Какво може да направи всеки от нас за забавяне климатичната криза, която вече силно настъпва? Попитах във фб и получих 75 отговора. Вероятно малко хора си дават сметка какво се случва с планетата ни, какво сме й причинили и продължаваме да причиняваме. И вероятно още по-малко хора смятат, че могат да направят нещо, за да променят хода на климатичната криза, която вече настъпва.

Всеки може да направи нещо. Някои повече, някои по-малко. Но да, личното ми мнение е, че всеки може и всеки трябва да направи, колкото може. За пример ще дам малкото момиче Грета, което в момента засрамва всички ни и алармира целия свят по своя начин.

Ето част от споделеното от моите приятели на стената ми във фб за това какво може да направи всеки. Включила съм цялото многообразие от мнения по темата:

Маргарита: „В България да се смени правителството с друго, което разбира за какво става дума“

Валентина: „Да притиска държавата си да вземе мерки на високо ниво. Едноличните действия вече не са достатъчни, за съжаление.“

Радко: „Всеки пътува вече много и затова нека странстванията ни бъдат с минимален екологичен отпечатък. Например да намалим отпадъците, които генерираме, да ползваме минимално самолети и автомобили, а по-често влакове и т.н. Иначе споделената икономика също мисля, че може много да помогне за да забавим климатичната криза“

Мария: „Да рециклира, да засади дърво, да ограничи сериозно пластмасата в ежедневието си, да пие от стъклено шише, да не купува ненужно опаковани продукти в пластмаса, найлон, картон. Да пести ресурсите от всякакъв вид, а не да разхищава, сякаш друг след него няма да обитава прекрасната ни планета. И най-вече, да го прави с постоянство ис примера си да вдъхнови и други. Това е добро начало, според мен.“

Веселин: „Да ползва електрически транспорт, когато е наличен (метро, влак, тролей, спарк). Да пие чешмяна вода. Да отбягва месото. Да яде сезонни плодове.“

Анета: „Скоро бях на курс за устойчиво развитие към Университета в Копенхаген и за първи път се докоснах до реални цифрови данни какво се случва с планетата ни… Бях много изненадана например, че над 70% от питейната вода на Земята се използва за земеделието. И това е малък пример, общо казано – нещата са много зле. Ако до 2050 не се вземат мерки да няма повече от 2 градуса повишение на температурата, ще стартира обратно броене… Всеки може по малко: да посади дърво, да ходи повече пеша или с колело, да намали, доколкото е възможно отпадъците, да не хвърля нищо пластмасово, където му дойде на ума и изобщо да намали употребата на пластмаса, ако има фирма – да помисли за акции, свързани с корпоративната социална отговорност в посока екология и т.н. Но големите мерки могат да се вземат само на правителствено ниво и от мощните корпорации. И тук вече удряме на камък…“

Дарина: „Страхотен въпрос.
В личен план са куп нещата, които можем да направим, но трябва поотделно и заедно.
По-горе има изброени много добри действия – от разделно събиране на отпадъци до засаждане на дърво.
Основа за тази промяна е мирогледа към света и околните – като например да спрем да купуваме още и още от същото.
Няма да спра да давам за пример Patagonia и нейната кампания Don’t buy this jacket“

Иван: „ Природата ще намери начин да си регулира климата. Ако човека е причината, ще си го реши, какво тук значи някаква си личност.“

Филип: „Хората могат да спрат в истерия да купуват всичко, което им рекламират (и от което нямат реална нужда). Само че тогава ще последват ужасяващи констатации за спад на потреблението и свиване на икономиката.
Иначе, едни от малкото според мен смислени неща, за които никой няма да се самоупрекне, са инсталирането на дебела и качествена топлоизолация и на соларни колектори за топла вода, ако е възможно. Второто е многократно по-ефективно от широко рекламираните фотоволтаици.“

Юлия: „Дървета, дървета, дървета!“

Никола: „Vote green!“

Десислава: „Докато имаме мисленето „от мен нищо не зависи“ и чакаме някой друг да направи нещо вместо нас (държавата, съседа…) или оправдаваме бездействието си с това, че няма климатични промени, нещата наистина няма да се променят. Истината е, че каквото зависи от всеки от нас, трябва да си го поемем като отговорност – да участваме в акции на екологичните организации (за засаждане на дървета, за почистване на местности), да се интересуваме от това какво направят и да го правим заедно с тях, ако не ни стига енергията да го правим сами. Може дори само да подкрепяме финансово малки екологичи организации, които сме проучили и им имаме доверие и ще свършат много повече работа от големите гиганти, в които по-скоро потъват едни пари в една бездънна яма..“

