Дарение на книги за жените, лишени от свобода в затвора в Сливен

Още докато писах романа си Clair de Lune и по-конкретно сцените в свинарника, бях решила, че искам да се срещна с жените, лишени от свобода, които са в затвора в Сливен. И след поредица писма и получени разрешения – посетих Сливен в началото на септември 2022 г. Дължа благодарност тук на няколко души – благодаря ви за подкрепата!

IMG_6130

Срещата бе около час, но бе много емоционална за мен, пълноценна, с дискусия, изслушване, вслушване, споделяне с жените – 20 от около 200 в затвора в момента.

Едно от нещата, които разбрах по време на срещата ни, е че в последните години няма нови книги в библиотеката на затвора. Това провокира мой пост във фейсбук, на който реагираха няколко приятели. Около 10-тина души дариха книги. Оставяха ги при милите хора от Дюкян Меломан в Дом на киното. Минах до там една вечер и прибрах няколко препълнени с книги чанти. Общо малко под 200.

IMG_8795

Сортирах книгите. Някои бяха доста стари и неподходящи, други – чисто тематично не ОК. Тях занесох на Читалнята в градинката на Народния театър, а доста оставих и в къщичката за книги, която Еконт са поставили в градинката на парк Възраждане в София.

IMG_5998

 

Всички подходящи описах и изпратих на две пратки към Сливен. Заедно с писмо до момичетата там.

Всичко това е много малко, но това успях за момента.

Благодаря на всички замесени за подкрепата!

Подкастите – гласът на Интернет

IMG_1233

Преди година и малко Деси (проф. Деси Бошнакова, автор на Бошлаф, издател) ми възложи да се заема по-сериозно с темата за подкастите и тъй като това ми е интересна тема (все пак се занимавам с два – Създателите и АртКаст). И така се заех с това приключение. Подходих научно, със задълбочено проучване, с изследване, с интервюта. Повторих структурата на книгата ми за блоговете, която излезе предходната година – Блоговете умряха! Да живеят блоговете!

Основна част от текста написах в много уютната и спокойна (имаше ковидни месеци) обстановка на библиотеката на Нов български университет – благодаря на всички мили хора, които работят там. Много любимо ми е това време на безвремие – сред книгите, в търсене, четене, записки. В някои дни преди лекции, в други – след, в трети – между лекции, а често и без лекции си посещавах библиотеката. Ден след ден, седмица след седмица, месец след месец.

Изследването проведох през януари-февруари 2022 г, изцяло онлайн. Знам, че класацията, която направих за най-харесвани подкасти на български език (на стр. 130), на база това изследване, е доста любопитна за мнозина. Може да има засегнати.

През летните месеци Вася се зае с редакторската работа по книгата – две редакции, надявам се малко по-малко като обем от миналия път, за който разказахме тук.

Благодарности:

На Деси, че ме сръчка и ме подкрепяше през цялото пътуване 🙂

На Вася, че отново бе с мен в това приключение като строг, но справедлив редактор

На Мира за чудната корица и илюстрации (с приемственост с книгата за блоговете)

На Петя за оформлението и тялото

На Цонев за предговора

На Йордан за изследванията на българските подкасти, които доста често споделя с мен и частично съм цитирала в книгата

На Венелин за снимките на 4-та корица и тук и на книгата за блоговете, от едно събитие в Русе преди 3 години май 🙂

Благодаря на Андрей за снимките от събитието в НБУ на 28 октомври 2022 🙂

Благодаря на Елица за споделения празник – представянето на книгата и старта на първия за страната Подкаст хакатон, който организираха

IMG_1404

На Ринков и Страхил, за подкаст пътешествията заедно

Благодаря и на всички знайни и незнайни създатели на подкасти в България, особено на първите и най-смели! Интервюта с част от тях има в сайта на Създателите.

Книгата може да се поръча от сайта на издателство РОЙ Комюникейшън.

