повече от бройката на дните.
повече от тъгата и умората.
повече от боя и болката.
повече от заплахите и страха.

продължаваме.
повече от всякога.

–

нещо ужасно се случва в моята България

началото на края

всичко лошо е възможно

спонтанните митинги на мизерията

писмо до Пламен Орешарски

милиционерската държава

вместо статия

#оставкаПриета #occupysu #occupy272 #протестнамрежа #оставка #дансwithme

10-ти ноември бе ГОЛЯМ ден. не, не говоря за 1989-та. говоря за 2013-та. и да, не го даваха по телевизията, по никоя телевизия. ако не беше там, с нас, на площада, не можеш да добиеш и бегла представа за мащаба на случващото се.

ден 150 от протестите. ден 18 от окупацията на Ректората от студентите. всеки би предположил, че енергията ни е свършила. че сме се сдухали, уморили, предали. е, да, ама не, както навремето казваше Петко Бочаров. тук сме. много сме. силни сме.

всеки ден, в който нямаме ОСТАВКА ни прави по-силни, по-решени, по-безкомпромисни. защото битката е за МОРАЛ и за нищо друго.

междувременно депутатът, който размахваще среден пръст от колата си пред парламента нарече студентите „малки изродчета“. ректор ги насърчи да емигрират. друг ректор ги заключва като затворници. ще използвам думите на Макс Либерман: не мога да изям толкова, колкото искам да повърна

за всеки, който не е бил на площада, а се вълнува, ето кратка хроника на събитията: около 10.30 започнаха да се събират хора около Ректората. в 11, въпреки наличието на доста полицаи, кръстовището бе блокирано. събираха се още и още хора и в пика достигнаха между 15 и 20 000 души. в 11.30 преподавателите се събрахме пред стълбите на Ректората и прочетохме реч. около 12 излязоха студентите и последователно говориха представители на различни университети от София, Велико Търново, Пловдив, Благоевград. след това шествието пое към МС. символично пред МС студентите приеха оставката на г-н Орешарски и освободиха България от оковите. шествието продължи по Дондуков, Раковски и достигна Парламента. Йоло Денев прескочи загражденията, напрежението се повиши. полицатите го отведоха. разноцветни балони захвърчаха към полицаите. мнозина се хвърлиха върху огражденията. хората викаха „пазите престъпници“, „оставка“, а студентите пееха „кой, кой кой?“. шествието продължи към Ректората. студенти от Музикалната академия изсвириха Одата на радостта, а след това студентите изпяха химна на България. присъстващите телевизионни камери на националната телевизия решиха, че това не е важен момент и не го заснеха дори. шествието продължи към Орлов мост, Плиска, парк-хотел Москва, като изчака г-н Станишев, който по това време бе на гости в студиото на Кеворкян. дългият ден завърши с голям концерт. да, телевизиите не отразиха всичко това. защото в България свободни медии няма.

#occupysu #оставка #дансwithme