хора

с уважение към хъм хората. живите и умрелите.

by Justine

Мишо е написал много силен текст „Защо не бива да публикуваме снимки на убити деца?„.

темата е дълга и болезнена. ще ми се да я разширя леко и добавя – защо не бива медиите да публикуват толкова щедро информация за не само за децата-жертви, а въобще за смъртта, за насилието, за жертвите. нещата напоследък излизат извън контрол. и нека уточним нещо изключително важно, което в жаждата за зрелищни новини убягва масово – и мъртвите, нищо, че не са живи, имат достойство, което трябва да бъде пазено. и са хора. техните близки – също. достойнство.

това достойнство трябва да пазим всички. и медиите, и полицията, и близките, и съседите.

„Разкриването на самоличността и публикуването на снимки на деца – жертви на насилие има няколко ужасяващи последствия:

  • Грубо нарушава достойнството на детето, като публично го белязва и променя начина, по който хората го възприемат – „убитото дете“, „изнасиленото дете“ и т.н.
  • Усилва многократно трагедията на семейството. Към болката на близките се добавя публичен натиск, който увеличава скръбта им.
  • Нанася сериозни психологически травми на други замесени деца – как ли са се почувствали двете по-малки братчета на убитото дете, ако са видели тялото му в локва кръв? Как ли това ще се отрази на съучениците му?“

в допълнение отказвам децата ми да попадат на подобна информация – снимки по вестниците, видео в новините. вчера едно дете на 7 пищеше панически в басейна при всяко мяркане на решетка под водата и майката се оправдаваше „много му повлияха онези новини …“. категорично смятам, че децата (под определена възраст) не бива да гледат новини по телевизията. кадри, в които се показва кръв следва да се дават след 10. отговорността не е нито само на медиите, нито само на родителите. отговорността е на всички.

писах още: колко не са хора хората в медиите и в какво сме превърнали децата си

Email, RSS Follow

много мъдрост в три чаши чай

by Justine

Тук, в Пакистан и Афганистан, преди да започнем работа с някого, ние изпиваме три чаши чай. На първата чаша той е непознат, при втората – почитан гост, при третата – член на семейството, а за своето семейство ние сме готови да сторим всичко – дори да умрем.

Хаджи Али, старейшина на Корфе

3chashiТри чаши чай е биографична книга, която ти показва красиви и сурови непознати кътчета, вдъхновява те със силата на човешката воля и доброта, връща ти надеждата и вярата в хората

Грег Мортенсън решава да построи училище в отдалечено село в планината, в знак на благодарност след като оцелява в трудна експедиция. само след няколко години училищата са вече над 145 – в труднодостъпни области в Пакистан и Афганистан. човешко. много земно. отдадено.

да, звучи патетично-американски, но и много Източно. да, идеалистична е, но и реалистична. дава ти други гледни точки, колкото можеш да поемеш. и мъдрост. толкова много, че се чудиш къде само в три чаши чай се събира толкова.

идеално четиво за лятото.

Email, RSS Follow

моите уловени прекрасни мигове

by Justine

IMG_3704

хубавите мигове са за това – да са мигове. идват и хоп – си отиват. остават спомените за тях. а снимките пазят спомените по-дълго.

затова фотоапаратът ми е винаги с мен 🙂

този пост е по покана на fotoprint.bg

Email, RSS Follow

малките нации

by Justine

„Малките нации. Това понятие не е количествено. То сочи ситуация, съдба … вечно в сблъсък с аругантното пренебрежение на големите…

Малките нации образуват една „друга Европа“, чиято еволюция се явява контрапункт на тази на големите нации. … В това виждам предимството на „малкостта“ – богатството от културни събития е „по мярката на човека“ …

Когато Ницше шумно обругава германския характер, Когато стендал заявява, че предпочита Италия пред родината си, никой германец, никой французин не се обижда; ако един грък или чех си позволи да каже същото – ще бъде анатемосан като презрян предател …

О, малки нации. В топлата ви близост всеки завижда на всеки …“

Кундера, Завети и предателства.

Email, RSS Follow

добра среща

by Justine

днес срещнах една много мила жена. на 51. с 6 деца, 10 броя внуци и 18 броя правнуци. сама си каза, че е ромка, но говореше на чист български език, правилно и възпитано. беше чиста, но беззъба. нисичка, слаба и кокалеста, с дълга черна коса, вързана с ярко розова панделка. каза, че откакто дошли промените нямало работа за нея. та си стояла в къщи и помагала на младите. а всички внуци я обожавали. споделяли само с нея. много обичали и готвеното й. и тя им готвела вкусни-вкусни манджи.