Пролетния базар на книгата 2022 в София

Общ изглед - книгите сред розите

Общ изглед – книгите сред розите

Пролетния базар на книгата в София 2022 отмина и си позволявам да споделя някои мисли. Много от редовните изложители и посетители споделяха активно и приканваха хората да посетят базара. Публикациите в социалките бяха ежедневни и усещането и онлайн и на място бе за празник. Допълнителен разкош добавяха нацъфтелите в парка пред НДК рози и други цветя, фонтаните и усмихнатото време.

И да, чу се мрънкане за времето – валя дъжд и грееше много слънце на моменти – типичното софийско пролетно време. Но в крайна сметка книгите бяха сред хората и толкова хора около всички щандове не бях виждала. А просторът на парка и възможността спокойно да се разхождащ между книгите, вместо да си в (доста неуютната за целта) сградата на НДК си е голям плюс, според мен.

Щандът на ЕРГО и Мартин Христов

Щандът на ЕРГО и Мартин Христов

Виждах много усмихнати хора – хора, които без бързане си се ровеха из книгите, говориха си с издатели, автори, питаха, гледаха, купуваха още и още книги.

Да, видях и хора, които се насочваха само към кътчетата с книги за 5 лева, например и жадно ровеха там. Но бяха на базара, търсеха, купуваха. Няма защо да им се сърдим.

Видях и много млади хора и деца. Много. Лично аз поговорих, докато бях на щанда на ЕРГО да представям романа си на „среща с автограф“ с няколко групички млади хора, видимо 8-12 клас, които идваха, гледаха, слушаха, питаха, нарамили раници пълни с книги. Впечатляващо.

Щандът на ICU, снимка Невена Дишлиева-Кръстева

Щандът на ICU, снимка Невена Дишлиева-Кръстева

Видях и много автори и издатели, преводачи, илюстратори, редактори – усмихнати, търпеливи, срещащи с усмивка всеки нов посетител на щанда си, в разговори с хората, помежду си. Хубаво усещане, празнично.

Силвия Чолева и Владислав Христов, щанда на издателство ДА

Силвия Чолева и Владислав Христов, щанда на издателство ДА

Подразни ме мрънкане от малко, но ясно дочути на място или повторени не еднократно коментари в социалните мрежи от някои издатели и някои автори (малко, но ги имаше), че на базара, а и по принцип в България имало повече автори от читатели и че много хора само си купували книги, защото е модерно, а не ги четяли. Никак не споделям това мнение и ще пиша допълнително по темата защо е хубаво, а не лошо да имаме толкова пишещи и издаващи хора. И че реално който си чете – чете, а който купува книги, а не ги чете пак подпомага книгоиздаването и съществуването на всички тези издатели.

Децата четат на Пролетния базар на книгата 2022 в София

Децата четат на Пролетния базар на книгата 2022 в София

Не споменах за детската програма по време на Пролетния базар на книгата 2022 в София. Знам, че имаше и бе доста наситена. Моите деца поотраснаха и не се задържаха този път на нея. Но обиколиха няколко пъти всички шатри и двойно надскочиха определения бюджет за книги. Закупените книги веднага зачетоха с любопитство.

 

Clair de Lune - романът и арменски сладки по време на моята Среща с автограф

Clair de Lune – романът и арменски сладки по време на моята Среща с автограф

Благодарна съм на всички, знайни и незнайни хора, които минаха и си купиха романа ми от щанда на ЕРГО или дойдоха специално по време на моето представяне и успяхме да си поговорим, да разкажа, да се прегърнем и да споделим арменските сладки.

Благодарна съм и на всички, които четат (често за една нощ) романа ми и после пишат с впечатления и мили думи за Clair de Lune / На лунна светлина. Предстоят ми срещи с читателите в Пловдив на 9 юни в Капана от 18.00, във Варна в градината на Карин дом на 15 юни от 18.30 и във Велико Търново на 2 юли от 11 ч. Ще се радвам да ви видя.

