коментара на Петя за приемането на различните хора / семейства у нас съвпада с няколко мои неща от деня

едно.
предната седмица, отзвук от учителка в първи клас „С оглед на това, че в класа има едно-две деца с по двама бащи или такива без баща, т.е. деца от разведени семейства ми беше много трудно да говорим по урока за семейството и показваме по картинката семейството – баща, майка, две деца.“

две.
срещнах се с мой приятел холандец, който разказа, че в класа на сина му (учи в Амстердам) всяко дете идва (е родено) от различно място по света, има няколко деца на хомосексуални двойки, всички тези деца (и родители) се приемат наравно и се чувстват ОК в класа и в обществото

три.
по BBC в новините, които гледах в Глазгоу (сутрин са много социални) показваха система за интегриране на децата, говорещи различни езици, тъй като отново достигат до проблема – в класа / групата има деца от къде ли не с различни нива на познание по английски, а учителката е една и следва да се оправя, възпитава, отглежда всички; директор разработил език на жестовете, с който децата се ориентират по-лесно първоначално и учат по-бързо езика

четири.
моя приятелка, майка на две деца, разведена, иска да започне да живее с приятелката си. в София. всички около нея са в потрес и паника. защо?!

мисля, че е крайно време нещата в учебниците да се променят поне малко, в нашите, за да не поставят учителите пред неловки ситуации; не намирам официални статистики, но наблюденията ми сочат, че доста от децата в София растат или само с майка си, или дори са отглеждани само от баба и дядо, или са с по двама бащи и т.н.

за езиковите различия и интеграция още не сме с проблемите на Холандия или Обединеното Кралство, но скоро ще бъдем

време е да започнем да приемаме различните, всякаквите различни (в крайна сметка всички сме различни, колкото и да сме еднакви), да сме по-толерантни и не толкова концентрирани в другите, а може би в себе си. поне така ми се иска. да.