Павлина: „Go vegan!“

Явор: „1) Да подкрепяме политическата свобода, свободната търговия и бурното развитие на индустрията в третия свят, което води до забогатяването на тези региони. Бедният човек цапа, богатият може да отдели ресурс (морален и материален) за опазване на средата. Така че, още малко (едно поколение, може би), както върви, Китай, Индия и Субсахарска Африка ще престанат да растат демографски (както ние сме престанали) и ще имат нужните ресурси да се грижат за своята среда.
2) Да се пазим от квазирелигиозните екстремисти а-ла Грета Тунберг и свързаната с тях пропаганда на нов, екологичен тоталитаризъм. Да се образоваме от истинска наука, а не от квазинаука, която доказва предпоставени изводи. Да си спомним, че през 70-те предвиждаха края на света да дойде през 2000, а през 90-те – около 2020; че досега сме имали много апокалиптични прогнози, които не са се случили. Да се пазим от свързаната с това компенсираща психология – като си дадем ясна сметка, че около нас е пълно с хора, които компенсират материалния и моралния си провал в личния живот, като заемат псевдоморалистични позиции по мащабни социални проблеми.“

Вихра: „Рециклиране, засаждане на дърво, намаляване на употребата на пластмаса, ефективни домове… Всеки може и трябва да направи нещо, но е добре да се мисли малко и да не падаме със затворени очи в капаните на режисираната паника. “

Дани: „С моето семейство всяка пролет засаждаме плодни дръвчета. Събираме и рециклираме пластмаса, стъкло, хартия, дрехи. От зеленчуковите отпадъци си правим компост и наторяваме овошките. Предимно ползваме метро за придвижване. Имаме и филтър на комина на камината ни.“

Теодоси: „Личния ми транспорт основно е велосипеда.“

Зорница: „Като човек, садил дървета и отглеждащ (със спорадичен успех) градинка, мисля, че най-доброто, което може да направи отделният гражданин, е да потърси други отделни граждани, с които да се обедини и да настоява за законодателни промени. Например такива, които забраняват производството на ред излишни пластмаси. Защото героичният единични усилия са красиви и достойни, но за реален ефект трябват общи действия. Законите съществуват, за да служат на общото благо. Ако нещо е произведено в големи количества, то производителят ще направи всичко възможно то да се ползва; и индивидуалният аскетизъм ще се изгуби на фона на масовото насърчавано потребление, на рекламите, които ти обясняват колко достъпен е лесният живот“

Екатерина: „Аз внимавам какво и колко купувам, най -добрият начин да влияем е с парите си. Не си влагам парите в нещо, което не ми харесва. Когато е масово, загубите им ще са сериозни, а те само от това разбират. А иначе личното ми поведение – разделен боклук, директна грижа за природата-градинарство, ходене пеша, отказ от торбичките при пазаруване.“

Борислав: „Да изчисли въглеродния си отпечатък (има много калкулатори за това в Интернет) и да започне да го намалява, чрез мерки в потреблението си, транспорта си, ползването на енергия. Отделно, да засади дървета, да подкрепя политици с отношение към темата и да популяризира своите действия сред близки и приятели.“

Мишо: „Да прилага политически натиск, да гласува за онези, които са склонни да променят системата, защото прехвърлянето на всичката тая отговорност върху отделни индивиди (вместо върху полит-икономическата структура на обществото) е недостатъчна.“

Леа: „Първо да прочете Торо (Thoreau). За да види с колко малко може да се живее нормално.“

Даниел: “ Да се обединим около 1 стратегия, която създадем ЗАЕДНОООО!!!“

„Ако действията ни стигат само до писане и дискусии онлайн, наистина нищо няма да се промени. Милата ми малка баба казваше „Лозето си иска копане! Взимай мотиката и почвай!““

Бони: „Абсолютно нищо не може да направи обикновения човек персонално, докато огромни икономики като тея на Китай, САЩ и тн изхвърлят милиарди тонове отрови в атмосферата. Всичко друго е капка в морето. Единственото, което могат да направят хората е да въздействат някак на това, но няма да го направят. Ще се стигне до критична точка и чак тогава може би ще се вземат мерки, но вероятно ще е късно “

София: „Не съм съгласна. Всеки може да направи нещо – да загасва лампата след себе си, да спира водата докато си мие зъбите, да вади зарядното от контакта след като си зареди телефона, компютъра и т.н., да ограничи максимално ползването на кола, автобус, самолет и ги замести с колело, тролей, метро, влак; да се ограничи ползването на хартия, да се купуват храни, които не са минали половината свят да стигнат до нас, да се пазаруват дрехи втора употреба и още, и още. Нарича се „какъв въглероден отпечатък оставяш“.“