И последно за базара – Браво на организаторите на Пролетния базар на книгата 2022 в София и на всички издатели, изложители, автори, преводачи, илюстратори и посетители, които направиха възможен този празник на книгите!

Емили Л. Маргьорит Дюрас

Книга на месец април 2022 в нашия Читателски клуб на НБУ бе Емили Л. на Маргьорит Дюрас, издадена през 2011-та в превод на Албена Стамболова.

Поетична, странна, с особен, нетипичен начин на разказване.
Новия роман в най-добрата му светлина.

Да не отделя писането от тялото – това постулира Дюрас. Писането да не е символическо. Особена незавършеност на изреченията, която вероятно придава тази мечтателност на текста и тази негова поетичност.

Текстът едновременно е земен и доста накъсан и абстрактен. Разбираемост и естественост са заедно със силна фрагментираност и заиграване на авторката с дълбоките теми на любовта, писането, смъртта.

Стилистична провокативност, която ще накара и най-изтънчения и запален читател да се запита – разбирам ли? разбирам ли добре?

А отговорът е накрая.

Емили Л.

Емили Л.

Корицата е на Дамян Дамянов. И е хубава. Има леко разминаване в два детайла – героинята не пие шампанско и на мен ми се видя не толкова строга, по-скоро лека и игрива, но това може да е субективно.

Много задълбочено за Дюрас и тази новела е написал Васил Димитров тук.

Ако ви е любопитно да следите Читателски клуб на НБУ – подробностите са тук.

Тийн книги, които си заслужава да имате в библиотеката

Harari Sapiens
Тази година в Деня на детската книга – няколко книги за тийн млади хора силно препоръчвам, но всъщност са си доста яки и за пораснали хора:

Набелязала съм още няколко, за които не съм успяла да пиша в блога, но обещавам – скоро.

За по-малки деца:

Всички книги на издателство Точица.

Всички книги на издателство Рибка.

Вече писах за 5-те български писателки, чиито книги си заслужава да имате за децата си.

Писах и за 7 начина за повече детско четене.

Книгата Блоговете умряха! Да живеят блоговете!

IMG_8989

Блоговете умряха! Да живеят блоговете! е новата ми книга 🙂

Тя е резултат от няколко години труд и е производна на моята докторска дисертация, която защитих в НБУ през януари тази година. Изглежда като детска, но всъщност си е доста сериозно проучване и анализиране на блоговете и ролята и мястото им (и личните и корпоративните) в епохата на социалните мрежи.

Да започнем с благодарностите:

Проф. Деси Бошнакова – мой научен ръководител и издател, която подканяше, помагаше и има голям пръст в цялото нещо по различни начини;

Доц. Вася Атанасова – за неуморната и прецизна работа на Вася, мой много добър приятел и съмишленик, в този случай като редактор на книгата вече разказахме двете в интервю тук;

Димитър Цонев прие поканата ми и написа свежия и доста замислящ увод, не си го спестявайте 🙂

Петя Киркова работи доста по оформлението на текста от наливен до хубаво структурирано книжно тяло;

Мира Пъдевска направи чудната корица и илюстрациите в края на книгата – има Наръчник за създаване на блогове, който Мира украси със свежи илюстрации в много мой стил.

За книгата и за дисертацията преди това взех интервюта (2018-2021) от много блогъри и хора, които се занимават със създаването на блогове, както и използвах не малко интервюта които мои студенти или аз сме правили през годините с видни български блогъри, публикувани в другия ми блог. Така в книгата присъстват имената на Боян Юруков, Йовко Ламбрев, Григор Гачев, Константин Павлов Комитата, Владо Каладан Петков, Еленко Еленков, Богомил Шопов, Горица Белогушева, Георги Грънчаров, Петя Пандулева, Ана Динкова, Марио Пешев, Василена Вълчанова, Силвина Фурнаджиева, Димитър Цонев, Илия Темелков, Хели Велинова, Росица Николова, Поли Козарова, Кристиян Григоров, Мая Цанева, Петър Нефтелимов и много други.

