от учебници, които да ни дават знания. След 5 години любопитството е пътеводител в страната на знанията и уменията, а играта и общуването с другите деца и възрастни изгражда отворени и уверени личности.

Има ли шанс за България и кога „ще се оправим“?
Разбира се, че България има шанс. А кога ще се оправим? Когато достатъчно българи запрете ръкави и работим за бъдещето си, когато кажем не на далаверите, и предпочетем спазването на правилата и законите пред персоналните сделки и облаги. Да се оправим зависи от всеки от нас, държавата не е господарката ръка, която раздава благата, а слуга на нас, гражданите. Вярвам, че последната година възпита едно активно гражданство, една нова култура на нетърпимост към задкулисни ето, за прозрачност, толерантност и ясни правила. Началото е поставено. Успехът не е спринт, а маратон.

Кого каниш да дойде в ДЕОС? Какво казваш на тези, които още се колебаят?
Едно от нещата, които можем да избираме в живота са приятелите. Мога да се похваля с добри приятели. Те са естествения първи избор кого са поканя. Ала говоря. На всички срещи, по каквито и са се поводи. А на простия въпрос „какво правиш“ отговарям „партия“. Обикновено това води до смислен разговор.
А хора, които се колебаят оставям на спокойствие. Всеки има право на избор. Политика и партии в България са мръсни думи и нежеланието за обвързване с партия е преобладаващо. Така, че изказвам увереността си, че България ще се оправи само когато заедно започнем да работим за това.

Още готини ДЕОС лица: Мишо, Явор, Дарин, Димо, Иван

Ела в ДЕОС и ти! www.deos.bg

Follow

Ивайло Пангаров е от младите хора, които не се отказват да мислят и да търсят. Критичен, информиран, прагматик, прецизен. Харесва ми, че ДЕОС ме срещна с Ивайло, а ето, че сега го срещам и с вас.

Какво те води в ДЕОС?
Не се чувствам представен от големите политически партии. Те не са демократични в същността си структури, а властовият ресурс е силно централизиран в тяхното ръководство и спонсори. Също така те отказват да използват интелектуалния и идеен капацитет на редовите си членове. Това подпомага дооформянето на една много затворена политическа каста. И въпреки че обикновеният човек не използва термини като „дефицит на демокрация”, той е наясно, че утвърдените партии не гарантират интереса на своя електорат, а обслужват своите ръководители.
ДЕОС ми хареса, като политически проект, който се опитва да преодолее тези недостатъци на представителната демокрация у нас. Обаче има реална опасност обявеният социократичен начин на вземане на решения да бъде заобиколен от група съмишленици с формален или неформален авторитет. В една организация винаги съществува мнозинство, което е припознало лидерите си в момента на своето присъединяване и след това ги подкрепя безпрекословно.

Каква искаш да бъде България след 5 години и възможно ли е това?
За съжаление в момента обществото ни прилича на човек, страдащ от клинична депресия, който не намира сили да се изкъпе. Има проблеми, които всички ние осъзнаваме, вредят на всички нас, имаме готови решения, но някак не можем да решим. За разлика от например корупцията, която носи осезаема полза за някои хора, недофинансирането на спешната медицинска помощ носи риск за всички. Надявам се след пет години да започнем да разрешаваме веднага проблемите, по които има консенсус.

Кои са нещата, които виждаш ти самия като приоритетни за работата на ДЕОС?
ДЕОС трябва да се разширява непрекъснато, защото е далеч от шансовете за успех на избори. Партиите, които получиха над 40 хил. гласа (над 1%), могат да съберат 1000 човека на митинг. Аз самият се учудвам, че идеята за отворен политически проект не събуди по-силен интерес, и не знам какво може да предизвика нужния ентусиазъм. Възможно е да се търси сливане с други подобни организации или да се разчита на добре дефинирана програма с приоритети и предложения за реформи. От гледна точка на бъдещите членове някои от изтъкваните наши предимства вече не са актуални: изборът на ръководни органи и устав чрез интернет и връзката с протеста.

Пожеланието ти, обръщението ти към всички, които още се колебаят да станат част от ДЕОС?
Първо, може да не искате да се занимавате с политика, но политиката се занимава ежедневно с вас и вашите пари. Второ, гражданите могат да бъдат много силни, ако се обединят. Трето, много хора не разбират, че членството в партия в 21 век не е ангажиращо, не е и опетняващо. Не изисква съгласие с ръководството, нито някаква ангария или дейно участие в масовки. Всъщност у нас партиите не събират дължимия членски внос и не изключват отсъстващи от години членове. От друга страна членството не носи автоматично облаги, а политическата целомъдреност не е причина за гордост.

Ела в ДЕОС!

Още ДЕОСци: Явор, Емо, Дарин, Руми, Гари, Иван, Димо

Follow