Константин: „Мила приятелко, понеже често питаш сериозно, този път и аз ще се включа в отговорите/коментарите, но с възможно най-минорното мнение. Аз вярвам, че всички ние – човеците, които създаваме нашето (може би гражданско) общество, имаме силата, властта и отговорността да променяме света към по-добро. Заедно, но поотделно – всеки, кой колкото сили и възможности има. Важното е усилието да бъде във вярната посока… Това е идеализъм! Нека ти разкажа какво ми се случва на практика. Като много „зелен“ и отговорен човек, съпругата ми реши освен да се грижи за градинките, зелените площи, цветята и чистотата на околоблоковите пространства в нашето ж.к. Борово, да засадим и няколко дръвчета – колкото позволява малкото, все още незастроено пространство в квартала. Засадихме 7 (седем) фиданки на липи. Прекопахме местата за засаждане. Изчистихме ги от какво ли не… Набихме колове, за да ги укрепим. Резултатът: 6 се хванаха, едно беше „удушено“ от гражданин с висока гражданска култура, който уви около него скъсани кабели, висящи от околните блокове, за да не пречат по тясната уличка да минават коли, оборудвани с двигатели с вътрешно горене. На това място усетих първата горчивина от усещането за безпомощност и липса на подкрепа в името на забавянето на климатичната криза. Втората горчивина беше, когато направих някои сметки: останалите живи дръвчета, за да оцелеят, се нуждаят всяка седмица да бъдат поливани. Това прави по около 20 литра вода на дръвче, или 480 литра, което близо половин тон вода месечно. Това еко-съобразно ли е? Тези дръвчета ще успеят ли да компенсират разходвания природен ресурс, за да оживеят? И по-правилният въпрос е: Ще им бъде ли даден шанс да компенсират разходвания природен ресурс, предвид на безогледното презастрояване в нашия квартал. Понеже големи, здрави и стари дървета бяха унищожени пред очите ми в името на законното презастрояване…“

Григор: „Да не прави нищо, за да напредне тя максимално бързо и силно. Току-виж дойде акълът на някои, които я отричат или които темата не ги вълнува. Защото да я оправяме без тях ще е като да ограничаваме пикаенето в басейна на доброволни начала…“

Радосвета: „Да, сади дръвчета. Да сади нови идеи и навици сред най-младите“

Невена: „Според мен за нашите малки индивидуални крачки вече е много късно. Не че не са важни, но с тея 18 месеца, които прочетох онзи ден, на високо равнище трябва сериозно да се решат спешно някакви мерки. Ако ще всяка държава да засади по Еди си колко дървета, и сериозно да се замислят. Твърде късно е за съжаление“

Александър: “ 1. Да слезем от колите и да ползваме колела, тротинетки, крака. Това е и полезно, освен еко.
2. Масово продавачи и сервитьори ми „подаряват“ торбички, сламки и други пластмасови неща. А когато кажа, че не искам, се започва „ама тя е безплатна“, „ама тя е за вас“, „ама иначе ще си изтървете нещата“, „ще се смачкат“ … Правят го с усърдие, все едно взимат процент от всяка торбичка. Това трябва да спре.
3. Градско фермерство – да произвеждаме поне част от храната си и да намалим ежедневното транспортиране на храна с километри.
4. 3D принтиране – много по-ефективно е да си произведем нещо, когато ни потрябва и да си го получим тук и сега, вместо то да се произведе, транспортира и скалдира в милиони бройки, които да залежават някъде си докато бъдат купени.“

Елица: „На индивидуално ниво се опитвам да правя доста неща – спиране на тока в стаята, в която не съм; не ползвам найлонови торбички; изхвъплям хартията и картона отделно; нямам личен автомобил и ползвам само обществен транспорт; не си купувам често дрехи и нямам проблем да си купувам дрехи втора употреба и др. Проблемът е че като вляза в магазина, всичко е опаковано в пет различни пластмасови опаковки, като си поръчам пратка отнякъде и тя ми идва опакована с хиляда целофана, а в момента в който се качя на самолет и ми сервират храната в куп опаковчици и целофанчета и с приборчета за еднократна употреба, имам чувството че всичките ми усилия отиват по дяволите. Защото с един презокеански полет на един-единствен самолет се генерира повече пластмаса отколкото аз ще генерирам за половината си живот. Това няма да ми промени навиците, но е обезсърчаващо.“

–

Снимката е илюстративна, направих я наскоро при посещението ми в с. Долни Вадин. Свързана е с темата по няколко различни начина и се надявам връзката да е повече от видима.