Няколко корпоративни блога, които от години, а и до днес се списват както трябва и са модел за следване са на фокус като добри примери и практики в книгата и сред тях са блоговете на УниKредит Булбанк, СуперХостинг, Нетпик и други.

Издавам, че има и малки части за българските влогъри и за българските подкасти, които, в сравнение с блоговете, са все още в по-ранен етап на развитие, но са естествено тяхно продължение.

В книгата са и резултатите от проучванията на блоговете, които направих през изминалите 1-2 години.

Самата книга (преработка, адаптация за книга на дисертацията, която си е по-сериозният труд) писах от март до октомври, като изказвам благодарност на уютната и гостоприемна Читалня на Библиотеката в Нов Български Университет, където на спокойствие и в тишина можах да работя. Писах и у дома, разбира се, както и по време на морето и пътуванията. Дължа също благодарност към екипа на Ей Би Си Дизайн, както и към моето семейство.

Благодаря на Гори, която през октомври 2006-та ми каза „Няма ли да си стартираш блог?!“ и така през ноември 2006-та съм написала първата си публикация тук „блогвам, следователно съществувам„. Тогава много хора не знаеха що е то блог, думите блог публикация или блогване бяха чисто нови и като цяло бяхме шепа блогъри, които се познавахме поименно и силно се радвахме на всяка наша среща, окуражавахме се, линквахме се на воля и си помагахме. Бяхме ентусиасти, много активни, с желание нещата да се случват, да се променят и знаехме силата на блоговете в това. Не съм описала някои ключови битки в книгата, но ще остане за следващо издание с победите на блогърите и промяната на обществото от това. Някои важни блогъри в годините станаха предприемачи, други станаха движещи фигури в големи бизнеси, трети се заеха с политика – и позарязаха блоговете си. Но това е в реда на нещата. После, с преподаването си в НБУ имах възможност и давах (както и още правя) на студенти като курсови задачи да стартират блогове, от което „се родиха“ не един и двама от настоящите мега-звезди инфлуенсъри. И блоговете днес (почти) нямат общо с онези от славните първи години. Но са трансформирали ролята си и може да са много по-малко, но тежат значително повече. Подробности -в книгата 🙂

И, както пише Цонев в увода, не, книгата няма за цел да ви зариби да си направите блог, но със сигурност може да очаквате желание да стартирате свой или на фирмата си такъв, след като я прочетете 🙂 И мисля, че няма да съжалявате, ако го направите (блога си).

Издателството е ROI Communication и книгата може да се поръча директно от сайта им.

Отново благодаря на всички замесени!

 

Законът на Мърфи наопаки. Борис Минчев

IMG_8330

При подреждането на библиотеката у дома по повод 1-ви ноември – Ден на народните будители, се върнах към много мои любими книги, такива, които искам да препрочета, други, които искам да имам.

Някои книги отделих за дарение на библиотеката на НБУ (професионалните дарявам редовно там), на Читалнята (художествената литература), където дарявам редовно поне няколко пъти годишно, както и няколко за училището на децата.

Подредих писаните от мен (в съавторство повечето) с благодарност – на отделен ред.

И така се зачетох в тази жълтата книга, която е само на Борис Минчев, но пък предговорът й, за моя чест – е от мен. След това Борис Минчев ме покани и следващите книги за оптимизма „Законът на Мърфи наопаки“ писахме заедно. И реших, че ми се иска да споделя и тук, макар да са книги, които отдавна са изчерпани. Не са нови. Но бяха нещо хубаво и си струва да се разкаже за тях.

Борис Минчев бе мой преподавател в Софийски Университет и дори при него бе моят първи университетски изпит – по обща психология. След като завърших някак се срещнаха пътищата ни и станахме приятели. Ето как се оказахме и съавтори в поредица книги за оптимизма – оптимизмът ни събра. Първата книга, с жълтата корица, Борис написа сам, т.е. събра, защото тя е сборник с много (стотици) оптимистични мисли.