въпреки несгодите жената беше ведра и усмихната. и бъбрива. срещата ни ме зареди с оптимизъм.

Email, RSS Follow

нещата са ОК

by Justine

IMG_3069

Калин Терзийски, който след Алкохол написа Лудост (за това ще пиша скоро), от тези ексцентричните хора (из нет-а го наричат „ъндърграунд писател“), които обаче успешно успяват да са себе си въпреки силния натиск на другите, днес ми каза някакви много интересни думи

думи за гения. гения (аз дописвам – истинския човек), който е като  голяма река и следва да върви по пътя си, не да се съобразява с малките лодки, които плуват по нея (сиреч модата в писането, критиката, угодничеството)

и ми припомни отнова време, в късните 80 как слушахме неспирно Бийтълс и Дорс и Ролинг Стоунс и пак и пак и беше хубаво време, нищо че беше и мътно време

и ми сподели, че иска да вижда по улиците на София и навсякъде в България, не заспали непукиси, добродушно-равнодушни, незаинтересовани от нищо хора, а иска да среща крещящи, различни, ентусиазирани, променящи света хора. и тук.

мисля, че нещата са ок. малко след като си поговорихме с Калин сутринта срещнах из софийските улици такива хора. не един. не двама. да, нещата са ОК.

Email, RSS Follow

колко не са хора (хората в) медиите

by Justine

хляб и зрелища, стара формула

а какво по-голямо зрелище от убийство. убийство в парка на младо момиче. един случай. или самоубийство в парка. друг случай. яко. сочна тема за всички мадии и медийки, които в битката за грам внимание от потребителя, обвързано пряко с парите от реклами и други регламентирани или не приходи, са готови на всичко. медиите се превърнаха отдавна в кръвожадно чудовище. но напоследък излизат и по светло да търсят кръв и не си поплюват.

говорим за медиите. но всъщност медиите са хората. тези, които си завират носа навсякъде, изпълняват поръчки, следват наставления, нахалстват, преиначават, изнасят и показват, пресилват, изкривяват, разкрасяват, импровизират, хопотезират. като забравят, че и те самите са хора, човеци.

медиите са такива, защото ние сме такива. любопитни до гнус. искащи да знаем всяка подробност. от страх. от мазохизъм. от злорадство, че не сме ние жертвата. а всъщност именно ние сме жертвата.

явно натам върви света. но това не ми харесва. не е човешко.

подробности – при Енея

Email, RSS Follow

променящата се България. България в крак с времето.

by Justine

няколко важни неща се случиха напоследък. няколко много важни неща, които показват, че нещата тук, в България се променят. нещата тук вече са променени, на пук на скептицизма на някои. не успях да пиша овреме за всяко поотделно, затова в един пост, с линкове за подробности, ако случайно някой ги е пропуснал.

– четвъртият Sofia Pride се случи. мина, поне според мен прилично, значи постепенно хората започват да мислят различно и приемат различното. иска време. още малко време. иначе отпор винаги ще има. нормално.

– има и позитивни неща в чалга културата, тя самата мигрира и то много. политиците има какво да прихванат от нея, народа като цяло – също. спря да се пее за мерцедеси и беемвета, взеха да надделяват екзистенциалните мотиви – с тази теза, която силно поддържам и аз, Любо Ноков разбуни духа на мнозина.

– боядисаха и после почистиха най-високия паметник в София – този на Съветската армия (!). едни ги нарекоха вандали, други си наслагаха тениски „в крак с времето“ с изрисуваните фигури, пременени в нови герои (и аз съм си поръчала такава тениска). споделям изцяло гледната точка на Стойчо. акцията вече си има и сайт – vkraksvremeto.org. продължава. няма връщане, колкото и тайно почистващи да има.

– децата четат. колкото – толкова. каквото – такова. но четат. бяхме във Варна във връзка със Забавното лятно четене и пак видяхме много деца – любопитни и отворени и за книгите, наред с ритането на топка, игрите в парка и белите. вече близо 1000 деца от цялата страна започнаха да попълват свой електронен дневник – яко. а междувременно вчера завърши и Малкото голямо четене и без изненада най-любомата на всички българи се оказа Пипи!

сори, че смесих неща от различен калибър и посока, но все са важни и все показват, че не сме толкова зле, за колкото си мислим. България е в крак с времето.

–

виж още: Stunning Sofia.
моловете завиждат на музеите.
как виждаш света зависи само от теб.

Email, RSS Follow