Благодаря на всички, проявили активност по темата! И правещи го всеки ден! Продължаваме напред!

С това стартирам серия публикации по темата за климатичната криза и нашата готовност за промените, които настъпват. Защото смятам, че наистина е важно. А някак говоренето по тази тема е недостатъчно, счита се за маргинално. Нямаме готовност, а можем и следва да имаме.

Пристигаме в Русе за голямото събитие за електронна търговия (вероятно най-мащабното по тази тема в България) – eCAConf2019 и като локация е указано „Доходно здание“. Картата показва центъра на града. На площада сме и се оглеждаме. Виждаме красива, великолепна, като излязла от приказките сграда и отделяме време да й се възхитим. Мааалко закъсняваме за конференцията, но решаваме да попитаме по-възрастен човек в парка в центъра каква е тази сграда – „Това е Доходно здание!“

От една страна се радваме, че именно в тази чудна сграда се провежда конференция за електронна търговия. От друга се питаме за името. Човекът любезно ни обяснява – това е сграда, построена межди 1898 година и 1902 година с пари от дарения от предприемачи в Русе. Събрали са пари, построили са я с идеята всички доходи от нея да отиват за училището, читалището и библиотеката в града!

Научавайки това си давам сметка, че не случайно се казва, че „Европа влиза в България от Русе“ 🙂

Бизнесът дава пари в града да има образовани хора и култура! Бизнесът, повече от 100 години назад е знаел добре какво е отговорност и е нямал нужда от НПО и КСО и други подобни, за да действа в името на хората, на развитието.

 

Много хубаво, че сградата изглежда добре, дограмата е сменена (не с дървена, но все пак) и радва всички. Редно е да се каже, че това великолепие е по проект на виенския архитект Петер Паул Бранк.

Браво за Русе!

Още за Доходно здание – в Уикипедия.

Нека ви запозная с Вито, който е само на 17, но е един многообещаващ млад предприемач, който се е захванал със сериозна задача, амбициозна, но както го е подхванал – сбъдва я! Затова и си поговорихме.

Как се случи, че авиацията и интересът към небесата навлязоха в живота на Вито?
Привет на всички читатели! Интересът ми към авиацията се прояви още когато бях малък. Аз живея на такова място, над което прелитат самолетите, които изпълняват заход за кацане към летище София. Заставах на прозореца и ги наблюдавах с голям интерес, докато се чудих: „Какво ги кара да летят?“, „Как се вдигат във въздуха като са толкова тежки?“ и други въпроси, на които нямах отговор тогава.

Kъде и какво учиш сега?
Когато бях 7 клас разбрах, че в Професионална гимназия по транспорт „Макгахан“ в София има новооткрита специалност Ремонт на летателни апарати; Професия: авиационен техник. Грабна ме веднага! Кандидатствах без да мисля много и ме приеха. Бях изключително радостен, а сега съм щастлив, защото уча това, което искам. Обучението ми за авиационен техник е интересно, много разнообразно и натоварено. Все пак, ако искаш да бъдеш добър авиационен специалист, трябва да положиш много усилия и постоянно да си наясно как се развива авиацията в световен мащаб.
Уча постоянно и чрез извънкласни дейности.

И как възникна идеята за обучения по авиация за деца?
Като обучаващ се за бъдещ авиационен кадър, се случва да попадна на тинейджъри и деца, които ми задават същите въпроси, които съм си задавал и аз като малък.
Забелязах, че децата, които имат интереси към авиацията нямат място, където да получават ясни отговори на техните авиовъпроси и да учат повече за авиацията. Това ме накара да създам Детски център за авиационни и космически науки „Младият авиатор“ – място, където всяко дете между 5 и 12 клас може да получи основни авиационни познания и да се запознае с авиационните професии, благодарение на нашите богати на разнообразие курсове, които в момента разработваме.
Тук искам да изразя искрените си благодарности на „Ринкер“ център към Фондация Бикоуз и менторите към тях, които ми помогнаха да преодолея страха към стартирането на бизнес и да валидирам идеята си!

Защо е важно да развиваме интереса на децата към авиацията и космонавтиката?
Това е важно, защото има риск интересите на децата да изчезнат, ако те не боравят с тях и не ги развиват. И според мен, това се отнася във всяко едно отношение, стига интересите на детето да са благоприятни. Има и друго: световните лидери в индустрията прогнозират удвояване на авиационния флот в следващите 20 години и нужда от 600 000 обучени професионалисти в следващите 10 години. Това прави професиите в авиацията още по-перспективни и шансът за развитие още по-голям.
Разбира се, нашата цел е не само да поддържаме интересите на децата, но и да ги развиваме.

