Признавам си – финансите не са ми страст. Но случващото се по света, специално в последните няколко години истински ме вълнува и честно казано – никак не ме радва. Затова и с охота и нарастващо любопитство се зачетох в Опааа на Джон Ланчестър, когато Дени ми я подари (Благодаря ти!).
В книгата по забавен и доста достъпен начин са обяснени сложните финансови продукти и техния генезис и развитие в последните стотина години. За надуването на балона, отприщването на процеса, още и още и още и за неговото триумфално спукване. За хората, обикновените хора, които го отнасяме това спукване.
Така научих за „теорията за по-големия глупак“, например. И затвърдих разбирането си, че кризите са голяма предпоставка за нови възможности и напредък.
Да, на момента звучи прекалено левичарска, но тази книга крие доста факти и истини. Мда, не рядко добре прикрити под лъскави опаковки, но сурови истини.
Сега, покрай случващото се и в Гърция, а и къде ли не по света ми се струва особено актуално да се прочете Опааа – Защо всеки на всекиго е длъжник и никой не може да си плати.
Отделно за банковите случки у нас – поне става ясно, че врътки с правителства и зависимости не са наш патент и не са от днес. Това, разбира се, не ги прави по-малко неприемливи.
Та – „банките са необходими, за да се получават депозити и да заемат пари, и да създават ликвидност за хората и за бизнеса, това е жизненоважна роля в съвременното общество … трябва да разработим законодателство, което гарантира, че банките ще се придържат към тази своя задача и ще ни служат … ще стигнем там, където трябва, но пътешествието няма да ни хареса особено …“
Вкратце – ако ти е интересна темата – готино четиво е.
Follow