В „Законът на Мърфи наопаки 2“ – „ново мощно оръжие срещу лошото настроение, негативната нагласа, черните мисли и песимизма“, отново Борис бе събрал много мъдри мисли за оптимизма. Допълнихме с интервюта, които направих тематично с Мая Новоселска, Проф. Биолчев и с Ники Кънчев.

Специалното от „Законът на Мърфи наопаки 3“, освен мислите за оптимизма, които чинно и старателно събираше и подреждаше Борис, бе серията интервюта, който направих в Софийския затвор. Издействахме да направя тези пет интервюта, беше и плашещо и любопитно. Мисля, че никога няма да забравя този момент от живота си.

Веселка Велинова направи много жива и забавна „Законът на Мърфи наопаки 4“, като илюстрира хубавите оптимистични мисли, които събрахме и подредихме с Борис.

Всички книги от поредицата издаде ИК Сиела. Кориците са на Любомир Пенов. След жълтата с черната котка намислихме и добавихме и едно бяло куче в допълнение.

Благодарна съм, че бях част от този оптимистичен проект! И съм благодарна за процеса по работа и на всички замесени.

Писах при началото на работата ни по „Законът на Мърфи 4 наопаки“ в блога – юли 2009-та е било 🙂

 

Страна на чудесата за непукисти и краят на света. Харуки Мураками

9780099448785

Страна на чудесата за непукисти и краят на света на любимия Харуки Мураками излезе в ново издание и с нова корица наскоро и това ми напомни, че не съм писала тук за този впечатляващ роман.

Представете си двоен ролокостър, който завършва в една точка – е, това е накратко историята в Страна на чудесата за непукисти и краят на света. Мураками е майстор, дори магьосник, като в този роман ни изненадва още повече, развивайки два успоредни сюжета, развиващи се в два свята, водещи ни из философски разсъждения, главоблъсканици, разбира се с много музикални и литературни препратки, истинския свят и измисления, момичета, хора без сенки, пазителя на портата, храна, по Муракамиевски обилно описана, библиотека, четене на сънища – всичко в търсене на границата на аз-а, самотата и изхода от нея, реалността като заблуда. Ехаааа си казва човек при всеки следващ завой на сюжета и новопоявили се еднорози, странни същества, нежен сняг или дълбока река.

Забавна, дълбока, замисляща, оптимистична – такава я намирам тази книга.

Публикувам с една от най-красивите и адекватни корици за романа, които съм видяла. За жалост и в двете си български издания книгата няма късмет с адекватна корица.

Четох на английски, затова ще оставя цитатите така и тук:

“How can the mind be so imperfect?“ she says with a smile.

Everyone must have one thing that they can excel at. It’s just a matter of drawing it out, isn’t it? But school doesn’t know how to draw it out. It crushes the gift. It’s no wonder most people never get to be what they want to be. They just get ground down.

I wasn’t particularly afraid of death itself. As Shakespeare said, die this year and you don’t have to die the next.

Genius or fool, you don’t live in the world alone. You can hide underground or you can build a wall around yourself, but somebody’s going to come along and screw up the works.

Only where there is disillusionment and depression and sorrow does happiness arise; without the despair of loss, there is no hope.

Unclose your mind. You are not a prisoner. You are a bird in fight, searching the skies for dreams.

Everyone may be ordinary, but they’re not normal.

Препоръчвам Страна на чудесата за непукисти и краят на света на всички фенове на Мураками, на любителите на  пънка, на философията, на хубавата съвременна литература. Насладата е гарантирана.

Още писах за четено от Мураками:

Изчезването на слона
За какво говоря, когато говоря за бягането
Мъже без жени
Безцветният Цукуру Тадзаки.
1Q84
Птицата с пружина
Танцувай, танцувай, танцувай
Преследване на дивата овца
Кафка на плажа
Странната библиотека

Просто Маса. Борис Акунин

IMG_7728

Просто Маса на Борис Акунин ме грабна, зареди ме с емоция и попълни знания за Изтока. Това е роман, който ако се нарече исторически рискува да отблъсне читатели, а не бива. Това е също криминале, но ако го опишем така ще отблъсне други читатели, а не бива. Една чудна амалгама от двете е. Плюс Япония на фокус, със силна руска нишка, реални събития, за които е добре да се знае.