Кого каниш на тези обучения, къде и кога?
Добре дошли са деца между 5 и 12 клас, като за различните възрастови групи има различни курсове. Просто трябва родителите или самите деца да следят страниците ни в социалните мрежи, за да са информирани за предстоящите курсове и събития. На този етап услугите ни са платени, но се стараем да оптимизираме максимално цената, за да може да е дстъпно възможно повече хора.
Правим готин пролетен старт с нашият първи курс за осн.ав.познания за деца от 5 до 7 клас през априлската ваканция, който ще даде ракетен старт на участниците в него. Последния ден от курса ще бъде в модерната база на Sofia Flight Training, с които отскоро си партнираме.
А след това готвим школа за деца-пилоти, които ще се обучават да летят на първия български авиосимулатор „Фотоника“, с които също сме в тясно партньорство.

Какво си пожелаваш като млад предприемач в областта на авиацията?
Пожелавам си да съм здрав най-вече, но и да имам сила, с която да преодолявам трудностите. Засега нямам проблем с това, защото имам мотивация и цели, а те са ключови за един предприемач.

На всички млади хора, които още не са предприели да се захванат с нещо свое какво казваш и пожелаваш?

На тях ще пожелая да са щастливи. Няма значение с какво се захващаш, ако то те прави щастлив – това е твоето нещо. Ще им пожелая и нещо много важно – да бъдат себе си и да вярват в себе си! Всеки старт е труден! Никой не се е родил научен! Ще има грешки, ще има неуспехи, ще има и разочарования, но именно това са моментите, в които трябва да проявим характер и да се учим. Не трябва да губят и мотивация и вярата в идеите си. Пожелавам им успех и дисциплина!

Може да подкрепите Вито като харесата страницата му във фб, за да следите как се развива https://www.facebook.com/Young.Aviator.Bulgaria/

И да запишете детето си за априлската ваканция 2019 (в идните дни е) на обучението за ученици 5-8 клас тук https://www.facebook.com/events/2351599038460151/?ti=cl

Успех от мен, Вито! Успех!

Светла, както я познавам аз, е фея от най-чист вид – омайна, лека, усмихната, действена, променяща, правеща. От хората, които ми дават вяра в човешкото.

Светлана Горанова е собственик и съосновател на образователен център  „Център по забавна математика„с авторска методика за деца от 4 до 8 годишна възраст. Това е официалната й визитка. Зад нея се „крие“ смело момиче-предприемач, учила далеч, завърнала се, обичаща математиката, искаща да работи с математика и с деца, иноватор и създател, вече 7 години действаща.

Защото е вдъхновение, защото е пример, защото е наистина човек, поканих я да си поговорим 🙂

Разкажи как дойде идеята за Забавна Математика?
Докато бях в Германия за магистратура по математика всичките ми работни ангажименти успоредно с ученето бяха свързани с преподаване на математика– на деца, кандидат-студенти, студенти на английски и немски. Имах възможността да работя като математик към изложба по хазартни игри в двореца на Карлсруе, а моята цел бе да обяснявам на деца и възрастни вероятностите да загубят и спечелят на покер, бридж и други игри. Това беше първия ми досег до забавната страна на математиката, заобиколена от големи шарени зарове, дъската на Брет, логически задачи и много любопитни деца и родители.
Година по-късно след като се отказах от на пръв път амбициозната задача да работя в бизнес консултанството, реших, че това, с което ми се занимава е математика, но не каква да е, а „Забавна“. Така се зароди пламъка, а след това и всичко останало последва.

Кои бяха първите крачки?
След това „случайно“ се наложи да напиша и бизнес план, след като влиятелен човек на едно събиране на завърнали се от чужбина млади българи ме попита дали имам такъв. След това именно този бизнес план ми помогна да замина по програма Еразъм за млади предприемачи в Триесте, Италия. Прекарах 6 месеца в невероятния научен музей Immaginario Scientifico, където видях отвътре как се управлява образователна институция, повярвах си и след завръщането в България открих своя бизнес партньор и стартирахме с курсовете по забавна математика. А първата ни локация е Център за естествено раждане – така се получи и разжането на Забавна математика.

Вече 7 години по-късно къде се намира проекта?
Имаме силен вдъхновен екип, който е обхванал 5 района в София и предлага целогодишни курсове по забавна математика. За тези години създадохме уникална авторска методика за деца от 4 до 8 годишна възраст в 4 модула: Забавна аритметика, Забавна геометрия, Логига, Математика в природата и изкуствата. Успяхме да регистрираме марка Забавна математика и да завършим методиката, така че тя да може да пътува по други места и дори държави. От миналата година по нея се преподава в образователен център Проспера в Кишинев, Молдова на руски и румънски. От същата година работим и по два мащабни европейски проекта, единият от които – “Maths in Motion” е свързан с разработване на материали по танцувална математика в партньорство с 6 Европейски държави – Дания, Холандия, Финландия, Гърция, Италия, Румъния. А другият проект е свързан с Европейската нощ на учените – проект REFRESH.

Какво научи по пътя? Какво ти носи ежедневно работата по Забавна математика?
Повечето уроци са свързани с интеракцията с хората, с които работя. Научих се да управлявам живота си по-добре, така че това да влияе по-добре и на отношенията в компанията. Научих се да ставам рано, да планирам, да съм по-организирана, да гласувам доверие, да виждам кое е важното, да търся професионални съвети навън, както и това да виждам какво още имам да развия в компанията и да се стремя към по-доброто.
Ежедневно изпитвам благодарност за това, което вече е изградено и устрем към това, което искам да постигнем като екип. Вдъхновяват ме хората, с които работя. И хората, които като мен създават и взаимно можем да се подкрепяме и да си партнираме в толкова много вълшебни неща.

Къде и как човек може да научи повече и кой е поканен?
На сайта zabavnamatematika.com можете да видите какво предлагаме.
Родители на деца от 4 до 8 годишна възраст са поканени. Обичаме да казваме, че ние влюбваме децата в математиката. Откриваме техните таланти, за които родители не са и подозирали. Оттам се отваря един голям и шарен свят за децата.

Какво ти предстои?
Започнахме да работим по система за обучение за учители за да предадем своя опит.
Това ще се случва както по други населени места, така и в чужбина.
Отделно предстоят и занимания по Танци и математика съвсем скоро.
Отворени сме за партньорства с домове за сираци.

Ако някой, който иска да стартира свой собствен проект (бизнес) , чете сега, как би го насърчила? Какъв съвет би му дала?
Най-напред браво! Имате своя идея, малко хора могат да се похвалят с това! (потупване по рамото).
Мечтайте, но бъдете конкретни. И правете крачки всеки ден, не мислете твърде много.
Желая ви голям успех!

Любомира Велчева е винаги усмихната и мила, винаги с желание да помогне, с устрем да променя света, с внимание към детайла и е истински вдъхновяваща! Занимава се с различни каузи, като за днешния разговор с нея фокусът е върху Международната награда на херцога на Единбург – България, накратко Наградата. Защо и как Люба се занимава с това – още в първия въпрос става ясно. А защо сега правим това интервю – защото тази година за Щедрия вторник се включих лично в подкрепа на тази кауза и с усилия и с чудеса Наградата събраха нужната сума, за което и двете с Люба и екипа й сме много радостни и благодарни!

Как Люба и Наградата се намериха?
Преди повече от 5 години в Борисовата градина, на сладка раздумка с Тео Василев, който разказваше за програма, която помага на младежите да повярват повече в себе си, как да помагат на себе си, помагайки на другите и как всеки млад човек има нужда от добър пример и някой, който безусловно да вярва в тях (ние в Наградата ги наричаме Лидери). Тогава работех за голяма международна компания. Не е тайна, че бях и ухажвана от друга голяма международна компания. Замисляйки се, всичко сочеше, че това, за което Тео ми говореше е доста наивно, несигурно и предизвикателно начинание, особено в България. Аз бях на 27. Казах си сега или никога. Днес, обръщайки се назад, мисля че съм взела едно от най-разумните и смислени решения в живота си.

Разкажи ни, моля, за това чудо, което завихряте от много години – Наградата.
Наградата, както обичаме да казваме не е награда в материалния или финансов смисъл на думата, и това е само част от общоприетите разбирания, които се опитваме да разчупим. Наградата си ти! Това, което постигаш, с усилия, цели, които си поставяш в 4 основни направления (доброволчество, умения, физическа активност и приключение в природата), упоритост и постоянство, защото всяка седмица следва да отделяш поне час, за да постигаш целите си и не на последно място осъзнаване на цялото това преживяване, с помощта на опитен възрастен, който не те следи и контролира а е до теб, за да те подкрепя и да ти казва „Браво! Ти можеш!“. Ние вярваме, че ученето се случва и ИЗВЪН класната стая, а Наградата е нещото, което да те стимулира да го правиш повече и да го структурира в рамка, която да ти помага да го правиш още повече. Работим предимно с училища и неправителствени организации, вече в 21 града и 52 места, с над 650 младежи и над 350 обучени доброволци, предимно учители. Иска ни се Наградата да влезе и в бизнеса или най-малкото да изгради моста между него и училищата, защото ценностите ѝ предполагат изживяване, което да е запомнящо се за всички страни.