Историята е пъстра, прекосява континенти и епохи, среща ни с японската мафия от 20-те години на миналия век, морални престъпници – знам, че звучи като оксиморон, но са такива. Чест и страсти, голямото земетресение в Япония, довело до доста промени на острова, отмъщението като закономерен, но и неочакван край.

Приключенията се преплитат, интриги не липсват, а силът на автора води читателя с лекота и води до наслада.

Борис Акунин е японист и любовта му към тази страна не е прикрита в романа, мисля, че това дава допълнителна нотка и ми харесва.

Корицата е на Христо Хаджитанев и е чудна.

Преводът е на Денис Коробко, също го намирам за много добър.

Браво за издателство Еднорог!

 

Подкасти на български език за култура и изкуство

Вероятно любимият ми подкаст на български език за миналата година бе Рацио. Не изпусках епизод. Но в последните 12 месеца избухнаха много, много подкасти по всякакви теми. И се усещам, че напоследък с най-голямо нетърпение чакам новия епизод на Бележка под линия, и го слушам от край до край. Затова и реших да напиша за няколкото подкаста, които следя и препоръчвам, посветени на теми култура и изкуство.

  • АртКаст (ArtCast в Spotify) – няма как да не започна с него. Преди близо две години с Ирина и Енея го намислихме, а сега продължавам да го правя с The Podcast Place. Беше седмично доста дълго време. Вече е месечно и каня творци от различни области. Любими разговори, които препоръчвам, ако не сте слушали вече са: за Остайница с Рене Карабаш, за илюстрациите и книгите с Дамян Дамянов, с Ким Тхуи (ама много любим), с Мартина Апостолова, няколко разговора с Маргарита Доровска, за музиката с Панчо Карамански, за актьорството с Росен Белов, за сценография с Борис Далчев, за книгите с Невена Дишлиева-Кръстева, за класиката и пънка с Георги Маринов, за хайку с Влади Христов, за музиката и цигулката с Бо и още и още и още.

IMG_4382
По технически причини АртКаст отскоро е с нова фб страница и ще се радвам да я харесате, за да следите за нови епизоди – предстоят още много мили разговори с български творци!

  • Бележка под линия. Стефан Русинов участва в няколко епизода на Рацио подкаст миналата година и всички тях изслушах с интерес. Затова и щом научих за подкаста му Бележка под линия – абонирах се. Стефан Русинов кани интересни преводачи и говорят за превода, като творчески процес, предизвикателства, издателства, книги. Задълбочено, спокойно и хубаво. Дори човек да не се занимава с превод, но да обича книгите – подкастът е много хубав.

IMG_4378

  • Бошлаф – Деси Бошнакова прави от около две години също с голям мерак и постоянство, като си бошлафи всяка седмица. Темите са културни, широки и интересни, общочовешки и доста дълбоки на моменти.

IMG_4381

  • На една вълна е подкаст на Гьоте институт, където четири водещи правят по една тема месечно в областите музика, изобразително изкуство, образование и комънс култура.

IMG_4379

  • Всяка книга си има история – Деси и Кремена говорят за книги само както те си могат – с лекота и усмивки. Относително нов подкаст, който ако обичате литература ще ви допадне.

IMG_4380

В тези времена, когато е сложно за някои изкуства и културата като цяло, поне можем да слушаме и да се вдъхновяваме. Подкрепете тези подкасти като чуете някой епизод, абонирате се за тях в платформата, където слушате и им дадете обратна връзка – ще е ценно!

За всички, които още не слушат и не знаят как – тук съм описала – как се слушат подкасти 🙂