Кои младежи могат да се възползват от тези възможности и как се случва организацията?

Всички младежи на възраст 14-24 могат да се включат, разбира се като ни пишат и/или пък разкажат за Наградата на своя директор (ако са ученици) или пряк ръководител (ако са част от бизнес организация). От там следва среща, разговори и един вълшебен обучителен курс за техните бъдещи наставници (учители или колеги в офиса), в който разкриваме ценностите на Наградата и как тя може да послужи за структуриране на извънкласните дейности на учениците и свободното време на стажанти или служители под 24 г. Казано на кратко, да ни пишат в сайта или във Фейсбук страницата ни, ние ще направим останалото.

Как премина акцията #ЩедърВторник тази година?

Бързо и изненадващо, дори за нас самите. Целта на Щедрия вторник е да стимулира и популяризира индивидуалното дарителство, като форма на гражданско участие и инвестиция в едно по-добро общество и бъдеще. Ние силно вярваме, че Наградата е чудесна инициатива в тази насока. И ако два дни преди крайния срок ни се струваше, че няма как да съберем остатъка от сумата, която бе почти половината, се появи Баба Коледа (както предпочита да я наричаме) и ни каза, че иска да дари остатъка. Ние не вярвахме, а тя настоя много. Та чудеса се случват не само по Коледа. Със събраните средства ще започнем работа с 5 нови училища още през февруари, което значи, че най-малко още 100 младежи ще се включат в Наградата в цяла България. Щедрият вторник ни даде и увереност, че има как да се случват нещата и ни мотивира и обнадежди за бъдещи такива кампании и инициативи, защото е хубаво да сме щедри, не само когато има кризи и лоши беди, а и когато си мечтаем за по-хубаво бъдеще!

Всичко това на теб самата какво носи?

На мен ми носи вяра! И откровено удоволствие. Не веднъж съм казвала, че Наградата (а и други инициативи, с които съм замесена) са моят протест спрямо, нещата, които не харесвам. Та вместо да мрънкам и да се оплаквам, реших, че е нужно да се действа и да се инвестира в човешкия потенциал. А каква по-добра инвестиция от тази в младите хора. Тези, които утре ще бъдат учителите на нашите деца, лекарите на нашите родители, управниците в нашата държава, регулировчиците и полицаите по нашите пътища, репортерите в екраните ни. Та смисъл ми носи. И вяра, че ИМА КАК!

Пожеланието ти към младите хора в България?

Ще си позволя да цитирам Курт Хан, който е един от идеолозите на Наградата (бил е ментор и учител на Принц Филип, който я учредява преди повече от 60 години). „В теб има повече от това, което си мислиш, че си!“ Аз ще добавя само, да се забавляват, правейки смислени, съграждащи и сътворяващи неща.

И към екипа на Наградата?

На екипа на Наградата и на всички доброволци, искам първо да Благодаря за отдадеността, предаността и усилията, които влагат в това начинание. Да им пожелая да са все така прекрасни и истински, да не спират да вярват, че ИМА КАК и, че чудеса се случват всеки ден. Ние самите сме доказателство за това твърдение 😉

---

За всеки, който чете това и решава, че с радост ще подкрепи Наградата, още информация и възможности за подкрепа има на сайта http://intaward-bg.org/

Може да им дадете и по един лайк във фб, разбира се 🙂
https://web.facebook.com/TheDukeofEdinburghsAwardBulgaria/

Симона Басмаджиева е чаровна млада дама с вече голям опит в областта на човешките ресурси. И защото темата е все по-актуална, лично ме вълнува, плюс това едно от първите работни места на Симона бе при нас е ABC Design & Communication – тя дойде на стаж едно лято, още като ученичка – реших, че ще е полезно да си поговорим с вече понатрупалата опит Симона и да споделя и с вас. С радост споделям.

Как HR-a и Симона се намерихте?
Както много от хубавите неща в живота, и това беше съвсем случайно. Още от 16 годишна стажувам и работя в компании, а на 18 от някъде чух, че има компания, в която се звъни по телефона, и плащат на час , кандидатствах и ме назначиха – оказа се, че разговорите по телефона са свързани с търсене на информация за имената и контаките на професионалисти на определени позиии, които в последствие таргетираме и опитваме да „откраднем“. Тази услуга по директен подбор на кадри тогава все още беше толкова нова, че почти никой в България не беше кой знае какъв експерт в тази дейност. За мен това се оказа възможност да се изявявам, да се профилирам и да придбия ценни умения в тепърва навлизащ бизнес.

Кое е най-предизвикателното в тази професия днес?
Всички говорим за липса на кадри, за недостатъчна профилираност на младите специалисти, за огромните и понякога нелогични разлики във възнагражденията и т.н. подобни специфики на пазара на труда днес. И все пак вярвам, че когато влагаш упоритост, желание и креативност в работата си, резултатите идват, дори и малко закъснели. Мисля, че за колегите ми в тази професия най-предизвикателно е да не се отказват, дори и когато клиентът е труден, не знае какво иска, не харесва никой от представените кандидати или има нереалистични очаквания или разбирания за пазара и т.н. От опита ми дотук мога само да обобщя, че както и в личния живот така и в корпоративния свят, винаги се намира правилния човек за задачата, стига да не спираме докато го намерим.

Вече 10-тина години се занимаваш с това – има ли динамика и какво се промени междувременно?
Започнах с тази дейност още преди времето на Linkedin у нас, и други подобни платформи – търсехме информация по телефона, през препоръки и директни контакти – и до днес за мен това са успешните източници на добри кандидати. Е, и Linkedin помага.
В днешно време вече да се съвржеш директно с някого относно нова професионална възможност не събжда почуда и съмнение, а е по-скоро очаквано и нормално явление. Това помага в комуникацията и изграждането на дългосрочни контакти, а и в разбирането за ролята на консултанта от всички в процеса.
Друга разлика е, че днес вече и у нас има твърде много агенции и специалисти по подбор, което противно на очакванията, понякога понижава нивото на услугата, вместо непременно да създава здравословна конкуренция.

Научава ли се българския среден и малък бизнес да цени ролята на HR консултанта?
Сис сигурност! Срещам все повече местни компании, които дори и с малък екип или малък мащаб или среден мащаб на бизнеса, вече са осъзнали важността на ролята на вътрешен или външен екперт по Човешки Ресурси, и търсят помощ и професионален съвет за взимането на важни решения по отношение на екипа и развитието на хората, а не целят да „се справят сами“, както могат.

Кое е най-интересното за теб в тази работа?
Винаги съм била окрилена от мисията си да помагам на хора и организации да намират правилни партньорства и назначения. В ролята си на консултант през годините съм помогнала на много професионалисти с неформална обратна връзка или насоки и съвети, изграждайки дългосрочни и стойностни контакти. Чувството на удовлетворение е незаменимо, когато резултатите са не само от гледна точка на бизнеса, а си и помогнал на някого, допринесъл си за позитвна промяна в нечии живот, дал си знания, насоки, подкрепа. Разбира се, удовлетворение носи и щастливият клиент, който идва при теб отново и отново през годините за различни проекти, както удовлетворяваща е и срещата с професионалист, когото си назначил преди 5 или 7 години и все още е щастлив на съответното място…или се е развил до следващото още по-добро такова.

Освен другото, с удоволствие споделям опит и знания с мои колеги и служители, както и на лекции и семинари, които често провеждам в учебни заведения и университети, с цел да помогна на връзката между бизнеса и образованието. Ползвам целия си опит, знания и ентусиазъм да допринасям за тази кауза.

Какво съветваш младите хора, които още не знаят как и накъде да продължат?
Съветвам ги да намерят някого с когото да обсъдят въпроса, било то близък роднина, активно работещ, в бизнеса; по-зрял приятел, колега, ученически съветник или кариерен консултант; един доверен и опитен съветник, би следвало да отключи отговори, които да насочат съответния млад човек каква работа най-много ще им подхожда. Успешният подход е да си задават редица въпроси например какво биха искали да правят, какви задачи искат да изпълняват, в каква среда си се представят, като кой свой познат си се представят, в каква роля досега се се чувствали най-добре, с какви хора искат да работят, какви техничеси умения имат, обичат ли да комуникират с други хора и т.н. Малко по малко се формира представата за желаната работа и търсенето и разпознаването й стават по-лесни!

Също така, съветвам младите хора да посещават кариерни събитя, да се запознават с компании и мениджъри, да пращат св-то си на различни места и да не пропускат никой разговор или интервю, защото във всяка подобна дискуся се генерират полезни идеи и насоки, добива се увереност и яснота за възможностите, които пазарът предлага. Вярвам, че всеки контакт е полезен! В този смисъл и аз винаги съм на линия за въпроси и разговори [email protected]